в. “Капитал”, 15 септември 2001

В езика на американците има израз за национална катастрофа – Пърл Харбър, преди 60 години. “Атаката срещу Америка”, както CNN обозначи терористичните нападения над Световния търговски център и Пентагона, е събитие от този порядък. Аналогии вече бяха направени в някои коментари. За наблюдателя първата реакция е шок: възприятието ни е настроено за такава гледка, но само през видеотеките, съвсем не по новините. Нека въпреки това се опитаме да развием тази аналогия, от която може да се предположи в какъв смисъл Америка и светът след 11 спетември 2001 са вече други.

Пърл Харбър е също неочаквана атака, която потриса Америка. Но това е атака над военен флот. За нейната вероятност има сигнали, които стигат до президента. Най-злонамерените критици на Ф. Д. Рузвелт дори смятат, че от негова гледна точка трагедията има и добра политическа страна: тя въвлича САЩ във Втората световна война. Събитието прекъсва изолацията на САЩ, която за общественото мнение е била очевидно разумната позиция. Точно обратното става сега: Америка понася удар не в резултат на обособяването си, а на въвличането си в глобалната политика. Парадоксът е, че по-голямата откритост и либерализация се оказват натоварени с рискове, сравними със състоянието на военно-политическа изолация.

При Пърл Харбър една армия атакува друга, врагът е видим и ясно очертан, неговите ресурси са изчислими – това е японската военно-политическа машина и неконтролираната й експанзия. Точно обратното виждаме сега: врагът на Америка няма видимост, няма ясни измерения, да не говорим за институционално-държавно и военно оформяне. Инструментите на злото не са там някъде, в териториално очертана и суверенна “империя на злото”, а се разполагат на самата американска територия. Те могат да действат отвътре и да мобилизират за разрушителни действия ресурс, който е собствен ресурс на атакуваната страна. И въпреки тези различия, които разграничават не два случая, а две епохи, има поразяваща прилика. Преди всичко мащабът на действията е сходен, сравними са и невероятната координация и планиране на двете събития. В началото на 21-ви век операция с мащаба на Пърл Харбър може да бъде проектирана и изпълнена от сили, които само преди няколко десетилетия биха били окачествени като маргинални и несериозни в плана на глобалния ред. С тях би се занимавала щатската полиция.

В началото на Втората световна война атаката над Америка все пак е в съответствие с т. нар. правила и обичай за водене на военни действия, които са кодифицирани в международното хуманитарно право след 1899 г. и се спазват доста коректно през Първата световна война. Идеята за атака на граждански обекти е чужда на този период и би се окачествила като криминален акт. Обратно, в случая с Търговския център и Пентагона атаката е проектирана като покушение над граждански обекти и разчетена като масирано убийство над невинни и неподготвени човешки същества. Това различие има епохален характер, макар да става все по-осезаемо в еволюцията на световния тероризъм в последните 20-30 години. И двете атаки имат мощен символен смисъл, но за този половин век той радикално е променил носителя си. Вместо за надмощие, което е форма на политическа конкуренция, сега става дума просто за унищожение, замислено като спектакъл. Смисълът на военната атака е в победата, в налагане на волята на победителя; смисълът на терористичната е в производството на ужас. Няма специален план, нито замислени цели отвъд сцената на ужаса. Крайните цели са тиражирането на спектакъла и тиражирането на възприятието му. На 12 септември в. “Ню Йорк Таймс” не излезе, но не бе и нужно, бе заместен.

Как ще реагират САЩ на трагедията. Най-вероятно ще се развият следните възможности:

На първо място – непосредствената реакция. Всеки, който иска да вникне във формирането на политическите нагласи при подобно събитие, но не е постоянен жител на САЩ, трябва да си представи перспективата на средния американски гражданин. За него е напълно непонятен въпросът “защо”, неговото възприятие за атентатите е шок и то изобщо не може да се разшири набързо, за да обхване катастрофата и да я оцени. Тази непонятност и срив на възприятието, съчетана с несъмнената увереност на средния американец, че САЩ са единствената суперсила, предопределят до голяма степен реакцията на администрацията. Идеята, че в непосредсвено бъдеще тя ще се занимава с общи въпроси на историята, с разсъждения за десетилетните корени на злото, за международния ред след Берлинската стена, и пр. е наивна и несериозна това е работа за академици и предмет на естествен, тоест нерегулиран публичен дебат. Под натиска на общественото мнение правителството на Дж. Буш е задължено да реагира незабавно и с голяма решителност. Каква ответна атака ще предприеме можем да спекулираме, но то няма избор. Забавяне и нерешителност ще бъдат равносилни на банкрут на публичния образ на президента. Във всеки случай сигурен съм, че няма да има бавене, както бе с разследването на атентата над Локърби. Ще бъдат прдприети действия, които ще отекнат в цял свят и ще станат индикация за нов политически проект.

И за политиците, и за публичната сфера в САЩ фундаменталните политически изрази са “национален интерес” и “национална сигурност”. От своя страна обаче “националният интерес” на САЩ е дефиниран и развит в рамките на “националната сигурност”. Политиката на сигурност е базовият термин, до който се прибягва дори във всекидневното политически говорене, но особено в случаи, когато се засягат по-общи проблеми. “Национална сигурност” е израз, доста близък до разбирането на здравия разум, разбира се с традиционния американски либерален акцент. Може да се очаква, че цялостната американска политика на сигурност, а оттам и идеята за национален интерес ще бъдат предмет на интензивен дебат, а може би и на преосмисляне през година-две.

Предстои остър дебат около дилемата между изолацията на САЩ и амбициите за глобална роля. В двата лагера, които имат столетна традиция на политическа конкуренция, попадат фигури и групи с огромно влияние. През 90-те години на миналия век доминираща беше тенденцията към интернационализация на американската политика. В тази линия се вписва и разширяването на НАТО, за което, както е известно, се кандидатства в Брюксел, но се влиза през квалифицираното мнозинство на Сената на САЩ. Първите сигнали за евентуална промяна в международната политиката на САЩ може да се получат към 5 октомври, на срещата в София. Дилемата този път е трудна, защото не е ясен редът на причина и следствие. Около този ред ще се формира и дебатът. Изолационистите ще настояват, че въвличането на САЩ води до експанзия на тероризма; застъпниците на глобалната роля на САЩ, дори по-умерените, ще развият обратния аргумент – че Америка става още по-уязвима в процес на изолация. Разширяването на НАТО ще зависи от убедителността на една от двете аргументации в публичната сфера, а оттам и в Сената.

На преосмисляне ще бъдат подложени отношенията на САЩ с техните съюзници, особено от Атлантическия договор. Към момента между САЩ и Европейския съюз има значителна асиметрия в поемане на различни роли и отговорности в политиката на сигурност. От тези отношения зависи както овладяването на ситуацията и планирането на ефективен отговор на атаката, така и развитието на по-надеждни превантивни механизми срещу експанзията на тероризма. В този план ще бъде, разбира се, най-перспективно, ако към декларациите за съчувствие страните от ЕС добавят съответни политически и институционални ангажименти в сферата на политиката на сигурност.

Но дори и непосредствената реакция на администрацията на ужасена Америка трябва да бъде международна, с мощно участие главно на страни-членки на НАТО. Докато в глобален план доминира възприятието, че едн- единствена държава, САЩ, играят, било по своя воля, било по принуда ролята на пазител на световния ред, тероризмът ще има една единна мишена. Самата либерална политика, която Америка провежда в глобален мащаб, налага диверсификация на отговорностите. Ако от своя страна ЕС се окаже отново неподготвен (биха казали във Вашингтон) за решително участие в координирано усилие по съхраняване на глобалната сигурност, злото ще си поръчва тържества в световните новини и няма да се огражда в своя империя.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -