Десет аргумента за отказа от коалиране
Статия, сглобена от постинги във фейсбук.

В. Капитал, 31 март 2017

Е, аз като много други се гневя на дясното като перманентен раздор. Това не ме прави щастлив гражданин на България. Но намирам упреците към “Да, България” за некоректни, макар и израз на традиционната стилистика на дясното.

Ето десет аргумента за отказа от коалиране, изброени без специален ред:

1. Решението за отказ от коалиране е взето от Национален съвет, т.е. от 50 човека. На практика това представлява цялата партия към момента, целият активен състав. (Ако не се лъжа, “Да, България” още не е регистрирана!)

2. Те не искат да повторят съдбата на Реформаторския блок, а това е почти неизбежно при коалиция с “Нова република”… Т. нар “Нова република” е ДСБ, но боязливо допълнено с още две партии, чиито имена никой не може да запомни. Т.е. става дума за ДСБ.

3. Ако “Да, България” влезе в коалиция преди още да е възникнала, ще загуби името си и шанса да го направи национално известно. ДСБ има такава съдба, вече не е ясно от “блокове” и “нови” неща има ли или няма ДСБ. Сега “Да, България” произведе от името си национално известен бранд.
4. Никой не взема сериозно баналния факт, че са на два месеца. Още не се познават помежду си, как да се съберат с друг? Не е лесно, дори да е удобно. Коалирането ще ги лиши от възможност да управляват и контролират процеса по първичното си развитие и подбор на качествени хора.

5. Ние масово мислим за коалирането по романтичен начин: “ние” сме една демократична общност (макар малко имагинерна) и това ще се повтори в партийното коалиране. Не става така. Всъщност от първия момент става дума за разпределение на места по листите, тоест за скандали, надлъгвания.

6. Хората от “Да, България” не искат да се коалират с организация, ръководена от Радан Кънев. Радан е свестен и ценен политик, но направеното от него спрямо РБ и ГЕРБ не се харесва. Някои го познават от Гражданския съвет от 2013 г. и не искат да се събират с него. Имат право на такава позиция.

9. Ако радикализираме критиките за коалирането, трябва да питаме защо изобщо “Да, България” се учредява. Защо нейните инициатори не станат членове на “Нова република”. Такава е по-чистата форма на упреците. Тя не е коректна.

10. Един по-прагматичен аргумент: щом за “Да, България” се говори като за равна сила с ДСБ или злополучния РБ, значи е успешен start-up, настига ги още при създаването си. Това не е лоша новина за демократичната общност. Тя подсказва, че енергии има, но трябва да се появи някой, който улавя честотите им по-вярно от други.

Пред “Да, България” има трудна задача. Но тя не е защита на отказа от коалиране с други, сякаш обяснява защо е виновна за техния провал. Задачата й е да не препъне ускорението, което изборната ситуация й даде, и да определи по-точно принципната си идейна ориентация, тъй като чисто негативната характеристика “антикорупция” е фатална за България, но недостатъчна за дясноориентирания избирател.

7. Не си спомням партия (освен НДСВ, но тя е царска мантия), учредена два месеца преди изборите, да вземе 3%. Като основахме ДСБ през 2003 г., две години (виновният за всичко) Костов обиколи два пъти страната. И взе 7% (230 000) чак през 2005. “Да, България” има внезапен успех. Но и доста път да извърви, докато стане партия. Коалирането щеше да й попречи.

8. Изборите набавиха контекст и фон за “Да, България” да съобщи, че я има. Това е продължение на кампанията по учредяване. Цяло чудо щеше да бъде, ако бяха прескочили 4%. И кампанията свърши добра работа за тях. Нямат ли право на това, понеже отклоняват гласове от друг? Така възникна ДСБ, същите критики понесе през 2003 г., по-остри даже.

9. Ако радикализираме критиките за коалирането, трябва да питаме защо изобщо “Да, България” се учредява. Защо нейните инициатори не станат членове на “Нова република”. Такава е по-чистата форма на упреците. Тя не е коректна.

10. Един по-прагматичен аргумент: щом за “Да, България” се говори като за равна сила с ДСБ или злополучния РБ, значи е успешен start-up, настига ги още при създаването си. Това не е лоша новина за демократичната общност. Тя подсказва, че енергии има, но трябва да се появи някой, който улавя честотите им по-вярно от други.

Пред “Да, България” има трудна задача. Но тя не е защита на отказа от коалиране с други, сякаш обяснява защо е виновна за техния провал. Задачата й е да не препъне ускорението, което изборната ситуация й даде, и да определи по-точно принципната си идейна ориентация, тъй като чисто негативната характеристика “антикорупция” е фатална за България, но недостатъчна за дясноориентирания избирател.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -