Интервю с прокурор Леополд Биен - Република Австрия

Г-н Леополд Биен работи в прокуратурата на Република Австрия. Ръководител е на отдела за противодействие на организираната престъпност в градската прокуратура на Виена. Започва кариерата си в съдебната система през 2004 година, а четири години по-късно преминава в отдела за противодействие на организираната престъпност. Прокурор Биен посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 2 октомври 2014г. по проект на РискМонитор: „Специализирани прокуратури срещу организираната престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Каква е процедурата в Австрия за започване на работа като прокурор?

В Австрия завършващите специалност право преминават през стаж за придобиване на правоспособност. В началото на този практически стаж се декларира дали има интерес към стартиране на кариера в съдебната система. Ако се декларира такъв интерес, то се преминава през определени изпити в началото на стажа. Ако се постигне подходящ резултат на тях, стажът се удължава с още една година за кандидатите, които желаят да работят в съдебната система. В различните години броят на вакантните позиции е различен, но като цяло не е много голям. За да разберете по-добре кадровата политика: в добрите години се откриват между 12 и 15 места за магистрати във Виена. Това е за годините около 2008г., когато се освободиха много места в съдебната система в Австрия. Причината за масовото освобождаване на позиции беше влизането в сила през 2008г. на променения Наказателно-процесуален кодекс и решението на голяма част от най-възрастните колеги да напуснат съдебната система. След назначението в съдебната система, също се преминава през обучение преди човек да стане пълноправен магистрат.

В личен план за мен винаги е било ясно, че искам да бъда прокурор. Когато постъпих в прокуратурата, първоначално бях в един по-общ отдел, където на случаен принцип се разпределят дела от общ характер. След това през 2008 г. постъпих в отдела, който се занимава с разследване на организирана престъпност във Виена. Организирана престъпност звучи доста високопарно, някой може да си представя нещо невероятно, но става въпрос за производства, които по някакъв начин са по-сложни и обемни. В нашия отдел няма случайно разпределение на делата там те се разпределят според техния обем, сложност, какво разследване трябва да бъде проведено, възможностите на отделния прокурор и т.н.

Каква е структурата на прокуратурата в Австрия? Съществуват ли специализирани прокуратури?

Характерно за прокуратурата във Виена е, че е много по-голяма от другите прокуратури в Австрия. Във Виена работят повече от 100 прокурора. За сравнение – във втората по-големина прокуратура в Австрия работят 35 прокурора. Няма специализирани прокуратури.

Вътрешното разпределение на делата в прокуратурата на Виена е по-различно от разпределението на делата в другите прокуратури, защото има различни специализирани отдели. Освен отдел за противодействие на организираната престъпност, има общ отдел, също отдел за младежка престъпност, друг за сексуални престъпления, има и отдел за стопански престъпления, както и за разследвания на престъпления против републиката и политически мотивирани деликти.

Отделът за противодействие на организираната престъпност няма компетентност спрямо точно определени състави от Наказателния кодекс. Взимаме случаи от другите отдели, които изглеждат по-мащабни и трудни. Вътрешно в самата прокуратура има възможност за движение на делата и прехвърляне от отдел в отдел. Например, някой случай за трафик на хора с цел сексуална експлоатация, който по принцип би трябвало да отиде в отдела за противодействие на сексуални престъпления, може да постъпи в нашия отдел. В повечето случаи самата големина на преписките е вече индикатор за това, че може да имаме по-сложна престъпна дейност на множество лица.

Колко прокурори работят в отдела за противодействие на организираната престъпност в прокуратурата на Виена?

В отдела за противодействие на организираната престъпност работят 15 прокурори. Но трябва да се има предвид, че 10 от прокурорите са постоянно назначени в отдела, а останалите 5 са при нас временно да ни подпомагат, поради голямата натовареност и по принцип са на постоянен щат в други отдели.

В съда в Австрия има ли специални състави, които разглеждат дела за организирана престъпност или трафик на хора?

В съда има разделение според специализацията на отделните съдии. Например във Виена за трафик на хора има един единствен съдия, който се е специализирал в тази област и повечето дела за това престъпление се разглеждат от него. Но този съдия разглежда и дела за други престъпни състави, защото делата за трафик на хора не са чак толкова много при нас.

Какви са типичните престъпни дейности, с които се занимават организираните престъпни групи в Австрия?

Въпросът е труден, защото веднага се сблъскваме с проблема как да дефинираме организирана престъпност. В Наказателния кодекс на Република Австрия имаме специални състави, които се занимават с организирана престъпна дейност и организирани престъпни групи. Самите предпоставки дали е налице организирана престъпна група в Австрия са доста занижени – за повече от две лица, които са се обединили за извършване на престъпна дейност. Не е нужно да се доказва определена йерархия между членовете и разпределение на задачи. Времевия компонент трябва да е налице и да продължава във времето, напр. поне няколко седмици да е съществувало сдружението. Ако така се дефинира организирана престъпност, то има страшно много случаи, които биха попаднали в тези рамки. Но аз бих желал да вдигна тази летва и да не разглеждаме всички тези случаи като организирана престъпност. Бих искал да говорим за организирани престъпни групи, които продължават по-дълго във времето своето съществуване, насочени са към реализиране на огромни печалби от престъпната дейност, като извършването на самите престъпления изисква определено време и предварителна организация и подготовка, както и специфични умения на участниците. В моя отдел се стремим да работим именно по такива случаи.

Ако мога да направя малък обзор на делата, които имаме в нашия отдел, то най-много са делата, свързани с наркотици. Такива са повече от половината от нашите дела. Австрия е първият по-сериозен пазар в Западна Европа по пътя на хероина и пресечна точка на много от каналите за трафик на наркотици в Европа. Извършителите са най-често мрежи между познати, които при необходимост се свързват по между си, за да предават дрогата и да получават приходите от търговията. Разбира се имаме и доста престъпни организации, които са йерархични и при които сме задържали множество членове - от най-дребните дилъри до ръководителите. Самите организирани престъпни групи имат специфики, включително според етническия признак, по който са организирани. Например, престъпните групи от Балканския полуостров, които идват в Австрия, са много добре организирани. Групите от Африка са по-скоро с аморфна структура, но пък имат много добре развита мрежа за изпиране на пари и връщане на средствата в Африка.

Какви са типичните форми на трафик на хора в Австрия и какво е характерно за тях?

В Австрия имаме две основни форми на трафик на хора. Едната е с цел сексуална експлоатация, а другата е с цел просия. Разбира налице са и други проявни форми, но те не са така разпространени и ясно изразени. Тези две форми на трафик на хора са най-разпространени, защото първоначалните разходи са много ниски, а печалбите са големи и се получават през продължителни периоди от време. Една жертва на трафик с цел сексуална експлоатация или просия може да бъде експлоатирана с години без да е необходима никаква инвестиция и допълнителни разходи.

Колко случая годишно за трафик на хора имате в Австрия?

Не мога да посоча колко са годишно делата за трафик на хора нито в Австрия, нито при нас във Виена, но мога да кажа, че не са много в сравнение с другите престъпления, извършени от организирани престъпни групи. Проблем с определяне броя на делата е и това, че ние във Виена работим, като от едно първоначално по-голямо дело отделяме материали за други по-малки дела, така че броя на случаите не може съвсем точно да се пресметне.

Може ли да ни представите накратко законодателството в Австрия за борба с трафика на хора и някои от най-характерните му особености?

Най-важни от всички състави, според мен, е съставът за трансграничната търговия с жертви на сексуална експлоатация, с който са наказуеми деянията, извършени още преди самата експлоатация на проституиращите. Спецификата тук е, че става въпрос за подготвителни действия и организиране на пътуването на жертвите до Австрия, които деяния разбира се са извършени с умисъл за търговия на хора. Но търговията все още не се е случила и печалбите все още не са получени.

Състави, по които се подвеждат под наказателна отговорност, са и сводничество и най-различни общи състави, които могат да бъдат приложени при трафика на хора, като отвличания, заплахи. Например при просията е на лице елементът, че тя е ориентирана към извличане на печалба с цел измама. Приемаме, че измамата се състои в това, че лицето, което проси дава вид, че средствата, които получава като дарение са лично за него, а не за трафикантите. По такъв начин хората, които даряват на лицето са измамени, че даряват средства на него. А всъщност трафикантите се обогатяват. Поради това приемаме, че и съставът на измамата е приложим. Много често подхождаме кумулативно, защото в живота фактическите събития са относими към множество правни състави. В Австрия в материалното ни наказателно право имаме много малко състави, които уреждат отношението между състави. Когато става въпрос за реализиране на множество състави, е въпрос на съдебна практика кой от тях се кумулира в другия и все още имаме доста неясноти и бели полета в тази област.

Какви са основните компоненти на законовата рамка на проституцията в Австрия? Съществува ли местна регулация по отношение на проституцията?

Проституцията е легална, но има съответни ограничения, напр. има места на които уличната проституция е забранена. Всъщност принципът е такъв, че нито за лицето, което проституира, нито за клиента на неговите услуги има наказание. Проституиращите имат контролни картони, които трябва да попълват през определено време с медицински прегледи и т.н. Този въпрос е уреден на местно ниво в отделните провинции. От гледна точна на наказателното право проституцията никъде в Австрия не е нелегална. По отношение на административното право в някои провинции има определени условия.

Как легализирането на проституцията се отразява върху трафика на хора и борбата с него?

Това не е много ясно. Когато проституцията не е легализирана, то тя ще е изцяло в полето на престъпността. Двата типични престъпни пазара са на наркотици и на проституция. Когато има търсене, винаги ще се намери някой, който да предоставя тези услуги. И когато не е легализирана, дейността ще бъде в полето на престъпността.

Какви са основните стратегии на прокуратурата на Австрия при разследвания на трафик на хора и организирана престъпност?

Общи стратегии липсват в австрийската прокуратура. Просто разследваме навсякъде, където има съмнение за извършено престъпление. Така, че освен закона като основа няма нищо специално.

Каква е приблизителната продължителност на едно разследване и един съдебен процес за трафик на хора като цяло?

Това е променлива величина. Например, в случай, при който отделна жертва съобщава на полицията за съмнения за трафик, делото може да приключи и в рамките на няколко седмици. При по-сложни случаи, когато са необходими множество действия, работата по разследването може да продължиповече от една година. Както в случая, който представих на семинара, организиран от РискМонитор. Трябва са се отбележи, че някои от трафикантите от този случай вече са осъдени и изтърпяват своите присъди. До влизането в сила на окончателни присъди по други дела могат да минат няколко години. В Австрия, в сравнение с други държави, цялата съдебна фаза трае относително кратко. В случая, който дискутирахме на семинара, повечето съдебни производства имаха само по едно съдебно заседание, няколко бяха с две, а много малко достигнаха до три. Тогава, когато разполагаме с множество обективни доказателства – разговори от използване на специални разузнавателни средства, разпити на много свидетели – до осъдителни присъди се достига доста бързо.

По колко пъти се разпитва една и съща жертва в Австрия – от кого и при какви условия?

Жертвите се разпитват най-малко два пъти – веднъж пред полицейските органи и втори път в съдебна фаза. Всъщност в Австрия съществува и така нареченият „разпит пред съдия“ още на досъдебна фаза. Ако на този разпит са присъствали обвиняемият и неговите адвокати, в съдебна фаза може само да се прочете протоколът от разпита в досъдебната фаза, без да е необходимо жертвата да бъде разпитвана отново. По този начин на жертвата се спестява необходимостта да дава показания пред много хора в съдебната фаза. Проблемът с разпитите на жертвите в досъдебната фаза е, че често когато ги разпитваме все още не сме задържали и не сме повдигнали обвинения на всички членове на групата. По такъв начин и тези процесуални действия пред съдия не могат да бъдат извършени. Така жертвите трябва да свидетелстват и в съдебната зала.

Случва ли се в съдебно дело жертвите да се отказват от вече дадени показания?

Да, случва се за съжаление. Най-често се случва между досъдебната и съдебната фаза, когато има по-голям времеви период. Първо, поради загубата на детайлите в паметта и, второ, поради това, че жертвите започват да преосмислят цялата си позиция. В Австрия има задължение за даване на свидетелски показания, но разбира се и това не помага, когато жертвата не иска да отговаря. В някои случаи съществува и фактическо съжителство между извършителите и жертвите на престъпленията. При фактическо съжителство задължението за даване на показания отпада. Затова е важно при разследване на трафик на хора да се съберат обективни доказателства за престъплението, а не да се разчита само и единствено на показанията на жертвите.

Какви механизми за закрила на жертвите имате в Австрия?

Имаме неправителствени организации, които се занимават с обгрижване на жертвите. Те си партнират с полицията и прокуратурата. Механизмът функционира много добре, когато жертвата се съгласи да даде показания и има желание да излезе от тази среда. Дори в случая, който представих на семинара, си партнирахме с български неправителствени организации, които си свършиха чудесно работата.

На каква подкрепа и компенсации могат да разчитат жертвите в Австрия?

Жертвите получават подкрепа от неправителствени организации, които пък от своя страна получават определена държавна субсидия за тези дейности. Самите жертви също имат възможност да получат компенсации от държавата. Освен това пострадалите имат възможност да заведат граждански искове срещу трафикантите, така че и такава форма на компенсация е възможна. Гражданските искове могат да се предявят в рамките на наказателния процес. Основният проблем е, че при делата за трафик на хора дори да има съдебно решение много рядко е налице имущество, върху което да се пристъпи за изпълнение на решението.

Няма административни пречки пред жертвата, ако е чужд гражданин и желае да остане на територията на Австрия, да се търсят възможности за нейната реинтеграция. Но по отношение на реинтеграцията на жертвите на трафик доста трудно се намира дългосрочно решение.

Какви са типичните методи за рекрутиране и контрол на жертвите?

Най-голяма част от жертвите на трафик на хора в Австрия идват от Източна Европа. Ние разграничаваме легалната проституция и проституцията, свързана с трафик на хора. Особено при уличната проституция жертвите на трафик са чести и огромната част от тях са от Източна Европа. Има и много жертви на сексуална експлоатация от Азия, но при тях проституцията е по-прикрита и латентна. Експлоатацията тук се случва в скрити салони за масажи и е по-трудно да бъдат идентифицирани жертвите и да се навлезе в дълбочина.

Какви са вашите впечатления, сътрудничат ли си българите при трафика на хора с граждани на други държави, вкл. австрийци?

Австрийците се занимават основно с легална проституция. Най-често австрийски граждани са наемодатели на цели сгради или барове, в които се предлагат секс услуги. Ако в уличната проститиуция участват австрийци те са с нисък социален статус. Елитните клубове се управляват от австрийски граждани, но там нивото е съвсем различно с много по-високи цени и висок социален статус на клиентите. На уличното ниво цените са около 20 евро на клиент, а при високия сегмент цените са от няколко стотин евро на час. При високия сегмент клубовете държат и на своето реноме и дори да се случва нещо криминално, то не е видимо.

Основните въпроси, които ни интересуват са: дали има експлоатация на хора, какво е съотношението при разпределението на средствата между проституиращите и управляващите клуба? Винаги е съмнително, когато съдържателите или наемодателите получават процент, а не фиксирана сума на ден или месец. Много важно за нас е дали има посредник при заплащане на секс услугите или посредник, на когото клиентите заплащат и след това по негово усмотрение той предава някаква част от парите на проституиращите. В представения от мен на семинара случай лицата, които са проституирали, са получавали съвсем малка част от заработените средства, за да покриват своите ежедневни житейски нужди.

Съществува ли практика в Австрия да се сключват споразумения с обвиняемите за организирана престъпност?

Споразумението не е възможно в Австрия.

На какви процедури разчитате за конфискация на престъпното имуществото? Какво се случва с имуществото, което се отнема от трафикантите?

За съжаление при трафика на хора има много малко имущество, което можем да отнемем. В Австрия трафикантите не разполагат с нищо. Иначе разполагаме с различни инструменти, които позволяват да отнемем придобитото от престъпления. Налице са добри наказателно-правни инструменти за разследване на изпиране на пари. Също така е предвидена наказателна процедура за отнемане на средствата, с които се извършва престъплението, напр.: ако жертвите са превозени с автомобил може да го отнемем.

Има определено разпределение на средствата, които са отнети по наказателни дела от престъпна дейност, като част от тях отиват в подкрепа на полицейските звена, ангажирани с издирване на престъпно имущество, а друга част за съдебната система. Но отново трябва да кажем, че при случаите на трафик на хора не може да се говори за големи средства. Поради това, че този трафик е свързан с чужди престъпни групи, които връщат генерираните средства в собствените си държави, почти нищо не остава в Австрия. Отделно - мнозина от трафикантите са пристрастени към хазарт и наркотици и не успяват да задържат в себе си големи суми, които в последствие да инвестират в легалната икономика.

Как се обучават прокурорите в Австрия за работа срещу организирана престъпност и в частност трафик на хора?

По отношение на противодействието на трафика на хора неправителствени организации организират много семинари, в които ние, прокурорите, се включваме. Иначе основните обучения идват от собствената практика по делата, които вече сме приключили. В неформалния обмен на мнения с колегите при такива обсъждания се научва изключително много.

Какво бихте пожелали на българските си колеги? Какви съвети бихте им дали?

Не бих се осмелил да дам конкретни съвети на българските колеги. Както вече споменах, при разследване на подобни престъпления трябва да се стремим да съберем колкото се може повече обективни доказателства и да имаме търпение да се мотивират жертвите да свидетелстват. Прокурорът трябва да е подготвен с достатъчно доказателства преди реализацията и задържането на лицата, защото ако избърза ще загуби възможността за изненада и ще стане трудно последващо събиране на доказателства. Необходимо е да се стремим при разследванията на организираната престъпност да навлезем колкото се може по-надълбоко в престъпната организация и да повдигнем обвинения на колкото се може повече членове.

Интервюто проведе: Георги Петрунов