Интервю с федерален прокурор от САЩ Робърт Ливърмор (20.11.2014)

Г-н Робърт Ливърмор е федерален прокурор във Филаделфия, щата Пенсилвания, САЩ. Завършил е право през 1998 г. Започва своята кариера в Апелативния съд в столицата Вашингтон. През 2000г. става щатски прокурор във Вирджиния. А от 2001 г. е федерален прокурор и разследва голямо разнообразие от федерални престъпления, повечето от които имат отношение към организираната престъпност. Прокурор Ливърмор посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 20 ноември 2014 г. по проект на РискМонитор: „Специализирани прокуратури срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Това не е първото Ви посещение в България. Всъщност колко пъти сте идвали тук до сега и по какъв повод дойдохте за първи път?

Първото ми посещение в България беше през месец май 2009 г. по повод една покана за участие в семинар за борбата с прането на пари. По това време заемащия длъжността постоянен представител по правните въпроси в Посолството на САЩ в София г-н Том Пийбълс и Главният прокурор на България г-н Борис Велчев обмисляха възможностите американски прокурор, специализиран по разследване на организирани престъпни групи, да дойде в България и да сподели с българските прокурори, занимаващи се с подобен род дела своя опит, да установи съвместно с тях какви са проблемите, на които се натъкват и как могат да бъдат преодолени тези проблеми. Така в периода от 2008 до 2012г. пътувах всяка година по четири пъти до България, за да работя по този проект. Това, което правихме с българските прокурори, беше да разглеждаме конкретни дела, проблемите по тях и възможностите за разрешаването им. Откакто завърши този проект още два пъти съм посещавал България.

Какви са типичните финансови престъпления, които разследва прокуратурата на САЩ – данъчни, банкови, пране на пари или други?

В САЩ се открива цялата палитра на престъпленията на белите якички. Финансовите престъпления се явяват при нас под най-различни форми. Престъпниците в САЩ, както и в България, непрекъснато измислят най-различни начини и схеми, за да откраднат пари от хората. Аз лично съм се сблъсквал и съм преследвал изключително голямо разнообразие от престъпления, като се започне от данъчни измами, измами с кредитни карти, банкови измами, инвестиционни измами и т.н.

Може ли да ни представите накратко най-характерните особености на законодателството в САЩ за борба с финансовата престъпност?

Не може да говорим за специално законодателство. Но мисля, че законите в САЩ са достатъчно гъвкави, за да могат успешно да поемат голямото разнообразие от престъпни схеми. Когато говорим за банкови измами в нашето законодателство са записани всякака схема, всеки начин, който цели да измами банката и вложителите. Всъщност силата на американската наказателна законодателна система е именно в това, че е достатъчно гъвкава, за да поеме и се справи с всякакъв вид финансови престъпления.

Къде е ключът към успешните разследвания на финансовата престъпност?

Мисля, че всеки вид финансово престъпление е само по себе си сложно и трябва да си упорит, за да успееш да го разгадаеш и да проведеш успешно разследване. Това, което съм наблюдавал е, че най-успешният завършек на подобни разследвания идва от екипната работа. Никой не може да бъде специалист в разследването на всички форми на престъпни дейности. В момента, в който се съберат в един екип добри експерти и добри разследващи – това е ключът към успешните разследвания в САЩ, а и в България.

Какви са основните трудности на прокуратурата в САЩ при работа по финансови престъпления?

Най-голямата трудност, която стои пред прокуратурата в САЩ е самият размер на подобен тип измами. Например разследването срещу "Енрон" в САЩ беше с огромни размери и беше невероятна задачата да се анализират и разберат хилядите транзакции, които бяха направени. За да се осигури успеха на подобно разследване в САЩ се сформират огромни екипи от прокурори и следователи, които да работят по такива дела. Единствено чрез екипната работа на експерти, следователи, прокурори може да се постигне успех, защото никой не може да се надява, че ще постигне успех, ако работи сам по такова огромно дело.

Кой прави експертизите по делата за финансови престъпления в САЩ? За колко време се изготвят експертизите?

В САЩ ситуацията е по-различна отколкото в България. Ние имаме възможност да привлечем експерти с познания и умения по всеки един проблем, по който ни е нужно. Огромният брой експертизи, нужни от гледна точка на одита и счетоводната дейност в САЩ, се извършват от експерти, които работят за правителството на САЩ. Прокуратурата и правоохранителните органи в САЩ разполагат с експерти, които са в състояние да извършат съответните експертизи и освен това могат да дават показания в съдебна зала. Понякога, ако се налага, може да привлечем и външни експерти, които да ни предоставят необходимата експертиза.

Как е уреден достъпът до информация (банкова, данъчна, търговска) в САЩ? Представлява ли тя тайна и каква е процедурата за събиране на подобна информация от прокурорите в САЩ?

В САЩ банките имат клаузи, свързани с поверителността на банковата информация. Но тези клаузи в никакъв случай не са толкова стриктни като поверителността, която прилагат швейцарските банки. Няма пречки пред правоохранителните органи и следователите в САЩ да се сдобият с банкова информация от банки на територията на страната. Що се отнася до осигуряване на банкова информация от банки извън САЩ, особено от държави, в които се прилагат много стриктни правила за поверителност на банковата информация, ние се сблъскваме със същите пречки, с които се сблъскват и българските прокурори.

Що се отнася до данъчна информация имаме много строги правила, по които прокурори и следователи могат да се запознаят с информация, свързана с данъците на заподозрени лица, които не са обвиняеми за данъчни престъпления. Например ако разследваме дилъри на наркотици има много стриктни правила, по които прокуратурата може да достигне до данъчната декларация на разследваното лице. За да се получи подобна информация, прокурорът трябва да има съдебно решение. Но дори да получим подобен достъп, пред нас остават редица ограничения за това как може да използваме тази информация. Целта на подобни ограничения са свързани с това да се предотвратят възможностите за злоупотреба с данъчна информация от страна на следователи и прокурори.

Имате ли централизирани регистри за банкова, данъчна, търговска информация и осигурен електронен достъп до тях?

Нямаме централизирани регистри за банковата информация в САЩ. Ако трябва да се сдобием с банкова информация ние трябва да изпратим писмо, което е надлежно подготвено и заверено, за да ни предоставят съответната информация. За търговската информация, ако имаме сведения, че дадена компания има данни по отношение на някое от нашите разследвания, ние изпращаме писмо, с което изискваме съответните данни по същия начин, както от банките. Що се отнася до данъчната информация, съдържаща се в данъчната декларация на наш заподозрян, който не е разследван за данъчни престъпления бихме, могли да поискаме справка от неговата данъчна декларация. Наричаме този вид заповеди “I ордери“.

Кои са основните институции, с които Прокуратурата на САЩ си сътрудничи в работата по разкриване на финансови престъпления?

Основните служби са Федералното бюро за разследване, Службата за вътрешна сигурност, Сикрет сървис и Агенцията по приходите. Има и други институции, с които редовно си сътрудничим при финансови разследвания. Такива са Комисията за ценни книжа и фондови борси, Комисията за търговия с фючърси и дълъг списък от други федерални агенции, които се занимават с различни сделки и транзакции.

Най-важна е възможността да разполагаш с гъвкавостта да създаваш различни екипи, които са подходящи за предизвикателствата, които се отправят към нас при всеки един конкретен случай. Например имах едно разследване на перач на пари в Орегон, който изпираше милиони долари. По време на това разследване имахме нужда да си сътрудничим с агенция, наречена FinCEN. Тя се занимава с банки и други финансови институции. Никога преди този случай не бях работил с тях. В нея намерихме много добър експерт, който имаше съществен принос в екипната работа, която вършехме.

Съществува ли практика в САЩ представители на агенциите, които участват в разследванията на финансови престъпления, да бъдат разпитвани като свидетели в рамките на съдебния процес?

Всички експерти имат право по американските закони да дават показания в съдебна зала. Обикновено събираме цялата експертна информация в едно цяло и избираме един експерт, който да даде показания в съда. В други случаи разделяме работата на няколко части и решаваме, че няколко души ще дадат показания в съдебна зала. Но от критично значение е да имаш гъвкавостта да решаваш как да се дадат тези показания пред съдията. Като прокурор аз трябва да избера вярното решение, което да доведе разследването до успешен край.

Когато използвате екипния принцип (task force) на работа, колко време съществува един екип – докато реши конкретното разследване или не е обвързан с конкретно разследване и е по-устойчив?

В САЩ специалните екипи работят по определено дело. Процедурата за създаване на екипа се решава adhoc, на момента, когато се появи случай. Като прокурор обикновено избирам хората, които привличам да работят по определено дело. Обикновено това са участници, с които съм работил преди, от които имам преки впечатления и които знам, че ще свършат добра работа. В определени случаи се налага да намирам и други, които да ни помогнат да свършим работата. Целта при използване на този подход е да се намери решение за всички проблеми, които са възникнали в хода на това разследване. Прокурорът има право да реши, има и компетенциите, които са необходими, за създаване на екипа. Ръководителите на съответните служители също имат думата, но те знаят, че работата трябва да се свърши и най-важното е да се постигнат добри резултати. Като прокурор, ако с времето си доказал, че даваш добри резултати, които се очакват, когато поискаш получаваш и хората, които да свършат работата. Ако като прокурор не постигнеш във времето резултатите, които се очакват от теб, не може да си избираш и хората, с които да работиш и разбира се няма да ти се възлагат най-важните случаи. В Прокуратурата на САЩ е чест да ти бъдат възложени най-важните, най-сериозните случаи. Но преди да ти се доверят да разследваш такива дела, трябва да си се доказал, че може да се справиш.

Колко време продължава едно разследване за финансови престъпления в САЩ?

Дълго време отнема разследването на финансови престъпления, както в САЩ, така и в България и навсякъде по света. Нямам точна статистика. Но мога да кажа на базата на собствения си опит, че обичайно продължителността на едно разследване на финансово престъпление е между 2 и 3 години. Лично аз съм работил по разследвания на финансови престъпления, които продължиха повече от 10 години. Като федерален прокурор имам задължение към гражданите на САЩ максимално бързо да изправя пред съда престъпниците. Но при финансови престъпления много време отнема събирането на доказателствата, особено ако трябва да се набавят от чужбина.

Какви са предимствата на подхода, който използвате в САЩ в рамките на делото за предикатното престъпление да включите и частта за прането на пари?

В САЩ почти винаги комбинираме обвиненията за предикатното престъпление и прането на пари в едно общо дело. Преимуществата на подобна стратегия са много. Основното предимство е, че доказателствата, които са в подкрепа на предикатното престъпление и доказателствата, които са в подкрепа на прането на пари, допълнително ще се подкрепят взаимно. Като федерални прокурори, нашата цел е да дадем на съдията или членовете на съдебното жури, в зависимост от това от кого зависи решението, пълната картина на престъплението. И начина, по който гледаме на предикатното престъпление и прането на пари е, че това всъщност представляват двете страни на една и съща монета. Дори аз си мисля, че тази монета не трябва да се разделя на две, тъй като доказателствата са едни и същи. Единственият недостатък на този подход, за който се сещам е, че със сигурност разследването става по-сложно и със сигурност отнема повече време. В България процедурата е толкова усложнена и забавена, че ми се струва почти невъзможно да се комбинират предикатното престъпление и прането на пари в едно общо дело. В САЩ гъвкавостта на закона ни позволява да обединим двете разследвания в едно и това е в основата на успешния резултат.

Във вашата презентация на семинара, организиран от РискМонитор се спряхте специално на разликите в разследването на изпирането на пари в САЩ и България. Може ли да представите основните разлики накратко още веднъж за нашите читатели?

В моята презентация акцентирах на две основни разлики. Първата разлика е, че ние предявяваме обвинение за пране на пари заедно с обвинението за предикатното престъпление, за което говорихме преди малко. Втората разлика е в процедурата, свързана с разследване на финансови престъпления. Процедурата в България разчита на наемане на външни вещи лица и експерти. Обичайно в САЩ използваме вещи лица и експерти, които работят за правителствени институции. При нас това създава няколко преимущества. На първо място когато за целите на експертизата и анализа се използват експерти, които имат опит по наказателни дела е преимущество, защото те знаят какво да търсят. На второ място ни позволява да контролираме времето, за което ще бъде изработена съответната експертиза. Един от проблемите в България е, че когато такива експертизи се възложат на външни експерти този процес отнема много дълго време. Защото вещите лица в България не работят само по това дело, имат и други ангажименти и очевидно не могат да посветят цялото си време по изготвяне на експертизата и това забавя процедурата. А в САЩ можем да разчитаме на правителствени експерти, които могат да се посветят на най-сериозните дела. Очевидно това прави процеса по-ефективен, по-рентабилен и по-бърз.

Може ли да разкажете какви фондове за управление на конфискувани престъпни активи и наложени глоби по наказателни дела имате в САЩ? Как са структурирани? Кой ги управлява?

Трябва да си призная, че това не е нещо по което съм експерт. Може принципно да разкажа как са уредени нещата, но не мога да дам подробности. Например, ако конфискуваме по някое наказателно дело една къща, имаме агенция в САЩ, която отговаря за поемане на управлението на съответния имот и разпореждането с нейната продажба на пазара. Приходите, събрани след продажбата на конфискуваното имущество, отиват в хазната на САЩ, както се случва и в България. В някои определени случаи, като например тези с разследване на трафик на наркотици, процент от стойността на конфискуваното имущество се предоставя на разследващата агенция, работила по случая. Тя има възможност да използва средствата при бъдещите си разследвания. По този начин насочваме част от отнетите престъпни активи отново в борбата с престъпността. В САЩ целта не е само да се отнемат престъпните активи от „лошите момчета“, но и да се използват за добри цели.

Как се отразява непрекъснатото развитие на компютърните и информационни технологии на финансовата престъпност? Успяват ли престъпниците да се възползват от тях и как?

Каквато и да е най-новата технология естествено престъпниците я използват. Престъпниците, които аз най-често разследвам, непрекъснато се осведомяват за най-новите технологии, така че да извършват все по-изтънчено и по най-добър начин своите престъпления и да заличават следите си. Всекидневно те излизат с нови идеи и начини, по които да извършват престъпления. Като прокурори сме длъжни да сме на едно ниво с тях и да ги догонваме.

Нашата прокуратура е разделена на няколко отдела – организирана престъпност, финансови престъпления, трафик на наркотици и т.н. Един от отделите работи по компютърни престъпления и аз се шегувам, че предстои такъв напредък в технологиите през следващите години, че всички ще станем прокурори в този отдел. Защото независимо от характера на престъпната дейност – било трафик на наркотици или финансови престъпления или каквато и да е друго – те използват компютърните технологии.

В тази структура на прокуратурата кой всъщност е Вашият отдел – финансови престъпления или организирана престъпност?

Всъщност прекарах доста дълго време в отдела за организирана престъпност, но сега съм в отдела за национална сигурност. Като част от този отдел отговарям най-вече за разследвания на случаи за международен трафик на оръжие. Това е и причината на семинара, организиран от РискМонитор, един от представените случаи да е свързан с военно оборудване и финансови престъпления. Но продължавам да се занимавам и с дела за организирана престъпност, финансови престъпления и други престъпни дейности.

Има ли някакви типични характеристики за организираната престъпност в САЩ в наши дни, така както е било с италиано-американския произход през ХХ век?

Мисля, че по цял свят организираната престъпност все повече се освобождава от типичните си характеристики и става все по-хомогенна. В САЩ много ясно се вижда, че различните престъпни групи започват да работят заедно. Например, наскоро имах едно дело за трафик на наркотици, свързано с хапчета екстази. Таблетките се произвеждаха от организирана престъпна група от китайски произход, която действаше в Северна Америка. След това китайците продаваха таблетките на виетнамска банда, която беше базирана в Торонто, Канада. Виетнамската група се беше договорила с техни партньори от индийски произход. Индийците се занимаваха с контрабандата на дрогата и транспорта до Филаделфия, където я продаваха на друга организирана престъпна група. Във Филаделфия наркотиците се продаваха на организирани престъпни групи от афроамериканци, бели и т.н. От делото се виждаше, че всички те работят съвместно, насочени към една обща цел – да печелят пари. В целия процес, всяко звено генерираше своята печалба и беше специализирано в съответната дейност. Работеха съвместно като екип, за да се поддържат престъпния си бизнес. По същия начин, за да се противодейства на тези организирани престъпни групи правоохранителните органи трябва да работят по организиран начин. За да се справим успешно с тези организирани престъпни групи сформирахме международен разследващ екип от различни правоохранителни органи на Канада и САЩ.

Известни ли са българите с участие в престъпни дейности в САЩ?

Няма голямо население от български произход във Филаделфия, където работя, и по дела с български граждани не съм работил лично. Но в Чикаго имаше дела с участие на български граждани, свързани със скиминг устройства и източване на банкови карти. Но не бих казал, че българските граждани в САЩ са специализирани в някакъв конкретен вид престъпна дейност.

Възможно ли е организираната престъпност да съществува устойчиво през годините без да използва корупция? Съсредоточавате ли се специално във Вашата работа върху връзката между корупция и организирана престъпност?

В САЩ има определена връзка между дейността на организираните престъпни групи и корупцията. Но трябва да си даваме сметка за коя дефиниция за организирана престъпна група говорим, дали дефиницията, която се дава в България или дефиницията, която се дава в САЩ. Дефиницията в САЩ е доста по-тясна от българската дефиниция. За всеки американски политик би било равносилно на смъртна присъда, ако бъде обект на всички клюки и слухове, които виждаме в най-различни медии по отношение на български политици. Исторически това не винаги е било така. През 20-те, 30-те, чак до 70-те години на миналия век е имало скрити връзки между политиците и мафията. В днешно време, обаче подозренията за корупция при политиците са от различен характер. Би било голям скандал в САЩ, ако някой политик бъде засечен да вечеря с наркотрафикант. Политическата среда в САЩ е доста различна, което не означава, че нямаме корупция. Имали сме случаи, при които полицейски служители са били твърде компрометирани от връзките си с организираната престъпност. САЩ е много голяма страна и връзките между политиците и организираната престъпност не се виждат така, както се виждат в България.

Случва ли се в САЩ съдът да връща делата на прокуратурата и по какви причини?

Това не е позволено от закона. Процесът, по който водим нашите дела е доста различен от българския и в него не се позволява на съдиите да върнат делата във връзка с обвиненията, които са повдигнати или по друг повод. Или обвиненията са достатъчно добре доказани и обвиняемият бива съден или обвинението не е достатъчно добре доказано и той бива освободен, а делото се прекратява. Не може да се връща делото на прокурора за прецизиране на обвинението и отстраняване на допуснати пропуски и това е законово уредено.

Какви органи на управление имат съдиите и прокурорите в САЩ? Как се назначават и повишават?

Системата в САЩ е доста различна от тази в България. В САЩ има сериозна разделителна линия между прокурорите и съдебната власт. Цялата система е съвършено различна. В САЩ има много различни системи, защото имаме федерална система, но имаме и правната система на всеки щат. Ще дам за пример федералната система:

По федералната система съдиите принадлежат към съдебната власт, а прокурорите са към изпълнителната власт. С други думи, съдиите в САЩ са назначени до живот да бъдат съдии и не могат да бъдат отстранени от длъжност освен, ако не извършат сериозно престъпление. Те работят в условия на изключителна правна независимост. Повечето федерални съдии, обаче стават съдии след много дълга юридическа кариера. Необичайно е да се види нов федерален съдия, който да е под 50 годишна възраст. Има нови федерални съдии, които са над 60 години. Всъщност повечето федерални съдии са постигнали върха на своята професионална кариера. Много от федералните съдии са работили цял живот като юристи, адвокати, федерални прокурори и те са били от двете страни на съдебната зала и имат много задълбочени познания както на законите, така и на процедурите. Освен това имат опита, комфорта и самочувствието да застанат в съдебна зала.

Що се отнася до федералните прокурори, главният прокурор се назначава от Президента на САЩ. Ръководителят на прокуратурите във всички съдебни райони на САЩ, също се определят и назначават от Президента на САЩ. Аз работя в Източния район на Пенсилвания, чийто център е Филаделфия. Ръководителят на нашата прокуратура – Зей Меминджър – е назначен от Президента на САЩ. Той отговаря за всички федерални дела и наказателни и граждански, които се разглеждат в този съдебен район. За да го подпомагат в работата са назначени прокурори и във федералния район на Филаделфия има 130 федерални прокурори, които работят по наказателни и граждански дела. От всички 130 прокурори, 25 работят основно по граждански дела, а останалите над 100 прокурори работят по наказателни дела. Те биват назначени от Главния прокурор на САЩ. В САЩ нямаме Висш съдебен съвет или нещо подобно, което да назначава и повишава прокурорите. Начинът, по който биват назначавани прокурорите е на база на това с кого искат да работят останалите прокурори. Процедурата е изключително състезателна. За всяко открито място получаваме по почти хиляда заявления. Защото като прокурор е изключителна чест да представляваш Съединените американски щати.

Как се обучават прокурорите, специализирани в противодействие на финансовата и организираната престъпност в САЩ? Имате ли специализирани обучения за тях – начално и текущо?

Начинът, по който обучаваме американските прокурори е много подобен на начина, по който обучавате българските прокурори. В Южна Каролина имаме Национален център за обучение на прокурори, в който текущо се представят възможности за обучение по най-различи теми, включително финансови престъпления и организирана престъпност. Така че прокурорите да могат да изберат сферата, в която желаят да получат по-задълбочени познания.

Да си прокурор е нещо като да си музикант. Може да учиш теоретично много дълго, но в един момент трябва да вземеш инструмента и да видиш как се случват нещата на практика. Това е начинът, по който се учиш. Учиш се като практикуваш. Както музикантите могат да се учат от техните колеги, които имат по-голяма практика и са по-вещи с инструментите, така и прокурорите се учат от тези, които имат повече опит и практика. Повечето от моите знания не идват от теоретичните обучения, които съм преминал. Повечето, което съм научил като прокурор идва от знанията, които съм получил от по-опитните прокурори, с които съм работил. Ако съм поставен пред въпроси и колебания как да действам, отивам при някой колега, който има по-голям опит и обсъждаме въпроса или отивам в съдебна зала и гледам какво правят другите прокурори в съда. Това е начин, по който се учиш.

Има ли в Прокуратурата на САЩ специализирана структура за връзка с медиите? Имат ли прокурорите ограничения при разкриване на определена информация по време на разследването?

Всяка прокуратура има своя PR отдел. Например човекът, който отговаря за връзките с обществеността на нашата прокуратура се казва Пади Хартман. Всъщност Пади стои между прокурорите и медиите. Тя подава информация на медиите. По време на разследването има забрана за разкриване на каквато и да било информация. Дори не можем да потвърдим или отречем наличието на разследване. Първият момент, в който уведомяваме общността за разследването е при повдигане на обвинението. Тогава пускаме съобщение с резюме на информацията от случая за обществеността. Пади Хартман отговаря за това да подготви и прегледа внимателно информацията, която ще бъде представена и публикувана на нашата интернет страница. Обикновено, при публикуване на информация за издадена присъда и нейния размер, се дава и връзка към обвинителния акт, който също се качва в интернет. Всички документи, които предоставяме на съда са публични и могат да бъдат видени на интернет страницата ни.
Журналистите могат да получат информацията и от съда. В САЩ процесите са публични. С изключение на много редки случаи не можем да закрием делото и да ограничим достъпа до съдебната зала. До повечето неща, които вършим, медиите имат достъп от момента на повдигане на обвинението. В САЩ използването на специални разузнавателни средства и информацията, събрана, например, от подслушване на телефонни разговори по наказателни дела не е класифицирана информация и затова не е и основание за засекретяване на делото. Изключително рядко се случва да се наложи използване на класифицирана информация в съдебна зала и в тези случаи ние декласифицираме информацията преди да я използваме в съдебна зала. Всичките ни съдебни процеси са публични и това е записано в нашата Конституция.

Смятате ли, че е полезно съществуването на специализирани съд и прокуратура, въобще и в частност в България?

Мисля, че специализираните съдилища могат да бъдат много полезни. Мога да отбележа какво огромно постижение за България беше да се създадат и да започнат да работят специализираните съд и прокуратура. Това се случи благодарение на огромните усилия, които положиха съдиите, прокурорите и разбира се политическата власт. Да започнеш от нула и в определен момент да създадеш една функционираща институция е огромно постижение. С очите си видях как много хора допринесоха това да се случи. Това, което виждам сега са едни много добре работещи специализирани съд и прокуратура. Повдигат се обвинения, решават се дела и съдебната машина работи добре. Смятам, че има доста дела, свързани с организирани престъпни групи от средно ниво, които са много успешни. Но смятам, че има и доста възможности работата да се подобри. Мисля, че специализираните прокурори и съдии не се занимават с най-сериозните случаи на организирана престъпност в България. Когато се подготвяше създаването на специализирания съд и прокуратура, точно това беше идеята, както на българските граждани, така и на международната общност. Мисля, че се работи в тази насока, но трябва да се направят допълнителни подобрения. Специализираните съд и прокуратура могат да бъдат много полезни за България стига да има политически ангажимент да бъдат подкрепени и да не се забравя първоначалната идея, с която бяха създадени. Много важно е да се види какви са проблемите и те да се отстранят, за да се върви напред.

Какви според Вас трябва да са бъдещите насоки в противодействието на организираната престъпност в България през следващите години, за да се постигне наистина сериозен успех?

Мисля, че повечето решения на проблемите са политически. Политическата нестабилност в България създаде значителни проблеми в системата на наказателното правосъдие. Поради честите смени на ръководството на основни правоохранителни институции, работещите в системата на наказателното правосъдие бяха лишени от стабилна среда. Мисля, че организираните престъпни групи се възползваха от тази ситуация в България през последните няколко години. Необходимо е силно и устойчиво ръководство на основните правоохранителни органи за по-добри резултати и успехи. За да върви България напред, на всички нива, във всички институции са необходими силни ръководители, които да излязат с ясна идея за решение на натрупаните проблеми, защото системата има съществени проблеми. В системата има много съдии, много прокурори, много следователи, много полицаи, които искат да се вършат правилните неща и то добре. Но на лице е една система, която има дефекти на няколко критични места и много от поправките на тези проблемни зони могат да бъдат направени единствено на политическо ниво. Необходими са политици, които да са ангажирани, посветени на идеята да се отстранят тези проблеми, за да се върви напред. Страхувам се нестабилността на политическата система в България да не продължи, защото това е свързано и с нестабилност в ръководството на институциите. Стабилността на българските институции е особено важна за създаването на ефективни стратегии, които да бъдат приложени за ефективното противодействие на организираната престъпност.

Интервюто проведе: Георги Петрунов