Интервю с федерален прокурор Роб Ливърмор (Министерство на правосъдието на САЩ)

20.06.2012

Г-н Ливърмор бе първият лектор в обучителната програма за Специализираната прокуратура в България. Тя се осъществява от фондация РискМонитор в рамките на проект “Върховенство на закона и организирана престъпност”, финансиран от фондация “Америка за България”. Прокурор Ливърмор отговаря на въпроси, поставени от експертите на РискМонитор, свързани с разследването срещу организираната престъпност и конфискацията на имущество, придобито от престъпна дейност.

Вие сте федерален прокурор, работещ в отдела за организирана престъпност. Какви са компетенциите на Вашия отдел (териториални и функционални)? От колко човека се състои Вашият отдел? Колко дела годишно попадат във Вашия отдел?

Структурата на федералната прокуратура в САЩ е различна от тази в България. Федералните прокурори работят към един от офисите на Прокуратурата и се водят към един от районите, имаме 93 такива района, например във Филаделфия, Ню Йорк, Бостън, Лос Анжелис. Към тези прокурори има и една малка група, аз съм част от нея, която работи в отдел „Правосъдие“ (Main Justice) във Вашингтон. Офисът ни е разделен на отделни сектори; аз работя в сектора за организирана престъпност, има сектор за наркотици, пране на пари, измами, компютърни престъпления, и др. Има 19 такива сектора, специализирани за съответни престъпления.

Прокурорите, които работят във Вашингтон, се командироват да работят по случаи в различни части на страната. В момента, например, аз сам част от прокурорския екип, който разследва случай на организирана престъпност в Северна Каролина. Местният отдел е малък, с около 25 прокурори, които никога не са работили по случай, разследван по закона РИКО (RICO, Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act, федерален закон на САЩ, приет през 1970, който третира случаи на организирана престъпност). Проблемът там е с организирана престъпна група, гангстери, наречени «Латино крале». В случаи като този прокурорите от моя отдел помагат с експертиза, допълнителни хора, и т.н.

Що се отнася до броя на случаите, по които прокурорите от отдела работят, не мога да дам точна статистика, тъй като зависи също от начина, по който се дефинират случаите – по броя на обвиненията, на обвинените, свързани дела, и т.н. Аз самият работя в момента по около 20 отделни случая и това е твърде много; по-голямата част от колегите ми обикновено работят по около пет дела, което позволява на прокурора да се фокусира изцяло по дадения случай и да работи качествено. Това е една от разликите с България, където прокурорите са отговорни за 40-50 дела. Системата в САЩ – с районните прокурори и наша помощ, когато е необходима, позволява да се концентрираме върху най-належащите, горещите случаи, а другите остават малко по-назад за момента. Но големият брой на дела е проблем както в България, така и в САЩ.

В моя отдел във Вашингтон работят около 20 прокурора като мен, които могат да бъдат командировани по случаи в цялата страна. Имаме допълнително петима прокурори, чиято задача е да разглеждат и одобряват случаи по закона РИКО. В САЩ всяко дело, свързано със закона РИКО, трябва да се разгледа и одобри от този отдел. Тези колеги не пътуват толкова често и задачата им е да одобряват както дела по организирана престъпност, така и дела свързани с профсъюзи и трудови въпроси. Вероятно знаете, че САЩ имат дълга история на инфилтриране на профсъюзите от организираната престъпност и такива дела също попадат в експертизата на нашия отдел. Общият брой на прокурори в централния отдел във Вашингтон е около 30, заедно с ръководителите на службата.

По случая в Северна Каролина аз работя с местните прокурори, както и с агенти на ФБР. Има още двама прокурори, разпределени по това дело и трима агенти на ФБР, които разследват случая. Освен тях, в различни етапи на разследването се включват и допълнителни следователи и агенти. Напр., когато трябваше да се арестуват престъпниците, около 10 човека, да се правят претърсвания, общо около 100 агенти се включиха в операцията. Вече сме на етап повдигнати обвинения и очакваме назначаване на дата за дело, то ще започне вероятно през лятото или през есента. В зависимост от това, колко човека ще бъдат дадени на съд, делото може да трае от няколко седмици до няколко месеца. Повечето от обвинените по такива дела в САЩ, около 90%, се признават за виновни и няма дело. В момента имаме 14 обвинени и очаквам поне половината да се признаят за виновни, но колко точно ще отидат на съд – предстои да видим.

Колко от тези дела завършват с осъдителна присъда и какъв е обичайният размер на наложените наказания по тях? А при каква част от делата се сключва споразумение? При какви условия прокурорите в САЩ предлагат споразумения на обвиняемите?

Нямам точна статистика за издадените присъди, но като цяло процентът на осъдителни присъди по дела за организирана престъпност е над 95%. В над 90% от случаите обвинените се признават за виновни и за това има причина. В САЩ съдебната система е такава, че прокурорът има пълен контрол върху разследването и по принцип обвинение се повдига и се дава на съд само когато прокурорът е напълно убеден, че ще спечели делото. Това е един начин системата да бъде възможно най-ефективна – ако даваме в съда всеки разследван случай, ще бъдем просто заринати от работа, без да гарантираме ефективност. Това е не само специфика на съдебната система, но и управленско решение, за да сме сигурни, че обвинението ще завърши с осъдителна присъда. Този принцип на работа се следва както на федерално, така и на щатско ниво, макар че на щатско ниво прокурорите по-често представят в съда дела, при които няма толкова силни доказателства. Тъй като съм бил и щатски прокурор преди да започна работа във Вашингтон, зная, че на щатско ниво прокурорите нямат възможност толкова отблизо и детайлно да проследяват всеки случай. На федерално ниво освен това има много повече ресурси, които могат да се използват при разследването на определено дело.

Какви са критериите едно дело да бъде свързано с организирана престъпност в САЩ? Само формални, напр. за определен брой членове на престъпното сдружение, или други?

В САЩ нямаме такива формални критерии, доста често моят отдел разследва дела, които не се квалифицират по закона РИКО. Можем да съдим престъпни групи по много други закони, напр., ако става дума за трафик на наркотици, стратегически е по-добре да не повдигаме обвинение по РИКО, тъй като наказанията свързани с разпространение на наркотици са също толкова големи, ако не и по-големи, от тези заложени в РИКО. От друга страна, всеки случай квалифициран по РИКО, трябва да се гледа пред съдебни заседатели и обвинението да бъде неопровержимо доказано. Да накарате 12 човека да разберат същината на закона и да ги убедите в детайлите на престъплението вън от всякакво съмнение е доста трудно. Делата по РИКО са твърде сложни, а аз съм твърдо убеден, като прокурор, че трябва да се стремим към яснота и простота на представените в съда материали. Моето мнение е, че законът РИКО трябва да се използва само в специфични случаи.

Да се върна отново на въпроса: няма формални критерии за дефиниране на един случай като свързан с организирана престъпност. Имаме неформални насоки, които следваме. Например, моят отдел във Вашингтон се е специализирал и по транснационална престъпност, работим с чужди разследващи екипи, когато имаме случаи на транснационална организирана престъпност. От друга страна, всеки от 93-те районни прокуратури следва свои насоки, специфични за региона, но няма единен стандарт валиден за цялата страна. Прокурорите в Маями (Флорида), например, ще имат един подход към организирана престъпност, различен от този в Канзас. Организираната престъпност има различни форми в различните части на САЩ. В Ню Йорк имат голям проблем с руски и чужди престъпни групи, докато в Канзас няма да намерите толкова чуждестранни престъпни групи, но пък голям проблем са местни гангстерски групи. Близо до границата с Мексико действат много мексикански групи, така че във всеки регион подходът е различен и се търси най-ефективното решение що се отнася до законовата база.

За разлика от България, в САЩ няма специализирани съдилища. Законовата база също е различна, структурно, защото вашите закони са много по-широки, докато РИКО е много по-конкретен. Всъщност идеята за въвеждане на РИКО е да даде възможност по-малки по състав обвинения да се групират в едно общо обвинение. Например, случаят в Северна Каролина е свързан с престъпна група. Тя е обвинена в участие във въоръжени грабежи, престрелки, палежи, и други престъпления, включително трафик на наркотици. На базата на РИКО, вместо да повдигаме отделни обвинения по всички тези престъпления, имаме възможност да ги групираме в един обвинителен акт и да представим пред съда доказателства за цялостната престъпна дейност на групата. Преди въвеждането на РИКО, всяко едно от тези обвинения е разглеждано поотделно, без да може престъпната група да се атакува и да се съди за цялостната й престъпна дейност.

В САЩ обсъждало ли се е създаване на специализиран наказателен съд с прокуратура за организирана престъпност и каква е причината да не се стигне до тяхното създаване?

Очевидно, целият подход на съдебната система в България и САЩ е различен и затова има причини, разбира се. Ако се върнем назад към 60-те години на миналия век, ще видим, че задачата в САЩ е била да се даде възможност на прокурорите да специализират и да могат да се фокусират върху случаи на организирана престъпност. Решението тогава е да се създадат т.нар. специализирани екипи за разследване на организирана престъпност, действащи в градове с висока престъпност. Това са екипи включващи прокурори и агенти, които работят заедно по даден случай, но тези случаи се разглеждат от обикновен съд, по съдебната процедура за всички други дела. Проблемът не е, че делата се гледат от обикновен съд, а по-скоро липсата на човешки ресурси и на специализирани знания на прокурорите по тези случаи. Тези eкипи имат за задача да улеснят процеса на разследване и подготовка на делата.

В момента обаче наблюдаваме друга тенденция: от края на 90-те, тези екипи все повече се сливат с районните прокуратури, и разликата между специализираните екипи и прокуратурите става все по-малка. В резултат, отново прокурорите са натоварени с огромно количество дела и нямат възможност да ги разглеждат толкова детайлно. При моето посещение тук една от задачите ми беше да посоча на българските колеги начини, чрез които да се редуцира огромното количество работа, но всъщност в САЩ в момента имаме подобен проблем. Постепенно забравяме защо специализираните екипи бяха създадени. Както на много места, управляващите в САЩ искат емпирични доказателства за ефективността на прокуратурата и съда – те искат да видят брой обвинения, обвинени, издадени присъди и т.н. Когато се фокусираш върху едно дело, ти не мислиш толкова за статистиката, но това се изисква и служи за оценка на нашата работа. Твърде сложно и трудно е да се обясни разликата между делата, защото подготовката на обвинение по едно малко дело не е същата като при големите дела, но в последна сметка, цифрите са тези, които важат. Струва ми се, че прокурорите в България и в САЩ са изправени пред едни и същи проблеми що се отнася до големия брой дела, с които са натоварени.

Кои специални методи за разследване на организираната престъпност използвате най-често в САЩ? Какво е съотношението в честотата на употребата на различните методи? Какви са трудностите в тяхното прилагане?

В разследването на дела по организирана престъпност винаги използваме специални методи, не се сещам за случай, в който да не сме използвали. Има обаче разлика в начина и вида техники, които се прилагат в САЩ и в България. В България, в почти всеки случай се използва подслушване, искането за разрешение е почти проформа. Правилата в САЩ са съвсем различни. За прокурорите е много трудно да получат разрешение за подслушване и това изисква да подбираме много точно случаите, в които ще поискаме разрешение. Законът е много конкретен кога това е позволено – от една страна, трябва да имаме достатъчно основание да вярваме, че телефонът се използва за криминална дейност, но от друга трябва да съобразим и нуждата от такова действие: ако имаме достатъчно доказателства, не е необходимо да подслушваме заподозрения, за да подготвим обвинение. Освен това, подготовката на самото искане за подслушване е доста трудоемка, искането може да бъде между 15 и 100 страници, трябва да е много детайлно описано и се депозира пред специализирано звено в офиса във Вашингтон, т.нар. звено за разследващи операции (Оffice of Еnforcement Оperations). Специалистите от този отдел разглеждат в детайли всяко такова искане и ако има дори малък проблем, те го връщат, с други думи, още на вътрешно ниво искането може да бъде отхвърлено. Исканията за подслушване се одобряват от офиса на Главния прокурор (US Attorney General Assistant). След като искането е одобрено, на всеки 10 или 15 дни трябва да се депозират доклади към съда за статуса на подслушването, трябва да доказваме, че е необходимо то да продължи, и т.н.

Поради трудностите с получаване на разрешение за подслушване, използваме други методи много по-често. Например, не е необходимо разрешение на съда за наблюдение (surveillance); също така, не е необходимо да търсим разрешение от съда, за да използваме агенти под прикритие. От друга страна обаче, този метод никак не е безпроблемен: първо, много трудно е да се инфилтрира една организирана престъпна група, а когато това се случи, агентът е поставен в условия самият той да извършва престъпления.

Затова ние използваме много често т.нар. сътрудници на правосъдието (cooperating defendants). Това са престъпници, които се съгласяват да сътрудничат на разследващите; много по-лесно е да хванем престъпник на ниско ниво в престъпната организация и да го накараме да съдейства. Той може да се обади по телефона на своя бос и да направи поръчка за доставка на наркотици, и тогава ние ще направим т.нар. контролирана доставка. Такива престъпници са много често свидетели и пред съда, но имаме специални закони, които регулират тези отношения. Причината, поради която тези техники не се използват в България е липсата на специализирано законодателство и структури, които да контролират процеса. В моята практика почти не си спомням дело, в което да не сме имали такъв свидетел.

На какъв етап от разследването обезпечавате имущество на престъпниците? На какво разчитат прокурорите в САЩ за отнемане на престъпно имущество – на наказателни или граждански процедури?

Прокурорите в САЩ имат достатъчно възможности за успешна конфискация, както и свободата да решаваме кога да започнем процедура по запориране на средства, придобити от криминална дейност. Можем да започнем такава процедура и без да има повдигнато обвинение, но трябва да се балансират много интереси, да сме сигурни, че разследваният няма да разбере и т.н. Предимство на системата е, че можем да започнем процедура за запориране на имущество и самостоятелно, като граждански процес, или като част от наказателното преследване. В САЩ има прокурори, специализирани в отнемане на имущество и обикновено те работят в екип с прокурорите, разследващи организирана престъпност.

Какъв е размерът на конфискуваните престъпни активи в САЩ по дела за пране на пари и от гражданската конфискация? Какво се случва с тези пари в САЩ? Как ги управлявате? Съществува ли фонд за управление на подобни активи и ако да, как е структуриран той?

Нямам цифри, които да представя, но със сигурност отнетото престъпно имущество е в големи размери. Конфискуваните пари се събират в специален фонд, не отиват в общата хазна, както е тук в България, и се използват обратно, за да се подобри преследването на организирана престъпност – на щатско и федерално ниво. Този фонд е особено важен за подпомагане на екипите на щатско ниво, които нямат толкова много средства на разположение за провеждане на разследвания и операции. Освен това в САЩ има и специален фонд за жертви на престъпления; всеки подсъдим плаща глоба, която отива към този фонд. С други думи, целим по всякакъв начин да отнемем парите на престъпниците и да ги използваме в борбата срещу тях.

В България предстои приемане на нов закон за гражданската конфискация, като се обсъжда отнемане на имущество без осъдителна присъда, само с повдигнато обвинение. Каква е процедурата за гражданска конфискация в САЩ? Съществува ли изискване имуществото да е на значителна стойност и срок на проверката назад в годините? А в наказателното производство до каква степен се изисква доказване на предикатното престъпление при случаи на изпиране пари? Възможно ли е постановяване на присъда само по косвени улики?

Законодателството в България и САЩ е доста различно, в САЩ, както казах, можем да започнем процедура за конфискация отделно от криминалното разследване. Такова дело ще се гледа самостоятелно, в граждански съд, така че и по този начин можем да отнемаме средствата на престъпниците. Трябва да се има предвид, че що се отнася до изискваните доказателства, в едно наказателно дело тежестта на доказване на престъплението е много по-висока от това по гражданско дело, в което е нужно да се докаже само вероятността, че определените средства са с криминален произход. По гражданските дела решението е в ръцете на съдията, докато в криминалните дела става дума за дело пред съдебни заседатели, което е доста по-трудно. Аз самият подкрепям възможността едно дело за конфискация да може да се води независимо от криминалното преследване, смятам, че за прокурорите е важно да имат опции за конфискация отделно от други процедури. Не мога да коментирам българския закон, защото не съм го чел, но подкрепям идеята за гражданска конфискация.

В САЩ няма определена граница, над която да е задължително да започне процедура за конфискация; по-скоро се ръководим от прагматични съображения. Не би било ефикасно и ефективно да започнем процедура за конфискация, ако става дума за 1000 долара, напр., но ако имаме конкретна жертва на измама или престъпление в размер, да речем, 20,000 долара, тогава ще се инициира такава процедура. Както казах, в прерогативите на всеки прокурор в САЩ е решението дали да повдигне обвинение и да започне дело. В България прокурорите са задължени да предприемат действие, но ако се залага някаква гранична сума, тя трябва да е изчислена така, че да улеснява работата на прокурорите и да не ги затрупва с дребни дела.

Лекцията от обучението на РискМонитор, която представихте пред специализираните прокурори беше на тема „Следвай пътя на парите: как да разследваме престъпните организации в дълбочина“. Кои са най-съществените препоръки, които дадохте на Вашите български колеги за успешни разследвания на престъпните организации в дълбочина?

Обучението вчера беше посветено на конкретни случаи в САЩ и как практически сме ги решили. Аз не съм експерт по българско право, но това, което направих, е да споделя конкретни техники и стратегии, които сме използвали при определени случаи, а българските колеги могат да решат как да ги използват. Освен това, този проект дава възможност да обменим опит и в другата посока: българските прокурори имат много опит в преследване на престъпни групи, специализирани в източване на кредитни и дебитни карти, скимиращи устройства, и др. За САЩ това е сравнително ново престъпление и за мен посещението тук е възможност да науча от тях доста неща.

Това не е първото Ви посещение в България, идвахте тук няколко пъти през последните години. Намирате ли някаква реална промяна в борбата с организираната престъпност? Ако да, достатъчна ли е тя е според Вас? И накрая, какви са трите най-важни неща, които е необходимо да се направят в България през следващите години, за да се постигне наистина сериозен успех в борбата с организираната престъпност?

Да, определено има промяна в последните няколко години, мисля, че специализираният съд е много важно постижение, защото ще даде възможност на прокурорите да се фокусират върху дела, свързани с организираната престъпност. Що се отнася до някакви препоръки, мисля, че има доста стъпки, които трябва да се предприемат: със сигурност, трябва да се намали броят на делата, по които всеки прокурор работи, да се увеличи персоналът на специализираната прокуратура, и др. На второ място, връщам се обратно на специализираните методи за разследване, мисля, че българската съдебна система се справя много добре с престъпниците на долните нива на организираните групи, но трудно стига до върховете и истинските ръководители на тези групи. Предполагам, че могат да се направят малки допълнения или изменения в законите, които да позволят, например, използването на сътрудници на правосъдието – на участници в престъпните групи, и това ще помогне на прокурорите да стигнат до върховете на престъпните йерархии. Трето, както говорихме вече за конфискацията на престъпно имущество, по мое мнение не може да има ефективна стратегия за борба с организираната престъпност, ако няма ефективна система за отнемане на престъпно имущество. Зная, че предстои законът да се гласува отново в парламента и може би скоро ще видим положителни резултати в тази насока.

Последен въпрос, свързан с понятието за организирана престъпност. Преди две години, РискМонитор организира международна конференция, посветена на теоретични аспекти на организираната престъпност и валидността на съществуващите днес определения в различни европейски и международни правни документи. Част от изследователите защитиха тезата, че понятието „организирана престъпност” трябва да бъде подменено и да се говори, както в теоретичен аспект, така и на ниво политики, за „организиране” на престъпността. Какво е Вашето мнение?

Да, дефинирането на „организирана престъпност” е проблем както за България, така и за САЩ. Продължаваме да говорим за организирани престъпни групи, и усилията ни са насочени към атакуване и премахване на тези групи. Представете си групата като едно дърво: в предишни периоди нашата задача беше да ‘обезглавим’ дървото като късаме листо по листо, което е много неефективно, без резултати. На основата на т.нар. теория за разследване на криминалните предприятия (criminal enterprise theory), която според мене е най-добрата стратегия за преследване на организирана престъпност, имаме възможност да атакуваме цялата група и да я осъдим за цялостната й престъпна дейност, а не само за отделни актове. Що се отнася до прилагането на законодателството за организирана престъпност в отделните страни, това зависи и от културата и схващанията във всяка страна. Например, в САЩ методът на сътрудници на правосъдието е много важна част от криминалното преследване, но в други европейски страни този метод е забранен, той противостои на нагласите на обществото. Затова целта тук, в България, трябва да бъде да се намери най-добрата стратегия, която отговаря на културата и нагласите на обществото, съобразена със законодателната рамка. Само по този начин ще се постигнат очакваните успехи в борбата с организираната престъпност.

Интервюто проведе: Снежина Атанасова