В. “Труд”, 29 юли 2013 г.

Президентът върна промените в Закона за специалните разузнавателни средства, известни като СРС-та. Предвид характера на президентското вето това е детайл. Но в контекста на протестното движение не е.

Протестите са прицелени в нечистоплътното срастване на държава, политика, бизнес и криминалност и така поставят целия сектор сигурност на фокус. Той е пряк пример как може да оперира кландестинната държава, тази на тайните договаряния, на скритите мрежи, на подмолните влияния и т. н. Като цяло сектор сигурност е далеч от необходимата съвременна реформа, много далеч.

Принципи

Реформата трябва се мисли като проект: решава се определен проблем за определен период, има ясна първична задача. В този план следните три принципа застават в основата:

Първо, политики за сигурност се организират около вероятността за неблагоприятно събитие, което застрашава конституционния ред, тоест през “рискове за сигурността”. Те дефинират полето на политиките за сигурност и всичко друго се игнорира.

Второ, за България основен риск за сигурността е вътрешният срив на институциите. Той се дължи на високите степени на криминализация, на срастване на политика, държава, бизнес и криминалитет.

Трето, този приоритетен риск предефинира традиционните роли. Най-съществено е, че водеща роля получава една дълбоко реформирана прокуратура. Останалите звена и целият сектор сигурност се адаптират към този мандат.

Прокуратура

Прокуратурата се извежда от съдебната власт и става директно политически отговорна институция. Тя трябва да бъде публично осветена, аналогично на структурите на изпълнителната власт. Това е аргументът за вграждането  в изпълнителната власт, който не се разбира масово.

Разузнаванията на България трябва да се обвържат с прокуратурата и да развият капацитет на “криминално разузнаване” в рамките на специален мандат.
ГДБОП трябва да се обвърже пряко с прокуратурата и да се изгради върху функцията на “разследващия прокурор”. Дотогава ГДБОП се изолира, а най-добре да се разпусне.
Подобно е положението и с прочутите СРС-та. По принцип СРС-та трябва да се използват много рядко (стотици пъти по-рядко от сега), в случай на специални акции срещу криминални мрежи. Докато не се обвържат с една бъдеща реформирана прокуратура, те трябва да бъдат извадени от употреба с мораториум.

Разузнаване

Всички разузнавания трябва да бъдат обхванати от закони. Същевременно всяка служба в сферата на разузнаването не трябва да започва да функционира, докато не са налице механизми за контрол.

Разузнаването се свежда до информация и анализ. Всичко друго освен тези две функции се изнася другаде или се анулира. Капацитетът на разузнаването да бъде развиван в много тясно сътрудничество с партньорски служби, предимно в Западна Европа, САЩ, Израел.

Разузнаването трябва да бъде максимално отрезвено: масирано разсекретяване; кариера, обвързана с високи степени на образование, докторантури, специализации и пр. Дейности по анализ да се възлагат и на външни консултантски агенции, НПО-та и т.н. в конкуренция с държавното разузнаване.

МВР

МВР трябва да допълва тези политики, но само в сферата на конвенционалната престъпност. Извън това обаче МВР трябва да се построи върху една ясна дефиниция: полицейската функция е първично охранителна: тя не е разузнаване, не е следствие, не е множество други неща. Всичко извън тази граница може да се допуска в МВР по изключение.

МВР трябва да се освободи от несвойствени функции и съответни звена. Това се отнася до служби като “Пожарна безопасност”, охранителни дейности, бедствия и катастрофи и пр. Напълно неясно е защо МВР има свои собствени институти и Полицейска академия.

МВР трябва сериозно да се тласне към децентрализация в съответствие с по-модерни тенденции. Полицейската дейност принадлежи първично на малката общност, а издигането  до центъра на държавата е допълнително, в случая с България прекомерно.

В качеството си на национална полиция МВР трябва да се освободи и от ангажименти по борба с т. нар. организирана престъпност и високата институционална корупция.

Парадоксът на    
криминализацията

Политиките за сигурност се изпълняват от същите тези държава и институции, за които твърдим, че са в риск за вътрешен срив поради високи степени на криминализация.
Единственият начин да се отслаби този парадокс е традиционен и несигурен: широка публичност, открит публичен процес и драматично по обем разсекретяване на държавата.

Протестното движение по директен и прост начин казва: Всичко на улицата! В смисъл пред нас, пред очите ни. Това послание трябва да се пренесе директно в сферата на политиките за сигурност. Никакви увъртания за особената роля на институциите на сигурността не трябва да се приемат сериозно. Няма такава особена роля.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -