Интервю с прокурор Емилио Миро (специализирана прокуратура „Антидрога“ на кралство Испания)

27.09.2012

Емилио Миро Родригес е делегиран прокурор в специализирана прокуратура „Антидрога“ в град Алхесирас, област Кадис, Южна Испания. Работи в Прокуратурата на Кралство Испания от 2000г., а в прокуратура „Антидрога“ преминава през 2001 г. Прокурор Миро посети България като лектор на семинар с българските прокурори от Специализираната прокуратура на 27 септември 2012 г. по проекта на РискМонитор: „Върховенство на закона и организирана престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Кога и как възниква идеята за създаване на специализирана прокуратура „Антидрога“ в Кралство Испания?

Прокуратурата „Антидрога“ е създадена през 1988 г. По това време основният проблем в Испания е бил трафикът на хероин и големият брой хероинозависими. Ние наричаме този период – „епидемията на хероина“. Употребата на дрогата доведе и до развитие на организирана престъпност, която се занимава с нейното разпространение. Освен това самите наркозависими ставаха престъпници – започваха кражби, грабежи. Имаше и много хероинозависими, които бяха починали от употребата на наркотични вещества. Обществената реакция срещу това явление бе много силна. Като отговор на тази реакция се промениха някои закони и се създаде прокуратурата „Антидрога“. Това беше специфичният отговор на държавата. Така започна работа първата специализирана прокуратура в Кралство Испания.

Каква е структурата на специализирана прокуратура „Антидрога“?

Прокуратурата „Антидрога“ има двойна структура. В Мадрид се намира централният офис с правомощия на цялата територия на Кралство Испания. Той разглежда всички случаи за трафик на наркотици, които ще бъдат гледани от Националната аудиенция (испанският специализиран съд за организирана престъпност). Прокуратурата „Антидрога“ има и делегирани прокурори в определени градове - аз например работя в Алхесирас. В моята област има още един делегиран прокурор, базиран в град Кадис. Освен това ние, делегираните прокурори сътрудничим с другите прокурори в областта. Заедно работим по случаите на трафик на наркотици в област Кадис. Когато дейността на престъпната организация се развива на територията на повече от една област, по случая се включва прокуратурата „Антидрога“ в Мадрид.

Колко прокурори работят в прокуратура „Антидрога“, колко са в Мадрид и колко са делегирани?

В централния офис в Мадрид работят ръководителят на прокуратурата и още 10 прокурори. Делегираните прокурори са 23-ма. В Кралство Испания има 52 провинции, но делегираните работят само в градовете по крайбрежието, защото голямата част от трафикът на наркотици се извършва по море. Какви са критериите, на които трябва да отговарят прокурорите, за да започнат работа в прокуратура „Антидрога“? Как се извършва подборът на прокурорите? За да започнеш работа в централния офис на прокуратура „Антидрога“ в Мадрид, е необходимо да имаш 10 години стаж като прокурор. Когато се освободи място в централния офис на прокуратура „Антидрога“, всички прокурори, които имат 10 годишен стаж, могат да кандидатстват за позицията. Съветът на прокурорите е органът, който подготвя доклад с описание на всички кандидати и го представя на Главния прокурор на Кралство Испания и той избира кой кандидат да заеме позицията. Но не си мислете, че кандидатите са страшно много. Например, за едно такова място обикновено кандидатстват от пет до осем души.

За да станеш делегиран прокурор в прокуратура „Антидрога“, не е необходимо да имаш тези 10 години стаж. Ръководителят на окръжната прокуратура в съответната провинция избира делегирания прокурор. На практика аз имам двама началници – ръководителят на прокуратура „Антидрога“ в Мадрид и ръководителят на окръжната прокуратура. В зависимост от натовареността със случаи за наркотици в провинцията, при назначаване на делегирания прокурор двамата ръководители предлагат на Главния прокурор на Кралство Испания дали прокурорът да бъде профилиран само в дела за наркотици или да гледа и други дела. Когато става въпрос за трафик на наркотици на територията на провинцията, моите дела ги разпределя ръководителят на окръжната прокуратура. По този начин имаме двама ръководители.

Как се обучават прокурорите от Вашата прокуратура? Имате ли текущи специализирани обучения?

Текущото обучение по принцип не е задължително, но два пъти в годината се провежда такова. Наричаме го – “Срещи за всички прокурори, които работят в специализирана прокуратура „Антидрога“. На тези срещи има семинари и дискусии по специализирани теми. Присъствието не е задължително, но все пак е желателно. Тук се събират всички прокурори от Мадрид и страната. Представят се по-интересни случаи от практиката на прокуратура „Антидрога“, дават се и инструкции, ако е необходимо. Срещите са интересни и полезни.

Разполагате ли в специализирана прокуратура „Антидрога“ с някакви преференции спрямо прокурорите от окръжните прокуратури и с по-специални инструменти за разследване на престъпленията, свързани с наркотици?

По отношение на преференциите - имаме служебни телефони от прокуратурата „Антидрога“, имаме и допълнително заплащане за това, че сме в специализираната прокуратура. Може би друга разлика е, че в прокуратура „Антидрога“ имаме по-близък, по-директен контакт със служителите на полицията. Ако работят по някакъв случай, полицаите го докладват директно на нас, т.е. връзката ни с полицията е по-директна. Иначе останалото е както при всички други прокурори, защото в крайна сметка ние сме прокурори, специализирани, но все пак прокурори.

Какви са критериите в Испания един случай да попадне в специализирана прокуратура „Антидрога“? Само формални ли са те, напр. за определено количество наркотици или има други?

Критериите варират в различните провинции, защото в някъде има повече работа, на друго място: по-малко. Но основният критерий не е само предметът на делото – “за наркотици”, но се взема предвид и количеството наркотични вещества. Необходим е случай за наркотици в особено големи размери и за престъпна организация, свързана с тях. В нашата компетентност са и случаите за дрога, при които полицията е използвала телефонно подслушване. Понякога, в отделни провинции, тези критерии подлежат на известна промяна.

За особено големи размери наркотични вещества в Испания приемаме нормата от 2,5 килограма хашиш, 750 грама кокаин, 300 грама хероин. За тях нашият НК предвижда по-тежки наказания и затова разглеждаме тези случаи в специализирана прокуратура „Антидрога“. Също така имаме категорията “изключително големи размери” – случаи, когато особено големите количества се умножават по хиляда, т.е. количеството хашиш е изключително голямо, ако е над 2,5 тона, кокаинът - над 750 килограма и хероинът - над 300 килограма. При тези количества размерът на предвидените наказания е още по-голям.

По колко дела годишно работи специализирана прокуратура „Антидрога“?

Ако говорим само за случаите, които не са големи, напр. мулета на границата или тайници в автомобили, такива случаи имаме около 400-500 на година. По тези дела работим с другите прокурори, аз се опитвам да се занимавам със случаите, в които има замесена организирана престъпна група. Сериозните, значимите случаи, са средно около 40 годишно.

Колко от тези дела завършват с осъдителна присъда и какъв е обичайният размер на наложените наказания по тях?

90-95% от случаите завършват с осъдителни присъди. Това се дължи на факта, че обикновено трафикантите са арестувани с наркотика или пък става дума за случаи, които сме разследвали много дълго време и са събрани необходимите доказателства.

При трафика на хашиш средният размер на наказанията е около 3-4 години лишаване от свобода. За ръководителите на организираната престъпна група сроковете са по-дълги. Ако престъпниците са използвали плавателни съдове, присъдите се увеличават - между 4 и 6 години. При трафика на кокаин наказанията са по-тежки.

Освен върху наркотиците в работата си се съсредоточавате и върху изпирането на пари. Във всички случаи ли, когато разследвате престъпления, свързани с наркотици, паралелно проследявате и паричните потоци?

Когато работим по случаи на наркотици, винаги се опитваме да работим и по парите. Винаги събираме информация за имуществото, банкови сметки, моторни превозни средства и т.н. За да се стигне до замразяване на активи обаче, нареждането трябва да дойде от съдия-следовател.

Какво се случва с имуществото, което е отнето от престъпниците?

Имуществото, което конфискувано по дела за трафик на наркотици, се предава на един държавен орган - „Национален план срещу наркотиците“. Средствата от този план се използват за финансиране на превенцията срещу наркотиците, както и за финансиране на институциите, които участват в разследването и борбата с трафика на наркотици. Финансирането обаче не е директно. Натрупаните фондове могат да бъдат използвани например за организиране на обучения или за поемане на разходите за посещения в чужбина по други разследвания. В закона за Националния план срещу наркотиците е изрично посочено за какво могат да бъдат използвани събраните средства. Основната част от тях се използват за превенция и подпомагане възстановяването на наркозависими. През годините този орган е бил или под шапката на Министерство на вътрешните работи или под шапката на Министерство на здравеопазването. В него влизат представители на различни институции, ангажирани в борбата с трафика на наркотици, и на всички полицейски служби – Гражданската гвардия, Националната полиция и т.н. Идеята е “Националният план срещу наркотиците” да работи като мениджър на активите.

По време на разследването, още преди да се стигне до осъдителна присъда, активите (напр. автомобилите) могат да бъдат дадени за ползване на полицейската служба, която участва в разследването. В момента обаче, в който влезе в сила осъдителна присъда, активите отиват за Националния план срещу наркотиците. След това те продават на публични търгове имуществото и с парите финансират посочените дейности. Срещите, които организираме два пъти в годината за прокурорите от прокуратура „Антидрога“, също се финансират от Националния план срещу наркотиците.

Вие сте делегиран прокурор на прокуратура „Антидрога“ в град Алхесирас, който е в близост до Мароко, където е един от основните канали за трафик на хашиш в Европа. Какво е характерно за трафика на наркотици в провинция Кадис?

Особеното на Алхесирас е, че там се засича най-голяма част от трафика на хашиш, идващ от Мароко. Между Испания и Мароко е Гибралтарският проток - разстояние от 14 км.. Освен това в Алхесирас се намира пристанището, от където пристигат и потеглят фериботите за Мароко. На всеки час пристига ферибот с хора и автомобили от Мароко, затова и през тази граница минава голяма част от хашиша, предназначен за Европа. На практика цялото крайбрежие се използва за трафик на наркотици - плавателни съдове доставят наркотика до брега, след това го поемат престъпните организации. В Испания по този начин влизат тонове хашиш.

Освен с хашиша, в Алхесирас имаме проблем и с трафика на кокаин. Градът е голямо международно пристанище и пристигат контейнери от цял свят. Това са двата основни проблема с дрогата, които имаме в Алхесирас – хашиш и кокаин.

Какво е характерно за трафика и разпространението на наркотици на територията на Кралство Испания?

В Испания в момента основните проблеми са свързани с кокаина и хашиша. Кокаинът в последно време влиза основно от Северна Испания. Испанските организации са специализирани да транспортират наркотични вещества от испански води до брега. Най-често те изпълняват задачи, поставени от колумбийски организации. Това са много затворени организации. В Южна Испания влиза най-вече хашиш от Мароко. Типичното за испанските организации в трафика на хашиш е, че отговарят за транспорта и то на испанска територия. Мароканските групи се грижат за насажденията, извършват пакетирането и правят доставката до испанските си партньори, които го транспортират на испанска територия. След като го прекарат, испанците отново го предават на мароканска група, която вече се занимава с пласмента. По наши изчисления 1 кг. хашиш в Испания струва около 1 500 евро. Колко ще вземе испанската организация зависи от това дали трябва да осигури капитани или пилоти. Всяка дейност по веригата има своята тарифа. Капитанът взима пари, товарачите  получават надници, плаща се и на охранителите. Наркотици обикновено се пренасят с малки плавателни съдове. Мароканците разпространяват хашиш не само в Испания, но и във Франция, Холандия, Великобритания, Италия. Хашишът тръгва от Испания към тези държави по суша. Затова за престъпните организации е най-трудно да вкарат хашиша в Испания. Това е и причината да се наемат испански организации, които са специализирани в контрабандата. Веднъж прекаран в Испания, той може да продължи относително свободно своя път по Европейския съюз. В общия случай сухоземният транспорт се поема от марокански организации, работещи в съответните държави. Има ли сме случаи и с френски и английски граждани. Италианците например идват и си взимат хашиша от Испания, дори не чакат мароканците да им го доставят. Това е много типично за италианците. Но в повечето случаи мароканците гледат да контролират целия процес  - от производството до крайния потребител, за да задържат по-големи печалби.

Колумбийските организации се занимават с транспорта на кокаина до границата на испанските териториални води. Работата на испанската организация е да го вкара на испанска територия. Нейни хора претоварват наркотика в открити води от големия колумбийски кораб на по-малки плавателни съдове, с които да го превозят до испанския бряг. Също като в схемата с хашиша, тук те предават стоката на други организации, напр. колумбийски, които го транспортират и разпространяват в цяла Европа. Най-големите пазари в този сектор са Германия и отново, като при хашиша - Франция, Холандия, Великобритания и Италия.

Известни ли са българите с участие в производството, разпространението и трафика на наркотици в Испания? С какви наркотици, най-често се свързват българите и каква е най-често ролята им в престъпната дейност?

Българите се занимават предимно с транспортиране на наркотика от Латинска Америка към Испания, като най-често това се случва посредством туристически кораби (под туристически кораби имам предвид до 18 метра дължина с две палуби). С такива съдове те могат да пренасят до 1 тон кокаин. Обикновено корабите пристават в спортни пристанища. Българите не използват “транспортната услуга”, а пристават директно и сами извършват разтоварването. Това е много типично за българите. Съществуват и български организации, специализирани в разпространението на кокаин на територията на Испания, които са си изградили структури за разпространение.

Характерно за българите е, че се занимават с осигуряване на крадени автомобили, които се използват за трафик на наркотици от престъпните организации. Превозът на хашиш, веднъж стигнал до Испания, се извършва с крадени леки коли и джипове. Имаме дълбоко убеждение, че тези крадени коли се предоставят от български организации (обикновено има пръстови отпечатъци и други доказателства). Въобще в Алхесирас имаме и доста сериозен трафик на крадени коли от Европа към Северна Африка и в основата на тези канали стоят български организации.

Смятате ли, че е полезно съществуването на Специализирани съд и прокуратура, въобще и в частност в България?

От испанския опит смятам, че създаването на Специализиран съд и прокуратура е много добра и важна крачка. В Испания това са престижни институции с добър имидж. Да не забравяме, че престъпните организации, срещу които се борим, разполагат със сериозни финансови възможности, имат сложна структура и дейности. Наивно е да се мисли, че може да специализираме само полицаите, а да не специализираме прокурорите и съдиите. Моето мнение е, че това е един доказано добър модел.

Интервюто проведе: Георги Петрунов