Интервю, в. Дневник

В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, “Дневник” се обърна към политолози и социолози за коментар и оценка. Започваме с мнението на философа д-р Стефан Попов – изпълнителен директор на фондацията RiskMonitor.

Как оценявате постигнатия “исторически компромис” за промените в Конституцията?

– Това е значителна стъпка предвид факта, че от поне 15 години се говори за структурния проблем в съдебната власт. От друга страна – това е малка стъпка. Тя трябва да бъде последвана от други – не само законови, в закона за съдебната власт, но и конституционни. Надявам се да започне процес на продължителни конституционни промени. Дори бих искал да се надявам, че той ще трае години, пет или десет години.
Разбирам, че това е нереалистично, но се надявам така да стане. България има нужда не от нова конституция, както смятат някои, а от продължително, но дълбоко пренаписване на съществуващата.

Ще допринесе ли тази малка стъпка за реформиране на съдебната система и при какви условия?

– Разделянето на Висшия съдебен съвет е един минимум, но промени в съдебната власт, особено на конституционно равнище, не могат да се усетят утре или след месец. Те ще се усетят след години. Важно беше да започне от някъде. Това дава една малка надежда за бъдещ процес.
Първото, обаче, което ще се усети, е облекчение в самите юридически колегии, особено сред съдиите. По-голямата част от тях не можеха да търпят това смесване, което има сега в съдебния съвет.

Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?

– Ако ме питате на каква цена ДПС подкрепя реформите, не знам.

Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна?

– Не, те не засягат прокуратурата. Напротив, отделянето на управлението на прокуратура и следствие в самостоятелна камара може дори и да я затвори допълнително. Но в момента проблемът не е каква да бъде прокуратурата, а дали да има независим съд. Съдът не може да бъде независим, ако се управлява от общ орган заедно с прокурори и следователи. Сега засега сме дотук.
Механизъм за отчетност на прокуратурата бе едно от предложенията, които не се приеха. Това е въпрос на бъдеще.

Акциите на кои политици и политически сили качи “историческият компромис”?

– Може би на Радан Кънев като “главен преговарящ”. На Христо Иванов, разбира се, който показва, че ако си зареден с достатъчно воля в една разкисната и разсеяна среда, тази среда започва леко да се структурира около източника на воля. Това е принципна и много добра демонстрация и поука.
А на г-н Местан сред неговите етнически избиратели ще се гледа като на фатален фактор. Както става непрекъснато от 1992 година насам.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -