Oще новини

Нов проект - NARCOMAP Изпълнението на проекта NARCOMAP започна на 1-ви февруари 2017г. Проектът се координира от RiSSC (Ит...
Заключителен доклад по проекта TREES Tази публикация представя резултатите от проекта TREES и съдържа обобщен анализ на основните пробл...
Факторът "Тръмп" Нов български университет и РискМонитор организираха конференция „Факторът “Тръмп&rdquo...
Факторът "Тръмп" Стефан Попов за Капитал:"Когато в края на 1990 заминах за Ню Йорк, едно от първите неща, които научи...

Факторът "Тръмп"

21.11.2016

Стефан Попов за Капитал:


"Когато в края на 1990 заминах за Ню Йорк, едно от първите неща, които научих за този уникален град, беше името Доналд Тръмп The Donald, както  го наричат. Описан ми бе като новобогаташ простак, който вилнее из Горен Източен Манхатън, винаги на ръба на закона, скандализиращ нормалните граждани, нахален, брутален. Още не знаех думата мутра, но за това ставаше дума.


Немислимото се случи и днес The Donald е президент на САЩ. Какво да предстои след този избор, който бе сбъркан от полстерите на наймощните
социологически агенции в САЩ?


Американците очакват изстъпления на расова и етническа основа; отмяна на реформата на Обама в здравеопазването; промяна в баланса на Върховния съд, който сега е в равновесие; доминация на бялото мнозинство; драстични мерки срещу имиграцията, която в САЩ се толерира по напълно рационални, а не морални или правозащитни съображения; оттегляне от настоящите политики по климатичните промени. Изобщо очакват дясноконсервативна радикализация във всякакви посоки и безпрецедентно обществено разделение, което се видя в кампаниите. Засяга ли ни всичко това нас, в Източна Европа? Преди всичко популистконационалистическа ориентация в ядрото на федералната власт би дала нова доза  самоувереност на подобни движения из цяла Европа. Няма как Куклуксклан да празнува шумно победа, а националпопулистите във Франция, Германия, Австрия, Холандия, Унгария да не се радват, че тяхното време тепърва идва. Степента на радикализация още зависи обаче от отношенията с Конгреса и особено от администрацията на президента. Този колективен портрет, а не клоунадите на самия Тръмп, ще подскаже посоката.

Бъдещата администрация ще бъде потрадиционно дясноконсервативна. Вероятно тя ще съкрати или отмени редица изпълнителни актове (т.нар. executive orders), с каквито изобилно си служеше Обама. И много вероятно е тези действия да не се усетят силно извън Америка.
Много посъщественият момент е външната политика на новия президент. Конституционно той не е така силно овластен, но практиката го е наложила като "единствен орган" (по решение на Върховния съд) във водене на външните дела. В каква степен президентът може цялостно да промени външната политика на САЩ и какво поконкретно да очакваме?


Подобен период на внезапна и съществена промяна имаше след 11 септември 2001 г. Тогава Бушмладши, заразен от неоконсервативния си кабинет, заряза идеите от кампанията си и реши да изнася свобода и демокрация по света. Резултатът включва не само разпадането на държавността из арабския свят, но и уникалния проект за държава на унищожението ДАЕШ, който европейското мислене за държава няма дори сетива да
възприеме. Така ли ще стане сега? Тръмп лансира радикална версия на доктрината "Монроу", според която стратегическите интереси на САЩ засягат Западната хемисфера. От една страна, тя предполага особено внимание към чужди намеси в тези зони (затова инсталирането на ядрени установки в Куба през 1962 г. е абсолютно недопустимо), но и обратно степени на незаинтересованост на самите САЩ от процеси извън това пространство. В този дух Тръмп е враждебен към: а) глобално отворена търговия; б) договори тип НАФТА, ТТП, ТАС; в) дори и към постари
форми на глобално сътрудничество; г) алианси от типа на НАТО. Невъзможният изолационизъм

Това е съвременен пакет от изолационистки и протекционистки мерки. Ако бъде изпълнен, това ще е краят на либералния международен ред, който Уудроу Уилсън започва, недотам успешно, да изгражда след Голямата война и който доминира в света след Втората световна война. В него се разчита на едно двойно действие. От една страна, САЩ имат силата да въздържат, сплашват и принуждават войнолюбиви и разбойнически
правителства. От друга всеки,  който предпочита търговския обмен пред войната, е добре дошъл да се включи в подходящия международен режим, каквито са ООН, Световната банка, Световна търговска организация, Международният валутен фонд, НАТО и т.н. Тръмп се изказа срещу всички, заплашвайки да изтегли САЩ от тях. Изтегляне на САЩ от международните режими би означавало ни повече, ни помалко от катастрофа на международния ред след 1945 г. Но възможно ли е това?

Не е. Светът изглежда един от Trump Tower (резиденцията на Тръмп на Пето авеню) и друг от Овалния кабинет. Опитът тези намерения да станат  действителни политики ще доведе до отстраняването на президента през импийчмънт, за какъвто вече се заговори. Но Тръмп и републиканският елит имат интерес от успешен мандат. Успешен мандат означава въздържане от саморазрушителни утопии на международна сцена. Във всеки случай две реакции са малко прибързани празненствата на Кукуксклан и тостовете с водка в руската Ддума. Няма съмнение, че започва бавна и сериозна промяна. Тя трябва да се наблюдава и оценява внимателно, без кресливи прогнози за края на света."

Може да изтеглите цялата статия тук или да я посетите на сайта на Капитал тук

Вашето мнение:
Коментари по темата: