“Дневник”, 12 януари 2018г.

По традиция, след оценките за миналата година, “Дневник” започва 2018 г. с очакванията и прогнозите на философи, политолози и социолози. Това са отговорите на Стефан Попов

Каква година очаквате – безоблачна за властта, с трусове…?

– Малко по-скучно продължение на 2017-та. През 2017-та се развиха драмите около Брекзит, Тръмп, Каталуня, т.нар. Ислямска държава, Северна Корея, глобалното отдръпване на САЩ, преместването на власт и влияние към Китай, важни избори в Европа. Това е много за една година, ще продължи и през 2018-та, но няма да е изненада. България се върти в своите провинциални кръгове, нищо ново не я очаква, би се радвала на успехи в художествената гимнастика, например.

Колко важно е европредседателството?

– Не е толкова важно за страна без свой проект, намерения, дневен ред, без хоризонт. Но България ще бъде силно осветена отвън. Ще бъдат написани безпрецедентен брой статии в западни издания колко корумпирана, зле управлявана, нещастна и депресивна страна е. Вече има обзорни статии в този дух – най-бедна, най-корумпирана, ама пък кротка, не ни създава главоболия.

Ще успее ли България да защити каузата на балканските страни, които се стремят към членство в ЕС? Ще успее ли да се намеси в диалога ЕС – Анкара?

– България не е говорител на тези страни, това е нарцистично преувеличение. През 2017-та беше направена отдавна очакваната стъпка с Македония. Но влияние отвъд въпроса с Македония България няма. Това са страни от бивша Югославия, пред които България не е авторитет.

Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?

– Във всекидневния смисъл на “посрещане на гости”, малко като на сватба, не, какво толкова има да се излага. Но политически ще се разкрие, каквато е. Българският политик не е свикнал на западни журналисти, които могат да попилеят сенатор или премиер. Той е свикнал да се появи в “Панорама” или в сутрешен блок и там да прекара като в спа център с релаксиращи процедури.

Възможно ли е 2018 г. да е последната, в която Европейската комисия оценява в доклад напредъка в правосъдието и вътрешния ред?

– Не. Но това е надценен символичен въпрос. Оценките нямат ефективност, пишат се в жанра на празнодумното бюрократично есе. Вдигат шум за три дни, след това всички ги забравят. Това не са политически инструменти, а рутинни одиторски доклади, част от документооборота в Брюксел.

Ще има ли развръзка казусът “АЕЦ Белене”?

– Не, ако под развръзка се разбира окончателно решение, а то не може да е друго, освен прекратяване завинаги. АЕЦ “Белене” е ядрен вариант на Виенското колело, нещо като вечното завръщане към същото, вид проклятие в индустриална маска.

Президентът Радев покани Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще дойде ли руският президент в България през годината, вече стана ясно, че няма да е за 3 март?

– А какво да прави този човек тук? Той обяви официално кандидатурата си. Сега му трябват позитивни символни акции. Посещение в България не би било триумф, както в Сирия, например. То би било рутинно и вяло или да вдигне протести. Путин не е популярен в активните градски среди, той е величав селски образ.

Очаквате ли промени в основните политически партии?

– В този парламент може да подухне лек бриз, но склонност към буря и радикализация няма. Сътресения стават, ако предстоят избори, каквито не изглежда да се задават. Неврастеничните спазми в БСП са хронични, но не са промени, а сезонни колебания.

Ще има ли нова десница и при какви условия?

-Трябва да има, но тя трудно ще се получи с радикално негативни нагласи и фокус върху “завладяната държава”. Прословутата средна класа, която всички идеализират, в България се осъществява като домашен уют, осигуреност, бит, което е нормално. Но такава нагласа бяга от радикални послания и проекти. Това е проблем пред т. нар. десни партии. Затова и протестните вълни имат повече сила от десни партии. Но сега вече не е 2013-та, а големият протест си има свой миг. Отвъд тези принципни въпроси най-важният, но често подценяван момент е в това, че партията е много сериозен труд и посвещаване. Хората едва ли си представят каква жертва се иска от инициаторите.

Възможно ли е да се появи алтернатива на ГЕРБ? Каква?

– ГЕРБ все още е всеобхватно нещо. Той е тип език, комуникация, представи и прочие. Те извират от душата на онова, което наричат средна класа. ГЕРБ е форма, която отговаря и на желанието на избирателя хем да ругае властта, хем все пак да си я преизбира. Тя му е топло-душевно близка, той си я псува и кълне, ама къде ще ходи без нея, няма накъде, та пак си я избира за да може пак да си я ругае и така я кара в кръг. ГЕРБ добре вписан в тази форма.

Бойко Борисов е в брачни отношения с избирателя. Това е една нездрава и все пак доста здрава връзка. Тя може да превърне протестите в семейни скандали, без които не може, животът ще затихне. Те го оросяват и освежават, така че да почва отново следващия ден, за да не водят до разводи.

Кои политически фигури ще наблюдавате внимателно и защо?

– Доналд Тръмп, една безпрецедентна тенденция в САЩ и в света. Водачите на сепаратисткото движение в Каталуня. Това са по-интересните неща в световен план.

В България няма “фигури” за наблюдаване. Някакви хора ходят по телевизиите да си правят душове с розова вода. Но има казуси като КТБ, “Белене”, Пирин, банки.

На какво се надявате?

– Да се подобри положението с медиите. Клишето за “завладяната държава” се разшири към медиите и можем да говорим за “завладяване на общество”. Пример от края на 2017-та изглежда е БНТ. Надявам се да греша, но едва ли. Ще продължи и към БНР. Надявам се и тук да греша.

Последната самозащита на модерните демократични общества е публичността, дискурсивната сфера, свободното аргументирано говорене, а това са именно медиите. Когато всичко друго е зле, те остават и могат да коригират властта. Това става в САЩ последната година в безпрецедентни мащаби. Но когато публичната сфера е колонизирана и целесъобразно разстроена, гражданският живот се разпилява. Хората забягват в частните си пространства и подменят автентичната публичност с трапезни изпълнения, вицове, псувни, вайкане; а това е краят, в който сме живели преди 1990-та.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -