Интервю с федерален съдия Джийн Пратер от САЩ


Г-жа Джийн Пратер е федерален съдия в Източния окръжен съд на Пенсилвания, САЩ. Съдия Пратер започва своята кариера като адвокат през 1975 година и има 30 годишен стаж като съдружник в адвокатска кантора преди да заеме поста на федерален съдия. Тя е завършила Станфордския университет и Университета на Пенсилвания. Автор е на множество публикации в областта на процесуалното право и етичните стандарти на магистратите. Федералният съдия Джийн Пратер посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 18 ноември 2015 г. по проекта на РискМонитор: „Специализирана прокуратура срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Какъв е статутът на съдиите в Съединените американски щати, г-жо Пратер?
Да бъдеш съдия в Съединените американски щати е изключително престижно и уважавано в обществото занимание. Към съдиите се проявява респект, дори малко страх, усеща се страхопочитание. Напоследък имаше притеснение, че това уважение е намаляло, но определено бих казала, че уважението към нас е много по-голямо отколкото към законотворците или към представителите на изпълнителната власт.


Какви съдии има в САЩ и каква е разликата между тях?
В САЩ имаме два основни вида съдии – щатски и федерални. Във всяка юрисдикция има съдии на първоинстанционно ниво, на апелативно ниво и на върховно ниво. Имаме и съдии с тясна специализация и точно определени компетенции, които работят по по-незначителни ежедневни случаи на спорове между хората. Имаме съдии във федералната система, чиято компетентност е много ограничена – да осведомяват лицата за делата срещу тях.
Какви са специфичните изисквания за назначение на щатските съдии? Как се правят номинации за тяхното назначение?
Щатският съдия е изборна длъжност. Преди много години дори не е било задължително да бъдат юристи по образование. В наши дни, доколкото знам, във всички щати има изискване кандидатите за щатски съдии задължително да са юристи. В някои щати се прилагат избори за съдии от най-високото до най-ниското ниво. Дори тези, които се занимават с най-дребните престъпления, се избират. В други щати са предвидени избори само за съдиите от определени нива в съдебната йерархия, а не по цялата стълбица. Когато процедурата не предвижда избор, съдиите се назначават от губернатора на съответния щат, като неговото решение се потвърждава и от представители на законодателя. В повечето щати след 10 години стаж се прави оценка на работата на съдията с цялостен преглед на свършеното, за да е сигурно, че той все още е на необходимото ниво за позицията, която заема. Резултатите от проверката са решаващи за това дали ще продължи работата си като съдия.
Профилът на кандидатите за щатски съдии трябва да отговаря на няколко критерия. Първият, както вече споменах, е да бъде юрист. Друг критерий, който значително повишава шансовете на номинирания, е да има опит в някоя от правоприлагащите агенции на САЩ. Успешният кандидат трябва да бъде абсолютно непримирим към престъпността. Не е възможно да бъде избрано лице, което се е компрометирало с  толерантно и лекомислено отношение към престъпниците.


Какво е характерно за федералните съдии? Как се назначават те?
Федералните съдии се делят въз основа на частите от Конституцията на САЩ, по които са избрани. Аз, например, съм федерален съдия по този раздел от Конституцията, който се отнася до съдебната система. В САЩ имаме федерални съдии, избрани по параграфите за изпълнителната власт. Но тези съдии са по-малко на брой и имат по-ограничени компетентности.


Ако разбирам правилно Конституцията на САЩ позволява федерални съдии да се назначават и от изпълнителната власт?
Да, точно така.


Няма ли опасност от възникване на зависимости при тези съдии от изпълнителната власт, която ги е назначила?
Не, защото изпълнителната власт се сменя сравнително често. Изборът на съдии по частта за изпълнителната власт е достатъчно прозрачен. Освен това, ако бъдат избрани неквалифицирани кандидати, критиката ще бъде толкова голяма, че това предложение би струвало следващите избори на съответната партия, която в никакъв случай не биха желе това. Дори да назначат хора от своя кръг, това все пак трябва да бъдат квалифицирани професионалисти. Спазва се и правилото де не се определят съдии, които са в роднински връзки с представители на изпълнителната власт. В известна степен изборът на федерални съдии по този ред прилича на избора на посланици, т.е. има политическа преценка, но кандидатите не могат да бъдат неквалифицирани и некомпетентни. Единственият момент, в който правителството има контакт с тези лица, е моментът на избирането им. Нататък то няма право да се меси в работата им.


Федералните съдии, които са назначени от изпълнителната власт, същите компетенции като съдиите, избрани по частта за съдебната власт ли имат?
Федералните съдии, които са назначени от изпълнителната власт, работят по имиграционни дела, по въпроси на социалното осигуряване или по въпроси, свързани с пенсионни и трудови проблеми. Всички те имат ограничени правомощия и ограничен мандат, като съдии.


Федералните съдии подлагани ли са на някакви атестации?
Нямаме формален процес. Имаме една нова инициатива, но все още много внимателно се подхожда в това отношение. Това плахо начинание се състои в създаването на съдийска комисия, която да изготви протоколи за оценка на федералните съдии, които да потвърждават, че те все още са достатъчно бързи в реакциите си и се намират на нужното професионално ниво, за да работят във федералната система. Тази тема беше и остава много спорна, защото федералните съдии не са свикнали да бъдат оценявани или ограничавани по друг начин. Единствената възможност да спрете федерален съдия да работи като такъв е да извърши престъпление или да започне да прави драстични изявления, например расистки, в съдебна зала. Иначе никой не може да ми отнеме заплатата, никой не може да ми отнеме залата. Това са неща, които не се пипат.
Съществува и т.нар. “старши статут”. Това са федерални съдии, които наближават пенсиониране. Те не са подложени на същото натоварване като останалите, разполагат с ограничен ресурс, обемът на работата е намален. Повечето обаче не са изкушени от подобни “привилегии” и малцина се възползват от тях. Единственият голям стимул да се премине към статут на старшинство е, че заплатата се облага с по-нисък данък. Старши съдиите могат да не бъдат включвани в списъка на съдиите по дадено дело. Апелативният съд може да издаде заповед да бъдат отстранени от разпределение на дела. С други думи старши федералните съдии стават по-уязвими. На мен, като федерален съдия, никой не може да ми налага подобни ограничения. По този повод обичам да казвам: “Може да съм ексцентрик, но не и лунатик!”


Как стои въпросът със съдебните зали в САЩ – наистина ли всеки федерален съдия има собствена съдебна зала?
Да, точно така. Съдебната зала ми е зачислена. Много съм горда от нея. Получих  правото да избера цвета на стените, размера на пейките, тапицерията на столовете и картините по стените. Тя има модерно електронно оборудване, каквото много зали нямат. Много често, ако страните по делото искат да представят доказателства, изискващи електронно оборудване, други съдии ме молят да им предоставя възможност да използват моето помещение. Винаги им позволявам да го правят, но при едно условие – нищо да не разместват и да не изчезне от там.
Може би ще е интересно да дам пример до къде може да се простира свободата на съдията в собствената му зала. Един от моите колеги съдии беше отстрелял огромен бизон и искаше да сложи препарираната му глава в съдебната зала. Но съветът на всички съдии в съответния съд реши, че не може да му позволи това и бе взето компромисно решение да я окачи в кабинета си.


Федералните съдии в САЩ подпомагани ли са от екип и съдебни сътрудници в тяхната работа?
Да, всеки съдия има екип от сътрудници, които сам си е избирал. Аз например имам трима млади сътрудници, които са юристи. Сама съм извършила селекцията, а правителството им плаща заплатите. Един от сътрудниците е на постоянен щат. Другите двама се сменят. Имам и секретар-асистент, както и заместник по отношение на работата, свързана със съдебната зала. Той отговаря главно за графика на съдебните дела, които се гледат. Разполагам и със стенограф. Всички са на бюджетна издръжка. На Апелативно ниво съдиите имат по четирима асистенти, които са юристи и по един секретар, но нямат заместник, който да отговаря за графика на делата.

Практика ли е щатските съдии да израстват във федерални съдии?
Да, това е много честа практика. Тя е обичайна и в Източния район на Пенсилвания, в който работя. Ние имаме 22 активни федерални съдии и 12 старши съдии, които са на непълна заетост. От всички 34 федерални съдии в нашия район, 10 преди това са били щатски съдии.
Две са причините щатските съдии да желаят да станат федерални. Първо, да бъдеш федерален съдия е много престижно. И второ, федералните съдии веднъж избрани са такива до живот.


Как се разпределят делата между различните федерални съдии?
При нас в Източния район на Пенсилвания има 80-85 федерални прокурори. Те са специализирани по различни престъпления – например по наркотици, корупция, икономически измами. Всички те са професионалисти от кариерата с едно единствено политическо назначение – ръководителя на прокуратурата. Работят в сътрудничество с ФБР, ДЕА, емиграционните и митнически власти, както и с други прокурори от столицата Вашингтон за разкриване на различни престъпления. Понякога представители на тези агенции и прокурори сформират специализирани екипи, които да работят върху по-големи случаи, например свързани с измами, тероризъм. В момента, в който са готови с разследването, предявяват обвинение. В обвинителния акт се използва формулировката “Правителството на САЩ срещу еди-кой-си”. Това дело пристига в съда и минава през компютър за случайно разпределение на делата между различните съдии. Не разбирам от информатика и не мога да кажа дали това наистина е случайно или не, но такава е практиката при нас.


Колко дела годишно решава един федерален съдия?
През тази година имам 150 наказателни дела с 220-230 обвиняеми лица по тях и 190-195 граждански дела. Този брой при мен се налага като устойчива тенденция през годините. При други федерални съдии делата може да са повече или по-малко, зависи от личната ефективност на всеки. В други части на САЩ знам за федерални съдии, които годишно решават по 400-500 наказателни производства. Но техните дела са по-малки и лесни, например, колегите от Аризона, Тексас и Флорида имат стотици дела, свързани с нелегална имиграция в САЩ. Подобни дела не могат да бъдат сравнени като продължителност, сложност и тежест с едно дело за организирана престъпност или корупция.


Каква е типичната продължителност на делата за организирана престъпност, които разглеждате във вашия съд?
Не мога да посоча типична продължителност, но обичайно разследванията на престъпления, свързани с организирана престъпност, отнемат много време. Мога да съдя за това по честото идване при мен на прокурори и разследващи за подновяване на разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства, което става на всеки 60 дни. Преди да отпътувам за България поднових за пореден път разрешение за едно разследване, което е в своята втора година. Става въпрос за разследване на азиатска организирана престъпна група и прокурорът ми казва, че вече почти са готови с разследването. Няма да мога да кажа колко време би отнело това дело в съда, защото правилата не позволяват то да бъде разпределено при мен и в съдебна фаза.


Как се определя наказанието на лицата и неговия размер в случаите, свързани с организирана престъпност?
При определяне размера на наказанието на лица, които са признати за виновни като членове на организирани престъпни групи може да има големи вариации. Зависи дали лицата са по-нископоставени в йерархията на групата или са босове на организацията, дали участват за първи път в престъпление или за трети, четвърти, пети път. Зависи и от това дали е използвано насилие, дали има пострадали хора, за какво количество наркотични вещества става въпрос, за каква парична сума и т.н. Много фактори се взимат предвид и се решава какъв да бъде размерът на самата присъда.
Въз основа на един скорошен пример от моята практика, мога да разкажа за действителните присъди на членовете на организирана престъпна група, която използваше често физическо насилие, работеше с големи количества наркотици и имаше осем участника. Двама от членовете, млади хора на 30 години, получиха доживотна присъда. Апелативната инстанция потвърди моята присъда спрямо тях. Един получи 20 години затвор, двама осъдих на по осем години затвор, двама получиха по две години затвор, определена бе и пробация. Един от осъдените на доживотен затвор гордо ми заяви, че неговият прякор на улицата бил “Кралят на убийствата”. Наистина беше страшилище. Но аз имам опит със заплахите.


Какви заплахи са отправяли до сега срещу вас, съдия Пратер?
Преди пет години получих заплаха, която дойде чрез моята секретарка. Тя гласеше: „Кажи на г-жа Пратер, че ще стигна до нея и семейството й“. Не винаги се отнасям сериозно към такива заплахи. Имам тест по отношение на подобни заплахи, включващ първо, дали човекът, който отправя заплахата знае, че съм жена, защото изписвам малкото си име по начин, по който американците изписват мъжко име. Ако знае, че съм жена, значи е поразучил нещо и е направил някакви стъпки да се доближи до мен. Втората част от теста ми е дали заплахите са отправени към семейството ми и тук съм много чувствителна. Ние сме задължени да съобщаваме всеки такъв случай на съдебната охрана и те решават какви мерки да се предприемат. В случая решиха, че ще ми осигурят постоянна 24-часова защита с охранители. Те бяха през цялото време с мен, бяха с мен при маникюриста, в магазина навсякъде. Вечер, когато трябваше да отидем някъде със съпруга ми, охраната идваше с нас. Разследващите работиха много активно по установяване самоличността на човека, отправил заплахите и го намериха в Ню Джърси. Той се призна за виновен и тъй като аз бях жертва, имах право да изразя своето мнение за присъдата, която да му бъде наложена. Казах на съдията, че напълно вярвам на неговата преценка. Дадоха му девет месеца затвор за заплаха срещу федерален съдия. В САЩ има правило, че ако към федерален съдия бъдат отправени заплахи, в разследването не може да участва прокурор от същия съдебен район и делото трябва да се прехвърли в друг район.


Има ли случаи на федерални съдии - жертви на посегателства в САЩ?
Да, има. Преди девет години в Чикаго имаше нападение срещу федерален съдия-жена. Обвиняемият нахлу в дома на съдията и уби майка й и съпруга й. Съдията по това време не е била в дома си. След това имаше рязко повишиха мерките за сигурност на федералните съдии. При друг случай в Средния Запад съдия беше убит на улицата. Имаме и случаи, в които се посяга на живота на щатски съдии. Но като цяло подобни посегателства не се случват често. Общо взето се чувстваме в безопасност. Преди няколко години Конгресът реши, че ако охраната на един съдия трае повече от 24 часа, той трябва да възстанови разходите на правителството. Асоциацията на съдиите реагира доста остро и предложението беше оттеглено. С Конгреса сме в непрекъснати битки.


В САЩ имате ли осъдени съдии за корупция или други престъпления?
Да, дори съвсем наскоро един федерален съдия беше отстранен, за домашно насилие над съпругата си. Друг съдия беше осъден за това, че е изпращал неправомерно малолетни лица в определени места за настаняване, с които е имал връзка и е получавал средства от съответната институция. Миналата година в Пенсилвания беше осъден съдия от върховния федерален съд за това, че е получила парични средства за предстоящите избори за съдии в своя кабинет. Тази съдийка беше осъдена на лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор и животът й се промени драматично. Имаше информация, че при нея може би е имало и доза политическо преследване. Но фактът си е факт, тя беше извършила това деяние в своя кабинет. Имали сме и случаи, в които на компютрите на съдии са намирани порнографски материали. Но все пак рядко се случва съдия да извърши престъпление, защото разполагаме с механизъм, чрез който се дисциплинираме един друг като съдии. По този начин поддържаме нивото. Имаме по-често случаи на щатски съдии, които извършват непристойни действия и по-малко федерални съдии. Това се дължи на предварителната проверка, през която преминават федералните съдии, на това, че тяхната длъжност е за цял живот, това, че сме малка група и сме добре защитени.


В лекцията си на семинара, организиран от РискМонитор, говорихте за разликата между корупция и етични нарушения. Може ли да разкажете малко за по този въпрос?
Това е много дебатирана тема. Етичните, моралните норми са набор от наложени частни принципи и те не могат да бъдат основа за правораздаване. Всеки разбира етиката по различен начин. Криминализирането на такива етични норми е чувствителна територия, от която ние се пазим. Издаваме присъди само за това, което е забранено от закона. Да, има политическа корупция, злоупотреба с власт и използване на пари за подкупи на държавни чиновници, които продават ресурса на своята позиция, но трябва много добре да се обмислят всички тези случаи, преди да се предприеме наказателно преследване. В последно време виждаме и увеличаване на престъпленията, свързани със злоупотреба с власт, но тук има много спорни моменти. Те трудно се доказват. Много често политици, които се изправят пред прокурорите и трябва да дават обяснения, атакуват прокурора първо със следния довод: “Ние винаги сме действали така. Това винаги е било вършено по този начин, винаги сме правили услуги на своите приятели. Винаги съм карал полицията да унищожи фиша за глоба на моя приятел.” С подобни доводи те се изправят пред прокурорите и е много интересно да се види реакцията на съдебните заседатели. Имахме дело за група от пет или шест полицаи, които бяха обвинени, че са откраднали наркотици, иззети от наркотрафиканти и всички виждахме тяхната вина, но съдебните заседатели отсъдиха, че те са невинни. Обяснението за това е, че се разбира колко е трудна работата на полицаите, обществеността би желала малко по-широки граници на действие. Не само, че полицаите бяха възстановени на работа, но и един от лейтенантите беше повишен, докато неговият ръководител, в знак на протест, беше отказал да отиде на церемонията по връчване на новите нашивки.


Често ли се случва съдебните заседатели да отсъдят по различен начин от решението, което е правилно, според вас? Всъщност как се определят съдебните заседатели в САЩ?
Не, изключително рядко. Сещам се само за единични случаи от моята практика, в които бих взела различно решение от съдебните заседатели. Като федерален съдия мога да кажа, че гражданите, които са включени в съдебното жури се отнасят изключително отговорно към своето участие. За тях е истинска чест да бъдат част от Голямото жури. Въз основа на закона съдията преценява какви доказателства да се представят пред съдебните заседатели. Съдията в повечето случаи има ангажимент членовете на съдебното жури да не виждат обвиняемите оковани с белезници, което налага при всяко излизане на арестант от съдебната зала да се извежда състава на журито след което да се поставят белезници на подсъдимия и той да напусне залата. Съдебните заседатели се избират със случаен подбор от списъка с имената на избирателите в съответния район. По наказателни дела съдебното жури се състои от 12 съдебни заседатели. По някои дела, свързани с организирана престъпност, от съображения за сигурност съдебните заседатели могат да останат анонимни.


Според Вас накъде би трябвало да се насочат бъдещите усилия за по-висока ефективност в борбата с организираната престъпност?
Най-важното е първо да се промени общественото мнение. Става въпрос за морала на цялата правосъдна система. Моралът и интегритетът имат няколко основни компонента. Хората, които работят за тази система, трябва да бъдат изначално честни и наистина да работят за кауза. Нужно е разбиране, че закъснялото правосъдие е всъщност отказ от правосъдие. Имам предвид от гледна точка на обществеността, защото хората заслужават правосъдие. Включително и хората, които са обект на обвинението – те също заслужават бързо правосъдие. Говорим за комбинация от системи и правила, които се разбират и прилагат от обществеността справедливо и еднакво. Непрекъснатото координирано сътрудничество, борбата в една посока, това е много важно. И най-добрият механизъм, най-добрият закон, осъществен от най-добрите, най-честните хора няма да има добър резултат, ако обществото не вложи ресурси в това.