Дневник, 27/11/2017

Едва ли има изненадани от факта, че няколко дни след годишнината от избирането на Доналд Тръмп група от шестима представители в Конгреса на САЩ внасят проект за резолюция, която би открила процедура по импийчмънт на президента. Този път по-разгърната, по-ясна и амбициозна, макар без особени шансове да мине през Съдебната комисия на Конгреса. Изненада няма най-вече по една проста причина. От момента, в който Тръмп е избран за президент, т.е. ноември 2016 г., се заплита и интригата по отстраняването му.

За повечето демократи скандалът, че САЩ могат да си изберат президент като Тръмп мотивира прибягване до решения, които по дефиниция и като политически стил са екстремни, извънредни. Заплахата към Ричард Никсън за импийчмънт е резултат на разкрития по т. нар. “Записи/касетки на Никсън”, които Върховният съд постановява да се предоставят на разследването по Уотъргейт. Ако записите бъдат публикувани, те ще разкрият едно лице на Никсън, което е просто невъзможно да бъде президент. Затова той подава оставка и изпреварва процедурата, за да не се стигне до унижението да бъде отстранен от поста си.

При Бил Клинтън процедурата е приложена поради напълно ясно и недвусмислено възпрепятстване на правосъдие и лъжесвидетелстване. Клинтън лъже доста безцеремонно под клетва и цяла Америка, та и целият свят гледат това паметно прослушване. Несъмнено става дума за престъпно поведение, за каквото, може да се твърди, изобщо е замислен импийчмънтът. Случат с Тръмп няма подобно еднозначно тълкуване докато не се докаже престъпен състав, а този въпрос все още е отворен.

Превръщането на импийчмънта в политическо всекидневие няма прецедент в историята на САЩ

Възможно е по свой си причини да смяташ президента за негоден. Възможно е да си консервативен южняк, който симпатизира на робството, и да смяташ избора на Обама за катастрофа на своя си собствен американски идеал. Или да смяташ Буш-младши за срамно необразован, объркан и неинтелигентен. Или Бил Клинтън за порочен, лъжлив и недостоен. По-нататък, възможно е да огласяваш шумно тези свои убеждения, да водиш кампании, да проникнеш трайно в медиите, да организираш протести и какво ли не. Но превръщане на идеята импийчмънта в постоянен мотив и всекидневие на американската публичност изглежда прекалено екзотична ситуация.

В този именно контекст се появява поредната инициатива за импийчмънт на Тръмп. Шестимата представители от Долната камара на Конгреса са я подготвили доста сериозно и амбициозно. Те дадоха серия интервюта и пресконференции, в които обясняваха едно и също: Тръмп е извършил ред действия, които са основание за импийчмънт, но преди всичко в момента той е най-сериозната заплаха за американската демокрация, федералните институции и националната сигурност на САЩ. Проектът за резолюция не е подкрепен от основни политици на Демократическата партия и от лидери на демократите в Камарата на представителите. Те смятат подобно действия за губене на време. Но в създалата се от месеци насам ситуация на кампания на всякакви фронтове срещу Тръмп инициативата се вписва добре в общата тенденция и не стои като ексцентричен жест. Въпреки че е нереалистична, тя повече разчита на посланията си към широка публика. А те са свързани с представяне в единен проект за резолюция на всичко, за което Тръмп може да бъде атакуван. Не едно или две неща, както е случаят с Клинтън, а цяла поредица, обхваната в пет категории и изложена като пет обвинителни члена/параграфа.

Очаквано, в първото обвинение са посочени свидетелства за възпрепятстване на правосъдието, общо шест по-значими случая. Сред тях е настояването на Тръмп пред директора на ФБР да не разследва бившия съветник по национална сигурност Майкъл Флин, както и последвалото уволнение на директора на ФБР по време на разследването на руската връзка. По-нататък са подбрани примери за отношения с руски служби, каквито се разбра, че има много.

На второ място са посочени значителен брой случаи на нарушаване на конституционното положение, което забранява на президента да получава доходи, включително през бивши свои бизнеси, от чужди държави и свързани с тях частни лица и компании. Това е класическо положение, записано в самата Конституция, а не добавяно по-късно или гласувано със закон.

На трето, предлага се Тръмп да бъде обвинен и за нарушение на подобна клауза от Конституцията, засягаща обаче вътрешни плащания. Пак според оригиналния текст на Конституцията президентът няма право да управлява фирми и чрез тях да получава доходи от федералната държава. Тръмп несъмнено има нарушения в тази посока, особено с хотелите си.

На четвърто място е поставено публично изразената критика и враждебност на Тръмп към съдебната власт, което нарушава нейната независимост и е подривно за върховенството на закона. Тук са изброени просто скандални изказвания и обиди на Тръмп към съдии, които през годината отменяха негови декрети, ограничаващи имиграцията, както и едно провокативно помилване, което възбуди всички либерално мислещи американци.

На пето място е посочена войната, която Тръмп води с медиите. Посочени са конкретни раздори с определени водещи на предавания, както и, по-специално, извънредно нередни просташки изказвания за телевизионни звезди.

Вижда се, че този проект няма ограничен и фокусиран наказателно-правен смисъл. Той се разпростира върху ситуации, които казват очевидното – че Тръмп е вулгарен, държи се като простак и дори се харесва в този си образ. Това, разбира се, може да е лоша тенденция в очите на много американци и техни представители в Конгреса. Но в представите на критиците на Вашингтон и федералния елит на САЩ тъкмо това се очаква от президента. Голям сегмент от избиратели в средните щати точно това искат от своя човек в Белия дом, да скандализира институциите, медиите, установените във властта елити и пр.

Поредната акция за отстраняване на Тръмп с процедура по импийчмънт е показателна за тенденции в американската политика, които ще имат дългосрочен ефект и няма да затихнат при смяна на самия Тръмп.

Преди всичко, поредицата от опити за процедури по импийчмънт прави видима

асиметрията между избирател и институции

Избирателят дава мандат на скандалния персонаж, бизнесмена Тръмп. Избраният президент се държи в съответствие с очакванията на избирателя си и действа като взривно устройство вътре в самата институция на президент. Така, макар с много нисък процент одобрение, Тръмп става представител на една засилена в момента ненавист към федералната рамка и нейните разнообразни проекции в хора, институции, процедури, партии, закони, ограничения и пр. Сякаш чрез него един тип избирател е успял да се добере до федералния център и се опитва да го разсипе отвътре, както буквално, така и символически.

Федералният център на свой ред отговаря с ограничения си собствен ресурс, а именно институции, закони, процедури. Той няма други инструменти. Създалата се ситуация съдържа рисков дисбаланс. Избирателят може, при това напълно легитимно, да се държи пределно неразумно. Той може дори да подивее, да се върне в някакво свое примитивно минало, нямащо общо с разума, необходим за управление на общите дела. Демокрацията носи по принцип този риск. В нея няма предпазна мярка срещу всеобщо полудяване. Такава трансформация не може да засегне основните права, те са именно мярката срещу едно възможно измерение при обезумяване на демокрацията.

При частичното побесняване самите институции дори не могат да разпознаят бесовете, които извират някъде извън тях, изпод тях. Институцията е трайно стабилизиран консенсус на самата общност за това как тя да се самоуправлява. Но ако базовите консенсусни положения, изразени в институции, са разклатени, самите институции не се променят, те нямат тази гъвкавост. Ако значителен процент избиратели смятат, че САЩ трябва да изгонят всички нелегални имигранти (които са около 11-12 милиона към момента), това желание в момента не следва да променя принципите на съдебната система, конституционните права, независимостта на съдебните решения и т. н.

Побеснелият избирател, обаче, изглежда на това вътрешно се надява и дори е дал мандат на Тръмп да се ангажира с подобна политика. Казано с един вече банален израз, това е популистка ситуация. В нея избирателят подхранва надежди институциите да отразят примитивните му усещания и да се настроят и подредят по съответен начин. А самите институции това не го могат по дефиниция. То е дългосрочно унищожително за цялата общност, т.е. противоречи на идеята за институция; както е ясно от примери като Ваймарската република.

Тъкмо в такава популистка ситуация импийчмънт като особена институция става инструмент за корекция на самото развилняло се представителство. Представителството се изгражда непрекъснато, то е динамика. В определен момент в процеса по формирането му е настъпило злокачествено отклонение и е излъчено нещо като Тръмп. И за да се коригира отклонението се прибягва до процедурата по импийчмънт. По точките на резолюцията, засягащи не престъпни състави, а нередно поведение, каквото е отношението към медиите, най-силно личи този опит да се ремонтира процесът на представителство. Но конкретният избор на президент е само вътрешен момент в една цялостно нездрава ситуация. От нея трябва да се излезе, но едва ли е разумно това да става чрез елиминация на крайните резултати.

За да се преодолее тази ситуация – ако предположим, че тя е вредна и болна – са необходими инструмент далеч отвъд процедурите и всичко, което обичайният оборот на институциите предлага. Настоящата ситуация е знак за вътрешен разлом в американското общество. Разломът става драматичен и видим в избора на президент. Но това развитие не е просто “погрешно” за да може да се оправя с процедури. “Грешното” се свежда до доказуеми престъпни действия, а не до политически стил.

В крайна сметка избирателят има изконно, тоест естествено и неотменимо право да побеснее, да подивее, да му писне, да откачи, тъй да се каже. Затова и определянето на подобен процес с думи като “популизъм” е подвеждащо и недотам сериозно. Ако избирателят се върне обратно в зоната на разума (пак – предполагаме, че с този избор той я е напуснал), това може да стане само по негова воля и с негово собствено решение. Само той може сам себе си да излекува от временното си побесняване. Ако му бъде завързана устата, както разширената версия на импийчмънта се опитва да направи, бесовете може и да се усилят. Дори тези бесове да са самоунищожителни, каквито обичайно те са.

Текстът е от поредицата “Факторът Тръмп”. В нея четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Автор е Стефан Попов от “РискМонитор”


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -