Интервю с прокурор Диверке Стикелбрук (Национална прокуратура на Кралство Нидерландия)

Диверке Стикелбрук е прокурор в Националната прокуратура на Кралство Нидерландия от осем години. Работи в отдела на Прокуратурата за противодействие на трафик на хора и международна организирана престъпност. Прокурор Стикелбрук посети България като лектор на семинар с българските прокурори от Специализираната прокуратура на 25 октомври 2012 г. по проекта на РискМонитор: „Върховенство на закона и организирана престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Как се насочихте към кариера в прокуратурата?

Повече от 60% от прокурорите в Холандия са жени - това е «женска» професия. Решението да работя за прокуратурата бе продиктувано от желанието да помагам на жертвите на престъпления. За мен това винаги е бил най-важният аспект от работата ми.

Каква е структурата на прокуратурата в Холандия? Какви са специфичните отговорности на прокурорите? Имате ли специализиран съд или прокуратура, която се занимава с организирана престъпност?

Националната прокуратура е отговорна към две отделни институции; от една страна, съдилищата разглеждат работата на Националната прокуратура и на полицията. От друга страна, министърът на правосъдието има политическа отговорност за изпълнението на задачите на институцията, и той подлежи на контрол от двете камари на Холандския парламент. Политиките в тази област винаги са в дневния ред на консултациите между прокуратурата и министъра. Министърът отговоря за общите политики по разследване и за прокуратурата. Той рядко се намесва в индивидуални случаи, независимо, че може да даде инструкции към прокурорите след консултации с Борда на прокураторите (независима институция над Националната прокуратура).

Организацията на прокуратурата съответства на организацията на съдилищата в Холандия. Първо, имаме районни съдилища, след това са окръжните съдилища, апелативните съдилища и Върховният съд. Националната прокуратура (National Public Prosecutor’s Office (NPPO) е връзката между Публичната прокурорска служба (Public Prosecution Service) и службите за разузнаване и сигурност. Една от задачите й е да развива нови методи за разследване на финансови престъпления, напр. изпиране на пари. Службата също отговаря за координирането на действията в борбата срещу тероризма, трафика на хора и други престъпления. Бордът на прокураторите има задача да развива експертиза в областта на специалните техники за разследване и кибер престъпления.

Националната прокуратура често подпомага други прокурорски служби, със съдействие, напр. защита на свидетели, координация на действията на Централната служба за криминално разузнаване. Различните офиси имат юрисдикция върху определени криминални престъпления, напр. службата в Амстердам отговаря за престъпления, свързани с хероин; в Ротердам – с кокаин и тероризъм; в Ден Бош – синтетична дрога; в Цволе – трафик на хора и контрабанда на хора. Службата, с която аз работя, е в Ротердам, така че за повечето случаи трябва да пътувам до Ротердам, както и до други градове, в които са извършени престъпленията.

Нашият офис работи по дела в цялата страна, но нямаме специализирана структура, така както е в България. В нашия офис има 25 човека; повече от 200 работят в структурата на Националната прокуратура. Средно, един прокурор работи по около 30 случая едновременно. В момента аз работя по 8 случая, и всичките са на различен етап. Един от случаите е свързан с български престъпници и жертви от град Сливен. Имаме съвместен разследващ екип с български прокурори, който работи по случая.

Какви са критериите един случай да бъде квалифициран като организирана престъпност? Формални критерии (напр. брой членове на престъпната група?)

Формалните критерии обикновено включват: група от двама или повече участници, която не е създадена случайно, която има продължителен период на съществуване, целите на групата са да извършва престъпления, групата извършва престъпления с цел постигане на материални и нематериални печалби. В моята работа, престъпните групи, с които съм работила са включвали повече от двама участници.

Какви са типичните престъпления на организираната престъпност в Холандия?

Между типичните могат да се наредят трафик на наркотици, изпиране на пари, измами, контрабанда на хора, трафик на хора, трафик на оръжия. Трудно ми е да определя процент на конвенционалната и организираната престъпност, по-лесно се регистрират престъпления на конвенционалната престъпност, защото жертвите се оплакват в полицията. Имахме например организирана престъпна група от Полша, специализирана в кражби, което също е организирана престъпност.

Считате ли трафика на хора за типично престъпление на български криминални групи в Холандия? От Вашия опит, сътрудничат ли си българските и холандските престъпни групи? Какво според Вас прави Холандия атрактивна за българските престъпници?

Най-общо, типични престъпления са кражби от магазини, кражби по домовете, трафик на хора, трафик с цел сексуална експлоатация. За мен специално, това е трафикът на хора. През 2010, 5% от осъдените престъпници в Холандия са български граждани. Българските групи обаче не си сътрудничат с холандските, предполагам, защото всеки иска да запази печалбата за себе си. Също така, що се отнася до трафика на хора, престъпните групи предпочитат да комуникират с жертвите си на родния език, по-лесно е когато те говорят един и същ език. Това е причината да няма сътрудничество между български и местни престъпни групи. В момента имаме доста случаи на трафик на хора – на български граждани – в Утрехт и в Амстердам.

Виждате ли някаква връзка между регулациите на проституцията в Холандия и случаите на трафик на хора? Легализирането на проституцията как се отразява върху трафика на хора и борбата срещу него?

Проституцията в Холандия е легална, има система на лицензиране и местните власти са отговорни за контрола върху нея. Съществуват също и забрани за наемане на работа на малолетни. Основното тук е стриктният контрол върху системата за разрешителни, някои полицейски районни имат специализирани екипи, които наблюдават местата, на които се упражнява проституция.

Отношението към проституцията в Холандия е като към всяка друга професия, макар че аз самата не мисля така, не може да се сравнява с това да си прокурор или лекар. Но поради това, че системата е такава, трудно е да се убедят съдиите в едно дело например, че проституиращите са принудени да го правят. В определен смисъл, ние се занимаваме с проблем, който изобщо не засяга само Холандия, но се опитваме да го решим по холандски начин, смятайки, че е право на жената да реши каква професия да упражнява.

Обикновено прокуратурата обжалва всяка присъда, в която трафикант или сводник е оправдан, имаме и много обществени кампании да информираме за връзката между проституция и трафика на хора. Имаме нужда от много голямо внимание от страна на медиите, за да покажем, че 80-90% от проституиращите в Холандия са жертви. Вярвам също, че съдиите имат нужда от по-голяма специализация, за да разбират по-добре подобни случаи и за да не бъдат оправдавани престъпниците. По нашето законодателство, вече можем да започнем дело за трафик, напр. само по подозрителни трансфери на пари и това помага.

В общи линии, холандското общество смята, че проституцията трябва да е легализирана, но трябва да се контролира много сериозно. За да проституираш, трябва да си регистриран като собственик на бизнес, идеята е да се знае кой откъде идва, къде ще работи, и да се контролират условията на труд. Но това не променя основната позиция, че проституцията е легална. Убеждението на обществото е, че с повече регулации може да се контролира и престъпността.

Колко случая на организирана престъпност, средно на година, има в Холандия? Колко от случаите завършват с осъдителни присъди, какъв е средният размер на присъдите?

На година обикновено имаме 150-200 случая. Между 50-70% oт тези случаи завършват с осъдителни присъди, но размерът на присъдите все още е твърде малък. През 2010г., присъдите за трафик на хора с цел сексуална експлоатация бяха средно 1,8 години затвор, и 1,4 години затвор за трафик на хора с цел трудова експлоатация. Но имаше и един голям случай на трафик на хора, с престъпник от турски произход, който беше осъден на 15 години, изключително брутален, експлоатиращ 6 жени. Но съдът му даде разрешение да посети семейството си и той избяга! Избяга в Турция, и тъй като Турция няма спогодба за екстрадиране с Холандия е вероятно да не бъде открит. Все пак, се надяваме, че някой ден ще бъде хванат отново.
Що се отнася до присъдите, имаме определени насоки, които следваме, какви присъди можем да очакваме в отделните случаи. Но в последна сметка, дори да искаме тежки наказания, всичко е в ръцете на съдията. Статистиката, която е притеснителна, показва, че от 100 случая на трафик на хора, половината завършват с оправдателни присъди. Причината е, че в последните години трафикантите смениха методите си на работа и набиране на момичета: те вече не употребяват толкова насилие, колкото преди, техните методи са „по-меки” – напр., представят се за приятели, любовници на момичетата, и така ги вкарват в мрежата за проституиране.

Що се отнася до процесите, обикновено едно дело трае около 9 месеца, но тъй като случаите с трафик на хора са по-сложни, обикновено те траят година.

Какви специални методи за разследване на организирана престъпност използвате?

Различни методи, най-често подслушване. Мисля, че Холандия е една от страните с най-висок процент на използване на подслушване. Процедурите за разрешение да доста леки. Използваме също и наблюдение, специални технически средства, агенти под прикритие, контролирани доставки, доверителни сделки и др. Решението може да се вземе от прокурор, но трябва да има разрешение от съда, за да се извърши обиск в жилището на заподозрения. Проблемът е не толкова да се вземе разрешение от съда, а недостигът на хора, за да извършват всички тези действия по случаите, които работим.

На какъв етап от разследването обезпечавате престъпното имущество? На какви процедури – криминални или граждански – разчитате за конфискация на имущество?

В деня на ареста може да запорираме имуществото. Това може да стане и ако лицата са само заподозрени. Запорираното или конфискувано имущество е под контрола на съда докато тече делото и се произнесе присъда. Много престъпници прехвърлят имущество на други хора, и тогава имаме други процедури. Имаме специална служба, която се занимава с конфискация, обикновено работим с тях когато става дума за големи по размер престъпни активи или за имущество в чужбина.

Смятам, че конфискацията на имущество е един от най-добрите начини да се справим с престъпността. Миналата година конфискувахме имущество за над 50 милиона евро, и всичко това отива в държавата. Това не е много, като се има предвид, че всяка година се печелят милиарди от престъпна дейност, но все пак е важен фактор в противодействието на престъпността.

Какъв процент от конфискуваното имущество е по наказателни дела и какъв по граждански дела? Как се управляват конфискуваните средства? Имате ли специален фонд за управление на конфискувано имущество, каква е неговата структура?

Ако си осъден да платиш глоба, престъпното имущество ще бъде използвано, за да се плати глобата. Ако например кола е била част от престъплението, тя се конфискува. Нямаме специален фонд за управление на конфискуваното имущество, всичко отива в сметките на държавата и тя преразпределя парите по пера. Може да се даде на определени организации, които помагат на жертви на престъпления и т.н.

Какви са условията за достъп до информация – банкова, данъчна, и др., при разследване? Съществува ли централен регистър с такава информация, имате ли електронен достъп до нея?

Обикновено комуникираме с банките и те сътрудничат с нас, общо взето без проблеми. Но е по-трудно, напр., когато искаме информация от самолетни компании или пък със системите за бързи парични преводи. Нямаме директен достъп до сметките на гражданите.

Участвали ли сте в съвместни разследващи екипи с колеги от България? Как оценявате това сътрудничество, успешни ли са екипите?

Сътрудничим си много добре. Нашата работа е улеснена, защото в голяма част от случаите се опираме на международни конвенции. Нямаме право да водим дела тук, но това е работа на българските колеги. Когато започнем работа по дело, ако присъдата е ефективна, конфискуваното имущество, напр., се връща в България. Можем да съдим и български престъпници в Холандия, ако престъплението е извършено там, и присъдата пак ще бъде в полза на страната ви.

Това, което ми прави особено впечатление, е сходството на системата в България и Холандия. Имаме такива съвместни екипи и с колеги от Англия, но тяхната система е много по-различна и това понякога затруднява сътрудничеството. Съвместните разследващи екипи с български колеги (работила съм с прокурори от Сливен) бяха много ефективни, защото комуникираме директно, не е нужно да изпращаме постоянни искания за данни, за справки и др., те бяха при нас в Холандия, ние пътувахме до България. Най-трудна всъщност е езиковата бариера, никой от българските колеги не говори английски и използването на преводач затруднява съвместните действия в много случаи.

Отчитам също, че другите европейски страни са много по-напреднали и имат повече опит, но виждам, че България полага големи усилия в тази посока. Колегите са много отворени и готови да помогнат. Но трябва също да кажа, че тук те работят при много по-тежки условия, отколкото ние: нямат достатъчно техника, достатъчно компютри и др. Колегите в Сливен работят при съвсем различни условия от тези на моите колеги в Холандия. Но успяваме да работим съвместно, и успешно, досега.

Смятате ли за необходимо съществуването на специализирани институции – като специализираната прокуратура и съд в България?

Съществуването на национална институция, която да контролира целия процес е добро работно решение; от тази гледна точка, да, съществуването на специализирани институции за борба с организираната престъпност е обосновано.

Какво бихте пожелали на българските си колеги?

Мислете творчески! Престъпниците знаят много и трябва винаги да сме една стъпка пред тях. Когато разследваме престъпление, първото нещо, което правим, е да подслушваме телефоните – но престъпниците знаят това и се предпазват. Така че, повече въображение ще ни помогне да успеем в борбата с престъпността.

интервюто проведе: Снежина Атанасова