В. “Дневник”, 24 юли 2001

Първо, “дясната” политика в България след 2001 г. означава да се определи кръгът на онези дадености, на онези базови характеристики, без опазването на които ще се разпадне самата социо-политическа действителност. Грижата на “дясното” е не друга, а именно да наблюдава и съхранява основни параметри на действителност, която вече се смята за дадена и неподлежаща на съмнение и промяна.

Второ, такава действителност в България има. Тя се описва с не повече от четири-пет особености от последните четири години: процес на присъединяване към ЕС; членство в атлантическата система за сигурност; финансова стабилност чрез паричен съвет; фактор в политиката за сигурност в региона (икономическа политика, недостатъчно последователна).

Тези положения са аксиомите в картината на настоящата действителност. Те не са партийни програми за промяна.

Трето, в сегашния момент ОДС и по-специално СДС вече не е политическият инженер на действителност с такива характеристики. Доколкото те формират макрокартината на политическата действителност у нас, СДС е доста повече от техен партиен представител. Предизвикателството пред СДС е дали има капацитет да бъде тяхна организационна персонификация. По-радикалното твърдение би било: Сериозният политически фактор, който се отнася до тази действителност и има връзка с нея, а не с имагинерни величини, ще се води на определен език. Този език е наложен през СДС в последните четири години (НДСВ признават охотно това.)

Четвърто, мисията на политическия субект СДС е ясно дефинирана като “дясна” без всякакви усложнения, защото се ограничава до наблюдение, натиск, критика, влияние, и т.н., все насочени към опазване на тези параметри. Тези действия не са реформистки и не целят промяна. Политическата програма, която те формират, е разположен в самата социо-политическа действителност; структурата на действието е имплицирана в нея.

(Това може да изглежда тривиално, но то има нетривиални следствия: например силното желание от страна на НДСВ за коалиция с ОДС бе продиктувано именно от усещането за дефицит в НДСВ по отношение на базови ориентири в този контекст, в тази действителност. Проблемът на НДСВ не беше, че ще споделя отговорност с ОДС, или ще прави Беров тип коалиционно масажиране на парламента. Проблемът на НДСВ бе в това, че чрез СДС движението автоматически си набавя политически профил, който има връзка с действителността; сега движението трябва тепърва да убеди публиката, че има такъв профил.)

Пето, мисията на “дясното” има директни публични импликации, защото става дума за съхраняване на социо-политическата действителност, която има публично признание, т.е. обществена легитимност. Затова политиката на СДС следва да се отклони от инерцията основни въпроси да се решават във вътрешен кръг, а след това да се съобщават на публиката. Ролята на “дясното” може да се изпълни успешно преди всичко в активен диалог с публика и граждански институции и едва след това с вътрешнопартийна манипулация, а не обратно. Тоест, ако централната фигура на организационния секретар бъде изместена от публично валидни фигури.

Шесто, нуждата от засилено присъствие в публичната сфера има директни партийно-организационни импликации. СДС предстои да намери точната формула на бъдещото си организационно развитие в спектър от възможности между две крайни точки: едната е строга, дисциплинирана, управленски централизирана, неизбежно авторитарна партия (такава бе СДС и така изнесе пълен мандат); втората екстремна точка е много слаба конфедерация от съмишленици, между които има базови съгласия и множество различия по конкретиката. И двете са неприемливи, но организационният профил следва да се обсъжда през есента. Би било жалко, ако тя се акушира в самотни медитации в НИС.

Седмо, политиката на “дясното”, в която имаме комбинация на силно присъствие в публичната сфера и организационната модернизация, е добре да се провежда не чисто прагматически, а с паралелен дебат по въпросите на политическата мисия на СДС, която е обвързана с християндемокрацията. Християндемократическият профил на СДС е добре да се построи и да се внуши публично.

Осмо и последно, в целия този процес ОДС и СДС трябва да имат съпътстваща програма за действия в извънредна ситуация. Такава програма следва постоянно да се обновява на базата на другите параметри на промяна в СДС. Както и в други програми за действия във възможна извънредна ситуация, и в тази на СДС централният термин трябва да бъде “сигурност”. Политиката на сигурност е по принцип превантивна; планирането на такава политика в СДС има също такъв смисъл.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -