Интервю, Mediapool.bg

Господин Попов, депутатите се обединиха около идеята да поискат тълкувание от Конституционния съд по внесените промени в основния закон, още преди да са гласувани. Трябва ли да отправят подобно питане?

Не, не трябва. Преди всичко това е странно хрумване. Народното събрание решава нещо в кръга на правомощията си, но не знае дали може да го реши и пита Съда. Пита когото и да е. Това е карикатура на законодателен процес, особено на конституционно законодателство. Няма никакво сериозно основание за такава стъпка. Второ, питането би се отнасяло до т. нар. Велико народно събрание: дали промените в съдебната власт могат да се извършат от обикновено Народно събрание или е нужно Велико Народно събрание. След като всеки разумен човек знае вече, че Велико Народно събрание е една нелепа тълкувателна грешка, настояването подобно питане да бъде част от предприетата реформа буди много подозрения.

Кой, защо, на какво разчита, какви сметки си прави, какви резервни ходове си запазва и пр.

Трето, обаче, което смятам за особено важно, с такова питане (обикновено или велико събрание) парламентът подсеща и внушава на Конституционния съд, че една негова грешка отпреди 13 години остава в сила, има валидност, не е грешка, а е норма. Идеята за Великото събрание трябва да бъде подмината, обезсилена и някрая отхвърлена. С едно запитване тя ще бъде втвърдена и възобновена. Съдът ще почне да умува дали трябва, дали не трябва. Все едно да питате някого на улицата дали ви разрешава да носите шапка. Той започва да си мисли, че има право да каже ”не, не може”. Аз не бих се съгласил на мястото на реформаторските сили на каквото и да е питане към Съда. А особено на питане за типа Народно събрание.

Според особено мнение на съдия Румен Янков, ако от КС се иска да прецени предварително дали нещо ще бъде противоконституционно, това е изместване на волята на хората, които са избрали народни представители със задачата те да приемат законите и евентуално те да променят конституцията. Подобно твърдение може ли да бъде валиден аргумент срещу “предварителна оценка на законодателството” от страна на КС?

Румен Янков, лека му пръст, беше противник на тези недомислици и в този случай също беше напълно прав. Абстрактните (без конкретен казус) тълкувания поставят в скоби Народното събрание, съответно избралия го народ и настаняват пред него една грешно въобразена експертност във формата на комисия (самия Съд). Но дори не само политически, а и абстрактно-логически това е странна ситуация. Имате някакво действие и оценка на това действие. И оценката предхожда действието. Теоретически такава ситуация не изключва Конституционният съд утре да бъде питан за всичко, буквално да бъде питан да даде тълкуване на… цялата Конституция. Нали е ясно, че това е абсурд? Не за друго, а защото животът на общността е безкраен и не може отсега, априорно да даваме оценки на всички бъдещи състояния. Абстракните тълкувателни решения и Великото народно събрание са отстъпления от принципа на светската държава, който прави възможна и самата конституция. Те са митологични конструкции, тъй като предполагат непонятни свръх-инстанции: в случая с абстрактното тълкуване се предполага, че един експертен комисариат знае предварително смисъла на конституционния текст. И го знае извън всякакъв конкретен казус, тоест извън исторически контекст, по абсолютен начин. Това е теократична предпоставка. С нея Съдът става колективен аятолах. Тя няма място в светската конституционна държавност. Тези конструкции са резултат на гръмовната конституционно-правна некомпетентност на 7-мото Велико Народно събрание.

Ако КС бъде питан и все пак реши да се произнесе, превръща ли го това в горна камара на парламента?

Тази аналогия не е добра. Втората камара не е по дефиниция тълкувател на конституцията, макар че е възможна конструкция, при която тя изпълнява тази функция. Не, това е заплетена алюзия. Вярно е по-общото положение, че по този начин се допуска един експертно-чиновническа група да упражнява дидактическа власт над Събранието. Това е уродлива процедура. Не тук, а по принцип и винаги.

Ако КС се произнесе предварително, няма ли да се създаде прецедент, чрез който може да бъде стопирано разглеждането на всеки един законопроект, още повече, че КС работи без срок и такъв подход може да се ползва за неопределено протакане във времето?

В България има доста на брой тълкувателни решения. Те не са довели до спиране на законодателния процес. Иначе мислимо е да бъде питан Съдът за всичко предварително. Макар че това е фантазия, тя не е изключена. По-важно е, че когато си представяме такива слабовероятни, но не невъзможни неща, по-лесно разбираме, че като цяло процедурата е нелепа. Този екстремен пример, в който за всеки закон питаме преди това Съда, показва, че Съдът е поставен над Събранието. Той вече не прави “преглед за конституционосъобразност”, а предписва. Това е смисълът на тълкувателните решения и затова те трябва да се ликвидират.

Според вас основателни ли са споровете дали разделянето на ВСС е промяна във формата на държавно управление, или става дума за изкуствен конституционен спор, целящ да удовлетвори непоклатимостта на статуквото?

Пак опираме до Конституционния съд и неговите тълкувателни решения. През 2003 година Съдът бе питан от Главния прокурор (една от петте институции, които имат право да сезират Съда, сега вече и Омбудсманът, макар свързано с правата) дали промяна на мястото на прокуратурата е промяна във “формата на държавно управление”. Съдът каза да, промяна е. И така даде известното оттогава “разширително тълкуване” на форма на държавно управление. А промяна във формата на държавно управление изисква по Конституция Велико народно събрание, друга митологическа конструкция. Великото народно събрание е точката, в която процедурата преминава в перверзия. От този момент нататък всяка структурна промяна в машината на властите може да се тълкува като промяна, изискваща Велико събрание. Така че въпросът е сериозен: никаква гаранция няма, че Съдът и този път няма да реши, че промяната в структурата на ВСС (това е структурна промяна) е промяна във формата на управление. За другите промени едва ли, тъй като те са свързани с начин на избиране, а не със структурата на властите.

Ако КС се произнесе по законопроектa за промяна на конституцията как, според вас, може да се оспори компетентността на конституционните съдии да взимат предварителни решения?

Не може да бъде оспорена. Tя присъства на първо място в длъжностната характеристика на Съда. Изходът е принципен, радикален и дългосрочен. Тълкувателните решeния трябва да бъдат премахнати. Съдът трябва да заседава само по конкретни казуси. И само по повод и във връзка с конкретен казус да упражнява и по-абстрактна тълкувателна дейност.

Казвате, че Съдът има право и може да реши, че промяна в структурата на ВСС изисква Велико народно събрание. Какво е принципното решение на въпроса, ако се стигне дотам?

Този Съд е доминиран от ДПС, което е ясно от решението за депутата Пеевски преди две години. Това прави нещата високо непредвидими. Аз все пак се надявам Съдът да не влезе в режим на контролирана невменяемост и да вземе решение против този минимум промени в съдебната власт, под който би било просто срамота да се слезе. Но режим на вменяемост не е характерното състояние на мнозинството в Съда поне от края на 90-те години на миналия век. Така че риск не само съществува, но бе систематически подценяван от реформаторките групи в парламента. Надявам се повече съдии да се страхуват за себе си и за пълната си делегитимация, ако направят поредна голяма глупост.

Иначе принципните решения са две: първо да се отнеме на Съда правото на абстрактни тълкувателни решения, второ, едно ново мнозинство в него да се откаже открито и недвусмислено, с изписано решение от “разширителното тълкуване”, което блокира конституционния процес в България. Ако в Съда имаше разум, това можеше да стане още сега, когато бъде сезиран с питане за конституционните промени. В момента не съм сигурен че има подобно мнозинство в Съда, по-скоро е 50:50 и шансът за космическа глупост е в двете точки между 50 и 50, тоест там си е.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -