В. “Труд”, 02.11.2012 г.

Идеята за твърда позиция към Македония не е добра идея.

Първо, в очите на цивилизования западен свят, на ядрената част на Европейския съюз, България се нарежда до Гърция, която оспорва името на Македония от 1991 година, а по-късно, през 1993 година, наложи в ООН абсурдното название “Бивша югославка република”. Това поведение на Гърция не може да бъде спряно с международноправни инструменти, но е обект на подигравки по цял свят. Каквито и уговорки да прави България заплахите, че ще постави под условие членството на Македония в ЕС я нареждат на Гърция в общия кюп на онези страни в региона, които – доста основателно – нямат самочувствие на истински държави, но пък имат гигантски паметници и следи от вампири къде ли не, най-вече в собствените си глави.

Второ, македонският национализъм е психотично-халюцигенен, едно болно състояние. Това боледуващо политическо тяло е несигурно, че е единно и едно и има доста основания за подобно подозрение. Всички инфантилни национализми – повечето в стила на Божидар Димитров, главният български вампиролог – са симпоми в тази посока. Демонстрациите в стил АТАКА и ВМРО само подсилват условията за болестта. Самата идея да се гледа на Македония като на изграден, твърд суверенитет е преждевременна, да го кажа по-меко. Тя може да има международноправни основания, но те нямат сигурни основни в реалността. Единственият начин да се помогне на тази болна страна е да се действа повече като добронамерено Джи-Пи, личен лекар, а не като съседен великодържавен субект.

Трето, вродената конфликтност на Македония, нейната вечна недовършеност, може да се реши единствено чрез включването й в голям политически архипелаг, какъвто е Европейският съюз. Само тогава има изобщо шанс вместо да строи паметници на Алексндър Велики да се зaмисли над факта, че 40% безработица, всъщност може би над 50%, е катастрофа, на която Алексндър Велики няма да помогне, дори на помощ да се притече и колегата му Дарий. Рамката на ЕС с непознато за самата замечтана във величието си Македония ускорение ще наложи провеждане на конкретни политики във всички обществено значими сектори. За имперски прераждания в епохата на Филип и Аристотел просто няма да й остава физическо време, ще трябва да ги изпълнява след работно време. Целият й дневен ред ще се трансформира и текущите съновидения сами ще си отидат опечалени като призрака на Хамлет-баща.

Четвърто, всеки спор с Македония предполага, че в Македония има силна централизирана държавна власт, която може да управлява процесите, за които е упреквана – враждебност, националистически кражби на история, дискриминация на българи и български бизнеси и пр. От една страна, това е хипербола: идеята за жизнеспособно централно управление, един вид за сбъднал се суверенитет е толкова преувеличена, колкото и упованието, което този суверенитет намира в призраците на имагинерното си минало. От друга, може да се попитаме в състояние ли е самата българска държавна власт да контролира националистическите ексцеси на АТАКА, ВМРО и кой ли не друг. Скандалът пред джамията в София; абсурдното дело срещу имамите в Пазарджик и т. н. показват че не е така просто. Истината е, че всяко централно управление в Македония не разполага с гаранции, че един ден няма да се окаже фикция и да се пренесе в храма на великата си история. Условията на суверенитета, на институционалната стабилност, върху която стъпват правителствата в Македония са твърде несигурни. И натискът върху тях само усилва този основен проблем.

Основната мисъл, която трябва да води политиката към Македония се свежда до следното: не Косово, а Македония е действителният ядрен конфликт на Балканите. В нея се крият рискове, които далеч надхвърлят възможностите за управление на криза, използвани в случая с Косово. И единственият прагматичен начин те да се управляват е подпомагане на членството на Македония в ЕС. Не с идеята дали тя заслужава или не; не дали изпълнява точно критерии и пр. А с една широко скроена идея за политика на международна и национална сигурност, която подразбира какъв Чернобил може да се развихри при един разпад на Македония. Да се прилага твърда политка към Макдония носи електорални предимства за ГЕРБ и МВнР затова я провежда. Но в по-широк план такава политика прилича на изискване болният да отговаря на критериите за добро здраве като условие да бъде приет за лечение.

 


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -