Интервю с прокурор Анди Янг (Кралска прокурорска служба на Великобритания)

Анди Янг има над 20 години стаж като прокурор, от 2004г. работи в Кралската прокурорска служба в Бирмингам. По дела за организирана престъпност работи от 2005г. Прокурор Янг посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 11 април 2013 г. по проект на РискМонитор: „Върховенство на закона и организирана престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Каква е структурата на Кралската прокурорска служба на Великобритания, колко прокурора работят в нея? Как териториално се разпределя Вашата работа?

Кралската прокурорска служба е разделена на 13 географски района, всеки от които е свързан и с подразделенията на полицията. В допълнение имаме отдели, които разглеждат делата за тежка престъпност, специални престъпления, измами и организирана престъпност, както и отдел анти-тероризъм.

В отдела за организирана престъпност работят 80 човека, и половината от тях се занимават само с дела за конфискация на имущество. Освен това имаме и друг персонал, който подпомага отделите, така че общата численост на персонала е около 120 човека. Кралската прокурорска служба има офиси в Лондон, в централната част на страната и на север, но работим по случаи в цялата страна. Страната е разделена на три региона, но в зависимост от работата, прокурорите от Службата пътуват навсякъде. Що се отнася до разследването, работим преди всичко в сътрудничество с Агенцията за тежка организирана престъпност, SOCA (Serious Organized Crime Agency), която е национална агенция, тъй като ние разследваме навсякъде, където има случаи. Така например, моят офис е в Бирмингам, но може да се наложи да работя на 200 км от града.

По колко дела средно на година работите?

Трудно е да се каже по колко случая на година има средно един прокурор, различно е всяка година. Например, в момента имаме около 250-300 случая за цялата страна, от тях 75-80 са в Бирмингам. Някои дела са големи, с много обвиняеми. Аз самият работя по около 15 случая, но не всички от тях са активни, т.е. само 2-3 са в съдебна фаза. Водим всяко дело от началото на разследването до края на процеса.

Какви критерии използвате, за да се квалифицира едно престъпление като „организирана престъпност”? Напр., формални - брой на членовете на престъпната група или други?

За разлика от България, във Великобритания нямаме формални критерии за определяне на престъпление като организирана престъпност. 98% oт нашите случаи се разследват от SOCA. Ние определяме какъв е случаят, и по принцип разделяме престъпленията на три нива – първото ниво е местно, в града или областта; второто ниво е между регионите, и третото е национална и транснационална престъпност. Моят отдел работи по национални и транснационални случаи.

Що се отнася до сътрудничеството със SOCA, то е изключително тясно. Един от нашите офиси се намира в тяхна сграда и ние сме в постоянен контакт. Имам предвид, че аз или моите колеги просто можем да вдигнем телефона или да почукаме на вратата на колегата от SOCA. Същото правят и те. Говорим за такъв тип взаимодействие.

Агенцията в скоро време ще поеме и повече задължения, що се отнася до национална престъпност. Другите институции, с които работим, включват Кралската служба по приходите, митниците, които също имат правомощия да разследват, полицията, разбира се, и партньори извън страната.

Работили ли сте с български служби по някои случаи?

Да, имах един случай, но той всъщност не стигна до никъде, просто те престанаха с престъпната си дейност, така да се кажа. Не ми се е налагало да търся формално съдействие от български колеги, не съм и запознат със случаи, които са обект на съвместно разследване. Всъщност в Бирмингам, нямаме много случаи, които да включват български граждани.

Известни ли са българите с престъпна дейност във Великобритания? Каква е типичната престъпна дейност, с която се занимават българите?

Не бих казал, че има някакви типични модели на българска престъпност във Великобритания. Те по-скоро се появяват в различни престъпни групи, но няма типични престъпления. Някои от делата, по които съм работил включваха трафик на наркотици, имаше един български химик, няколко случаи с измами, това е. В региона няма много българи, специално в Бирмингам, но има много албанци, косовари, роми.

В последно време чуваме много, че Вашата страна се подготвя със специални мерки за 2014г., когато се очакват много емигранти от Румъния и България. Какво се случва, очаквате ли нарастване на престъпността?

Да, има такива настроения, но никой не иска да спре хората, които ще дойдат да работят в страната. Взимат се превантивни мерки, но това е на местно ниво. Не мисля, че ще има покачване на нивото на престъпност сред българските граждани във Великобритания, от друга страна, има и много англичани, които идват във вашата страна.

Не мисля, че българската престъпност във Великобритания е голям проблем, сравнен с тази на групи от Албания, Румъния, Китай, Пакистан. За мен България не представлява риск в това отношение. В кръга на шегата, в разговор с албански колега споменах, че нивото на престъпност при тях трябва да е много ниско в момента, защото всички престъпни групи са емигрирали при нас. По тази причина не очаквам и големи промени през 2014, когато ще паднат ограниченията на пазара на труда за румънски и български граждани. Например, в страната има много голяма общност от поляци, които работят, но те не са голям риск що се отнася до престъпността. Надявам се такава да бъде и ситуацията с българите, които биха пристигнали следващата година.

Да поговорим за размера на присъдите по дела за организирана престъпност и процента на осъдителни присъди?

От случаите, които стигат до съда, много голяма част завършват с осъдителни присъди. Това са около 85-90 процента. Не бих могъл да дам някакво число за размера на средната наложена присъда, тъй като престъпленията са различни, участието на обвиняемите също. Да речем: престъпник на ниско ниво може да получи 2 години, някой на по-високите нива - 22 години. Причината за успешните дела е работата по разследването и доказателствата, които успяваме да съберем. Не се случва да загубим дело, защото нямаме достатъчно доказателства, обикновено това се дължи на някаква процедурна грешка. Прокурорът е този, който решава дали да се придвижи делото към съда, дали имаме достатъчно основания да спечелим делото. Почти няма дело, по което да е извършено цялостно разследване, от което да сме се отказали.

В това отношение има и много разлики между начина на работа на английските и на  българските прокурори. Със сигурност, аз и моите колеги имаме повече ресурси, технически и други, които можем да използваме при разследванията. Обикновено ние имаме разследващи екипи, докато тук в България, доколкото разбирам, има по един следовател, работещ по определено дело. Мисля, че българските колеги са по-натоварени от нас, що се отнася до броя дела, по които работят.

Основните разлики между България и Великобритания са в законодателството, целият подход е различен. Например, в България има престъпление за членство в престъпна група, което при нас не съществува, ние наказваме престъпления като конспирация или съглашателство за извършване на престъпления, или просто хващаме престъпниците в момента на извършване на престъпна дейност. Също така, прилагаме повече техники за разследване, не само техническо оборудване, но и като методи на работа.

Например, имаме право да конфискуваме имущество по време на разследването: ако спрем кола и намерим в нея 5-10-100,000 паунда и са налице основания да смятаме, че представляват престъпно имущество, можем да ги конфискуваме. Заподозреният трябва да докаже какъв е произходът на парите. По този начин успяваме да видим цялата картина, свързани престъпления и т.н. Българските колеги се учудиха, че можем да извършим такива действия, тук вероятно биха се появили въпроси за нарушаване на човешките права и т.н.

На какъв етап от разследването обезпечавате имущество на престъпниците? На какво разчитат прокурорите във Великобритания за отнемане на престъпно имущество – на наказателни или граждански процедури?

По принцип, можем да запорираме имуществото на престъпните организации или на отделни лица по всяко време, обикновено се прави по време на извършване на ареста. Ако го направим преди това, престъпните организации могат да се опитат да скрият имуществото си. Ако съществуват опасения, че престъпниците ще укрият имущество, ще издадем заповеди за запор. Обикновено тази процедура се прави, когато имаме достатъчно доказателства за наличието на т.нар. престъпен начин на живот. Това означава, че е налице имущество и състояние, което не може да се докаже като придобито от легални източници.

За конфискация използваме повече наказателната процедура, защото дава повече възможности. Всъщност, в момента се очаква промяна на законодателството, специално що се отнася до гражданската конфискация. С очакваните промени ще получим възможност да конфискуваме имущество на британски граждани, независимо в коя точка на света се намира то. В процедурите по гражданска конфискация, прокуратурата трябва да докаже престъпният произход на имуществото. В случаите, в които има присъда по наказателно дело, съдът приема, че става дума за престъпно имущество и може да го конфискува.

Какво бихте посъветвали българските си колеги в това отношение?

Ако българските ми колеги намират методите ни на работа полезни, могат да се направят съответните промени в законодателството. Обикновено, конфискацията върви с други процедури, с наблюдение и проследяване, за да се докаже, че имаме случай на пране на пари например.

Какъв е размерът на конфискуваните престъпни активи във Великобритания по дела за пране на пари и от гражданската конфискация?

Данните, които имам, показват, че за 2008г. общата конфискувана сума е 124 милиона паунда, за 2011г. – достига до 175 милиона. Ако мога така да се изразя, ставаме все по-добри в работата си и това се дължи на новото законодателство относно конфискацията, което беше прието през 2003г. То е доста по-ефективно и позволява да се отнемат големи ресурси от престъпниците и престъпните организации.

Какво се случва с тези пари във Великобритания? Как ги управлявате? Съществува ли фонд за управление на подобни активи и ако да как е структуриран той?

Да, съществува фонд за управление на конфискуваните средства. Една част от парите във фонда отива за компенсации на жертви на престъпления, 50% отиват към държавната хазна, а останалите пари се разпределят между институциите – полиция, SOCA, други организации. Те се използват както за подпомагане на тяхната работа, напр. разследване, така и за различни други проекти, по превенция на престъпност, работа в общността и др. Разбирам, че и в България се предвижда създаване на такъв фонд, но трябва да се изчака провеждането на избори и съставянето на ново правителство.

Убеден съм, че конфискацията на имущество е много ефективен начин за борба с престъпността, по-ефективен дори от лишаване от свобода. Конфискацията отнема облагите от извършването на престъпления и основната причина за извършване на престъпления. От друга страна, това е и много силно послание към обществото, защото показва, че престъпните организации могат да бъдат разрушени – след като се отнеме имуществото им става много по-трудно те да продължат престъпната си дейност. Разбира се, конфискацията може да има и превантивен ефект.

Какви специални разузнавателни средства използвате в работата си? Кои от тях използвате най-често? Какви режими на регулация съществуват?

Средствата, които можем да използваме, са най-различни: от проследяване и наблюдение на определени лица, с автомобили или пеша, до употребата на електронни разузнавателни средства, инсталиране на подслушвателна апаратура в домовете на заподозрените, видео наблюдение, автоматично разпознаване на регистрационните табели на автомобили, агенти под прикритие, информатори, и др. За всичко това съществуват регулации, които трябва стриктно да спазваме: за проследяването, което не включва влизане в дома на заподозрените, е нужно писмено разрешение от висш служител в полицията. Когато става дума за влизане в дома на лицето, за да се поставят съответните подслушвателни устройства, е необходимо разрешение от т.нар. комисари по наблюдението, повечето от тях съдии, вече пенсионирани, които преценяват необходимостта от тази стъпка и дават разпореждане. Режимът за издаване на такива разрешения е наистина много стриктен, за да не се допуска нарушаване на човешките права в процеса. Всяко искане за използване на такива техники трябва да доказва необходимостта от него, да бъде пропорционално, да се гарантира, че няма да има странични последствия за трети страни и т.н. Такива искания могат да се разрешат и в спешни случаи, но в рамките на няколко дни трябва да се оформят документално, по съответната разрешителна процедура. Обикновено, това отнема 1-2 седмици. След като се получи разрешение, трябва на всеки три месеца да се докладва на съдията, може да се поиска удължаване или прекратяване на процедурата. Но и ние, както и българските колеги тук, винаги сме мишена на критики по отношение на използването на такива средства.

Що се отнася до използването на агенти под прикритие, за това важат същите процедури и разрешителни режими. Трябва да сме много внимателни при използването на такива агенти – има много неща, които могат да се случат и е много тънка линията на поведение на агента, за да не бъде той принуден сам да извърши престъпни действия или пък да подтикне друго лице към такова престъпление. В моята практика от последните 20 случая, по които работих, има само два, в които се наложи да се използват агенти под прикритие. Понякога използваме такива агенти и по случаи в чужбина.

Съществува ли практика във Великобритания да се сключват споразумения с обвиняемите? При какви условия е възможно прокурорите да предложат споразумение?

Като прокурори, имаме определени права. Например, можем да разрешим използването на т.нар. disclosure notices - документ, който изисква от определено лице да сътрудничи с информация на властите. SOCA и полицията имат право да издават такива notices. Чрез тях можем да получим информация и доказателства, свързани с някакво престъпление, те са много по-ефективни и по-бързи отколкото една заповед за обиск или разпоредба на съда.

Що се отнася до сключването на споразумения, можем да предложим на обвиняемите имунитет в случай на определено разследване, когато те решат да съдействат и свидетелстват срещу техни съучастници. Можем да предложим и по-ограничена форма на имунитет, за определена част от престъплението. Съществува и формата на сътрудници на правосъдието. В този случай, обвиняемите сключват споразумение с прокуратурата и предоставят доказателства за участието в престъпления и свидетелство за съучастниците си. На тази база съдията може да редуцира присъдата им с до 2/3 от полагаемото се наказание. Такива споразумения могат да се сключат и в големи случаи на измами, в които обвиняемият се съгласява да признае участие в конкретни престъпления. Смисълът за сключване на такива споразумения е, че това може да спести много от разходите за съдебно дело. Във всички случаи, един от неформалните критерии, от които прокурорите се водят в решението дали да предложат споразумение е и цената на съдебната процедура. Обвиняемите също търсят такива споразумения, системата на английското право позволява такава стъпка, но в последна сметка е в правомощията на прокурора да реши какво да приеме.

Съществува също и програма за защита на свидетелите, която е достатъчно ефективна, но моят опит показва, че всъщност самите лица, включени в нея, я провалят. В повечето случаи те решават да се видят с техни роднини или приятели и това ги излага на риск и проваля програмата.

Какво Ви направи впечатление от българския опит за борба с организираната престъпност? Какво е мнението Ви за съществуването на специализирани съд и прокуратура?

За първи път съм в България, и това, което прави впечатление, след кратките ми разговори тук, е че цялата законодателна система е изключително формализирана и това затруднява работата на прокурорите. Те могат да загубят даден случай заради някаква малка процедурна грешка. Това са неща, които английската система се стреми да избягва като редуцира формалностите. Що се отнася до специализираните институции, като цяло, смятам, че те са полезни. По този начин се придобива опит и експертно знание, особено за съда. Във Великобритания съществува определен протокол със съдилищата, които гледат дела за организирана престъпност. Това улеснява работата и създава условия съдиите да натрупват опит в тази област.

Струва ми се, че законодателството и стъпките за конфискация на имуществото вървят в правилната посока. Както разбирам, предстои и ревизиране на Наказателно-процесуалния кодекс. Запознат съм също и с последния доклад на Европейската комисия за съдебната система, в който се споменава, че има нужда от промяна и напредък в определени области. Но, честно казано, шест години са много малко време, за да искаме радикален напредък. Винаги ще има критики – има ги и към съдебната система в нашата страна. Не можем винаги да сме прави и да постигнем най-добрите резултати.

Как се обучават прокурорите, специализирани в противодействие на организираната престъпност във Великобритания?

Има много възможности за обучение и квалификация на прокурорите и съдиите. Всички съдии всъщност са били преди това адвокати, и някои от тях може да са работили по дела, свързани с организирана престъпност. Като прокурор, аз минавам през различни обучения – напр., за използване на различни методи на разследване, работа с нови комуникационни средства, разчитане на телефонни комуникации, използване на компютърна информация по дела, и др. Това са области и компетенции, които не биха били нужни в работата на един обикновен прокурор.
Всеки прокурор и съдия трябва да преминава през обучение ежегодно. Обучението се организира от Кралската прокурорска служба. От друга страна, ако аз организирам и провеждам обучение за персонала на SOCA, това се превръща и в обучение за мен самия, защото аз трябва да подготвя целия процес.

Какви препоръки бихте дали към българските си колеги? Какви са най-важните неща, според Вас, по които ще трябва да се работи?

Както казах, това е моето първо посещение в България. Едно от нещата, които смятам за принципно важно е съвместната работа и тясното сътрудничество между прокуратурата и разследващите, между отделните юрисдикции, за да се гарантира успехът на общата работа. Това се отнася както до националните институции, така и до международното сътрудничество. Например, в разговора си с колеги от комисията за конфискация на имущество разбрах, че в определени случаи са необходими оригинални документи от английските служби. Оттук нататък аз ще мога да бъда по-полезен, когато работим по съвместни случаи. Друг аспект, който смятам за важен, е приемането на мерки, за да се предотвратят рецидиви и нови престъпления. Това могат да бъдат заповеди за ограничения на пътуване, за предотвратяване на престъпления и др. (чието нарушаване само по себе си е наказуемо). Както казах вече, конфискуването на престъпно имущество е един от най-ефективните начини да се ограничи престъпността.

От друга страна, областите, в които виждам необходимост за допълнително сътрудничество между нашите две страни, е общ преглед на спецификите и разликите в законодателните системи и наказателните процедури. Както споменах, има фундаментални разлики в подхода и по-добро познаване на двете системи ще осигури и по-качествено сътрудничество. На общоевропейско ниво, мисля, че трябва да се поощрява практиката на съвместни разследващи екипи, дори в условията на намаляващо финансиране. Това ще подобри значително и комуникацията между институциите в отделните страни; тук разбира се говорим и за преодоляване на езиковата бариера. Със сигурност обаче, когато познаваш колегите си от другата страна, много по-лесно е да вдигнеш телефона и да потърсиш информация или друго съдействие.

Интервюто проведе: Снежина Атанасова