Интервю с Кевин Пауърс, съветник в Агенцията за борба с наркотиците на САЩ

Кевин Пауърс е съветник в подразделението на Агенцията за борба с наркотиците в Чикаго, Илинойс. Той е бивш федерален прокурор. Работи със специализирани екипи за разследване на престъпления, свързани с мащабни случаи на търговия с наркотици. Кевин Пауърс посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 14 май 2015 г. по проект на РискМонитор: „Специализирана прокуратура срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Може ли да ни разкажете малко за прокуратурата в Чикаго - каква е нейната структура, колко прокурори работят там, имате ли специализирани звена?

На първо място имаме Главен прокурор, отговарящ за северния район на щата Илинойс. На негово подчинение са около 200 федерални прокурора, които са разпределени в шест до осем отдела. Всеки от тези отдели е специализиран в работата по конкретен вид престъпления. Например - престъпления, свързани с наркотици, или извършени от гангстерски банди, отдел за финансови престъпления, където са и прокурорите, които работят по случаите за изпиране на пари. Има и отдел за противодействие на корупцията в публичната сфера. Отделно от федералните прокурори, в Илинойс стотици щатски прокурори работят върху по-дребни престъпления, извършени на територията на щата. Федералните прокурори се занимават с престъпни дейности, извършени в няколко щата и с престъпления от международен мащаб.

По колко дела средно на година работи един федерален прокурор в Чикаго? Имате ли представа каква част от делата завършват с осъдителни присъди?

Средно на година един федерален прокурор има 10 до 15 дела, които достигат до съдебна фаза. Отделно от това той работи и по 50 до 70 дела, които са в процес на разследване в досъдебна фаза и съдебният процес по тях все още не е започнал.

Бих казал, че 97% от делата завършват с осъдителни присъди, като в този процент се включват както делата, завършили с постановяване на осъдителна присъда в съда, така и делата, при които е сключено споразумение с обвиняемите. Има обяснение за този висок процент на осъдителните присъди. То е, че федералните прокурори не внасят делото в съда, преди да са напълно сигурни в събраните доказателства и възможността с тях да докажат вината на обвиняемите.

В началото на ХХ век Чикаго е определян от криминолози като столицата на организираната престъпност в САЩ. Как стоят нещата в днешно време с престъпността в Чикаго?

През ХХ век традиционната организирана престъпност в Чикаго е била мафията, Коза Ностра. Периодът на нейното влияние вече е приключил, защото повечето от членовете й са или мъртви или в затвора, а останалата част от тази италианска общност просто се е разпръснала на различни места. Съвременната  организирана престъпност в Чикаго се състои основно от гангстерски банди и добре организирани международни картели, които се занимават с наркотици и изпиране на пари, придобити от наркотици.

Чикаго не е пограничен район на САЩ. Какъв е типичният път на наркотика, за да достигне до града?

Ръководителят на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ – ДЕА, много често казва: „Макар че Чикаго е на 1 000 мили от мексиканската граница, той все още е граничен град“. И ще обясня защо го казва. В Чикаго има големи етнически общности. Градът е на второ място в САЩ по броя на мексиканско население. Друга причина е това, че Чикаго е огромен транспортен център. През него минават 11 големи междущатски магистрали. Тук е и най-големият железопътен възел в САЩ. Градът може да се похвали и с най-голямото товарно летище в страната. А тъй като е разположен на големите езера – има и натоварено пристанище. Като събереш всичко това в един мегаполис, получаваш идеалното място за транспортиране на наркотични вещества.

Какъв вид наркотици се разпространяват в Чикаго?

Големите три са - кокаин, хероин и марихуана. Много метаамфетамини преминават през Чикаго, но в голямата си част те са транзит за други градове. Сериозен проблем представляват медицински продукти, които са законни, но съдържат вещества, към които пациентите привикват и когато не могат да си намерят лекарства или нямат рецепти за тях, а вече са пристрастени, преминават към хероин.

От къде идват наркотиците, които се продават в Чикаго, и имате ли случаи на производство в щата?

Кокаинът идва от Колумбия, Боливия и Перу. Хероинът в САЩ е с произход от Колумбия и Мексико. Афганистански хероин почти никога не достига до САЩ. Колумбийските картели садят мак, за да произвеждат сами хероин. Преди години внасяха хероин от Югозападна Азия – Тайван, Бирма, Лаос, но тoзи канал вече не е актуален. Метамфетамините идват от Мексико. И за четирите основни групи наркотици в Чикаго – кокаин, хероин, метаамфетамин и марихуана – вносът в 90-95% от случаите е през Мексико, независимо от произхода на стоката.

Какви са участниците в наркопазара и отношенията между тях? Стига ли се до “войни”?

Картелите вкарват наркотика в Чикаго и го продават на уличните банди. Те разпространяват 90% от стоката. Тези банди са в постоянна война помежду си. Регистрират се много убийства, свързани както с проблеми в бандите, така и с наркотиците. В Чикаго стрелбата е първата стъпка при уреждане на проблеми в наркопазара.

Какви са потребителите на различните видове наркотици?

По принцип метаамфетаминът се използва от средно богати към хора с по-скоро ниски доходи. Потребителите на кокаина са основно богатите хора. Докато хероинът се употребява от различни групи хора. Стереотипът, който е изграден в САЩ за типичния потребител на хероин, е за афроамериканец, който го използва инжекционно, венозно. В действителност това вече е в миналото. В днешно време хероинът е толкова пречистен, че може да се шмърка. Много хора, които са използвали разрешени от закона медицински вещества, и са станали зависими от тях, но вече не могат да си ги набавят, преминават към употреба на хероин. Ако наблюдавате дилър, който продава хероин на уличния ъгъл ще видите, че от него купуват афроамериканци, същевременно спира луксозен автомобил, от който слиза бял мъж и си купува хероин от същия дилър. Местата за разпространение са обикновено в икономически по-бедните райони на Чикаго и клиентите купуват оттам.

Чикаго е един от градовете в САЩ, в който живеят голям брой български емигранти. Те участват ли често в престъпни дейности - свързани с наркотици, но и други? Например скимингът и трафикът на хора са дейности, които се определят като характерни за българските престъпни групи.

По отношение на продажбата на наркотици – не. По отношение на употребата на наркотици, предполагам, че не е по-различно отколкото при хората от другите общности. Никой не е защитен от употребата на наркотици.

В цялата ми дългогодишна кариера на прокурор в Чикаго имам едва четири или пет случая, в които са участвали български граждани. Не бих казал, че това е общност, която много се занимава с престъпна дейност. А българската общност в САЩ е доста голяма – може би над петстотин хиляди души.

Бих се съгласил, че скимингът и измамите, насочени към източване на кредитни карти, най-често се свързват с престъпници от целия източен блок – руснаци, българи, поляци и т.н. Измамите с кредитни карти не се изразяват само в скиминг. Престъпниците действат по различни начини. В някои случаи, регистрират компания или бизнес, който е кух, например - продажба на мебели. След което намират списъци с информация за номерата на кредитни карти от напълно законни бизнеси, например от спортни клубове и други места, които се посещават от много хора. С регистрираната куха компания или бизнес взимат устройство за плащане с карти от някоя банка и започват да източват средства от картите на хора, които уж са пазарували при тях. Така натрупват огромни суми,  прибират парите и отиват на друго място.

Доколкото знам, едно от сериозните престъпления, което се извършва в САЩ е трафик на хора от източния блок с цел сексуална експлоатация. Някои улични банди, които продават наркотици, управляват и групи от проституиращи на улицата. Но не мога да кажа България какво място заема в тези престъпни дейности.

Какви са основните стратегии за борба с организираната престъпност и престъпленията, свързани с наркотици, които използвате в Чикаго?

Разчитаме на три основни метода за разкриване на тези престъпления. Първото е  получаване на разузнавателна информация от лица, които работят с престъпните групи или са свързани с тях и имат добри контакти. На второ място са сътрудничещите свидетели – хора, които са членове на организираната престъпност и се съгласяват да работят за нас, като в замяна могат да получат някои допустими от закона привилегии. Третият метод, който активно използваме е това, което в България наричате “специални разузнавателни средства”.

Бихте ли разказали за съвместните работни екипи - task force, които използвате в борбата с престъпността в САЩ?

В САЩ имаме различни специализирани съвместни екипи: работни – task force и такива, които наричаме ударни – strike force. Това са екипи, финансирани от федералното правителство. Чрез тях се осъществява партньорството на представители от всички основни федерални правоприлагащи институции в САЩ, които си взаимодействат с щатските органи. Във всички съвместни екипи има представители на заинтересованите страни, но според спецификата на случаите ръководството в тях се поверява  различни агенции. В Чикаго имаме пет ударни екипа, които са известни като Чикаго страйк форс, и се ръководят от представители на пет различни правоохранителни структури. Например един екип се ръководи от представител на ДЕА, друг се ръководи от човек на Федералното бюро за разследване, трети - от служител на Чикагската полиция и т.н. Петте екипа работят в една сграда. Това решава проблема с конкуренцията между различните агенции. Когато са отделени някой може да се изкуши и да задържи информация само в рамките на своята институция, без да я сподели с другите. Това, че екипите споделят общ офис засилва сътрудничеството между тях.

Интересен исторически факт е, че сградата в Чикаго, където в момента се помещават петте ударни екипа, в началото на ХХ век е било място, където се е произвеждал нелегален алкохол от бандата на Ал Капоне по време на „Сухия режим“. Разбира се, използването на сградата от Ал Капоне в миналото, а днес от съвместните екипи е случайно съвпадение. В момента сградата е частна и ние сме под наем. Когато я наемахме, не подозирахме за нейната история от началото на ХХ век.

Кога и как исторически се заражда идеята за използване на съвместни екипи?

Агенцията за борба с наркотиците - ДЕА е основна през 1973 година. Федералното бюро за разследване – ФБР през 1908 година. Исторически всяка една от агенциите се е стремяла да постигне по-добри резултати от другите правоохранителни органи в САЩ. Сътрудничеството между различните органи е било сравнително малко и комуникацията между тях не е била добра. В края на ХХ век разбрахме, че това е проблем, а след терористичните атентати от 11 септември 2001 г. в САЩ всичко се промени. Осъзнахме, че за да работим добре, трябва да си сътрудничим добре. И променихме позициите си по въпроса. Това е и движещият механизъм, който стана причина да се създадат ударните екипи. В логото на петте ударни екипа, известни като Чикаго страйк форс, от 2011 година е изписано: комуникация – сътрудничество – координация. Процесът отне 10 години след 11 септември 2001г., за да се стигне до петте ударни екипа. Разбира се, и преди да изградим Чикаго страйк форс сме имали съвместни работни екипи, но този път подходихме по нов начин - структурирахме ги различно и ги настанихме да работят на едно общо място. Нашият модел с ударните екипи в Чикаго стана толкова успешен, че от федералните агенции в столицата Вашингтон ни дават за пример. При нас идват представители на правоохранителните органи от други щати, за да взаимстват нашия модел.

Колко хора участват в ударните екипи Чикаго страйк форс и има ли сред участниците прокурори?

Във всеки от петте ударни екипа участват по около 12 души, които не са равномерно разпределени между различните правоохранителни органи. Например, един екип има трима служители на ДЕА, двама на Чикагската полиция и т.н. Но във всеки екип са представени всички правоохранителни органи, които имат отношение към работата им. Това са: ДЕА, ФБР и Чикагската полиция, Имиграционните и митнически власти и Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви. Съставът на екипите е сравнително постоянен, което допринася за по-голямото доверие и по-доброто взаимодействие между участниците в тях. Присъствието на представители на една и съща агенция във всеки от ударните екипи възпира възможността един екип да прехвърли нежелан случай на друг екип, защото ще го прехвърли на колеги от своята агенция.

В САЩ екипите не се нуждаят от прокурор, за да започнат разследване. Когато дойде нов случай, той се разпределя към някой от съществуващите вече екипи. Въпреки това,  в тях има един федерален и един щатски прокурор. На всеки две седмици тези двама прокурори заедно с ръководителя на съответния екип обсъждат случаите, по които се работи в момента. Двамата прокурори не се ангажират с всички случаи, а се връщат в своите прокуратури и подбират колеги, на които да се разпределят конкретните дела. Всеки казус, по който е работил съответният екип, отива при различен прокурор, т.е. няма един единствен прокурор за всеки от екипите.

Освен това не бих казал, че двамата прокурори, които работят с екипите, ръководят разследванията. Прокурорите не могат да разпоредят на участниците в екипа: “направете това или онова”. Всичко се върши в дух на сътрудничество. Прокурорите могат да направят предложение и полицаят да го приеме или да не го приеме. По същия начин полицаят и представителите на правоохранителните органи не могат да казват на прокурора кога случаят трябва да отиде в съда. Решенията са плод на екипна работа - с предложения, коментари и обсъждане.

По какъв принцип се подбират ръководителите на екипите?

Подбират се по-опитните със съответните заслуги, които са натрупали в досегашната си работа. ДЕА беше с водеща роля при създаване на ударните екипи в Чикаго. Ние подготвихме специален документ – Меморандум за разбирателство. След това отидохме с този Меморандум във всеки един от правоохранителните органи, включително в полицейските участъци и те го подписаха. След това трябваше да получим одобрение от столицата Вашингтон, защото бюджетът на екипите се формира от федералния бюджет. Целият процес ни отне може би около две години.

Участниците в екипите получават ли някакви допълнителни стимули, включително по-високо заплащане?

Основната заплата на участниците в ударните екипи се заплаща от агенцията, която те представляват и ги е изпратила, като членове на екипа. На щатските полицейски служители, които работят за екипите, когато са ангажирани повече от нормативно определеното, т.е. извънредно - им се заплаща от федералния бюджет. Участниците от федерални органи, като ДЕА и ФБР, не получават допълнително възнаграждение за извънредно положен труд. Те получават десет процента допълнително към своята заплата. Но трябва да са денонощно на разположение.

Възможност за щатските и местните служители при случай, в който сме конфискували престъпни активи, е да заявят претенция за част от средствата, защото се конфискуват в полза на федералното правителство. Подготвя се заявление, в което се посочва, че успехът на разследването се дължи и на щатския служител и се претендира, например за 20% от размера на конфискуваните активи. Претенцията не е лично за конкретния служител, а за институцията, която представлява, например местната полиция, и парите постъпват в съответната институция.

Как се обучават участниците в екипите? Имат ли начално и текущо обучение?

В Меморандума, който сме подписали, е посочено, че всяка агенция трябва да изпрати най-добрите си служители. В екипите няма новобранци. Участниците идват с натрупан опит и обучение от съответните служби. В допълнение двамата прокурори, аз от ДЕА, юристи от ФБР и други колеги периодично предоставяме обучения на всеки един от екипите. Винаги, когато се приеме нов закон или има утвърдена практика от Върховния съд, която трябва да се следва, ние превръщаме информацията в презентация и запознаваме участниците в екипите – каква е промяната, какви ще се последиците за работата на екипите и т.н. При по-дребни промени на срещите, които се правят през две седмици осведомяваме ръководителите на екипите и те запознават останалите със съответната информация. При по-съществени промени правим по-сериозни и продължителни обучения.

Работните задачи в ударните екипи от ръководителя ли се разпределят и случват ли се  конфликти между участниците?

Тъй като участниците са хора с голям опит, всеки от тях знае какво трябва да се прави. Мнозина колеги, когато се запознаят със случая, имат идея от къде могат да съберат сведения. Те разполагат със свои информатори и знаят как да го разработят. Когато има по-голям и сложен случай, например като “Латинските крале”, тогава ръководителят на екипа разпределя задачи на участниците. Може да се включи и прокурор, който да предлага какво да се прави. Но отново наблягам - само да предлага. Двамата прокурори, които са постоянно разпределени към ударните екипи – федералният и щатският – също участват и докладват на своите ръководители. Прокурори, които нямат достатъчно опит, не получават случаи, по които са работили ударните екипи.

Все още продължаваме да имаме конфликти. Това са, така да се каже - “болки на растежа”. Затова, когато подбирахме ръководителите на петте екипа, се стремяхме наред с опита и другите качества, които търсим у тях те да бъдат хора с много разум и добра комуникация. Една от институциите обаче изпрати човек, който стана ръководител, но не показа необходимите качества. Той беше бързо сменен след разговори на високо ниво между ръководствата. Друг начин за справяне с конфликтите, който прилагаме, е да работим с двамата прокурори, притежаващи сериозен авторитет сред участниците в екипите, и да се опитаме да разрешим проблема.

Къде е мястото на прането на пари в борбата с наркотиците? Същият екип, който работи по наркотиците ли работи и по прането на пари?

Обичайно стартираме така, че един екип да получи възможност за работа по всички аспекти на съответния случай. Но в самите престъпни организации често виждаме, че една група се занимава с доставяне на наркотиците, а друга група - с прехвърляне на парите обратно към Мексико. Така, понякога се случва и при нас да бъде привлечен още един екип, който да разследва втората група, ангажирана с изпиране на пари. Ако екипът, който работи по наркотиците и техния трафик събере информация и прецени, че проследяването на парите ще коства прекалено много допълнителна работа, привлича друг екип, който да работи по тази част от престъпната дейност. Така че и двете възможности са налице.

Вероятно всяка от агенциите с участници в екипите има собствена база данни. Как е уреден достъпът на участниците до различните бази данни?

Всяка агенция си има база данни, но достъп до масивите имат само нейните служители. Предимство на съвместните екипи е, че е много по-вероятно ако един агент на ФБР се нуждае от информация, която се съдържа в масивите на ДЕА, да я получи от своя колега, с който работят заедно отколкото, ако напише официално писмо до човек, с когото не се познава. Назад в годините преди да се засили сътрудничеството между агенциите, беше обичайно да не се предоставя информация. Сега, когато служителите работят заедно, те си сътрудничат. Всеки от тях проверява какво има в базите данни на неговата агенция и споделя с другите в екипа. Стимулът да се споделя информация е, че когато има нужда и той ще получи важни сведения. В интерес на всички в екипа е да си сътрудничат.

До момента имали ли сте опити за външно влияние или политическа намеса в работата на ударните екипи?

Може да е имало в единични случаи, но те са били свързани с кметската управа на града. Екипите са федерални. Намират се обаче в Чикаго и кметът на града иска престъпността да намалява. За тази цел кметството работи с местната полиция. Чикагската полиция има представители в ударните екипи. Възможно е кметът да каже на началника на полицията, че в града има сериозен проблем с някоя престъпна група и иска да се направи нещо по въпроса. Тогава представителят на Чикагската полиция в ударните екипи би споделил, че има натиск да се вземат мерки по отношение на съответната престъпна група. Екипът ще обсъди какво може да се направи срещу тази престъпна група. Възможно е обаче другите участници в екипа да заявят, че в момента не може да се направи нищо по въпроса с тази престъпна група. Ако кметът на Чикаго, който е бивш началник на администрацията на президента Обама, получи такъв отговор, може да се обади на президента. Президентът може да разговаря с Главния прокурор, с ръководителя на департамента, от който получаваме финансирането си, и те да ни кажат, че трябва да решим въпроса с престъпната група. Тогава на следващата среща с екипа стигаме до извода, че трябва наистина нещо да направим по въпроса с тази престъпна група. Но подобни случаи са изключителна рядкост. Не е имало натиск от други места, например от бизнеса, който да иска да работим по точно определени въпроси. Повечето хора извън правителството вероятно нямат представа, че съществуват подобни екипи. Когато всичко се прави в екип намалява вероятността и отделен човек да бъде подложен на натиск, защото крайното решение е колективно.

Къде е ключът към успешната борба с наркотиците?

В това да се разбере кои са групите и лицата в тях, които се занимават с наркотици. България например е транзитна точка по пътя на афганистанския хероин, който влиза в Европа, т.е. от Афганистан, Турция, Балканския полуостров и нагоре към Централна и Западна Европа. Трябва да се разбере кой се занимава с трафика на хероин в България като транзитна точка, кой го пренася. Дали са турци, руснаци, българи или германци. Ако са чужденци, то кой им помага в България. Защото турска организация не може да се справи с подобна дейност, без някой да им помага вътре в страната. И ако има чужда група, подпомагана от българи, за да преминат през границите, те задължително комуникират помежду си. Вероятно са бизнес партньори, но не са в обща група, вероятно не се и харесват особено. Нека да вземем например Турция. Ако турска група транспортира хероина през България, тя има български партньор. Трябва да разберете къде си говорят и там трябва да се фокусират усилията на полицията. Наричаме това „точката на душене“, т.е. мястото където престъпната група може да се хване за гушата. При нас мексиканските организации транспортират наркотиците до Чикаго и ги продават на улични банди. Продавачите на дребно често са афроамерикански банди. Те правят бизнес заедно, но не се харесват. Ние се опитваме да се вклиним точно между тях. Фокусираме се в точката, в която мексиканците се срещат с афроамериканците. Имаме източници на информация и в едната група и в другата група. Едните ни казват какво се случва с транспортирането на наркотика. Другите ни осведомяват за това какво се случва, когато наркотикът пристигне в Чикаго. Полицията трябва да спечели хора от всяка една от двете страни, за да удари в „точката на душене“.

Въз основа на опита, който имате какви трябва да са стъпките към създаване на успешни ударни екипи срещу организираната престъпност в България?

Първата стъпка е да се идентифицират различните служби, които ще участват. Един от проблемите, който виждам е, че в България понякога в началния стадий на едно разследване имате полицейска служба, а след това, когато се премине на прокурорско ниво се появяват различен екип и други хора, които се занимават с това. Не знам дали тези две групи комуникират достатъчно или не го правят, но ако не го правят едва ли ще постигнат успех. Разбирам, че в България има фази, например в съдебното производство, в които прокурорите когато са готови с обвинението и материалите по делото и го внасят в съда, вече не си говорят с полицаите. За мен това не е правилно. Не трябва да остава усещане в полицаите, че когато предадат материалите на прокурора той вече взима решенията и те повече нямат въздействие върху случая.

Важно е също така полицията да е независима от политиката. Служителите, които вършат действителната работа, трябва да са професионалисти с перспектива за своето израстване в полицията. Политиците трябва да ги оставят да си вършат работата спокойно. В САЩ имаме известна история за полицията в Ню Йорк, която се славела като проблемна и корумпирана от горе до долу. През 1895 г. им назначават нов началник и той уволнява корумпираните. Този началник е бил много овластен и богат - не можело да бъде купен, бил е недосегаем. На него приписват заслугата, че спасява Нюйорската полиция като институция със съществените реформи, които прави там. Това е Теодор Рузвелт, който след това става президент на САЩ. Тоест, нещата винаги могат да се случат. Знам, че тук има олигархия и това прави ситуацията трудна. Ще е необходим човек с изключителна власт и изключителна смелост. Едно от нещата, които Рузвелт казва е, че най-високото ниво в полицията може да има допир до политически въпроси, но на всички останали нива трябва да са професионалисти.

Накрая ще се върна отново към комуникацията и сътрудничеството, защото това е нещо сравнително ново при правоохранителните органи. От институциите се иска да преглътнат своята гордост, да не бъдат толкова самомнителни и да си сътрудничат с другите правоохранителни органи. Нужни са повече комуникация и доверие.