в. Дневник, 16 януари 2016 г.

Какво ни очаква през 2016?

Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред централната власт?

– Приоритет на изпълнителната власт е да не разваля стабилността на мнозинството. Тъй като мнозинството е сложна функция с множество променливи, централната власт няма да има управленски приоритети. Тя ще остане зациклена в свои вътрешни кръгове и ще работи за превеждане на основната партия до следващи избори. Но извън изпълнителната власт две условия дават надежда за по-добра година. Това са пробуждането на съдиийската общност и смяната на мнозинството в Конституционния съд (което се случи през ноември 2015 – бел.ред.)

А пред местните власти?

– Местните власти имат местни проблеми и общият им проблем винаги е в това, доколко са действително местни.

Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?

– Г-н Плевнелиев е политически правилен президент. Но и той е жертва на парадокса на президентската институция в България. Поради директния избор от президента се очаква много повече от възможното за институцията. Веднъж избран той се опитва да отговори на свръх-очаквания и това го деформира. От друга страна, от издигналата го партия упражняват натиск върху него за определена линия и той трябва да се съобразява. От трета, Конституцията го е натоварила с един хипер-мандат, да съставя безконтролно служебно правителство, което представлява един вид “президентска пауза” в парламентарния режим. На четвърто, той има правомощия в подбор на кадри в основни институции. И накрая, той “представлява”, а не “изпълнява” външната политика на България, което пак го товари с нереалистични очаквания.

В този конституционен лабиринт г-н Плевнелиев се справя добре поради прозападната си ориентация.

Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?

– Не. По-безопасно е да емигрира.

Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?

– Не. Вътрешни избори се правят вътре в една партия, а не в една плюс не се знае колко други.

И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?

– Не. Все едно президентът на САЩ да се избира благодарение на “Лемън Брадърс” (фалиралата банка в САЩ – бел.ред.).

Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?

– И да има промени, те няма да имат значение, тъй като няма да доведат до формиране на опозиция. А ролята на ДПС ще престане да се увеличава, когато не се питаме непрекъснато колко голяма е тази роля. ДПС е брокерска агенция. Тя поема повече власт поради дезорганизираност и отчаяние в средата, в която се е паркирала.

Възможно ли е БСП да се съживи, при какви условия?

– БСП е в режим на палиативни грижи, така че едва ли. Може да опита заеме мястото на “Овергаз” и се регистрира като представителство на “Газпром”. Но там пък редицата на чакащите е дълга.

Има ли опозиция на управлението?

– През 2016-та няма да се установи геометрия на прави линии. Ще има нещо като заплетен кадаиф, в който една нишка преминава в друга и накрая повечето водят към общ хранопровод, през който мазно се отичат едри хапки като КТБ. Това прави излишно питането за опозиция, самият лексикон на “опозиционното” е захаросан и бутафорен.

Какъв е ефектът от липсата на опозиция?

– Отсъствието на опозиция е условие за криминализация на средата.

Можем ли да очакваме появата на такава?

– Една действителна опозиция прилича на насъскана италианска прокуратура. Тя не е креслива булонка като БСП, камо ли дискретен бизнес партньор. Така че епизодът с автентичната опозиция се отлага.

Доскоро реформаторски усилия се правиха от среди вътре в управляващото мнозинство и неговото правителство. Но отделянето на ДСБ, оставката на Христо Иванов, свиването на Реформаторксия блок и др. ликвидират тази ориентация. Борисов не разбира как свиването на реформаторските усилия в собствените му среди води и до неговото оголване и разклащане. Повратна точка в това развитие би било отстлабването на Румяна Бъчварова. Ако там злите сили се наложат, нешата тръгват съвсем на зле.

През миналата година гражданското общество като че позагуби енергия. Какво може да го активизира?

– България има напълно сбъркано понятие за граждански свят и си го представя по перверзни начини. Той или се вижда като бесен крясък на улицата или като подкупни от чужд капитал дружества или аналог в пазарни условия на социалистическото разпределение. Докато се поддържат такива образи, какво точно да разбираме под активизация? И ако те са коректни, защо изобщо да го има това гражданско общество?

В западния свят, особено в англо-американския, чиято история не е прекъсвана от гигантски революции, първите модерни обществени структури обединяват фирмена и фондационна дейност. Едва в 20 век двете функции се разграничават по-ясно. Днес резултатът от тази дълга история е не друго, а самите естествени мотивация, импулс и капацитет на хората за организирано предприемачество. Духът на същото предприемачество се изразява, но в редки извънредни моменти, в това да предприемеш протест или кампания за сваляне на властта. Така работи западният свят днес, обратно на това, което мнозинството хора у нас мислят. Местната представа поглъща и стопява енергиите за поддържане на т. нар. гражданския сектор в смисъл на структурирана среда.

Какво добро може да донесе 2016 г.?

– Най-доброто, което може да се случи през 2016 година е свързано с опити за решаване на големите международни кризи, от които зависи в невиждана досега степен състоянието на България. Това е бежанската криза, кризата в Сирия, феномена ДАЕШ /”Ислямска държава”/, кризата в Украйна, експанзията на Русия. Те не могат да бъдат решени за година. Но би било добра новина да видим инициативи, рамка и обединени действия в ЕС за решаването им. Без такива действия след година ще добавим още една криза, свързана с дезинтеграция на самия ЕС. За България това би означавало да се откърти като парче мазилка от кооперация, изтървала санирането.

За България може да се развие отново масовото усещане, че е премината някаква граница на търпимост. За разлика от 2013 година сега има пробуждане на съдиите, има по-структурирани и прицелени движения. Би било добре, ако тази нова ситуация на зрялост и нетърпимост предизвика нова гражданска вълна. Мисля, че към подобен момент се доближаваме.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -