Факторът "Тръмп"

12.12.2016

Нов български университет и РискМонитор организираха конференция „Факторът “Тръмп”, на която анализатори от различни сфери - политолози, дипломати, юристи, разгледаха последиците от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ както за света, така и за България. Срещата се проведе на 16 ноември в хотел „Радисън”. Неин водещ бе антропологът Васил Гарнизов.

В самото начало изпълнителният директор на РискМонитор Стефан Попов предложи широката рамка, в която да се развият изказванията:

- трудност в прогнозирането какво предстои на бъдещата президентска администрация, която се вижда и при сценарии на водещи мозъчни тръстове като американския институт „Брукингс”: 1. Тръмп ще действа като авторитарен лидер във вътрешната политика на САЩ; 2. Тръмп ще реагира като традиционен републиканец, след като бъде „овладян” от Конгреса и от собствената си администрация. А кабинетът, който ще състави, най-вероятно ще се състои от силно дясноконсервативни републиканци. 3. Тръмп ще продължи да се държи като „пакостника-разбойник” от предизборната кампания; 4. Доминираният от републиканците Конгрес, опасяващ се, че Тръмп ще води администрацията към неуспешен мандат, ще намери повод да му гласува импийчмънт.

- висок риск пред либералния международен ред, установен след Втората световна война, който е свързан със заканите на Тръмп да оттегли американската поддръжка на международни режими, споразумения и организации, като ООН, НАТО, Световна банка, МВФ, Световната търговска организация.
В хода на дискусията се оформи и още една, трета линия на изказвания, и това бе призивът да се следят определени развития, важни както за България, така и за американската и световната политика.

По отношение на трудността в прогнозирането се изказаха следните тези:

1. Никога досега, от Втората световна война насам, отбеляза Стефан Тафров, бивш дипломат в ООН, американското общество не е било толкова поляризирано и разделено. Тръмп не може да не си дава сметка за това. Следователно, ще бъде по-внимателен при взимането на решения и едва ли ще изпълни повечето си предизборни обещания.

2. Американският президент може да прокарва закони, прескачайкиКонгреса, благодарение на механизъм със спорна конституционна легитимност. Това са така наречените executive orders, които, както обясни юристът Атанас Славов, са особени укази на президента, които са не просто административни заповеди, а на практика имат силата на закон имогат да прокарват важни политики.

3. От това дали Тръмп ще изпълни предизборното си обещание за война с Ислямска държава, зависят и отношенията му в Близкия Изток. Журналистът Иво Инджев цитира интервю, което сам оприличи на дезинформация и в което сирийският президентБашар Асад обявява пред португалска телевизия, че харесва Тръмп. Причината е очевидна - Тръмп обещава война с Ислямска държава, а тя именно е извинението на Асад вече пета година системно да избива собствения си народ. Инджев допусна, че ако Тръмп започне война с Ислямска държава, има опасност да се развие сценарий, при който „Украйна е трампена” заради Сирия, а това означава сключването на сделка: САЩ мълчаливо приемат анексирането на Крим и дори вдигат санкциите срещу Русия в замяна на общи военни действия срещу Ислямска държава и намален руски натиск върху балтийските страни и Балканите. В крайна сметка, от това дали Тръмп ще се разбере с Русия, зависи дали Близкият Изток ще бъде резервоар на нестабилност за Европа, временно закотвен в Турция. За тази наша съседка Инджев изрази съмнение, че спекулира с трите милиона мигранти. Те вече са разселени из Турция, а най-образованите са асимилирани по такъв начин, че един ден, когато войната свърши, да бъдат турска пета колона в Арабския свят.

4. Идеята Тръмп и Путин да се разберат за Крим и Сирия е нереалистична, тъй като Русия и САЩ „са вътрешно невъзможни за съчетаване”, според бившия ни посланик в Русия Илиян Василев. Той отбеляза, че нито едно от спряганите имена за държавенсекретар на САЩ, както и никой от експертите в Републиканската партия, на които Тръмп ще разчита за външната си политика, нямат особени симпатии към Русия, дори напротив. Освен това, според Василев, хипотезата, че президентът сам ще може да смени курса на кораба, е напълно несъстоятелна. Не на последно място, и предположенията, че Тръмп ще сключи нов тип „Ялтенско споразумение”, са невъзможни за реализиране, защото Русия е в състояние на имплозия и всичко, което Путин прави спрямо САЩ, е за да неутрализира фактора Тръмп. Той се опитва да внуши на всички, че се е разбрал с новоизбрания президент и „европейците трябва да треперят”.

5. Финансовите пазари са изправени пред редица неизвестни, които се дължат на неясните бъдещи действия на Тръмп, отбеляза икономистът Георги Ангелов. По време на кампанията си Тръмп обеща да е фискално консервативен и същевременно обяви, че ще разреши един трилион допълнителни разходи за стимулиране на икономиката. И макар че Тръмп обеща всичко на всички, Ангелов обърна внимание, че бъдещият президент не разполага със стратегия на действие. Трябва да свикнем да живеем в свят на изненади, обобщи Ангелов. Причината е, че днес, от икономическа гледна точка, светът не е това, което преди 60 години Америка и Западна Европа бяха. Днес Западът не е доминиращ, което води след себе си до необходимост от нов световен ред. А той се постига чрез война и тук Ангелов цитира Хенри Кисинджър, който припомня, че Вестфалският мирен договор донася нов световен ред. А в момента, подчерта Ангелов, конфликтът на САЩ не е с Русия, а с Китай.

Прочетете целия текст на Теодора Георгиева за в. Култура тук.

Вашето мнение:
Коментари по темата: