Интервю с Джовани Русо, замeстник-прокурор вНационална дирекция „Антимафия и Антитероризъм” на Република Италия

Джовани Русо е заместник-прокурор в Национална дирекция „Антимафия и Антитероризъм”. От 30 години е прокурор, като повече от 20 години работи в звена на дирекция „Антимафия”. Прокурор Русо има опит като университетски преподавател, а в момента е и ръководител на катедра. Един от неговите ресори в Национална дирекция „Антимафия” е отделът, който се занимава с приложение на информационните технологии в борбата с организираната престъпност. Прокурор Русо посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 23 април 2015г. по проект на РискМонитор: „Специализирана прокуратура срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Каква е структурата на Национална дирекция „Антимафия” и по колко дела средно на година работи един прокурор?

Наименованието на Национална дирекция „Антимафия” от 17 април 2015 г. вече е Национална дирекция „Антимафия и Антитероризъм”. С тази промяна нашата дирекция отговаря и за борбата срещу тероризма в Италия.

Националната дирекция се състои от един национален прокурор и 20 зам. прокурори. Съвсем скоро беше решено, че от всички заместник-прокурори ще има двама, които ще са първи заместници на националния прокурор.

Особеност на Национална дирекция „Антимафия” е, че ние не работим по конкретни съдебни дела, а координираме и подпомагаме работата на 26-те регионални звена на прокуратурата „Антимафия”. Всички 26 звена имат общо между 3 000 и 4 000 дела на година.

Колко от тези 3000 дела годишно завършват с осъдителни присъди?

Не мога да кажа точно колко дела завършват с осъдителни присъди. Но бих искал да уточня, че при разследванията на „Антимафия” има някои доста различни нормативни правила и съвсем различни инструменти в сравнение с разследванията на останалите, така да се каже обикновени престъпления. Освен това професионалната подготовка и квалификация на магистратите, които се занимават с дела на мафията, както и на полицаите, които работят по такива случаи, е на изключително високо ниво. Всичко това естествено определя, че в „Антимафия” в процентно съотношение имаме много повече дела, които достигат до съдебна фаза и съответно до осъдителни присъди отколкото при обикновените престъпления.

Какви са типичните престъпления, които разследва Национална дирекция „Антимафия” и какво е най-характерно за тях?

Работим по престъпления на организираната престъпност. Това са мафиотски сдружения. Организациите се занимават с трафик на наркотици, с организирана контрабанда, с бизнес с отпадъци, с фалшификации на различни продукти на известни марки, с порнография, генерираните пари се инвестират чрез публични търгове и т.н. От 17.04.2015 г. включихме в дейността си и противодействието на тероризма. Освен това от нашата компетентност са и всички престъпления, които са свързани с мафията или са изпълнени по поръчение на мафията, т.е. едно обикновено престъпление, ако е изпълнено по нареждане или в полза на мафиотска организация също се разследва от нашата прокуратура.

Какви отпадъци имате предвид - битови или други, подобно на филма „Октопод”?

Почти всякакви. В момента мафията изключително интензивно се занимава с отпадъци. Не ви казвам нещо ново с това. Преди години един сътрудник на правосъдието в Италия беше разбрал колко големи приходи носи този бизнес. Той е бил разпитван от сегашния национален прокурор на Национална дирекция „Антимафия” г-н Франко Роберти и тогава разказал, че почти всички инвестиции на мафията започват да се изместват към сектора на отпадъците. Тогава прокурор Роберти е бил много учуден защо точно към бизнеса с отпадъци и човекът от мафията му отговорил: „Боклукът е злато”.

Според Вашия над 20 годишен опит в „Антимафия”, дали е възможно да съществува мафия без връзка с корумпирани представители на публичната власт?

Не! Категорично не може да съществува без корупция в различни публични сфери и на различни нива.

Прокурорите имат ли проблеми с опити за външна намеса в тяхната работа, например от политици?

Не! Една от основните характеристики на нашата система е гарантиране на абсолютна независимост на магистратите. Това е валидно както за съдиите, така и за прокурорите. Единственият орган, в който политическата власт има контакти с магистратурата това е Висшият съдебен съвет. Но контактите там са прозрачни и официални. При назначаването на магистрати и избора за определени позиции във Висшия съдебен съвет квотата на магистратите е по-многобройна от квотата на Парламента. В Италия една трета от членовете на Висшия съдебен съвет са избрани от Парламента, а останалите две трети от членовете на съвета са магистрати.

По-различен ли е статутът на прокурорите в Национална дирекция „Антимафия” и имате ли някакви привилегии и придобивки, спрямо останалите прокурори в Италия?

Нашата система се базира на абсолютна равнопоставеност между магистратите. В Италия, за да бъде назначен на магистратска длъжност, кандидатът трябва да спечели конкурс. След като е спечелил конкурса, независимо дали ще бъде съдия или прокурор, дали ще бъде прокурор в обикновена прокуратура или в „Антимафия”, той ще има същите права и същото заплащане като прокурорите от „Антимафия”.

На всеки четири години се провеждат атестации за оценка на професионалните качества и освен това всички ръководители на отдели дават писмено своето мнение за магистратите от тяхното звено. След това на всеки магистрат се прави проверка на случаен принцип за определен етап от четирите години, за да се установи каква е била работата му през този етап. Ако оценката на магистрата е положителна, той израства в кариерата. Така, че моята заплата е равна на всички други прокурори, с които съм прослужил еднакъв стаж.

Има ли някакви специфични изисквания, на които трябва да отговарят прокурорите от  Национална дирекция „Антимафия”, за да бъдат назначени при вас?

За да бъде един магистрат зам. прокурор на Национална дирекция „Антимафия”, трябва да има определен трудов стаж. При това трябва да е работил минимум определен период от време в регионалните звена „Антимафия”. И освен това е нужно да е доказал с работата си, че притежава определени качества, т.е. неговите разследвания да служат като свидетелство за професионализъм. Изискват се освен това умения за сътрудничество с колегите, притежава познания в областта на информатиката и на международното сътрудничество. При обявяване на свободно място, се организира национален конкурс и обикновено за едно място има над 100 кандидати.

Как се прави подбор между 100 прокурори с опит в регионалните звена на „Антимафия”?

Изборът се прави по параметрите, които изброих. По всеки един от параметрите се дават определен брой точки и се сравнява кой има повече и по-добри разследвания, кой има повече качества и познания за международното сътрудничество, например.

Тъй като все пак нашата задача в Националната дирекция е да координираме и да подпомагаме разследванията и дейностите на регионалните звена, кандидатът трябва да познава отлично всички методи и техники за разследване. Освен това той трябва да притежава добри комуникационни възможности, да е диалогичен, за да може успешно да контактува с регионалните прокурори в страната. Заедно с това да може да анализира и синтезира информация, да изготвя предложения за промяна на законодателството.

Какви специфики съществуват в законодателство на Италия за борба с организираната престъпност?

В Италия имаме някои особености в законодателството за борба с организираната престъпност. Дори в разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, който урежда процеса за всички престъпления в Италия, трактовките, засягащи случаи на организирана престъпност се различават от общата практика. Например съществува един по-широк спектър от възможности за приложение на подслушванията на телефонните разговори. Налице са по-големи възможности да се извършват операции с агенти под прикритие. Също така е възможно да се забави един арест или претърсване по отношение на някое престъпление, което има допирни точки с борбата с мафията и тероризма. Мерките по отношение на задържаните са по-строги и те се задържат за по-дълго време под стража.

Освен това съществуват специални по-строги затвори за мафията, които са по-различни от останалите. Защото се предполага, че дори да са в затвора членовете на мафията биха могли да продължат своята престъпна дейност и да ръководят престъпните организации.

В Италия съществува и законодателство, уреждащо сътрудниците на правосъдието – покаяли се мафиоти, които се съгласяват да съдействат на разследващите, както и свидетелите по определени дела.

Имаме и законодателство за мерките по превенция, които са насочени преди всичко към имуществото на престъпните групи.

Как се заражда идеята за специални затвори за мафията?

В Италия затворите са пренаселени. Поради факта, че в затворите има твърде много хора, включително и членове на мафията, се създаде предпоставка в рамките на отделните затвори да възникнат мрежи от затворнически групи на мафиоти. Тъй като затворът няма за цел само да накаже лицето, но и да осъществява превенция, да ограничава бъдещите престъпления, т.е. да попречи на лицето, което е осъдено да продължи да извършва престъпната дейност, за която е било осъдено. А както знаем, изключителна рядкост е босовете на мафията лично да извършват конкретната престъпна дейност. Затова, когато те са в затвора, целта не е да им попречим лично да отидат и да извършат ново убийство, например, а да им попречим да издадат нареждане за извършване на ново убийство. Ако системата на затворите не е достатъчно ефективна и не ги ограничава, не им пречи да издават заповеди за извършване на нови престъпления, то просто няма смисъл да са в затвора. Постигането точно на тази цел наложи осъдените членове на мафията да бъдат поставени в условия, които са много по-рестриктивни и ограничаващи техните контакти, но са ефективни.

Сред инструментите, които изброихте, са и мерките по превенция. Може ли да кажете малко повече за тези мерки и за постигнатите с тях резултати?

При нас в Италия бяха постигнати изключителни резултати. От мафията бяха конфискувани десетки хиляди недвижими имоти, а също така огромни суми в банкови сметки, движимо имущество и множество фирми на мафиоти. Отнетото имущество е толкова много, че неговото управление е изключително трудно.

В Италия имаме национална агенция, която се грижи за управление на конфискуваното имущество. Но тя все още не съумява да се справя съвсем добре с управлението на отнетото. А когато държавата не е в състояние да използва отнетото имущество, често се губи ефектът на отнемането. Ако един недвижим имот е отнет от мафията и не му се намери някакво подходящо приложение или не бъде продаден, той се разрушава или остава да стои запуснат и хората виждат тези сгради. Това не е добър пример в очите на населението.

Същото важи и за предприятията. Едно предприятие на мафията винаги е процъфтяващо. То работи, плаща заплати, произвежда, защото няма конкуренция. Мафията ликвидира конкуренцията по техните мафиотски методи. Освен това, фирмите, фабриките и предприятията на мафията нямат нужда да искат кредити от банките, защото имат достатъчно пари в наличност. Наистина техните предприятия работят и процъфтяват. Предприятията на мафията имат и социални функции, защото осигуряват работни места. Когато конфискуваме предприятието и то премине на управление от държавата, то няма повече допълнително финансиране, често няма ликвидност. Предприятието вече трябва да се бори на пазара с конкуренцията на равни начала. Работниците, които преди това много са внимавали с протестите, защото собственикът е от мафията, когато предприятието стане собственост на държавата започват да предявяват своите искания и претенции. Последиците от всичко това са, че предприятието не успява да се справи със ситуацията и фалира. Така индиректно се отправя съобщение към населението: “когато мафията управляваше предприятието имаше работа, имаше заплати, а когато държавата пое управлението всичко се разпадна, няма работа, няма заплати”. Именно поради това в италианското общество се води интензивен дебат как да се реорганизира националната агенция за управление на отнетото имущество, за да може дейността й да бъде ефективна и полезна. Не е лека ситуацията.

Ще дам пример: Член на мафията купува апартамент. Прави покупката като плаща малка част от стойността на имота с пари с незаконен произход, а голямата част от стойността доплаща с пари от банков кредит. Той получава банковия кредит, защото директорът на банката му е приятел или е бил заплашен, или получава заема, защото е депозирал в банката пари или ценни книжа, с което гарантира взетия заем. Това недвижимо имущество по документи е собственост на човека от мафията, но е било платено в голямата си част с парите на банката. Когато се конфискува това имущество ние се сблъскваме с проблема за дела на банката. Защото банката също има законно право да иска покриване на заема, който е отпуснала за закупуване на имуществото. Излиза, че държавата трябва да плати една част от апартамента на банката и вместо да вземе пари държавата трябва да плати.

Още един пример: конфискуват апартамента на член на мафията. Преди реално да се пристъпи към процеса на конфискация, мафиотът настанява в жилището тежко болен човек или инвалид и тогава ако държавата иска да влезе във владение на имота, трябва да намери място, където да настани лицето, което живее в този имот. Това означава, че трябва да се организира и подходяща социална помощ за съответното лице. Да се намери място за дългосрочно настаняване на лицето понякога може да струва повече от отнетия имот.

Получава ли Национална дирекция „Антимафия” част от стойността на отнетите активи?

Не! Не получаваме никаква част от отнетото.

Темата на Вашата презентация в семинара организиран от РискМонитор беше: „Приложение на информационните технологии в борбата с организираната престъпност”. Може ли да разкажете на нашите читатели за базите данни и информационните технологии, които използвате в Национална дирекция „Антимафия”?

Споделянето и обмена на информация е базата на борбата с организираната престъпност. За да може със съвременните информационни технологии да се осъществява събиране и обмен на информация, Национална дирекция „Антимафия” се снабди с най-модерната и най-добрата система за обработка на информацията. Данните от разследванията, които 26-те регионални прокуратури „Антимафия” събират, своевременно се обединяват и образуват информационната банка, с която разполага националната дирекция. Тази информация, генерирана от дирекциите в страната по време на техните разследвания, се обработва от т.нар. изкуствен интелект и се преобразува в истински полезни сведения и данни. Така градим интелигентна информационна система, която не само е в състояние да отговори на поставените въпроси, които интересуват прокурорите, но даже предлага допълнителни отговори по темата, за които не са и зададени въпроси. Това е серия, система от операции, която съобщава на потребителя изключително много по търсената тема. Намира се под изключителното ръководство на Национална дирекция „Антимафия”, така че прокурорите я използват без да им се налага да търсят съдействие от други правителствени структури, полиция и т.н. С поддържане на системата в Национална дирекция „Антимафия” са ангажирани 260 анализатори. Вече сме направили преход от огромните данни, с които разполагаме, към огромните анализи, които имаме възможност да правим.

На семинара стана ясно, че в системата разчитате на редица различни бази данни, а информацията от тях се обработва от множество различни програми, за да се постигне крайният резултат. При това най-известните световни софтуерни компании оценяват системата като най-доброто, което са виждали до момента. Как успявате да я опазите и как е уреден достъпа до информационната система?

Всички прокурори от „Антимафия” имат достъп до базите данни през нашата вътрешна електронна мрежа. Достъп е предоставен на: прокурорите от Националната дирекция „Антимафия”, 230-те прокурори от регионалните дирекции, анализаторите, за които споменах вече и 80-90 човека от администрацията на прокуратурата, които са най-близките помощници на прокурорите. Но имаме различни нива на достъп с различни нива на видимост на информацията, т.е. не всеки има достъп до цялата информация.

Как се заражда идеята за създаване на тези бази данни и от кога се пълнят систематично с информация?

Идеята е на Джовани Фалконе – италианският прокурор, който беше убит от мафията през 1992 година. Неговата идея да се създаде една Национална дирекция „Антимафия” беше обвързана едновременно и паралелно с идеята да се създаде и единна национална база данни. Прокурор Фалконе много добре е разбирал, че създаването на единен орган, който да ръководи борбата с мафията трябва да има за основа и да се ползва от сътрудничеството на информационен орган, който да събира и анализира цялата налична информация, засягаща мафията и организираната престъпност. Джовани Фалконе е този, който допринесе да бъде създадена Национална дирекция „Антимафия” с регионалните дирекции. Той се кандидатира да стане първия национален прокурор „Антимафия” в Италия, но Висшия съдебен съвет избра друг прокурор, а не Фалконе. Една година по-късно, когато вече беше създадена Национална дирекция „Антимафия”, но не съществуваше базата данни с информация, извършиха атентата срещу Джовани Фалконе. Така първата информация, която беше въведена в базата данни беше свързана точно с разследването на атентата срещу прокурор Фалконе, неговата съпруга и тяхната охрана.

Случва ли се често в Италия съдът да връща дела за организирана престъпност на прокуратурата, подобно на България?

При нас не се случва често. Когато е готов, прокурорът иска започване на съдебната фаза. Тогава се прави едно предварително съдебно заседание, за да се види дали събраният материал е достатъчен, за да се подложи на разглеждане. Съдията може или да допълни липсващи факти, като ги събере или конкретно може да каже на прокурора по този пункт и по този пункт трябва да се направят допълнителни разследвания. Извън тези два случая – когато лично съдията събира материали или когато казва на прокурора да си допълни материалите – съдията може да отхвърли искането на прокурора за разглеждане на делото, но това в практиката става много рядко. В повечето случаи, когато прокурорът разбере, че няма достатъчно събрани доказателства, предпочита да поиска архивиране на производството, за да се продължи със събиране на доказателства и когато се съберат достатъчно нови материали да може да се поиска възобновяване на архивираното производство.

Къде смятате, че трябва да се насочат бъдещите усилия в борбата с организираната престъпност през следващите години, за да се постигне наистина сериозен успех?

Моята визия е, че организираната престъпност се движи чрез мрежи. Не се движат хората, движат се мрежите. Така, че в действителност тези хора или пионки, които реално се придвижват са смятани от организираната престъпност за използвани карти и са оставени да бъдат заловени. Какво се движи, когато говорим за големия трафик на наркотици, оръжия, контрабанда на фалшиви стоки – движи се самата стока. Ние трябва да се намесим точно в тези мрежи на движение. Отчитайки разнообразието в трафика на стоки, има едно единствено нещо, което ги обединява - това са парите. Защото с физическото движение на стоките наблюдаваме паралелно финансово движение на парични средства. Именно на там - към финансовата част – трябва да насочим нашето внимание. Борбата трябва да бъде във виртуалните отношения, при този нематериален обмен на средства. Тези, които управляват отделните възли на мрежата трябва да бъдат разкрити. Това са хора, които днес изграждат вятърни електроцентрали. Когато решат, че вече това не е достатъчно доходно за тях, започват да се занимават с друг бизнес, който може да е престъпен, например трафик на хора. Те се занимават с дейностите, в които в момента са големите пари.