Интервю с прокурор Бостян Ламешич, Специализирана прокуратура на Република Словения

Г-н Бостян Ламешич е прокурор в Специализираната прокуратура на Република Словения. Има 13 годишен опит в разследвания на икономически престъпления и  корупция. Той е и сътрудник в екипа на Националния представител на Република Словения в Евроджъст. Прокурор Ламешич посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 29 октомври 2015г. по проект на РискМонитор: „Специализирана прокуратура срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Каква е структурата на прокуратурата в Словения?

Структурата на прокуратурата в Словения обхваща 11 окръжни, Специализирана и Върховна прокуратура. Апелативната прокуратура е част от Върховната прокуратура. Специализираната прокуратура съответства по ниво на окръжните прокуратури, но с разликата, че има компетенции върху територията на цяла страна.

Кога е създадена специализираната прокуратура в Словения? Какви компетентности по разследване има?

Специализираната прокуратура в Словения съществува от 2011 година. Но преди това имахме специализирани екипи от прокурори, които се занимаваха със случаи, свързани с организирана престъпност и корупция. Преди да се създаде Специализираната прокуратура, екипите, работещи по организирани престъпни групи, бяха към Върховната прокуратура.
Специализираната прокуратура се занимава със случаите на организирани престъпни групи, тероризъм и корупция, с икономически престъпления, за които наказанието надвишава пет години лишаване от свобода.Освен това, ако установим активи, които са свързани с организирана престъпност и корупция, и ако не установим пряка връзка между престъплението и активите, Специализираната прокуратура може да поиска в граждански процес тяхното отнемане. Тогава лицето трябва да докаже от къде има тези активи. Когато се прие тази възможност, се дискутираше дали това е добър ход, защото прокурорите имат опит само в наказателни дела. Оказа се, че се справят добре и с гражданския процес.

Колко прокурори работят в Специализираната прокуратура?

В Специализираната прокуратура имаме 10 постоянно назначени прокурори, които имат възможност да работят в нея до пенсиониране или докато някой от прокурорите не пожелае да се премести. Те работят в столицата на Словения – Любляна. За делата, които са извън Любляна отиват на място, защото нямаме специализиран съд.Освен постоянно назначените прокурори имаме 11 делегирани прокурори, които са зачислени към Специализираната прокуратура. Те са във всяка от единадесетте окръжни прокуратури в Словения. Всеки от тези единадесет прокурори е назначен в Специализираната прокуратура за срок от четири години и има работен кабинет, както в Любляна, така и в окръжната прокуратура, от която е избран. Така че, когато има дело, което трябва да се гледа в определен окръжен съд, те имат работно място там.
В Специализираната прокуратура на Словения следваме принципа при всяко дело да се назначават по двама прокурори, които да работят. На ръководителя на Специализираната прокуратура е предоставена възможност при необходимост, ако делото е по-сложно и трудно, да поиска от окръжната прокуратура да бъде изпратен още един прокурор, който да работи в екипа. Така например в момента за Специализираната прокуратура работят осем командировани прокурори, които подпомагат работата по конкретни случаи. С тях прокурорите стават общо 29.

По колко дела средно на година работи един прокурор в Специализираната прокуратура?

В Специализираната прокуратура имаме около 600 дела на година и всеки прокурор работи по 20-30 дела годишно. При това броя на делата непрекъснато нараства от създаването на нашата прокуратура. Всъщност имаме трима прокурори, които имат повече дела от останалите. Тези трима прокурори работят по всички случаи на престъпления, извършени от хора с полицейски функции и военни.

Какви отдели имате в Специализираната прокуратура на Словения?

Организационната структура на Специализираната прокуратура се състои от три основни отдела – „Общи престъпления“, „Икономически престъпления“ и „Корупция“. Прокурорите са профилирани и разделени в тях, така че имаме допълнителна специализация, например само в корупционни престъпления. Освен това разполагаме с отдел за разследвания на лица, заемащи позиции в полицията, армията и службите за сигурност. В този отдел освен тримата прокурори, за които споменах, работят и шестима полицаи, които са назначени на щат към прокуратурата за срок от шест години с възможност за продължаване на мандата с още шест години, след което те се връщат в полицията. В Словения нямаме военна прокуратура и всички престъпления, включително пътни инциденти с участие на лица, заемащи позиции в полицейски и военни служби, се разследват от този отдел. Имаме също административен и финансов отдел. Той се занимава с гражданските дела за отнемане на имущество, за което не може да се установи законен произход, но и не може да го свържем с конкретна престъпна дейност.

На какви критерии трябва да отговарят прокурорите, които се назначават в Специализираната прокуратура? Те имат ли някакви привилегии спрямо прокурорите от другите прокуратури в страната?

Последния конкурс за назначаване на прокурори в Специализираната прокуратура беше преди четири години. Към конкурса имаше изключително голям интерес и много кандидати от окръжните прокуратури. Фактор за този интерес са и по-високите с 20-25% заплати, които прокурорите в Специализираната прокуратура получават.

При назначаване в Специализираната прокуратура се взимат предвид три основни обстоятелства. Първото е стажът в прокуратурата и особено опитът по дела в юрисдикцията на Специализираната прокуратура. В момента имаме седем прокурори с опит в работата над 15 години. На второ място от значение е резултатът от последната атестация на прокурора. Прокурорите в Словения се атестират на всеки три години и по-висока оценка от атестацията е предимство при кандидатстване в нашата прокуратура. Третото е професионалната квалификация, която имат кандидатите за работа по дела от юрисдикцията на Специализираните прокуратури. Например, много често случаите, които се разследват, са с международен характер и добрата езикова квалификация е важна, също и работата в екип. Предвидена е възможност при нас да се назначават и външни на прокуратурата кандидати.До момента, обаче, няма нито един външен кандидат, който да е назначен в Специализираната прокуратура.

Имаме и специален съвет от девет човека, който решава дали съответния кандидат притежава необходимите качества. Пет от деветте човека в съвета са от Върховна прокуратура.Останалите четирима са външни на прокуратурата, но все пак свързани с наказателното право – университетски преподаватели, представители на Министерство на правосъдието.

Имат ли специализираните прокурори в Словения други привилегии освен по-високото заплащане, което наистина е много съществен стимул?

Други привилегии нямат, освен повече работа. В Специализираната прокуратура са най-добрите прокурори в Словения и те работят по най-тежките дела, непрекъснато са „бомбардирани” от медиите, от обвиняемите.Затова смятам, че по-високата заплата е заслужена привилегия за прокурорите от Специализираната прокуратура, каквато и българските специализирани прокурори трябва да имат.

Какви са отношенията на Специализираната прокуратура с окръжните прокуратури в Словения?

Със създаването на Специализираната прокуратура ръководителите на окръжните прокуратури бяха задължени веднага щом получат информация, че някой случай може да е свързан например с тероризъм, да ни информират и да ни прехвърлят всички материали. Това в първите години от създаването на Специализираната прокуратура имаше негативен ефект, защото ръководителите на окръжните прокуратури започнаха да ни изпращат цели микробуси с материали, за които казваха, че са от нашата компетентност. Но се направи законодателна промяна, в която се предвиди възможност ръководителят на Специализираната прокуратура да може да откаже и да върне случаите на окръжната прокуратура.Включително и заради проблеми с натоварването или за икономия. Предвидена е и възможност Главният прокурор да разпределя дела, ако не се постигне консенсус между прокуратурите, кой да разследва конкретен случай.

За какви престъпления са най-голяма част от делата, по които работи Специализираната прокуратура в Словения?

Не мисля, че има някоя престъпна дейност, която да преобладава чувствително. Всичко си имаме. Може би все пак за търговия с наркотици и трафик на хора има повече дела. В медиите най-често се говори за делата, свързани с икономически престъпления и корупция. Също за случаите на тероризъм.

Колко случая на тероризъм имате в Словения?

За щастие нямаме много случаи. Имахме едно дело, което вече приключи и по него беше осъдено едно лице. Случаят беше свързан с опит за убийство на словенския президент. Имаме и още едно дело, по което разследването все още тече и не мога да го коментирам.

Какви са типичните корупционни престъпления, които разследвате?

Типичните случаи са за подкупи при обществени поръчки. Дава се подкуп напр. на държавен служител, за да осигури спечелването на държавен търг за строителство на пътища, тунели и други. Много фирми имат желание да спечелят подобни обществени поръчки и някои от тях се опитват да го постигнат с подкупи.

Един от най-сериозните случаи, които съм разследвал за измами, свързани с обществени поръчки, е свързан със закупуване на специализирани военни автомобили. При обществената поръчка голяма част от информацията е класифицирана, защото касае армията на страната. Разследвана бе финландска компания за плащане на подкуп на словенски граждани, които да гарантират спечелване на обществената поръчка. Повдигнато бе обвинение на пет лица за незаконно посредничество, като едно от тях е било министър на отбраната, а на по-късен етап, когато течеше разследването, беше министър-председател на Словения. Бяха обвинени в обещаване или получаване на облага с цел да използват своята позиция или влияние, за да изпълнят или не дадено официално решение. Ние трябваше да докажем, че е било дадено обещание за получаване на облагите. При претърсвания намерихме записки за очаквания процент от посредничеството при избора на обществената поръчката. Първоначално са искали 7,2% от стойността на сделката, която е за 300 млн. евро. В последствие, след преговори, процентът е бил намален на 4,2%. Използвахме съвместен разследващ екип и открихме доказателства в Австрия, Финландия и Словения. Включително успяхме да отрием движението на паричните потоци. В Словения е криминализирано приемането на предложение за злоупотреба с власт, т.е. ако Вие ми предложите да не повдигам обвинение на някого по мое дело и аз се съглася това е достатъчно, за да се разглежда като престъпление. Успяхме да установим връзките между лицата и договарянето, което се е случило. Формално всичко при обществената поръчка изглеждаше, че е спазено като процедури, но всъщност обвиняемите лица са оказвали влияние за избора на победител. За да са сигурни, че могат да прекратят договора, ако не получат уговорената сума обвиняемите са включили в договора член, че словенското министерство на отбраната може да прекрати поръчката по всяко време и без никакви санкции, което е много необичайно за подобни договори. Доказахме, че са използвани фалшиви фактури. А също и, че сметките, по които са правени паричните преводи са на физически лица, което е доста необичайно при такива сделки. Затова всички договори при такива разследвания трябва да се четат изключително внимателно, за да може да се открият грешките, които са били допуснати.

Имахме дело, по което представители на организирана престъпна група се бяха опитали да подкупят съдебен служител, за да разберат кога ще бъдат приложени специални разузнавателни средства спрямо тях. Имахме и два случая за корупция с магистрати. Единият случай е свързан с прокурор, който беше поел ангажимент да не повдига обвинение на извършител на престъпление. Другият случай е за съдия, който беше поел ангажимент да не определя мярка „задържане под стража“ на лице, което категорично заслужаваше да я получи и да остане в ареста. И в двата случая корупцията беше доказана. Прокурорът и съдията бяха осъдени и в момента са в затвора.

Какви са основните проблеми, които срещате в разследванията на корупция и организирана престъпност?

При такива дела влиянието на медиите и политиката е много сериозно. Обвиняемите твърдят, че това е политическо дело. Преди да започна делото, за което разказах преди малко, нямах представа за влиянието на медиите и политиката. Имахме по три заседания на седмица и се скандираше пред съдебната палата, че делото е политическо. Медиите непрекъснато повтаряха, че няма никакви доказателства и се опитваха да дискредитират прокуратурата и съда. За колегата прокурор по делото писаха, че е шпионин и за мен също се изписаха много неистини с цел да бъда дискредитиран. След произнасяне на присъдата всеки ден се събираха поддръжници на осъдения, които скандираха, че всички магистрати по делото трябва да бъдат наказани. Не било добре за демокрацията водещия опозиционен политик да бъде в затвора. Това беше един от техните аргументи.

Имате ли практика за сключване на споразумения с обвиняемите? Какви наказания се налагат обикновено при подобни случаи?

Налагат се ефективни присъди. Имахме случай, в който обвиняемият се призна за виновен и трябваше да плати 1,5 милиона евро, за да не влезе в затвора.

В Словения имаме възможност да сключваме споразумения, като прокурорът се договаря с обвиняемия. Но ако съдията прецени, може да анулира споразумението. Съдията не може да е по-строг от прокурора, т.е. може да наложи само по-ниско наказание, без да има възможност да завиши неговия размер. Разбира се, ако съдията отсъди по-ниско наказание от договореното между страните, то прокурорът има право да обжалва пред съдия от по-горна съдебна инстанция.

На какви процедури – наказателни или граждански – разчитате за конфискация на престъпното имущество?

В Специализираната прокуратура имаме възможност да използваме и наказателни и граждански процедури за отнемане на престъпно имущество. Ако например имаме наркотрафикант и успеем да заловим и дрогата и парите, ще използваме наказателноправни процедури, за да ги конфискуваме. Винаги, когато сме открили парични средства, които можем да свържем директно с престъпна дейност използваме наказателния кодекс, за да ги конфискуваме. В случаите, при които не можем да намерим достатъчно убедителни доказателства за пряка връзка между престъпната дейност и парите, използваме гражданския процес. Например, ако обвиняем за престъпление разполага с голяма суми пари или имущество, за което няма обяснение от къде са получени, може да използваме гражданския процес. За гражданската процедура не е необходимо да има влязла в сила присъда. Съпоставят се официално декларираните доходи на лицето и размера на активите, които е установено, че притежава. Ако има разминаване, се приема, че са незаконно придобити и се иска тяхното отнемане. Тогава лицето трябва да докаже, че установените активи имат легален произход, което може да направи, както пред прокурора, така и в съдебната зала. Делата по гражданската процедура се разглеждат от граждански съдии, по наказателната процедура - пред съдебни състави от наказателни колегии.

Имате ли в Словения фонд, в който постъпва отнетото имущество?

Нямаме фондове, в които да постъпват средствата от престъпна дейност. Отнетото от престъпниците отива в държавния бюджет.

Как е уреден въпросът с контрола върху специалните разузнавателни средства? Има ли орган, който да ги контролира?

Контролът се осъществява от разследващия съдия и прокурора, който работи по делото. Ако например някои срокове не са спазени и за това научи адвокатът на обвиняемия, тогава тези доказателства не се взимат предвид в съда.

Какво представлява фигурата на разследващия съдия в Словения?

Това са съдии, които отговарят за фазата на разследването и спазването на всички срокове и правила. В Словения имаме много стриктни правила за изключване на доказателства. Особено по отношение на принудителните мерки. Ако принудителните мерки не са приложени законосъобразно, те се изключват като доказателство. Имахме няколко такива дела, по които събраните доказателствабяха изключени от материалите по делото. Всички принудителни мерки в днешно време се обжалват от защитата на обвиняемите, затова трябва изключително много да се внимава и да се спазват сроковете при разследването.

Разследващите съдии са част от съда и имат функции на гарант, че всички действия, които се предприемат от прокуратурата и полицията са законосъобразни. Всички разрешения в досъдебното производство се дават от разследващия съдия. Заподозрените лица нямат достъп до материалите, които се предоставят на разследващия съдия. Ако прокурорът иска да използва някакви принудителни мерки трябва да го поиска от разследващия съдия. Друга важна роля на разследващите съдии е във връзка с показанията, които дават обвиняемите и свидетелите. Само показания,снети от разследващия съдия могат да се използват в съда. Това налага понякога някои неща да се повтарят по три пъти – един път пред полицията, втори път пред прокурора и ако той прецени, че иска да ги използва като доказателство, пред съдия. Експертизите в досъдебната фаза също се приемат за доказателство в съдебния процес само, ако са възложени от разследващ съдия. Разследващите съдии са част от окръжните съдилища.
Какви са основните инструменти в борбата с организираната престъпност и корупцията, на които разчитате?

Агентите под прикритие са един от инструментите, на който разчитаме най-много в борбата с престъпността. Те могат да се използват само при точно определен кръг от престъпления. Повечето от тези престъпления са от компетенцията на Специализираната прокуратура.

Друг често използван от нас инструмент е подслушването. За използване на този способ е предвиден специален ред с писмено искане от прокурор към разследващия съдия, който да разреши използването на специалното разузнавателно средство. Предвидена е възможност при неотложни случаи разследващия съдия да разреши устно използването на подслушване, но до 12 часа след получаване на устното разрешение прокурорът трябва да представи на съдията писмено искане. Максималният възможен срок за експлоатация на тези средства е шест месеца. Най-често разрешението се дава за един месец и може да се удължава с още по един месец до достигане на максимално предвидения срок. Между разрешенията може да има паузи, но за едно и също престъпление едно лице може да бъде подслушвано не повече от шест месеца. Спазването на сроковете е важно условие, за да се приемат събраните доказателства в съда. Ако прокурора прецени, че няма да повдига обвинение на лицето по отношение на което е използвано подслушване, то той трябва в срок до две години да предостави материалите на разследващ съдия. Разследващия съдия информира лицето, което е било обект на подслушване, освен ако няма специални съображения, които налагат това да не се прави, например ако се застрашава друго разследване. След това материалите се унищожават под надзора на съдията.

Как се обучават прокурорите в Специализираната прокуратура на Словения?

При постъпване на работа прокурорите имат ментор, който е отговорен за тях и ги обучава. Например, новопостъпилите пишат обвинителни актове от името на своя ментор и той им казва кое е вярно, кое грешно и трябва да се промени.

Когато започнах като стажант, всяка сутрин преди работа всички коментираха делата, с които са ангажирани. Това ставаше неформално, но се случваше всеки ден. А в прокуратурата имаше създадена традиция, ако някой се сблъска с проблем, да го сподели с ръководителя, след което се обсъждаха възможните решения. В Специализираната прокуратура не може да се работи самостоятелно, защото там работата е екипна, а проблемите се споделят и се разрешават заедно. Освен това, когато има голямо дело, не по-малко от двама прокурори биват назначени да работят по него.

Къде виждате ключа към успешното разследване на корупцията и организираната престъпност?

Перфектните връзки с полицията, с полицейските служители са изключително важни. Без тях прокурорът не може да направи много. Преди няколко години беше създадено Национално бюро за разследване в полицията, където работят по същия принцип най-добрите полицаи. Ние си сътрудничим с тях. Оттам нататък всичко зависи от човешките взаимоотношения – с един работиш по-добре, с друг не толкова. Но без тях не можем да си вършим работата. Екипната работа е ключов фактор. И разбира се, законодателството. Определено има неща, които биха помогнали на нашата работа. Като например: в Словения не можем да дадем имунитет на никой, който се съгласи да ни сътрудничи. И както казах жертвите и свидетелите трябва да повтарят показанията си три пъти. Имаме често случаи, когато жертвата или свидетелят дават показания пред полицията и след това изведнъж се оказва, че е забравил след година или определен период от време. Или не желае да свидетелства, или казва, че всичко е изфабрикувано от полицията, което много често не е вярно. Според мен е много добре, ако може да се въведе тази процедура, която съществува в САЩ – каквото и да каже обвиняемият, след това то може да се използва срещу него в съда. Това би ни улеснило, би скъсило пътя към съдебната зала, към производството. В САЩ имат още една институция, която е интересна – за възпрепятстване на правосъдието. Като разпитваш свидетел в Словения, много често виждаш, че лъже, но нищо не можеш да направиш срещу това. Това са основните неща, които аз бих сменил в нашата система.

Какво бихте препоръчали на българските прокурори за по-добра ефективност в борбата с организираната престъпност и корупцията?

Моята препоръка е за използване колкото се може по-често на инструментите, които Евроджъст предоставя, например - съвместни екипи за разследване. Съвместният екип за разследване (JIT) е група, създадена съгласно споразумение между две или повече страни-членки на ЕС и/или трети страни за конкретна цел (провеждане на разследване), и за конкретен период от време. Най-важен за съвместните екипи е чл. 13 от Конвенцията за взаимопомощ в областта на криминалните разследвания между страните-членки от 2000г. Този член казва, че всички компетентни органи в съответната страна действат по компетентния за дадената страна закон.

Винаги, когато има трансграничен елемент, особено в случай за трафик на хора или трафик на наркотици, е важно да се потърси контакт с другата държава, за да не се окаже, че и те водят подобно разследване. След като се създаде съвместния разследващ екип, са необходими интензивни контакти. Евроджъст предоставя финансиране на координационните срещи, което е от голяма полза. Винаги когато се създават съвместни екипи, е важно да се привлича и Евроджъст, за да се финансират дейностите. Разбира се при съвместните разследващи екипи се откриват и някои проблеми. Аз виждам два основни проблема. Единият е свързан с превода на материалите. Адвокатите на обвиняемите казват, че не вярват на превода и искат нов. Тези двойни преводи ни струват много. Другият проблем при съвместни екипи е свързан с допустимостта на доказателствата. Съдията може да изключи някои доказателства, защото не са събрани според законите на страната. Това крие огромен риск да пропадне цялото дело ако не се приемат доказателствата.