Интервю със съдия-следовател Елой Веласко (Национална аудиенция на Кралство Испания)

7 юни 2012

Елой Веласко Нунес е съдия-следовател в Националната аудиенция (La Audiencia Nacional) на Кралство Испания. През цялата си 25 годишна кариера е бил съдия-следовател в различни съдилища. Съдия Веласко посети България като лектор в семинар с българските специализирани прокурори на 7 юни 2012 г. по проекта на РискМонитор: „Върховенство на закона и организирана престъпност“, който е финансиран от фондация „Америка за България“.

Бихте ли ни казали малко за Националната аудиенция в Кралство Испания - кога и как възниква идеята за нейното създаване, какви са нейните компетенции?

От историческа гледна точка идеята се ражда от един съд, който съществува от времето на диктатурата. Той се наричаше Съд за обществен ред и всъщност беше специализиран, защото преследваше враговете на Франко. През 1977 г., една година преди да дойде демокрацията, бе създадена Националната аудиенция, насочена към борба срещу тероризма. През 1978 г. в Испания се борехме с тероризма посредством специален закон. Защо казвам специален закон? Защото става въпрос за закон извън Наказателния кодекс (НК). Освен НК имахме и отделен Закон за борба срещу тероризма. През 1978 г. беше взето решение, че тероризмът ще формира няколко състава в НК, че няма потребност от специален закон. Бяха премахнати и съставите, насочени срещу враговете на тогавашния политически режим. Тогава е създадена и Националната аудиенция, която в началото наистина се занимаваше повече с делата срещу тероризма. Но през последните 10-12 години освен с тероризъм, Националната аудиенция работи изключително активно и по дела срещу  организираната престъпност.

Към дейността на аудиенцията бих добавил още две основни функции, освен организираната престъпност (разбира се в организираната престъпност влиза и тероризмът като вид организирана престъпност). Националната аудиенция разследва и икономически престъпления с правомощия на територията на цяла Испания. Втората функция на Националната аудиенция е тази на международен съд на Кралство Испания. Тя се занимава с делата, които по някакъв начин засягат правата на Испания, но се водят в чужбина. От нейната компетентност са всички т.нар. “случаи за глобално преследване”.

Какво имате предвид под “случаи за глобално преследване”?

Глобални дела, т.е. за престъпления срещу човешките права като цяло - геноцид, мъчения, пиратство и т.н. В Испания имаме списък с 20 престъпления, които поставяме в категорията “за глобално преследване”. Те подлежат на преследване от наша страна, независимо от мястото си на извършване. Такова престъпление например е геноцидът в различните диктаторски режими в Африка, в Южна Америка (случаят Пиночет и др.). Работил съм върху случай с пирати в Сомалия, които отвличат кораби. Убийството на пет религиозни лица в Салвадор е друго дело, което съм гледал в Националната аудиенция. Мога да дам пример с група, която качваше в самолет своите врагове, връзваше им на краката циментови блокове и ги хвърляше в морето.

Как квалифицирахте случая с тази група?

Това всъщност е тероризъм, обаче тероризъм извършен от държавата, по разпореждане на диктатора. Квалификацията на подобно деяние си остава “тероризъм”.

Каква е структурата на Националната аудиенция и колко съдебни състава разглеждат дела в нея?

В Националната аудиенция сме точно шест съдии-следователи. Ние ръководим разследванията на делата, които гледа Националната аудиенция. Годишно всеки един от нас, шестимата съдии-следователи, разглежда около 250 дела. Разследванията, които извършваме ние шестимата, заедно с прокурори и полицаи, се гледат от 4 състава от по 3 съдии във всеки състав. Те се занимават със съдебното производство. Производствата обикновено са много дълги. Съдебните състави се занимават и с изпълнението на последващите наказания. А това са тежки присъди - имали сме присъди със стотици години лишаване от свобода. Делата са големи – например сред моите дела има такова с обем от 300 000 страници. Затова разследванията са много дълги, много трудни, много комплексни. Разполагаме с многобройни свидетели и вещи лица. Те също изискват много работа и време. Срещаме и проблеми от гледна точка на международното сътрудничество, доколкото част от доказателствата идват от чужбина, събират се в чужбина.

За разлика от Испания, в България няма съдии-следователи - може ли да ни кажете малко за тях и техните компетенции?

Съдия-следователят не участва в съдебното производство. Прокурорът работи и в двете фази - и по време на разследването, и по време на съдебното производство. Този, който разследва не може да решава съдебния процес. Важно е да отсъжда съдия, различен от този, който е разследвал. Аз съм съдия и прокурорът може да се обърне към мен по време на разследването и да изиска разрешение за извършване на определени действия. Но не би било правилно аз като съдия да участвам и в процеса, защото няма да бъда толкова обективен, колкото ще бъдат другите трима съдии, които не са се занимавали с това разследване.

И нещо друго, съдията-следовател, освен че участва в разследването, ако прецени, че няма достатъчно улики и доказателства, може да прекрати делото и да го прати в архив. Ще ви дам пример. Имахме случай, в които испански граждани, кубински граждани и американски граждани бяха подали тъжби срещу съветник на Джордж Буш, а петима съветници на Джордж Буш и Главният прокурор на САЩ бяха подали на свой ред тъжби срещу тях. Делата се отнасяха до събитията в Гуантанамо. Разследването продължи две години, накрая като съдия прецених, че то не може да продължи в съдебна фаза и го прекратих.

Колко от делата в Националната аудиенция завършват с осъдителни присъди?

Почти всички, които стигнат до съдебно производство, завършват с осъдителни присъди. Но в случаите с тероризъм, извършен от ислямистки екстремисти, статистиката е различна: тук от 50 обвиняеми, обикновено 25 получават осъдителни присъди, т.е. само половината. Това са случаите, при които имаме най-много оправдателни присъди, най-много пропуски. При останалите ефективността достига 80-85%. В дела за фалшифициране на пари и банкови карти често постигаме споразумения и няма съдебно производство.

Имали изисквания, за да се предложи споразумение и кой го предлага – прокурорът или адвокатът?

Прокурорът предлага на адвоката. Но и адвокатът има право да предложи споразумение. Прокурорът предлага, напр. ако има защитени свидетели, които искат да им бъде премахната защитата. Това се случва често при продължителни разследвания. Когато свидетелите са защитени в продължение на дълго време, това е изтощително и е естествено да поискат прекратяване на участието си в делото. Тук се крие слабост в обвинението. Но съществуват и облекчаващи вината обстоятелства - ако сътрудничиш или бъде постигнато споразумение, може да ти бъде намалено наказанието. Ако ще сътрудничиш се изисква да предоставиш доказателства, с които обвинението не разполага, които съдията не е виждал. Например, доказателства, които да обясняват вътрешната структура и функционирането на групата. Свидетелят трябва да каже кои са членовете на групата и нейните ръководители. Това е вътрешна информация, до която нямаме достъп по друг начин.

Как е уреден в Испания въпросът със сътрудничещите обвиняеми?

В Испания съществува нещо като „институт на покаялия се“. Той ни е познат от италианската система и дава много добри резултати по отношение на организираната престъпност. Но по отношение на тероризма не работи. Терористите са индоктринирани, вярват в каузата си и не предават другарите си. В Испания създадохме такъв институт през 2002 г. и с изключение на 2-3 случая с терористи, които разказаха нещо, не зная за други успехи. Резултати се наблюдават единствено при организираната престъпност.

„Институтът на покаялия се“ в Испания има ли съществени отлики с практиките в Италия?

В Италия системата е развита по-добре. Там “покаялият се” е третиран като сътрудник на правосъдието. Дава му се друга самоличност, преместват го в друга област, в друг град, т.е. позволяват му и осигуряват необходимите средства да започне живота си наново. Докато в Испания защитата е временна - на практика трябва да си истински герой, за да разкажеш какво знаеш, защото имаш временна защита - до деня на делото, но след това никой не те премества в друг град, нито ти осигурява друг живот и друга самоличност. Установяването на самоличността и отмъщението са по-лесни в Испания. “Покаялият се” в Италия има по-добър статут, защото в там част от парите, конфискувани от организираната престъпност се инвестират в създаването на нова самоличност, нов живот. На Апенините най-често изпращат тези хора към Северна Италия. Преди това те подписват договор с прокурора, че при нужда от информация, ще се явят пред правосъдието, независимо къде живеят и работят в момента.

Имате ли някакви други специални инструменти за разследване на организираната престъпност, освен „института на покаялия се“ в Кралство Испания?

Освен института на покаялия се, имаме друг институт, който се използва много успешно – „институт на вещното укривателство“. Той беше създаден с цел по-ефективно отнемане на активите от престъпните дейности на лица, които не можем да осъдим. Макар да не е възможно формално да се докаже участието им в престъпна организация, нито да бъдат събрани доказателства, които да ги пратят в затвора, сме в състояние да ги лишим от средства. Това обикновено са хора, които не са замесени пряко в работата на престъпната група, но на тяхно име има активи, придобити от същата престъпна дейност. Нищо, освен хипотезата за престъпната дейност не може да обясни факта, че те разполагат с такова имущество.

Втори важен момент е това, че освен печалбите от престъпна дейност, на конфискация подлежат и оръдията, средствата за извършване на престъплението.

На трето място, ако са укрити активите, т.е. печалбата от престъпната дейност или средствата, с които са извършвали престъплението, но ние имаме основания да смятаме, че те са наясно къде е скритото, разполагаме още едно средство, наречено „еквивалентно отнемане“. Какво означава това? Ето пример: Вие сте се занимавал с трафик на наркотици с кораб и тъй като сте скрили кораба, ние не можем да ви го отнемем. За сметка на това ще ви вземем еквивалента на стойността на този кораб. Това е друг начин да се борим срещу организираната престъпност, да удряме там, където най-много боли, а именно - върху парите. Казано иначе, трябва да им бръкнем в джоба.

И един съвсем нов похват. В Испания го наричаме „доказателство, получено от вещо разузнаване“. Това означава, че цялата информация, която различните полицейски служби имат във връзка с дадена престъпна организация, се събира на едно място - банкова информация, информация от имотния регистър, информация от наблюденията, които са извършвали полицейските служители или информация от компютрите, отнети по време на претърсванията и изземванията в техните апартаменти или офиси. Така събрани данните се предоставят за анализ от вещо лице. Съдът, разбира се, може да приеме или отхвърли заключенията на този анализ.

Как се управлява и какво се случва с имуществото, придобито от престъпна дейност, след като бъде запорирано в Кралство Испания?

Изключително ефективен инструмент, който прилагаме в Испания, е предварителното отнемане. Активите се отнемат предварително, и временно - до момента, в който бъде постановена присъдата. Така напр. всички яхти, лодки, коли, хеликоптери, самолети се отдават за временно ползване докато излезе присъда. Ако бъде постановена оправдателна присъда активите или тяхната стойност трябва да бъдат върнати. Гаранция, че тази мярка се прилага законно е фастът, че може да бъде постановена единствено с решение на съдия.

Когато полицията отиде при съдията и поиска отнемане на автомобил, магистратът разглежда делото и преценява каква е вероятността да се стигне до осъдителна присъда. И ако вероятността за това е голяма, той постановява отнемане на автомобила. Ако вероятността за осъдителна присъда е малка, решението на съдия-следователя няма да бъде в полза на полицията.

А все пак имали ли сте случаи във вашата практика, когато съдът впоследствие оправдава лицето и решава да му върне автомобила? Дължите ли му тогава някакво обезщетение за това, че сте ползвали за определен период негово имущество?

Не, не плащаме обезщетение за това, че сме използвали неговото имущество. Логиката е следната: ако автомобилът е ползван от полицията, държавата е спестила средства от поддръжката на паркинги за запорираните автомобили. Ако става въпрос за кораб, спестените такси са още по-големи.

Разбирам гледната точка на държавата, но все пак от гледна точка на собственика?

Да, от гледна точка на заподозрените, Вие сте прав - в крайна сметка те са невинни до доказване на противното. Но нека не забравяме, че става въпрос за обвиняеми по наказателно дело. От тяхна гледна точка може и да изглежда несправедливо, но такава е реалността.

Какви са критериите едно дело да бъде свързано с организирана престъпност и съответно да попадне в Националната аудиенция. Само формални ли са, спрямо броя членове на престъпното сдружение или има и някакви други критерии за организирана престъпност?

Да, броят на участниците има значение – необходимо е да са замесени три или повече лица. Например престъплението, което извърши норвежкият терорист, който уби 80 души, не би било организирана престъпност по нашия закон, защото не са замесени три или повече лица.

Втората основна характеристика на организираната престъпност е устойчивостта във времето. Не можем да говорим за импровизирано сдружение, събрало се да извърши престъпление. Трябва да има устойчивост във времето или намерение за устойчивост във времето. Защото понякога изваждаме голям късмет и ликвидираме групата преди да започне да се развива и разраства.

Трябва да покажем на света, че лицата, които действат организирано в тези сфери представляват по-голяма опасност за правовата държава, за демокрацията, изобщо за обществения ред, отколкото ако са извършени индивидуално. И когато успеем да докажем, че те представляват по-голяма опасност поради това, че има колективно действие, тогава можем да говорим за организирана престъпност. Ще дам пример - трима души, които ограбват банка. Това не е организирана престъпност. Но трима души, които незаконно подслушват телефоните на банкери, отвличат ги, ограбват банките в продължение на 2-3 месеца - ето това е организирана престъпност. Налице е, да го наречем, инструментален аспект. Когато организацията използва средства, инструменти, технология за извършване на престъпната си дейност, когато принуждава разследващите органи да използват най-драстични мерки срещу тях, за да ги разследва, това означава, че е налице организирана престъпност. Тогава можем да говорим за организирана престъпност.

Характерна особеност за законодателството в Испания е разликата, която прави между група и организация, от кога съществува това разграничение?

От 2010 г. работим с подобно разграничение. Това беше решение на правителството и то успя да го защити пред Парламента. Проведе се и експертен дебат в нашата гилдия – на съдиите и прокурорите. Така стигнахме до функционално определение: престъпната организация се състои от три или повече лица, устойчиво във времето съгласуват извършването на престъплението. Те получават по-тежки наказания. На престъпната група й липсват някои от тези характеристики – тя например не е устойчива във времето. Наказанията тук са по-леки. Така по един начин се борим срещу постоянните структурирани и устойчиви във времето организации, по друг - със спонтанно създадени сдружения, които не са устойчиви във времето, които се събират за конкретно престъпление. Разликата е съществена.

Ако съм Ви разбрал правилно, разглеждате тероризма, като вид организирана престъпност?

Точно така, тероризмът е действие в група. Единствена и основна цел на тази група е дестабилизиране на демокрацията, създаване на паника, създаване на терор, на натиск върху големи маси хора. Ако примерно група, която се занимава с взривяването на бомби без предупреждение, страхът ще е повсеместен. Те разполагат с оръжие, извършват престъпления, съгласуват действията си. При тероризма материалната облага не е задължителна. Възможно е просто да се налага определена идеология, да се атакуват определени нива на властта или да се придобива власт.

По-специфични ли са методите за разследване и доказване на терористичните организации в сравнение с организираната престъпност?

Не, няма различие и аз съм привърженик на това да няма отделни разпоредби или специални закони, които да уреждат разследването на тероризъм, защото ако борим терористите със специални закони, те се считат за специални. Ако се бориш срещу тях с НК те са просто едни престъпници. Не трябва да им се дава специален статут.

Какъв е статутът на съдиите и прокурорите в Испания? В съдебната власт ли са, какви органи за управление имат, какви социални придобивки?

По отношение на заплащането и по отношение на пенсионирането прокурорите са държавни служители. Държавни служители на практика са и съдиите. В крайна сметка бюджетът, от който идват парите, с които плащат заплатите на прокурорите и на съдиите, идва от едно и също перо - това за правосъдие. И се пенсионираме на една и съща възраст – на 65 години.

Съдебната власт в Испания е представена само от съдиите. Ние сме 4 000 съдии за цялата страна. Прокурорите са около 2 000 и не принадлежат към съдебната власт. Най-високата, позиция в прокурорската йерархия заема Главният прокурор на Кралство Испания. Той се назначава и отстранява от Министър-председателя. Въпреки, че в Испания съществува и Съвет на прокурорите, съставен от седем члена, които се избират пряко от прокурорите, Главният прокурор на държавата може да наложи вето върху назначаването на някои от тях, т.е. правителството на практика може да се намеси в назначаването на тези седем прокурори.

Ние съдиите представляваме независима власт. Органът, който управлява съдебната ни система, е Генералният съвет на съдебната власт на Кралство Испания, който има 20 члена. В зората на демокрацията тези 20 члена на Генералния съвет се избираха с пряко гласуване от всички съдии. Но след 1985 г. след една много политизирана реформа на Генералния съвет, вече Парламентът и Сенатът избират тези 20 члена. Генералният съвет на свой ред избира ръководителите на съдилищата. Новото правителство планира догодина след като свърши мандата на този съвет, да върне отчасти старата система така, че 12 души от Генералния съвет да бъдат избирани от съдиите и 8 от Парламента.

Съдиите от Националната аудиенция имате ли някакви привилегии спрямо останалите съдии?

Законът за забрана на съвместяване на дейности е един и същ за нас и за тях. Ние не можем да извършваме допълнителна дейност, с изключение на заниманията с изкуство, наука или преподаване. За нас, съдиите от Националната аудиенция, заплатите са малко по-високи, поради сложността на казусите. Лишени сме обаче от възможности за  допълнителни бонуси и на практика заплащането е еднакво. При другите съдилища, в зависимост от това в колко голям град работиш, може да получаваш бонус към заплатата. Съдиите, които работят в Мадрид вземат бонус за това, че са съдии в голям град. Аз също съм в Мадрид, но не мога да взема пари за това. От друга страна, ние, хората в Националната аудиенция, ползваме служебни коли и разполагаме с охрана, която другите нямат.

Колко случаи имате във Вашата практика, свързани с България и какви са типичните престъпления, с които се занимават българите?

Mного, страшно много случаи. Най-типичните за българите престъпления са кражбата на скъпи, луксозни автомобили, трафикът на хероин, трафикът на наркотици изобщо. Ще спомена и новите, модерни престъпления, като фишинг, скиминг и т.н. Трафик на хора срещаме все по-рядко, защото го свързвахме с незаконна имиграция, а България вече е в ЕС и нейните граждани се ползват от свободата на движение.

Една от особеностите на престъпните групи, които се създават в Испания е, че често са от смесени националности – и членовете им не са само испански граждани. Например имахме случай с 35 човека, от които 10-12 бяха българи, но работеха заедно с испанци и мароканци. Тази група се занимаваше с превозването на наркотици с малки самолети от Мароко, където също работеха българи. Там те изкупуваха дрогата от мароканските производители, качваха я на самолетите и я пренасяха в Южна Испания, където разтоварваха хашиша. Хашишът бе в огромни количества. Изчислихме, че само за две години техните оборотите са били около 10 милиона евро. На път сме да докажем 30 полета от Мароко до Испания. Пазарът е бил в Германия, Франция, Португалия, Испания. Част от парите отиваха в България и ние предадохме информацията на вашите власти.

Като цяло как работите с българските институции?

Аз лично съм много доволен от работата с българските колеги. Участвал съм в смесени екипи за разследване “Евроджъст” заедно с българи. Те се занимаваха изключително професионално с разследване на фалшифициране на пари. Преди две години разкрихме в Пловдив производство на фалшиви банкноти. Участвал съм и в друга смесена група, която разследваше български граждани, които от България изнасяха към Испания фалшиви пари и ги пласираха по Средиземноморието, а обратно към България носеха наркотици - кокаин и хашиш, укрити в автомобили. Тази група имаше и бази в Италия. Имал съм и случай с трафик на хероин от Турция и България, а крайната цел беше в Галиция. Те винаги укриваха стоката си в автомобили. Българите са истински специалисти в това да създават тайници в колите и от България тръгваха автомобилите за цяла Испания. Но в Испания в момента наблюдаваме промени - кокаинът завзе пазара, хероинът се търси все по-малко, вече не е толкова модерен.

Какви според Вас трябва да са бъдещите насоки в противодействието на организираната престъпност?

В последно време все повече говорим за професионализирана престъпност, т.е. хора, които са се специализирали в определено престъпление и прекарват целия си живот, работейки в своя сектор. Организираната престъпност се развива и все повече еволюира в посока специализация, в посока раздробяване и фрагментиране на престъпните дейности. Има хора, които се занимават само с кражба на данни от банкови карти. Те ги качват в Интернет, получават пари за това и изобщо не знаят кой им плаща - това е т. нар. „хакинг бай долар“. Има хора, които се занимават с изпиране на пари, без изобщо да се интересуват от какво престъпление са спечелени. Всеки сектор на съвременната престъпност разполага със своите специалисти. Единственият начин да се борим срещу толкова видове специализация е специализация на съдиите, специализация на прокурорите, специализация на полицаите. Човек не може да бъде експерт по всичко, трябва да се профилираме. В крайна сметка прокурорите, които работят в прокуратура „Антидрога“ познават по име всички наркотрафиканти и са много по-ефективни. Благодарение на това, че са се специализирали, когато чуят в разговора дадено име, вече знаят кой е този човек и с какво се занимава. Ако подобен разговор, бъде чут от прокурор, който не разполага с познания, няма как да свърже нещата.

Важна е и специализацията в международното сътрудничество. Това най-често се вижда в смесените екипи за разследване в “Евроджъст”. Срещаме се представители на три различни държави и говорим за едни и същи лица, събираме се и обменяме информация без да губим време, без да се формализираме. Тече спонтанен обмен на информация  между полицейски служби, между прокуратури от различни държави, без изчакване на съдебна поръчка във формален процес и нейното документиране. Спонтанният обмен на информация в реално време е изключително важен.

И един политически аспект - тези специализирани органи, специализираните прокуратури, специализираните съдилища, се нуждаят от финансиране. Подкрепата за тези органи е инвестиция в демокрацията, инвестиция в правовата държава, инвестиция за изкореняване на корупцията и организираната престъпност. Правителствата се нуждаят от политика, която да праща лошите в затвора и да създава условия добрите да си вършат качествено работата. Това трябва да бъде целта на държавата.

Интервюто проведе: Георги Петрунов