Кои са те?

„Бивши индустриалци, търговци, царски офицери, легионери, полицаи и други престъпни елементи“ (интересна е гладната точка към полицаите).

„Освен това в столицата живеят към 4000 лица, осъждани за криминални и стопански престъпления.“

София е приютила и „значителен брой (около 500) проститутки и сводници, които влияят зловредно върху морала, особено сред младежта, а освен това техните жилища се явават свърталища на вражески и престъпни елементи.“

„Не по-малко внимание заслужава и поведението на известна част от циганското население в София, както и постоянно скитащите из страната, които са станали обществено нетърпими, крадат, хулиганстват, пиянстват и грубо нарушават обществения санитарен режим и са разпространители на различни заразни болести.“ (Това да ви напомня за нещо?)

["Да се запази за вечни времена" - Информационен бюлетин, брой 1, София 2002]

Решението е лесно: описаните по-горе елементи трябва да бъдат изселени.

]]> http://riskmonitor.bg/blog/?feed=rss2&p=210 0 http://riskmonitor.bg/blog/?p=163 http://riskmonitor.bg/blog/?p=163#comments Thu, 29 Mar 2012 21:53:34 +0000 admin http://riskmonitor.bg/blog/?p=163 ◊ Името на проекта е „Върховенство на закона и организирана престъпност“.
◊ Фондация „Америка за България“ осигурява финансирането.
◊ Дейностите представляват обучения за специализираните прокурори.
◊ Ето кратък фоторепортаж от събитието /Целият архив е тук/:

1. От САЩ бе пристигнал прокурор Робърт Ливърмор (Мистерство на правосъдието):

2. Присъстваше председателят на първоинстанционната специализирана прокуратура Светлозар Костов:

3. Ръководителят на специализираната апелативна прокуратура Борислав Сарафов модерираше пресконференцията:

4. Д-р Георги Петрунов от РискМонитор разказа на журналистите за проекта:

5. Фотографите хванаха министър Диана Ковачева:

6. Журналистите я разпитаха:

7. След кратка почивка…:

8. … започна  първата лекция:

фотография: Нико Янев

Най-важният момент от дебата върху новия Проектозакон за отнемане на незаконно придобито имущество е свръзан с квотите в бъдещата комисия, която ще го прилага.  Последните сигнали от парламентараната група на ГЕРБ и ”меките закани” на новия президент дават удобен повод да припомним историята на тази дискусия.

Една от основните препоръки в мониторинговия доклад на РискМонитор (2011 г. ) за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност от миналата година, бе да се определи ясно източникът на нейния мандат. Според предложението, както председателят, така и всички останали членове на Комисията трябваше да бъдат избирани изцяло от Народното събрание с мотива, че по този начин тя би била по-отговорна спрямо парламента. Досегашната й практиката показа, че председателят, назначен от премиера, не е отговорен пред парламента и следователно работата му не подлежи на публичен контрол. Относно президентската квота позицията на РискМонитор е, че няма обективна необходимост от нея в тази комисия. Президентът няма преки правомощия по правоприлагането и борбата с престъпността. Президентската квота в Комисията е по-скоро механично следствие от дефектния конституционен модел в България, отколкото резултат от целенасочено, прагматично действие.

В новия законопроект няма видимо разрешение и на друг ключов проблем, поставен от РискМонитор, а именно въпроса за отчетността на Комисията. Член 15 гласи, че Комисията ежегодно трябва да представя доклада си до 31 май в Народното събрание. Впоследствие този доклад се предоставя на Министерски съвет и на Президента и се публикува на сайтовете на съответните администрации. Отново не става ясно обаче какво се случва, ако докладът не бъде приет, каквато беше ситуацията с тези за 2008 и 2010 г. Сходен е и проблемът с ежегодното отчитане на Прокуратурата и ДАНС. Моментът е подходящ новото ръководство на Министерство на правосъдието да направи предложение за изчистването на този казус. Решението на този проблем би било много по-важно като цяло за държавата, отколкото например да се дискутира необходимо ли е присъствието в тази институция на ‘народния’ избраник, на Президента, с цялата неяснота пред кого ще се отчита този представител. На практика в тази ситуация на неуточнени контролни функции между представените в този колективен орган институции ще се окаже, че няма кой да контролира не само него, но и останалите членове на Комисията.

Според нас парламентарният контрол е възможно най-отворената форма на институционален контрол в България. Затова евентуалното освобождаване на Комисията от зависимостта й от премиера и президента би позволило по-голяма автономност при вземане на решения, успоредно със запазването на задължението за отговорност и отчетност. Алинея 2 от чл. 11 на проектозакона гласи, че “Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират”. С други думи и към момента квотата на парламента е достатъчна за прокарване на решения. Другият интересен момент е, че някъде из дискусиите е изпаднала възможността председателят й да упълномощава своите колеги да представляват Комисията. В работата на всеки колективен орган обаче често възниква нуждата от прилагане на тази практика.

От интервюто на Росен Плевнелиев  не прави впечатление самият Президент да има ясна представа защо е необходим негов представител в Комисията. Трябва да изчакаме да чуем официално неговите аргументи. Интересно е обаче, защо още преди да бъдат изложени те, от парламентарната група на ГЕРБ веднага реагираха и едва ли не обещаха да върнат квотата между двете четения на законопроекта. Дали реакцията на заместник-председателя на групата и един от вносителите на Законопроекта не трябва да се разглежда като послание от типа “Мир да има, само да мине законопроектът”?

РМ

Ето няколко снимки от събитието, което по-късно ще бъде представено и с кратък филм.

Авторите на доклада:

Проф. Георги Д. Димитров:

Доц. д-р Румяна Коларова:

Доктор Стойчев:

Въпроси от журналисти:

Отговори:

]]> http://riskmonitor.bg/blog/?feed=rss2&p=45 0