Интервю с Джонатан Спайсър, прокурор от Кралската прокуратура на Великобритания

Г-н Джонатан Спайсър е прокурор в Кралската прокуратура на Великобритания. Започва своята кариера в прокуратурата в Нотингам. След това преминава в Лондон. От месец декември 2014 г. заема длъжността “съветник за Европейския съюз на Кралската прокуратура на Нейно Величество по възстановяване на незаконно придобито имущество”. Прокурор Спайсър посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 12 март 2015г. по проект на РискМонитор: „Специализирана прокуратура срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Каква е структурата на прокуратурата във Великобритания? Къде в нея е мястото на Кралската прокуратура?

В Англия и Уелс Кралската прокуратура е най-високото ниво в прокуратурата. Това е прокуратурата, която поема всякакъв вид дела, включително най-тежки. Имаме и друга служба, която се нарича Служба за сериозните измами, която се занимава с тежки дела за измама, корупция или подкупи.

Как е структурирана Кралската прокуратура?

В Кралската прокуратура имаме 13 географски района начело, на които стои Главен, Кралски прокурор. Тези прокуратури отговарят за преследване на всички престъпления, извършeни в съответния географски район – от най-обикновените до най-сложните и тежки. Централното управление е организирано в три специализирани звена:

1) Специализираният отдел по измамите се занимава с най-сериозните случаи на измама.

2) Специализираният отдел за организираната престъпност разглежда дела, които идват от Националната криминална агенция (бившата Служба за борба с тежката и организирана престъпност).

3) Специализираният отдел по криминални дела и за борба с тероризма. Това звено се занимава с по-чувствителни дела, свързани с екстрадиране, обжалване, обвинение на високопоставени политически фигури или полицейски служители.

Освен тях в прокуратурата имаме национален отдел за имущество, придобито чрез престъпна дейност, който отговаря за неговата конфискация и възстановяване. Съществуват и регионални подразделения, също ръководени от юристи.  В национален мащаб има щатът се състои от приблизително 100 служители с юридическо образование, подпомагани от технически персонал.

Как се назначават прокурорите във Великобритания?

Позициите се обявяват публично. Заинтересованите кандидати подават заявление, след което се провеждат събеседвания и интервюта. Кралската прокуратура е смесица от адвокати, които пледират в съда и юристи, които не се явяват в съда. Всички там работим в сферата на наказателното право. Но различните юристи идват от различна среда и са вършили различна работа в по пътя на кариерното си развитие. Ако сте юрист и работите за Кралската прокуратура Ви наричат прокурор. Това обачи не е наименование, което се използва за самонаетите адвокати, които се явяват пред Кралския съд като обвинители.

Може ли да кажете малко повече за ролята на адвокатите, които пледират в съда?

Във Великобритания имаме адвокати, които пледират в съда. За да се работи, като адвокат, който пледира в съда, е необходима университетска диплома по специалност „Право“. След това кандидатът преминава едногодишно обучение за придобиване на квалификация. После полага стаж за натрупване на опит при старши адвокат, който се явява в съда. Шест месеца месеца по-късно може да се започне работа самостоятелно. Обикновено този вид адвокати във Великобритания са самонаети лица. Те обаче работят в групи, които ние наричаме камари или колегии. В процеса на работа получават подкрепа от помощници: те ги асистират в изготвянето на графици, в събирането на таксите и т.н. Началото на собствената ми кариера също бе като член на камарата на адвокатите, пледиращи в съда в Нотингам.

Какви са процедурите за израстване в кариерата на прокурорите във Великобритания?

Процедурите при кандидатстване за преминаване към позиция в по-горна инстанция отново са основани върху провеждане на конкурс с интервюта. Често се поставят и изисквания за специални умения на кандидатите - в този смисъл прокуратурата, която провежда събеседванията, се интересува от определени компетенции и умения на. Те трябва да докажат и определен професионален опит, свързан със сферата на дейност, за която е обявена свободна позиция.

