В. “Култура”, Брой 45 (2618), 24 декември 2010

Уикилийкс е революция в управлението на информация, главно свързана с дейността на правителства. Макар към момента да не може да се прецени в какви мащаби ще се осъществи тя и какви са далечните й следствия, те ще са огромни. В текста, който следва, ще очертая някои от тях, но повече като догадка за тенденции, а не като дефинитивни състояния. Докъде ще се осъществят тези тенденции, ще решава бъдещето.

Засега най-засегнати са САЩ, въпреки заявленията на Джулиан Асандж, че основната му прицелна точка са авторитарните режими в Средна Азия, Китай и Русия. В самата американска история периодично се осъществяват драстични пробиви в правителствените системи за секретност, които водят до гигантски скандали. Най-известни като че ли са две разкрития: през 1971 година – “Книжата на Пентагона” (Pentagon Papers) и през 1973 година – “Записите на Никсън” (Nixon Tapes), както популярно се наричат.

“Книжата на Пентагона” разкриват систематичната лъжа и манипулация на три последователни администрации за отношенията между САЩ и Виетнам, чрез които се поддържа и разширява войната във Виетнам. В ретроспектива можем да кажем, че ако част от информацията в “Книжата” бе станала известна десетина години по-рано, войната можеше да бъде избегната. Ако пък бяха направени разкрития в средата на 60-те години, тя със сигурност щеше да бъде спряна няколко години по-рано. И щеше да бъде частично предотвратена една от най-тежките травми в историята на Щатите.

Вторите показват пред света откровения цинизъм на разговорите в Овалния кабинет по времето на Никсън. Те не съдържат разкрития по Уотъргейт, както популярно се смята; Никсън никога не признава връзката си с аферата. Следствията са огромни. Пред заплаха от обвинение (impeachment) и последващо отстраняване, Никсън подава оставка. А Върховният съд взема едно безпрецедентно решение, което преобръща 170-годишна конституционна практика. Той отсъжда, че президентът няма право на тайна (т. нар. executive privilege), ако тази тайна е цена на възможна несправедливост.

След тези разкрития Америка, нейните правителства, медии, режими на секретност и т. н. завинаги са променени. Наглед, с някои от досегашните си разкрития Уикилийкс прилича и на двете. Повече прилича на “Книжата на Пентагона” с разкрития на системно поддържани тайни на администрацията. Но приликите приключват тук. Оттук нататък може да се говори главно за разлики и за безпрецедентност на Уикилийкс.

Може би най-съществената разлика е в това, че Уикилийкс води до системен провал в засекретяването на информация. Сайтът не е еднократно разкритие, което води до еднократен скандал. Той е отговор на друга система, именно разнообразните системи и режими на засекретяване, от Иран до Китай и до САЩ. Засегнати не са определени лица (както е Никсън), не дори отделни правителствени администрации. Засегнати са самите режими на засекретяване в различни правителства. Това се случва за пръв път – да се постави начало на системна заплаха над режимите на секретност на държавни структури.

Досега публикуването на изтекла информация, главно в традиционни медии, се защитава със съответните правни инструменти пред съдебни институции. В САЩ при драстични случаи той стига до Върховния съд. И двете разкрития, които цитирах, стигат до Върховен съд, а той обикновено защитава правото информацията да бъде публикувана. Но самите системи за сигурност – например разузнаването и неговите режими на засекретяване – не са фундаментално заплашени, защото спорът се решава вътре в машината на властите. В рамките на разделението на властите една от тях решава спора за правото на публичност. Тази власт не може да произведе решение, което заплашително се насочва към другите. И не може да е другояче, защото при една радикализация тя ще влезе в противоречие със себе си и ще се самоликвидира. При Уикилийкс това условие на институционалната умереност изчезва, разкритията не са обект на съдебен арбитраж, а се правят анархистично, по независещо от никаква власт решение. Тъкмо по тази причина сайтът е сигнал за революция, защото протича извън сферата на конституционно дефинираните регулации.

Интересните са следствията в посока на корекции в самия манталитет към засекретяване. Самият ум на висшия правителствен чиновник, да речем един съвременен г-н МакНамара (който стои зад прегледа, направен в „Книжата на Пентагона“), не може вече да работи под условието на личната си увереност, че неговите тайни ще останат само негови и че е гарантиран срещу публичността. Просто правителствените системи за съхраняване на информация от такъв тип са спектакуларно взривени. В този смисъл, Уикилийкс води до вграждане на нова инстанция на вътрешен отчет, при която самият рефлекс към засекретяване, станал част от физиологията на националните държави, е поразен. Например: прави се гигантска и десетилетна спекулация за набавяне на публична подкрепа за войната във Виетнам. Но каква би била тя, ако се знае, че неконтролиран от никакво правителство механизъм за разкрития може да публикува нещо, което да срине кампанията. Може да се окаже, че превантивният потенциал на подобен механизъм е в състояние да ограничи силно склонността на правителствата да заговорничат срещу гражданите си.

Уикилийкс ще мотивира промяна в установените режими на тайна и засекретяване и корекция в управлението на информацията от страна на правителствата. Ето един невинен пример: преди година и нещо българското правителство отвори за публично наблюдение сайта на Министерски съвет. Няма значение какви са подбудите му и дали въобще има такива. Това се чака от години и просто не става. Изведнъж самото правителство осигурява публичен достъп до заседанията си. С Уикилийкс е поставен прецедентът да не се пита никакво правителство, да се знае, че публичността на управлението може да е независима от решение на държавен орган. И, обратно, че ограждането на зони на секретност не е естествено право на държавата; до него се прибягва по изключение.

Феноменът Уикилийкс ще изтласка още напред, към още повече отвореност конституционната граница на допустимото разкриване на държавна тайна. Досега обичайно става следното: тази граница е фиксирана някъде, дори не съвсем ясно къде. Появява се скандално разкритие, което застава близо до нея. Съответното правителство се опитва да спре изтичането на информация. Тъй като става дума за вече разпален публичен скандал, едно демократично правителство е принудено да потърси защита в съда, в публична институция. Конституционният тип съд обикновено отсъжда в полза на правото на публични разкрития. Ако се произнесе в полза на забрана, всеки съд с конституционни правомощия рискува да стане смешен, забранявайки нещо, което вече е станало публично достояние. Както много често в такива случаи, принципът е свързан с избягване на противоречие в работата на самия съд. Но Уикилийкс демонстрира, че тази граница вече е отместена доста по-напред. “Демонстрацията Уикилийкс” ще тласне конституционните съдилища да мислят къде именно по-напред. Затова и може да се очаква, че следващите конституционни спорове между правителства и граждани (медии) ще бъдат значително по-драстични от цитираните големи американски скандали на XX век.

Сайтове като Уикилийкс водят до здравословно съкращаване на огромните бюрократични тела, заети в обслужване на системите на засекретяване. В степента, в която този сайт е тенденция и трайно условие срещу правителствена секретност, той обезсмисля високи нива на институционализираната тайна. Така вече става често с интернет базирана информация, която е достъпна за всеки, но въпреки това, стои засекретена в някое специално учреждение. Автономни бюрокрации, заети в обслужване на режими на засекретяване, към днешна дата изглеждат все по-неправдоподобен сюжет. Както и пораждане и поддържане на цяла класа от специалисти на държавната тайна. Само да си представим, че днес държавата има политическата възможност да изгради отново една Държавна сигурност. Какво точно ще прави тя в условията на масирано разсекретяване, ако се знае, че всеки отегчен служител може да изнесе цялата й тайна и да я хвърли за минути в някой сайт. И да стане ясно, още пет години след създаването на прочутото Шесто управление на Държавна сигурност, че зад видимостта на страшилище за гражданите се подвизава една сган от некадърници, които въртят безсмислен документооборот.

Уикилийкс ще тласне на ново равнище разследващата работа в традиционните медии. Днес не можем да предвидим как тази функция ще се развива и оформя в бъдеще. Но не е изключено тя да се трансформира. Каквото и да стане в бъдеще с медиите в плана на разследвания и разкрития, засега е ясно, че в контекста на „нещо като“ Уикилийкс, тяхното самочувствие и автономия са по-защитени. Случаите със „Записите на Никсън” и „Книжата на Пентагона“ водят до тежки конфликти с държавата и мъчително отвоюване на свободата на медията. Този период изглежда заминал в историята при наличие на системен инструмент за публикуване на правителствени тайнства.
Любопитно е, че Уикилийкс само наглед е сайт, интернет машина. При втори поглед той е просто една възможност, която технологически може да се реализира и в други форми. Всъщност, дали именно този сайт изпълнява технологически подобна задача е второстепенен въпрос, някак несъществен. Той подейства така мощно, по един почти магичен начин, защото демонстрира нещо извънредно важно: колко близо до нас, гражданите, е самата възможност информация от висок публичен интерес да се развърже и освободи от опеката на държавни структури. Като демонстрация на възможност за фрустрация на правителствената склонност към самозасекретяване, сайтът ще доведе до експанзия на разсекретяване и оттам на самата публичност в по-широк смисъл.

В по-далечен план може да се очаква мотивация за промени в традиционни за съвременната държава системи, като управлението на външните работи, дипломацията и особено разузнаването.

Още по време на войната в Залива, 1991 година, се разбра, че Джордж Буш възлага разузнавателни задачи на частни агенции и, в много случаи, се доверява на тях повече, отколкото на ЦРУ. Причината е, че съвременното разузнаване се е развило далеч отвъд традиционните шпионски схеми и в него анализът изисква остър интелект и знание, а не засекретена бюрократична структура. В този смисъл, една частна агенция (като РАНД, множеството тинк-танкове и др.) има големи шансове да изпревари ЦРУ, защото е динамична, гъвкава пазарна структура.

Самата работа на външните министерства все повече минава покрай институциите на секретността. Възможността за масирано разсекретяване ще засили тази тенденция, а именно външните отношения да бъдат монополна област на една ексклузивна държавна структура, която е стъпила върху тайнствен информационен масив в сутерена си. Една симпатична индикация в тази посока е несъмнената и комична безсмисленост на огромна част от разкритите от Уикилийкс телеграми, в които се изписват и кодират банални наблюдения. А ролята на дипломатическите мисии е сведена до често бездействащи и ненужни PR-агенции, които в пазарна среда биха набързо фалирали. Но много от тях също се смятат за гнезда на особена тайна, на проникване в света на другия, потенциалния враг и пр. Разграждането на този анахронизъм ще се ускори, ако се окаже, че тези структури са лишени и от още една задача – съхраняване на секретна информация.

Има множество други следствия или подозрения за следствия. Но в крайна сметка, става дума за една особено здравословна намеса на анархическия разум в публичните дела. Тя става през определени или по-скоро – неопределени периоди и е естествена особеност във функционирането на модерните общества. Те имат скрита анархистична потенция, една възможност да се надигат не персонално, а в системен порядък срещу заговора на правителствата да поддържат режими на тайнство. Нещо повече, да трупат пластове бюрокрация, заета да обслужва тези режими. И, още повече, в кафкиански стил, да засекретяват и информацията за самите механизми за поддържане на секретност, тоест, собствената си работа, с което абсурдът напълно се затваря. Отместването на такъв абсурд не може да стане с рационални средства, тъй като те са във владение на държавата; та нали в модерността тя е извисена до инстанция на рационалността. Затова разграждането на абсурдите на секретността изисква именно анархистичен акт. Разбирам добре аргументите за опасност от тероризъм, подпомагане на Ал Кайда с информация и т.н., и т. н. Но мисля, че работата е много по-сериозна и по-дълбока.

Накрая ще изразя едно учудване. Изглежда ми странно, че досега не е имало такава експлозия на информационни разкрития и че Уикилийкс е този именно феномен на изненадата и шока. Всъщност, технологиите отдавна позволяват масирано разкритие на правителствени тайни и сега можем да се запитаме защо стана така, че именно този сайт стана трансферен механизъм на секретна информация в такива мащаби. Аз нямам отговор на този въпрос. Изглежда ми случайно, но също ми изглежда несериозно да се каже, че е случайно.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -