Професия „Ловец на глави”

Морган Райт, изследовател и автор в howtobecomeabountyhunter.com за Рискмонитор.

Ловът на глави (bounty hunting) или практиката на залавяне на бегълци срещу парична награда често е свързвана с образа на мъже или жени, които работят извън рамките на закона и изправят престъпниците пред правосъдието с помощта на средства, съмнителни от юридическа гледна точка. В действителност обаче ловът на глави, известен още като skip tracing („издирване на бегълци”), е необходима част от системата на наказателното право в Съединените Щати. Настоящият текст дава обща представа как работят ловците на глави, показва тяхната функция в обществото и ежедневната рутина, чрез която стигат до съда онези, които избягват да го сторят по обичайния ред.

Ловците на глави често са обект на романтични представи в киното и литературата. Тяхната работа обаче е доста техническа и се придържа към същите строги законови процедури, на които са подчинени полицаите и съдилищата. Ловът на глави е професия, основана върху изчерпателни познания за закони и юридически прецеденти, което често налага по-високо образователно ниво, пренебрегвано от мнозина.

Ловецът на глави, който в повечето случаи работи по договор, действа при налагане на гаранции и издирва бегълци, обвинени и пуснати под гаранция, които не са се явили на процеса. Статистиката илюстрира значението на професията - 25% от обвинените в углавни престъпления не се явяват в съда. В тези случаи ловците на глави и гарантите (bail bondsmen) преследват обвиняемите и се грижат те да застанат пред съда или да влязат в затвора.

Ловците на глави и гарантите са част от системата, която осигурява прилагането на Habeas Corpus, който постановява, че лице, обвинено в определени престъпления има правото да остане на свобода до доказване на вината. Гарантите предоставят услугата по заплащане на гаранцията за лица, очакващи процес, а отношенията между тях се уреждат в договор. Ловците на глави на свой ред осигуряват плащанията към гарантите като залавят бегълците, нарушили този договор (bail jumpers).

Деветдесет процента от bail jumpers в Съединените щати попадат в ръцете на правосъдието, благодарение на гарантите и ловците на глави. Гарантът, заедно с ловеца на глави прави проучване, за да установи местонахождението на беглеца. Ловецът на глави извършва физическото задържане. За това той получава между 10 и 20% от стойността на гаранцията. Стандартизирани процедури подготвят успешния арест. Често те следват утвърдени модели, използвани в работата на частни детективски агенции. Преследвач (skip tracer) проучва отделните бегълци и свързаните с него, за да го локализира. Той използва различни стратегии – достъп до частни и публични архиви, интервю на роднини или съседи и външно наблюдение. Ловците на глави и гарантите влизат в ролята на преследвач, когато се опитват да получат информация или да попаднат на следите на заподозрения.

Всеки щат има собствени правила, които определят какво могат да правят ловците на глави и какво не. Докато някъде им позволяват да преминават щатските граници, за да заловят bail jumper, другаде това не е разрешено. Някои щати забраняват влизането в частните домове на бегълците и дори извършването на арест без съдебна заповед и без участието на полицията е невъзможно. Мрежата за издирване на бегълци предоставя информация за законовата база, уреждаща дейността на ловците на глави в отделните щати.

Ловът на глави като професия е популяризирана от времето на своя дебют в телевизионни шоу програми като Dog the Bounty Hunter. Макар и рекламиран за точно толкова вълнуващ, колкото изглежда и на екрана, трудът на ловеца на глави често изисква изтощителни 80-100 часа на седмица и е платен между 50 000 и 80 000 долара годишно.

Заради специфичните умения, необходими за подобна работа, професионалистите често са бивши полицаи и военни, подготвени в тактиките на наблюдение и разследване. Квалификациите и обучението, необходими за да станеш ловец на глави са определени от щатското законодателство.