Вие сте съветник по възстановяване на престъпно имущество в Кралската прокуратура за Европейския съюз. Кога е създадена тази позиция? От къде идва идеята за нея?

В края на 2013 г. Националната сметна палата направи одит в Кралската прокуратура като изследва и анализира нивото на активите от престъпна дейност, които прокуратурата е успяла да конфискува. В резултат докладът направи препоръки, че Кралската прокуратура би могла да предприеме някои стъпки за по-добро изпълнение на съдебните решения за конфискация на престъпно имущество.

Кралската прокуратура направи преглед на получените препоръки и през юни 2014г. създаде Стратегия за възстановяване на имущество от престъпна дейност. Основното в Стратегията е, че във Великобритания трябва да се подсили дейността, свързана с изпълнение на решения за осъдителни присъди със заповед за отнемане на имущество, които се намират под друга юрисдикция. Освен това бе направен преглед на заявленията от други страни за възстановяване на престъпно имущество той доведе до констатацията, че няма много постъпили такива заявления. По тези два повода бе направено предложение за създаване на позицията “съветник по възстановяване на имущество от престъпна дейност”, който да работи на определена територия.

Към момента в Кралската прокуратура има петима съветника по възстановяване на престъпно имущество с определена териториална компетентност. Всеки от тях отговаря за  един от пет района, които бяха избрани като приоритетни. Районите са: 1) Карибите, 2) Европейският съюз, 3) Испания, 4) Обединените арабски емирства и 5) Южноафриканската република. По този начин можем да възстановим повече от активите, които са присъдени с решения на съда.

Как се избират съветниците по възстановяване на престъпни активи в Кралската прокуратура?

За първи път тази позиция беше открита през 2014 г. и се търсеха хора с опит в дела за конфискация на престъпно имущество, тежки измами и сериозна организирана престъпност. Процедурата беше обичайната както във всички други случаи – подаване на заявление от заинтересованите кандидати и избор в зависимост от квалификацията.

Какъв е размерът на щетите от организираната престъпност и измами във Великобритания? И от какви престъпления се натрупва най-голяма част от престъпните приходи?

През 2013 г. беше разработена Стратегия за борба с тежката и организирана престъпност, която съдържаше анализ на ефекта от тези престъпления върху икономиката на Великобритания. Оценката показа, че размерът на щетите, които нанася организираната престъпност, е 24 милиарда британски лири годишно, а загубите от измами през 2012 г. възлизат на 73 милиарда английски лири. Във Великобритания Националната криминална агенция се занимава с най-тежките престъпления, които включват трафик на наркотици, трафик на хора, киберпрестъпления, тежки измами, престъпления, свързани с пране на пари, детска порнография.

Къде е ключът към успешните разследвания за ограничаване на тези заплахи?

Смятам, че това е ранното сътрудничество. Прокуратурата и разследващите органи трябва да  започнат да си взаимодействат в началните етапи и да формулират стратегия за разследване, което да доведе до успешно предявяване на обвинения и в крайна сметка до осъдителна присъда. Процентът на осъдителните присъди в Кралския съд за последната година е 81,1% от решените дела.

Какви са основните трудности, които срещате в Кралската прокуратура при работа по финансови престъпления?

Мисля, че една от основните трудности е работата с доказателствата, тяхното разкриване и анализиране. Често разследванията на финансови престъпления са свързани с огромна документация, с голям обем документи на хартия, в които се съдържа много счетоводна, финансова информация. Това превръща аналитичната работа и ресурсите, които трябва да се отделят, в ключови проблеми.

Експертите при финансови разследвания във Великобритания към прокуратурата ли работят или се наемат външни експерти?

При нас финансовите експерти работят в Националната криминална агенция и в регионалните полицейски звена. Обикновено това са счетоводители или следователи, които са получили допълнително обучение във финансовата сфера и притежават висока квалификация по отношение на финансовите аспекти на престъпленията. За някои от най-сложните и заплетени случаи използваме и счетоводители, които са външни за правоохранителните органи.

Вътрешните експерти имат някои предимства. Те вършат тази работа ежедневно, заедно с полицаите рамо до рамо. Те имат съответните правомощия да отидат в съда и да поискат достъп до банкова информация, което е предимство в сравнение с хората, които се наемат за конкретна експертиза извън системата.

Как е уреден достъпът на Кралската прокуратура до информация – банкова, данъчна, търговска? Каква е процедурата за събиране на подобна информация от прокурорите във Великобритания? Имате ли централизирани регистри за подобна информация и осигурен електронен достъп до тях?

Във всеки един от случаите трябва да се изготви заявление и да се подаде в съответната агенция. Освен това информацията не може да се получи автоматично - трябва да има съдебно решение за разкриване на съответните данни, нужни за определен обвиняем. Обикновено нашите искания са свързани с конкретни банкови сметки, за които вече сме установили, че принадлежат или на обвиняемия или на свързани лица. При необходимост от данъчна информация се обръщаме към нашите посестрими: митницата и агенцията за приходи на Нейно Величество.

Във Великобритания нямаме електронни регистри. За разлика от френската система, където има централизирана система на банковите сметки, ние нямаме такъв регистър. Не знам какви опити са правени в това отношение, но ако имаше една такава система, работата на прокуратурата би била много по-лесна. За да ви дам представа за ситуацията, ще кажа, че само в Лондонското сити има 412 независими банкови институции. Така че говорим за един регистър, който потенциално би бил огромен.

При всяко разследване на финансова и организирана престъпност във Великобритания ли разчитате и на проследяване на паричните потоци?
Нямаме писано правило за какво ще предявим обвинение. Това много зависи от събраните доказателства. Но разследване на финансите започва в много ранна фаза и то е свързано с проследяване на движението на паричните потоци.

Във Великобритания разполагате и с наказателна и с гражданска процедура за отнемане на престъпно имущество. Как решавате коя от двете да използвате по конкретните дела?

Стратегията, изготвена от Кралската прокуратура предвижда увеличаване на случаите за отнемане на имущество по гражданската процедура. Но основната ни цел е да не подменяме наказателния процес с гражданската процедура.

По наказателната процедура се стремим да правим оценка на облагите, които са настъпили за обвиняемия от неговата престъпна дейност. Включително прилагаме и предположения за предишните му приходи и активи. Съдията, който заседава по наказателното дело за престъпната дейност на обвиняемия, взима решение и за размера на приходите от престъплението.

Стратегията за възстановяване на незаконно придобити активи предвижда три случая, в които трябва да се стремим към гражданска конфискация. Първият се отнася за казусите, в които активите са идентифицирани като резултат от престъпна дейност, извършена в чужбина, където ние нямаме юрисдикция. Вторият разглежда активите, които са придобити чрез престъпна дейност, но не можем да идентифицираме нито едно лице, свързано с тази престъпна дейност. Третият случай засяга онези разследвания, при които считаме, че няма изгледи да постигнем осъдителна присъда, но по наше мнение активите са придобити от престъпна дейност.

Какъв е размерът на конфискуваното имущество от Кралската прокуратура на Великобритания?

В периода 2009-2010 г. размерът на конфискуваното престъпно имущество е 90 милиона британски лири. Общо конфискуваното престъпно имущество за периода 2012-2013 г. възлиза на 152,2 милиона британски лири, от които активи на стойност 90 милиона британски лири са конфискувани от Кралската прокуратура.

Във Великобритания и други институции освен Кралската прокуратура имат право да конфискуват престъпно имущество. Такива са Националната криминална агенция, която може да използва процедурите за гражданска конфискация по определени случаи. При нас е предвидена възможност, ако бъдат установени големи количества налични парични средства, например по време на обиск, те да бъдат конфискувани. Ако полицията конфискува такива парични средства всеки, който претендира, че са негови, трябва да докаже собствеността си върху тях както и легалния им произход.

Какво се случва с конфискуваните престъпни активи във Великобритания?

Всички конфискувани активи от банкови сметки, от продажба на имущество и от други източници отиват във фонд, който наричаме “Трибунал” или “Служба на трибунала”. От там средствата се разпределят като 50% отиват в Министерството на вътрешните работи, 18,7% - за Кралската прокуратура, определен процент се разпределя и към други институции, ангажирани с конфискация на престъпно придобито имущество. В Кралската прокуратура средствата, които получаваме от Трибунала, се разпределят по така наречената „програма за стимули“.

Как се разпределят средствата от програмата за стимули в Кралската прокуратура?

Всички институции разпределят и използват парите, които им се полагат от Трибунала, съгласно институционалните си приоритети. Според Стратегията на Кралската прокуратура средствата, които се полагат като процент от конфискуваните престъпни активи се използват за улесняване и разширяване на работата по конфискация на друго имущество, придобито по престъпен начин.

Какви мерки взимате, за да гарантирате събиране на пълния размер на активите, които подлежат на конфискация?

Ключовото тук е, че такива заповеди се отнасят до имущество, за което сме установили, че е налично. Освен това, в много ранен етап издаваме ограничителни заповеди по отношение на това имущество като ограничаваме възможностите на обвиняемия да се разпорежда с него по начин, по който то да изчезне. Има случаи, при които първоначално изготвената оценка на недвижимо имущество се оказва завишена и то не струва толкова, колкото сме считали, че струва. В такива случаи обвиняемият може да поиска от съда промяна на съответната заповед за конфискация, която се е базирала на некоректна оценка и намаляване размера на сумата.

Как се управлява запорираното имущество във Великобритания докато Съдът реши делото за конфискация?

Когато се установи, че съответното престъпно имущество се нуждае от управление и редовна грижа, ние използваме т.нар. „поематели“. Обикновено това са счетоводни фирми, които извършват управлението на имуществото по време на запора вместо нас по начин, гарантиращ, че то няма да загуби своята стойност. Много внимаваме, когато определяме нуждата от управление на определено имущество, знаейки, че това може да бъде скъпо. Има случаи, в които за да предотвратим разходи по управление на активите издаваме заповед, ограничаваща възможността на съответното лице да се разпорежда с имуществото. Така например, можем да наложим ограничения, с които обвиняемият няма право да продава или да прехвърля на друг определено имущество с цел бъдещо изпълнение на заповедта за конфискация.

Как се справя Кралската прокуратура с конфискацията на престъпно имущество, което се намира извън Великобритания?

Преди няколко месеца във Великобритания се случиха неща, които изключително улесняват нашата работа в тази насока. Една от промените се състои в това, че въведохме законодателството на Европейския съюз за признаване на заповедите за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност. Тя улеснява много работата на Кралската прокуратура по входящи и изходящи молби за замразяване и конфискация на подобни активи.

Стремим се да работим, както по формален, така и по неформален начин с нашите международни партньори, към които се обръщаме за локализиране на подобни активи. Изпращаме им писма, в които искаме тяхната помощ за съхраняването на тези активи до момента, в който бъде издадена ограничителна заповед от нашия съд. А при издаване на окончателна заповед за конфискация, очакваме те да ни съдействат за нейното изпълнение на място.

Освен това Великобритания е страна по двустранни договори с много страни извън Европейския съюз за международна или взаимна правна помощ. Тези договори за правна помощ уреждат широк кръг въпроси, свързани с наказателното производство, сред които и за замразяване и конфискация на активи, придобити по престъпен начин.

Един от осемте приоритета в Стратегията на Кралската прокуратура, които споменахте по време на семинара, организиран от „РискМонитор“, е повишаване на капацитета за водене на дела за пране на пари. На какви конкретни мерки разчитате в Кралската прокуратура за подобряване на този капацитет?

По отношение на повишаване на капацитета, свързан с прането на пари, разчитаме на това всички прокурори да придобият опит, свързан с пране на пари, конфискация и възстановяване на престъпни активи. За нас целта е да развиваме умения и разбиране сред всички прокурори по тези въпроси.
Опитваме се да осигурим повече обучения. В този смисъл сме подготвили пакет от семинари, който да разяснява въпросите, свързани със законодателството за постъпленията, придобити от престъпна дейност. Като институция сме установили, че е нужно да има повече познания и експертни умения в тази област и те да се повишават непрекъснато.

По отношение на организацията на работата се стремим да си партнираме още по-добре с регионалните полицейски звена, като започваме съвместни действия с тях на съвсем ранен етап.

Как се обучават прокурорите, специализирани в противодействие на финансовата и организираната престъпност във Великобритания? Имате ли специализирани обучения за тях – начално и текущо?

Имаме непрекъснато онлайн обучение. Наричаме го открит или свободен колеж. Това са курсове за обучение, които разглеждат всички аспекти на работата, свързана с обвинението. Имаме специални курсове, насочени към престъпления, извършени от организирани престъпни групи, постъпления от незаконни дейности. Имаме и курсове, които разглеждат по-специфични проблеми, като например компютърни престъпления. Включени са не само правни курсове, но и практически занятия, които помагат на прокурорите да разберат по-добре и друга материя.

Имаме и обучения подобни на семинара, който РискМонитор организира днес. Подобно на вас каним външни лектори, които да представят лекции.

Освен това, в Кралската прокуратура всеки прокурор получава правото да ползва малък паричен фонд по свой избор, за да присъства на обучителен курс или на конференция, което да осигури неговото бъдещо развитие, така че той да работи срещу престъпността по-ефикасно.

Случва ли се често във Великобритания съда да връща делата на прокуратурата и по какви причини?

Това не е нещо, което се случва във Великобритания. Ако съдията установи, че в конкретен обвинителен акт има някакви пропуски и дефекти, той може да го задържи за известно време, през което да разговаря с прокурора и да му каже къде, по негово мнение, има някакъв недостатък. Но най-често този разговор се случва в съдебна зала по време на изслушванията. Тогава съдията казва на прокурора, че според него някъде е направил нещо неправилно. Прокурорът може и да не се съгласи и да не го поправи. Ако се съгласи, прокурорът може на място в съдебната зала да поправи недостатъка, особено ако няма възражения от страна на защитата. Но категорично няма практика да се връщат обвинителни актове от съдиите във Великобритания. При нас обвинителните актове не са по-дълги от 2-3 страници. В тях накратко се излага престъплението, което е извършено и в отделна част се дават някои конкретни допълнения, свързани с това престъпление, без да се навлиза в някакви съществени детайли и доказателства.

Как работи Кралската прокуратура с медиите? Разкриват ли прокурорите или полицията информация пред медиите по време на разследването?

Прокурорите не разкриват информация пред медиите. Това, което обичайно се случва е полицията да започне първоначалното разследване, като в определен момент прокуратурата предявява обвинение. Тогава прокурорът изготвя изявление за пресата, в което се упоменават обвиненията, които се предявяват на съответното лице. Посочва се, че това е наказателен процес и че няма да се правят повече коментари до приключване на делото.

Какви според Вас трябва да са бъдещите насоки в противодействието на финансовата и организираната престъпност през следващите години, за да се постигне още по-сериозен успех в борбата с тях?

Има два аспекта, според мен, които са много важни по отношение на организираната престъпност и финансовите престъпления. Първият аспект е свързан с киберпрестъпленията, където престъпниците ще се концентрират все повече. Затова е изключително важно да обучим хора, които познават много добре тази материя и да подготвим добри разследващи екипи, така че да бъдем една стъпка пред престъпниците. На второ място, трябва да признаем, че светът в последните години се разви по такъв начин - с интернет, с транспорта, със създаването на Европейския съюз - че престъпленията станаха международни. В този смисъл, за да бъде успешна нашата борба с тях ние трябва да работим съвместно за ограничаването им.