“Капитал”, 19 декeмври 2012 – 21 януари 2013
Позиция Не

Позицията на България за членството на Македония в Европейския съюз има едно единствено обяснение: правителството на ГЕРБ се включва в линията и тона, следвани от Атака, ВМРО и други, с оглед запазване на позиции за изборите. Обяснението обаче не е оправдание. Защо тази позиция е неразумна и вредна?

Първо, стратегическият интерес на България не е свързан пряко с Македония, а с интегриране на Балканите като цяло в ЕС. В много свои точки регионът продължава да е зареден с експлозиви, които не се знае кога ще се разгърмят. Всяко вглеждане в една отделна страна, не само Македония, е недалновидно. Единственият начин това надробено и неспокойно пространство да достигне задоволителна степен на вменяемост е включването му в по-голямо имперско тяло, какво засега е само ЕС.

Второ, идеята, че Македония първо ще стане такава, каквато повелява един абстрактен, в крайна сметка дипломатически протокол, а след това ще стане и член на ЕС, е наивна и приказна. Двайсет години Македония слиза по стръмен терен надолу, към засилване на фантазните форми на национализъм. Тези фикции за велика държавност не предвещават нищо добро, не могат да бъдат спрени отвътре и не зависят от конкретно правителство. Единственият начин да бъде постепенно сменена нагласата към самофантазиране и заместена с прагматика е членството в ЕС.

Трето, Македония е мястото на максималния риск на балканската конфликтност. Не Босна-Херцеговина, не Косово. При един разпад от нея ще възникнат две полу-държави със слаба жизнеспособност. По-голям кошмар за България от този сценарии няма. В деня, в който нещо подобно се случи, България ще получи занижаване на всички рейтинги, ще бъде видяна и призната като високорискова и ще бъде такава. Върху България може да се стовари тежестта на такъв конфликт и по най-непосредствен начин – да трябва, например, да поема емигрантска вълна. Занижаване на подобен риск е само членството на Македония в ЕС.

Четвърто, Македония, както и България, е страна със съмнителен капацитет за самостоятелно политическо битие. На по-конкретно равнище, това се проявява в числата, описващи икономиката й. При 40% безработица, оживяването на хората може да се дължи само на факта, че процъфтява сивата икономика, че корупцията е нормална социална транзакция, че държавата отсъства, освен в символическите ритуали. С това си качество Македония никога не може да стане член на ЕС, ако към нея се подхожда по строг и традиционен начин. Тя има шанс да се съвземе и развие само при перспективата за членство в ЕС.

Пето, какви точно критерии за членство беше изпълнила България? Независима съдебна власт? Действаща харта за правата? Административен капацитет? България днес, шеста година на членството, се е влошила по тези критерии. Ако имаше механизъм за преразглеждане на членството й, не сме ли сигурни, че ще отпадне от ЕС? А, ако ЕС въведе прочутите две скорости, на коя скорост ще се движи България? На задна? Твърдите изисквания към Македония са нечестни, една травеститна поза. Не е ли смешно да се разиграва в такава ситуация позата на настойник спрямо Македония?

Шесто, каквито и аргументи да измисли България, за да подкрепя резервите си към Македония, те я поставят в едно гнездо с Гърция. Това е акт на доброволно срината репутация: Гърция има много лоша слава с поведението си към Македония, с истериите за името, с блокирането на преговори за членство в НАТО и ЕС, с всякакви обструкции. Каквото и официално да казва МВнР, акцията нарежда България в тази група. В нея светът не прави много голяма разлика между Македония, Гърция и България. Това са свадливи страни, без визия за международна сигурност, които се налага да бъдат търпени.

Седмо, налагането на изисквания към Македония, които засягат само България, една съседна страна, е тесногръдо и провинциално поведение. То показва, че въпреки членството си в ЕС, България не може да мисли като член на ЕС, в перспективата на стратегическите интереси на ЕС, които налагат да се приема дълга позиция и да се мисли за мира и общия пазар, преди да се мисли за паметника на Самуил. България ще има повече тежест в ЕС и ще печели, ако преодолее това поведение.

Осмо, самата идея да се говори за “кражба на история” е нелепа и повтаря абсурда на президента Желев от 1992 година “Признаваме държавата, но не нацията”. Съвременни прагматични политици не могат да се занимават с такива неща. Това няма нищо общо с модерните регулативи на една външна политика, която се стреми да реализира максимална полза от взаимния интерес на всички. Отстъпките от такава политика остават като петна в досието на страната.

Девето, няма по-добра почва и по-голям ресурс за анти-българска кампания в Македония от тази изострена позиция на българското правителство. Всеки фантазмен националист в бедната съседна държава е възкликнал от радост и задоволство по повод решението на България да се сродява с Гърция. Това вреди на отношенията между двете страни, въпреки лицемерната дипломатическа повърхност, която изобразява нещо като цивилизовани отношения.

Десето, България не е интересна като играч на международната сцена за никого. На нея й е трудно да намери архимедова точка, през която да добие някаква тежест в световните дела. Единственото, което може да прави, е да бъде посредник в преговорите на ЕС със съседни държави. България пропусна шанса да бъде фактор на Балканите. Но можеше да опита да бъде посредник, а не страна в преговорите с Македония. С Турция и Сърбия няма да й се удаде, това са държави със самочувствие. Сега този мъничък шанс е пропилян.

Единадесет, преди да поставяш каквито и да е препятствия пред Македония, има множество начини да опиташ да решиш проблемите си – ако има такива – на двустранно равнище. Може това да не е лесно – такива фантастични неща като “крадене на история” не могат да се решат на държавно ниво изобщо. Но си длъжен да опиташ всичко и чак тогава да вдигнеш ръце и да изиграеш позицията на Гърция. Досега нищо осезаемо не е направено. Това е отговорност на няколко правителства, но особено на последното.

Дванадесет, предшественикът на ЕС се създава с прагматичната визия, че частична интегрирация е условие за опитомяването на националистическите, в частност и воените страсти на отделните сили. Така започва историята на най-нова Европа – с идеята, че интеграцията е спасение от кошмарите на отделните държави-нации. Ето тази проста и фундаментална истина, пронизваща цялата история на ЕС, не се разбира от това правителство.

Тринадесет, накрая ще добавя, че ми изглежда леко комично България да се прави на държава с капацитет за автономна външна политика. На всеки е ясно, че тя няма този капацитет. Но е намерила удобен случай да разиграе такава поза за сметка на една недовършена държавност, каквато е Македония, и пред очите на големите европейски държави, на които им е дошло до гуша да гледат балканските провинциални жестикулации.

Накратко, аргументът “против” се свежда до следното: за да има България стабилна и спокойна съседка в лицето на Македония, трябва да работи за интеграцията й в ЕС; обратният вариант – първо Македония да стане стабилна, интегрирана в себе си, прагматична и прочее, за да бъде приета в ЕС, е нереалистично и несериозно. Както беше нереалистично за самата България.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -