в. “Капитал”, 22 април 1996

В структурен план възможните стратегически последици от успешно провеждане на първични избори ще бъдат разнообразни и с дългосрочни значения. Ето някои от тях, представени в произволен ред:

Тип консенсусна форма

Консенсусните форми, които политическият процес от последните години изобрети, по самия си замисъл са идеологически заразени. Такива бяха например:

– Кръглата маса – един печален епизод с дълготрайни и до голяма степен необратими, макар и до днес недостатъчно добре разбрани последици. Той показа как опозицията още преди да е възникнала, започва да сътрудничи с основния си противник – т.е. по самия си произход тя е колаборационистка – и така да се отклонява от принципните си цели и сама да работи срещу интересите си.

– Правителството на Беров – подобен епизод, който също остава недостатъчно разбран, защото критиците му не са в състояние да дефинират произхода на фалшификацията и да определят пакет от възможни превантивни мерки, за да предотвратят повторението й. На каквато и цена да бе постигнато споразумение между СДС и ДПС през 1992 г., тя не би била по-висока от цената за т.нар. правителство на националното съгласие. В настоящия момент обаче опозиционните среди не разполагат с ефективни инструменти за разрешаване на кризи от такъв род. В това отношение се разчита на ad hoc хрумвания, които са с доказана рискованост.

В тези два случая, а могат да се добавят и други, самата идея за консенсус се привижда като точка в илюзорна политическа топология. Дискусията върху нея е дискусия върху несъществуващ предмет. Нещо повече, такъв предмет не просто емпирично отсъства, а е иманентно невъзможен, защото начинът, по който е дефиниран, му противоречи. Скритото в самата идея противоречие я лишава от собствено съдържание и тя остава празна. Оттук идват и възможностите за манипулация отвън, тъй като значенията, които тя ще носи, не й принадлежат вътрешно, а се привнасят – в този случай от овластения политически субект. Този момент – а именно, че политическият език си набавя значенията от властовата, а не от морално-религиозната сфера – остана непроумян от лидера на СДС през 1992 г. Механизъм за предотвратяване на подобни заблуди обаче опозицията не е изградила и досега. А тъй като в близките години ще бъде принудена да действа коалиционно, той й е крайно необходим.

В това отношение първичните избори могат да се окажат поучителен експеримент. Въвеждането на процедура по излъчване на единна кандидатура означава въвеждане на консенсусна форма, която няма аналог в политическия процес от последните години. Като модел за определяне на фигура, в която се инвестират доверие и власт, те са идеологически слабо обременени – тъкмо защото са процедура. При успех може да се очаква, че основните партийни централи на опозицията вече разполагат с един от арбитражните механизми, необходими за предотвратяване на директен сблъсък и за поддържане на дисциплинираща дистанция между позиции в конфликт. По принцип вниманието на стратезите на опозиционния сектор трябва да се насочи към разработване на многообразие от подобни механизми, още повече че първичните избори имат значение изключително при мажоритарни избори.

Сянката на кръглата маса

За 7 години опозицията не успя да преодолее рамката, която й бе наложена от кръглата маса през 1990. И днес тя си остава обвързана с норми, които наивно прие в ембрионалния си период. Самото участие в кръглата маса бе лицензирано по правила, подходящи за състезанията по бързо ориентиране.

С решението за самоограничаване централните партийни ядра се поставят в положение, което не времево и исторически, а по същество предхожда кръглата маса с характерното за нея самозванство на лидери и легитимност, приравнена до пъргаво придвижване до сградата на НДК. Не може да се очаква, че първичните избори ще преодолеят масива от негативи, натрупан на кръглата маса. Но въвеждането на такива процедури е възможен път към освобождаване на политическия процес от обременеността на фиктивните преговори през пролетта на 1990. С подобни ходове опозицията би престанала да бъде функция на прието от самата нея статукво – което в общия случай я обрича на политическо епигонство и имитации. Тя би получила шанс да се развива като по-самостоятелен субект, да си набавя ритмично по-точна преценка за представителната си мощ, да очертава по-ясно периметъра на позитивното си влияние (което се простира отвъд отрицателни определения от типа антикомунист) и т.н. Така тя ще може да работи и по правила, които остават извън хоризонта на нейния противник, а с това и да държи съществен дял от политическата инициатива в свои ръце.

Санитарен ефект

Безсмислените спорове кой е по-автентичен в опозиционния сектор водят до разрояване, което, ако се изрази в числа, е изумително за средния гражданин със здрав разум. Степента на разпиляване в нашия случай е обратно пропорционална на степента на ефективност на опозицията. Все още изключително много време, средства и енергия се инвестират във вътрешен спор, който се води на нерационална основа, е трудно идентифицируеми политически субекти и с неопределена продължителност.

С въвеждането на процедурата по първични избори може да се очаква значително редуциране броя на случайните претенденти за роля в политическия живот. При успешното им провеждане те ще имат и ефект на санитарна акция по прочистване на полето на основните политически играчи от номинални субекти, чиято функция сега се свежда до спорадично производство на пропаганден шум в каналите на политическата комуникация. Проверката е извънредно проста – жизнеспособността им ще се преценява според способността за електорална мобилизация.

Пропагандна икономия

През лятото на 1995 основен аргумент на СДС за налагането на негов кандидат за кмет на София бе броят на присъединилите се към съюза организации. Този ход имаше относително успешна пропагандна функция, но извън нея бе политически ненужен. Той, първо, отклоняваше ръководството на съюза от целите на действителната кампания; второ, бе инвестиция в една повече или по-малко символична акция без значителни политически печалби; трето, представляваше тенденция на връщане към онова минало състояние, в което броят на членуващите в съюза организации-имена се приемаше като гаранция за политическа мощ; четвърто, налагаше на СДС да плаща за пропагандния ефект, като прави излишни концесии и поема ангажименти, от които няма никаква изгода; пето, затормозваше организационния ритъм на съюза, като въвеждаше ненужни променливи, с чието поведение ръководството му трябва да се съобразява, и т.н.

При първични избори може да се окаже излишно усилието на по-голяма партийна централа, каквито са СДС и НС, да се свързва с многобройни формации със съмнителен характер и още по-съмнителни възможности за политическа мобилизация на гражданството (особено при избори). С икономията на енергия, тенденциите на партизиране и консолидация в СДС ще могат да протичат по-ускорено.

Трети център

След серия провали в България продължава да се превърта неясният мотив за т.нар. трети център. В оформянето на трети център може би няма нищо лошо, но досега никой не е успял да поясни за какво става дума. Независимо от предостатъчния опит на пионерите на идеята – а те се роят постоянно – избистряне на идеята няма, но идеологията на местните центристи се активира по всякакъв повод. Вероятно най-силна бе проверката й отново при местните избори от 1995, когато множество формации без парламентарно присъствие я обвързаха с изборния успех на НС. Ако НС се бе оказал способен да мобилизира достатъчен ресурс за спечелване на изборите за кмет в София, щеше да се окаже, че НС има такива възможности. Но от това не следва никакъв трети център. Първичните избори ще подложат на частична проверка тази идеологема по естествен начин, като покажат, че или т.нар. трети център няма много общо с онези организации, които най-упорито настояват за създаването му, или същите тези формации са в състояние да мобилизират избиратели на страната на предпочитания от тях кандидат (в конкретния случай това е Ж. Желев). Реализирането на последната възможност ще направи неизбежни корекции в досегашното им поведение.

Двустепенна кампания

Първичните избори могат да добият значение на такава рекламна кампания за цялата опозиция, върху която да се развие предизборната кампания за президент през есента. По този начин кандидатът на опозицията ще участва в двустепенна кампания – такъв е случаят с американския първообраз на модела, която ще има оправдана пред избиратели и публика дългосрочност. Действителната кампания не може да си позволи подобна продължителност не само по финансови причини, а и поради обстоятелството, че ще достигне кулминацията си в неподходящ момент, дълго преди изборите. Може да се очаква, че първичните избори:

– Ще снабдят с позитивни значения тази протяжност, тъй като в нея политическата интрига ще бъде по естествен начин разбита на две действия с два резултата от различен порядък.

– Ще бъдат основен инструмент за консолидиране на опозиционния електорат (най-очевидното и най-значително следствие, което засяга отношението на партийно-политическите субекти към електоралната среда).

Изобщо моделът на мажоритарна кампания в две степени е много подходящ при издигане и тестване на нови кандидатури. За разлика от БСП, която почти не се е оттегляла от властта и разполага с ресурс от познати персони, опозицията ще бъде принудена за дълъг период да лансира нови лица. Предвид консервативното политическо възприятие на българския избирател рискът от тази неизвестност е очевиден. С удвояването на кампанията чрез първичните избори той може да бъде занижен.

Мажоритарна ориентация

За опозицията тази кампания ще бъде в редица отношения нова. Независимо че настоящият президент е по произход опозиционен, като цяло опозицията няма надежден опит по провеждане на президентска кампания. Засега тя не разполага нито с нагласа, нито с инструментариум за автентичен мажоритарен избор. Общата ориентация съответства повече на пропорционална система. Основните послания се конструират така, че да акцентират на партийната лоялност към някакъв цвят. Косвено се подценява личността на кандидата, което в дадения момент може да е печеливша тактика, но в дългосрочна перспектива не е благоприятно. Конфликтът между мажоритарния и пропорционалния аспект често води до политически вредно анатемосване на перспективни фигури и стеснява кадровия ресурс на опозиционните организации. За 7 години пренебрегването на мажоритарния аспект доведе до удивително висок дефицит на публично признати фигури, особено в СДС.

Първичните избори могат да повлияят и на тази тенденция, тъй като са по принцип относими към мажоритарни избори. За самите претенденти те ще бъдат естествена тренировка за кампанията през есента. Може да се очаква, че преминаването през такава процедура:

– Ще даде на победителя по-точни ориентири за бъдещата кампания и принципите, по които да бъде изградена.

– Ще изпробва възможностите му за комуникация с потенциални избиратели, преди да е влязъл в есенната кампания.

– Ще провери основните му послания и тяхната собствена комуникабелност.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -