В. “Дневник”, 28 декември 2015 г.

С какво ще запомните българската 2015 г.?

– С отчаяната битка за миниатюрна реформа на съдебната система и с масовото безразличие към фалита на КТБ. А може би това е едно и също събитие, тъй като се получава в пресечната точка на два национални коненсуса: криминалния, който има отношение към политическия процес, и депресивния, който засяга публичната реакция, всъщност масово безразличие.

Изводите, които направихте след местните избори, вдъхват надежди или опасения за пътя на страната? Защо?

– Местните избори не са събитие, а реплика на парламентарните. ДПС инкасира загуби в електоралната си база. Реформаторският блок бе новина за кратко, понеже се разцепи месец по-късно. Опасенията за страната не следват от изборите.

Какво показа първата година от второто управление на Бойко Борисов? Променен ли е той?

– Бойко Борисов управлява с разбирането, че вече е управлявал и убеждението, че пак ще управлява. От друга страна показва доста сигнали, че е омотан в страхове и бяга от тях в спортен екип. Но това едва ли е промяна. Самоомайването го зарежда с фалшиво самочувствие на квартален герой, който се показва на балкона и всички продавачки по будките за вестници се взривяват от внезапен оргазъм. Това е измамно.

Това правителство е на реформите или на “историческите компромиси”?

– Това правителство е по-добро от предишните четири-пет, но вече е във фазата “царят е гол”, тръгва въодушевено надолу. А популярната фраза “исторически компромис” е доста глупава. Компромис е онова, което спира движението, тоест лишава историята от историзъм, забавя я. Така че клишето “исторически компромис” е нещо като движение, но без да се мърда много.

Докога според Вас ще оцелее Реформаторският блок и на каква цена?

– Не е ясно какво ме питате. Към днешна дата не знаем какво е това Реформаторски Блок.
Христо Иванов сам по себе си е повече реформатор от целия Блок. Много жалко, тъй като всички данни сочеха, че има потенциал за разрастване. Раздели ги един принципен въпрос, така че “Блок” е мемоарна фигура, без героическа аура.

Какво бъдеще виждате за други парламентарно представени политически сили?

– ГЕРБ ще се свива заради поредния цикъл скандали със съдебната власт. Преди беше г-н Цветанов, сега са съмненията в заговор срещу независимата съдебна власт. Това ще се отрази зле. БСП ще зачезне още повече, поради интелектуален дефицит и обща дезориентация.
ДПС ще се свива и ще има проблеми с избирателите си. АБВ, “Атака”, БДЦ (има ли го още?) ще се топят и ще гледат на изток с надежда за спасение. Значи… сме в парадокса всички да се свиват, от което ще печели брокерът, това засега е ГЕРБ.

Ще има ли още промени в кабинета?

– Ще има, но това няма особено значение. ГЕРБ контролира тази страна на политическия процес сравнително добре.

Възможна ли е реформа в съдебната система?

– Полека лека нещата ще си дойдат на мястото, трябват още 25 години. Но при условие, че НАТО и ЕС не се разпаднат или не формират по-малък клуб за развити държави, в който мястото на България е пред телевизора, на зрител.

След “Яневагейт” трябва да очакваме…

– Дали ще има скандал или не, зависи не от скандалното поведение (в случая на две съдийки), а от това дали десетки други подобни случаи ще бъдат по случайност осветени. Но и това не е скандал, а епизод в сериал.

Кой беше скандалът на годината?

– Няма скандал на годината. В България скандалът е тривиализиран. Твърде много неща са скандални и е загубена мярката за скандал. В края на 1930-те години на 20 век германският Райх е в постоянно извънредно положение, формално, с декрет. Тогава Валтер Бенианим, един от най-светлите умове на столетието, казва, че на Германия й трябва ново и автентично извънредно положение, което да взриви перманентното извънредно положение, обявено от Хитлер през февруари 1933 година.
Така и в България е исторически нужен един истински скандал, който да срине банализираната скандалност, станала вече банално всекидневие, устойчива схема на живеене, хабитус. Този скандал все не идва. В прочутата новела на Кафка “Метаморфозата” героят Грегор Замза се превъща в гигантско насекомо. Същинският скандал, обаче е не толкова метаморфозата на Грегор, а фактът, че тя постепенно се усвоява от всекидневието, става част от него и животът продължава да си тече нататък. Така стои въпросът със скандалното в България.

Стана ли България по-европейска, ако съдите по реакцията на институциите на бежанската криза и напрежението между Турция и Русия?

– По принцип България не е подготвена за съвременен публичен живот в западен смисъл, вътрешен и международен. По отношение на бежанците България има примитивна паническа реакция. Конфликтът между Русия е Турция има познавателна стойност за България, доколкото показва, че с Русия всеки може да има проблем, довчера сте били партньори, от днес почвате със санкциите и взаимните заплахи.

Има ли България ясни приоритети във външната политика ?

– България се държи добре на външнополитическа сцена, следва правилна ориентация, но собствени приоритети няма как да има. Такива приоритети имат класическите национални държави, които се грижат сами за себе си и имат ресурс за това. Такива са САЩ, Китай, Япония, Русия, Великобритания. В така структурирана среда България трябва да уцели по-точна ориентация към значителен международен съюз и да функционира пълноценно в него. Това засега се прави добре.
Но важното тук е друго! Днес външна политика не се прави от външните министерства, тя не е ведомствено занимание. Външна политика се прави много повече извън рамката на тази класическа институция . Ако се погледне така на външната политика на България, тя повтаря кашата с вътрешната. Различни публични играчи играят различни игри, следват различни интереси, гледат в различни посоки. Така че под официалната козирка на външна политика през министерство България живее в синдром на множествена персоналност. Това е принципно валидно в днешния свят, но тук е много силно.

Изправено ли е обществото пред дилема: свобода или сигурност?

– Не, не е. Това е дилема пред стабилни конституционни полиси, тоест такива, в които има чувствителност към индивидуалните свободи и значителен исторически опит. Този опит убеждава хората, че дългосрочно всички печелят от свободата и губят от ограничаването й. Тук такъв опит в критични мащаби България няма, не желае да има и бяга от него. Хората са готови масово да се разделят със свободите си, за да имат сигурност. Но сигурност, която е за сметка на свободите винаги се казва илюзорна. Както е илюзорно, че смъртното наказание ограничава тежката престъпност или че наказателните мерки намаляват потреблението на наркотици. Това чувство за сигурност е трескава работа на въображението. На едно несигурно в себе си, но невротизирано въображение.

 


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -