в. Дневник, 04.07.2017 г.

Все по-трудно става да се коментира Тръмп като президент. Каквото и да решиш да анализираш в политиките му, той те е изпреварил с поредна Туитър тирада, която няма как да бъде подмината. Днес медиите в САЩ се занимават главно с туитовете на Тръмп и по-малко с политиките. Още повече управлението на Тръмп се оказва главно шум и почти нищо отвъд шума.

Новият голям скандал надхвърля всичко, изстреляно досега в Туитър. Тръмп, пак лично, спонтанно и непредвидимо изпраща гневен картечен откос към водещите в ЕнБиСи Мика Бжежински (дъщеря на наскоро починалия Збигнев Бжежински) и партньорът й Джо Скарбъроу. В туита се говори за “онази лудата Мика, с ниското IQ”, на която, продължава туитът, “лицето още кървеше от фейслифта” (става дума за среща около Нова година). Редица видни републиканци за пръв път открито декларираха, че това е недопустимо за президент. Два-три дни по-късно вместо потушаване и някаква форма на извинение, Тръмп пак посяга към Туитър и казва нещо като “оная Мика, тъпа като гьон”.

Републиканските кръгове продължават отчаяно да настояват на разликата между президент-ексцентрик и политическия дневен ред.

При последния скандал дори и някои демократически политици и коментатори правят разграничението и казват, че колкото и трудно да им е това

ще оставят настрана личността на президента и ще се фокусират повече върху политиките на администрацията

Наглед това е разумна позиция, но възможна ли е? Поради особеното положение на САЩ, особено след Втората световна война, такава нагласа не е реалистична. САЩ дават десетилетия наред глобален стандарт за поведения в широк спектър. Той включва интернационализация на американски традиции като защита на правата, свободна търговия, опосредяване и превантивно решаване на конфликти чрез споразумения и институции, интернационализация на върховенство на закона и пр. Тази характерна англо-саксонска програма има съмнителна приложимост, ако зад нея не стои либерална суперсила, в случая САЩ.

Това условие има поне три взаимно свързани измерения. Първо, САЩ в буквален смисъл са военна и икономическа суперсила, която няма аналог в света. Второ, САЩ са либерален играч, който по принцип разбира (но по принцип, с неизбежните изключения), че има интерес да се самограничава, ползвайки ресурсите си превантивно, на първо място за гарантиране на мира, а оттам и търговския обмен, от който самата тя има най-голям интерес. Трето, двете първи условия се комбинират и дават безпрецедентния авторитет, който САЩ имат на международната сцена, главно след 1945 г.

Има ли шанс такава дългосрочна програма да остане незасегната, ако се допусне президентът на САЩ бъде раздвоен на сериозна политика и неприемлива персона? Реалистично ли е светът да приеме, че персоната и политиката са две отделни неща? Шанс за подобно раздвоение няма. Понесените вреди ще трябва да се оправят много години, ако изобщо се оправят.

Тенденцията в последните 5-6 месеца е институцията на президента да се вижда като временно отклонение от приемливото. Но тази палиативна нагласа не помага нито на САЩ нито по-тясно на Републиканската партия. Въпросите за политиките на новата администрация се отместват и на тяхно място застават страховете какво безумие може да случи, ако стилът на личното поведение се пренесе в зоната на сериозните решения, за каквито президентът има пълномощия. Така цялото отговорно наблюдение на президентската институция постепенно преминава от фазата на шок към напрегнато очакване какво предстои да се случи. По този начин не просто персонално Тръмп е неуместен като президент. Той е в много по-сериозна степен политическа заплаха, независимо, че републиканските лидери продължават да отместват във времето повдигането на въпроса за неговата негодност. Неслучайно в последните два-три месеца расте броят на кошмарните сценарии за въвличане на САЩ в абсурдни войни по неконтролиран, спонтанен начин, който отговаря на личното поведението на Тръмп.

Ако невъздържаната и крайно непродуктивна война с медиите се пренесе в друга сфера, например отношенията с Иран, със Северна Корея, дори с Китай, възможно е САЩ да осъмнат един ден с военен конфликт, за който не са предполагали предишния ден. Случаят с войната в Ирак, например, не е такъв. Това е авантюра, но тя има далечни условия, подготвяна е, мотивирана е от лоши, но не подправени или отсъстващи сведения за химически оръжия. Още по време на войната в Залива 1991 г. сериозно се обмисля възможността да бъде свален режима на Саддам Хюсеин. Натежава скептичната позиция и въздържаната доктрина за военна интервенция на Колин Пауъл.

С Тръмп, обаче, САЩ могат да се окажат във война, за която довчера не са подозирали

Този риск от неуместния президент е първостепенен. Той се засилва от факта, че Тръмп няма никакъв успех в политическата сфера, рейтингът му е сринат, войната с медиите го разгражда постепенно като политическа персона. Войната в този случай е възможен изход за един истеризиран и доведен до отчаяна безизходица президент. Този риск трябва много сериозно да влезе в сметките на поддържащите Тръмп републиканци, особено в Сената.

След риска от въвличане на САЩ във война се нареждат няколко не така драматични, но съществени за цялостното състояние на САЩ, вътрешно и външно, ефекта.

В края на юни Изследователския център Пю публикува мащабно изследване, което има пряко отношение към персоната на Тръмп. Оказва се, че като цяло образът на САЩ е пострадал силно в глобален мащаб и влошаването се е добавило към съществуващите анти-американски настроения в различни зони по света. Пет месеца след встъпване в длъжност Тръмп има в световен мащаб показатели, близки до тези на Буш младши в края на мандата му, когато в света се беше установил консенсус, че САЩ тласкат Близкия изток към още кризи и още хаос. Усилването на негативния образ на САЩ по света се отразява на третото условие за съхраняване на международния либерален ред, който е в пряк интерес на САЩ. Традиционно, а особено засилено след 1990 г., САЩ влияят на международните процеси с лостове на т. нар. “мека сила”. В основата й лежи осезаемият, но трудно измерим фактор на авторитета на САЩ, който пряко зависи не от трудно разбираемите политики на Конгреса или от сложните решения на Върховния съд, макар те да задават тон и в международен план. Той

зависи пряко от персоната на президента

Утвърждаващият се образ на един невъздържан, налудничав, френетично воюващ с образи по медиите президент поражда нова вълна недоверие към САЩ. Дори утре Тръмп да бъде отстранен, следите ще тежат дълго след него. Самата възможност страната, която се е наложила в света като най-стабилна демокрация, да излъчи по демократичен път нещо сходно на Мусолини, Берлускони или Уго Чавез няма да се разсее бързо. В сферата на образи и внушения демократичните абстракции – процедури, конституционни положения, върховенство на закона и др. нямат много шанс да отместят внушението за безумстващ индивид начело на САЩ. Единствената положителна страна на този ефект е закъснялото осъзнаване в западноевропейските среди, че, както каза Ангела Меркел, Европа трябва да взема съдбата си в свои ръце.

Вътре в самите САЩ внезапен срив на доверие или рейтинг няма, тъй като Тръмп започва с безпрецедентно ниски показатели. Има бавно, вероятно необратимо свиване на електоралната основа. Изследванията показват, че независимите избиратели, на които в крайна сметка Тръмп дължи избирането си, са оттеглили подкрепата си в голяма степен. След тях се очаква най-твърдата подкрепа от средните щати да започне да се разколебава.

Но този процес е бавен предвид социално-антропологическия профил на типа избирател. Тази база е референтната група на Тръмп по най-буквален начин. Тя не просто търпи какво той прави, а очевидно го окуражава, радва му се и го вдъхновява. Това е онази Америка, която самата мрази либералните медии и е склонна, подобно на Тръмп, да каже, че СиЕнЕн и ЕнБиСи правят “боклучарска журналистика”. Ако тази база бъде сериозно засегната републиканците в Конгреса ще се почувстват свободни да го атакуват, тъй като той руши собствената им електорална група.

Английският език няма еквивалент на хубавата българска дума “простак” (още по-малко пост-модерната й версия “мутра”). Забележителната звучност и завършеност на образа на откровения простак, която българската дума съобщава директно, не може да се предаде с изрази като “неподходящ” (за поста си), “груб” или “сексист”. А ако имаха звучната дума, дали САЩ щяха да инсталират лице като Тръмп на президентския пост?

Текстът е от поредицата “Факторът Тръмп”. В нея четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Автор е Стефан Попов от “РискМонитор”.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -