Интервю с федералния прокурор от САЩ Мишел Морган

17 юни 2014

Г-жа Мишел Морган е федерален прокурор от САЩ. Специализирана е в работата по случаи за трафик на хора и корупция. Започва кариерата си като стажант съдия, след което четири години работи в адвокатска кантора, а от 12 години е федерален прокурор. Завършила е руска филология и право. Прокурор Морган посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 12 юни 2014г. по проект на РискМонитор: „Специализирани прокуратури срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Какви са типичните форми на трафик на хора в САЩ и какво е характерно за тях?

В САЩ имаме два основни вида трафик на хора. Единият е свързан с трудова експлоатация, а другият е свързан с цел сексуална експлоатация. Първият вид трафик се отнася основно до Мексико и държавите от Карибския басейн, от където се трафикират хора, които в САЩ се експлоатират като домашни помощници, чистачи, прислуга. Що се отнася до втория вид трафик с цел сексуална експлоатация имаме два вида – вътрешен в САЩ и международен. При вътрешния трафик в повечето случаи американски граждани са и жертви и трафиканти. Жертвите на международния трафик, който наблюдаваме в САЩ идват основно от Източна Европа и Азия. За трафика с цел сексуална експлоатация има две основни изисквания: обвиняемото лице да е знаело, че неговата жертва е малолетна или в деянието да има елементи на принуда и насилие.

Какви са основните стратегии за противодействие на трафика на хора в  САЩ?

Една от най-характерните особености на нашата стратегия е, че в момента усилията са насочени към наказателно преследване на трафикантите, които получават парите от експлоатацията. Използваме съвместни работни групи, в чиито състав освен прокурори участват агенти на ФБР и полицейски служители.

По отношение на превенцията, с която се опитваме да предотвратяваме тези престъпления все по-голямо внимание се обръща на информационни кампании, с които да се запознае обществеността и особено рисковите групи с проблема. Тези инициативи се реализират от голям брой неправителствени организации. Прокуратурата също участва в тези превантивни дейности, напр. лично участвам в много информационни срещи, ходя по училищата, където изнасям лекции и презентации по проблема. Получавам все повече покани от електронни и печатни медии да участвам по темата за трафика на хора.

Какъв е средният размер на наказанията за трафик на хора в САЩ?

Трудно ми е да посоча среден размер, защото за много от престъпленията се повдигат обвинения на щатско ниво. През 2006г. Конгресът прие законодателни минимуми по отношение на присъдите, свързани с подобен тип престъпления и в зависимост от престъпното деяние минималните присъди са 10 или 15 години затвор. На щатско ниво присъдите са по-ниски. Що се отнася до федералното ниво и в съответствие с указанията за постановяване на присъди в САЩ, обичайно присъдите за трафик на хора са между 25 и 50 години затвор. Но разбира във всеки конкретен случай зависи от съдията, който гледа делото. Присъдите са по-тежки за обвиняемите, които имат предишни криминални регистрации и присъди.

Каква е приблизителната продължителност на едно разследване и един съдебен процес за трафик на хора в САЩ?
Разследването продължава между три и шест месеца. Нямаме срокове, които да ни ограничават, но често прокурора поставя срокове на агентите и полицаите, за които да извършат възложената работа. Съдебният процес обикновено отнема около една година.

По колко пъти се разпитва една и съща жертва в САЩ?

Обикновено разпитвам жертвите два пъти преди да се явят в съдебна зала, за да свидетелстват, но се срещам значително повече пъти с тях. Освен прокурора жертвите ги разпитва ФБР, но аз винаги присъствам на тези разпити.

Жертвите лице в лице ли са с трафиканта в съдебната зала и случва ли се в съдебно дело жертвите да се отказват от вече дадени показания?
Лице в лице са. Това е изключително стресиращо за жертвите. Старая се да прекарвам много време с тях, окуражавам хората, с които работя – агентите и полицаите да правят същото, за да установим добри приятелски отношения с жертвата. Но без значение колко време прекарваме с тях, пак им е изключително трудно. За щастие в моята кариера досега само веднъж се е случвало жертва да оттегли показанията си в съдебна зала.

Какви механизми за закрила на жертвите имате в САЩ?

Когато в САЩ е установена жертва на международен трафик, тя може да получи виза тип „Т“, която им позволява да останат на територията на страната. Това е важна възможност за много от жертвите и те я използват, защото се страхуват да се върнат в своята страна, където трафикантите биха могли да ги застрашат. Имаме федерална политика да не предприемаме наказателно преследване срещу жертвите на трафик на хора. Във всяка прокуратура има социален работник, чиято задача е да намери подходящи социални услуги за жертвите на такъв вид престъпления. Така че, ако конкретната жертва се нуждае от настаняване в жилище, от включване в програма за лечение на зависимост от наркотици или има нужда от медицински грижи, тя работи заедно със социалния работник, за да намерят подходящите услуги. Законът позволява за малолетните да определим адвокат или настойник, който да се явява в съдебния процес вместо тях. В редки случай имаме право да сменяме местожителството на жертвата, напр. ако тя има заплаха за живота си.

Имате ли програми за реинтеграция на жертвите и ако да какво е предвидено в тях?

В САЩ има много малко програми за реинтеграция на жертвите. Програмите, които съществуват се управляват от неправителствени организации. Тези програми целят разрешаване на проблемите, които са комбинация от сексуалната травма, от пристрастяването към наркотици и липсата на средства. Жертвите се подпомагат, за да придобият умения или да получат образование, които да им помогнат да си намерят работа, която е различна от тази, с която са се занимавали до момента.

Жертвите получават ли компенсации?

Във федералното законодателство е предвидено обвиняемият да заплати компенсация на всяка една от жертвите. Това може да е за възстановяване на стойността на предоставените медицински или психологически услуги. За да постанови съда подобна компенсация, прокурорът не може просто да посочи определена сума, а трябва да направи изчисление, с което да оцени на колко възлиза щетата от престъплението за жертвата. Прокурорът уведомява съдията, защото често съдиите не са запознати с това, че трябва да постановят компенсация за жертвите. Прокурорът прави писмено предложение до съда как може да се изчисли размера на компенсацията. Всяка жертва може да заведе и самостоятелен граждански иск в съда, с който да поиска компенсация като жертва на трафик на хора.

Какви са типичните методи за рекрутиране и контрол на жертвите?

Особено разпространени са случаите, при които трафикантите набират жертвите, като играят ролята на влюбени в тях, на техни гаджета или се преструват на агенти от агенции за манекени или модели и предлагат на жертвите кариера в тази сфера. Малолетните жертви обикновено са изключително уязвими и не се изисква много, за да ги контролират. Пълнолетните жертви обикновено се контролират или с насилие или чрез зависимостта им към наркотици. Типичният трафикант в САЩ обикновено има предишни криминални прояви, като например грабежи, търговия с наркотици и т.н.

От каква националност са групите, занимаващи се с трафик на хора в САЩ?

При вътрешния трафик на хора най-вече американски граждани. Това, което наблюдаваме при международния трафик на хора е, че жертвите са от същата националност, от която са и трафикантите. Трафикантите от Източна Европа експлоатират жертви от Източна Европа, трафикантите от Югоизточна Азия експлоатират жертви от Югоизточна Азия. Такава е тенденцията и при трафика с цел трудова експлоатация, където трафикантите от Латинска Америка експлоатират жертви, които са от съответните държави в Латинска Америка.

Какво е характерно за жертвите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация в САЩ?

Почти всички от пълнолетните проституиращи, с които съм се сблъсквала, са започнали тази дейност в тийнейджърска възраст, като в последствие са били привлечени от сводник. Повечето проституиращи на възраст над 21-22 години са пристрастени към наркотици. За съжаление повечето сводници прибягват към този инструмент – наркотиците, за да държат жертвите си в подчинение. Много от малолетните са избягали от дома си. Малолетните жертви идват от всички слоеве на обществото и имат различно образование и семейна среда.

Какви са типичните клиенти и те преследват ли се по някакъв начин?

Не повдигаме обвинения на клиентите. Понякога това се случва на щатско ниво, но на федерално ниво прокурорите не го правим.

На какъв етап от разследването за трафик на хора обезпечавате престъпното имущество?

В момента, в който повдигаме обвинението, постановяваме обезпечаване на всички активи, които са използвани за извършване на престъпната дейност, както и на всички постъпления от престъпната дейност. Ако знаем и са ни известни конкретни активи ги изброяваме в обвинителния акт.

Какво се случва с активите, които се отнемат от трафикантите? Имате ли фонд, в който постъпва отнетото от трафик на хора имущество?

Министерство на правосъдието има фонд, в който се събират тези средства. Средствата от фонда се използват за различни цели, една от тях разбира се е да се плащат обезщетения на жертвите. Ако останат средства и няма жертви, които трябва да бъдат компенсирани, те могат да се насочат към осигуряване на допълнителни прокурори, които да работят по такива дела. В случай, че има жертви, които се нуждаят от компенсация тези активи се продават. С получените пари се компенсират жертвите. Имахме случай, при който един от трафикантите си беше купил много луксозен и скъп мотор и тъй като на Министерство на правосъдието не му е необходим такъв мотор, той бе продаден. Повечето активи, от които няма нужда Министерството се продават, но в някои случаи ФБР може да задържи, например някоя кола, за да я използва при операции под прикритие и за други цели. Това се случва, обаче само по делата, по които няма жертви, за които да е необходима компенсация. Винаги приоритет е да бъдат компенсирани жертвите на престъплението.

Как се обучават прокурорите в САЩ за работа срещу организирана престъпност и трафик на хора?

Обучението на прокурорите в САЩ е много подобно на обучителния семинар, който РискМонитор организира в специализираните прокуратури. В семинарите дискутираме правните и практически страни, свързани с подобни дела, коментираме кой е най-добрият начин за разпит на свидетели, най-добрият начин за получаване и осигуряване на доказателства и т.н.

Какво бихте пожелали на българските прокурори, които работят срещу трафика на хора?

Бих посъветвала българските колеги да прекарват колкото се може повече време с жертвите на трафик на хора, защото това е ключът, който дава най-добри резултати. Пожелавам им да имат енергията и силата, която им е нужна, за да се занимават със случаи за трафик на хора, защото това са наистина много тежки дела.

Интервюто проведе: Георги Петрунов