В. “Дневник”, 12 септември 2001

В езика на американците има израз за национална катастрофа – Пърл Харбър, преди 60 години. “Атаката срещу Америка”, както CNN обозначи терористичните нападения над Световния търговски център и Пентагона, е събитие от този порядък. Аналогии вече бяха направени в някои коментари. За наблюдателя първата реакция е шок: възприятието ни е настроено за такава гледка, но само през видеотеките, съвсем не по новините. Нека, въпреки това, се опитаме да развием тази аналогия, от която може да се предположи в какъв смисъл Америка и светът след 11 спетември 2001 са вече други.

Пърл Харбър е също неочаквана атака, която потриса Америка. Но това е атака над военен флот. За нейната вероятност има сигнали, които стигат до президента. Най-злонамерените критици на Ф. Д. Рузвелт дори смятат, че от негова гледна точка трагедията има и добра политическа страна: тя въвлича САЩ във Втората световна война. Събитието прекъсва изолацията на САЩ, която за общественото мнение е била очевидно разумната позиция. Точно обратното става сега: Америка понася удар не в резултат на обособяването си, а на въвличането си в глобалната политика. Парадоксът е, че по-голямата откритост и либерализация се оказват натоварени с рискове, сравними със състоянието на военно-политическа изолация.

При Пърл Харбър една армия атакува друга, врагът е видим и ясно очертан, неговите ресурси са изчислими – това е японската военно-политическа машина и неконтролираната й експанзия. Точно обратното виждаме сега: врагът на Америка няма видимост, няма ясни измерения, да не говорим за институционално-държавно и военно оформяне. Инструментите на злото не са там някъде, в териториално очертана и суверенна “империя на злото”, а се разполагат на самата американска територия. Те могат да действат отвътре и да мобилизират за разрушителни действия ресурс, който е собствен ресурс на атакуваната страна. И въпреки тези различия, които разграничават не два случая, а две епохи, има поразяваща прилика. Преди всичко, мащабът на действията е сходен, сравними са и невероятната координация и планиране на двете събития. В началото на 21 век операция с мащаба на Пърл Харбър може да бъде проектирана и изпълнена от сили, които само преди няколко десетилетия биха били окачествени като маргинални и несериозни в плана на глобалния ред. С тях би се занимавала щатската полиция.

В началото на Втората световна война атаката над Америка все пак е в съответствие с т. нар. правила и обичай за водене на военни действия, които са кодифицирани в международното хуманитарно право след 1899, и се спазват доста коректно през Първата световна война. Идеята за атака на граждански обекти е чужда на този период и би се окачествила като криминален акт. Обратно, в случая с Търговския център и Пентагона атаката е проектирана като покушение над граждански обекти и разчетена като масирано убийство над невинни и неподготвени човешки същества. Това различие има епохален характер, макар да става все по-осезаемо в еволюцията на световния тевроризьъм в последните 20-30 години. И двете атаки да имат мощен символен смисъл, но за този половин век той радикално е променил носителя си. Вместо за надмощие, което е форма на политическа конкуренция, сега става дума просто за унищожение, замислено като спектакъл. Смисълът на военната атака е в победата, в налагане на волята на победителя; смисълът на терористичната е в производството на ужас. Няма специален план, нито замислени цели отвъд сцената на ужаса. Крайните цели са тиражирането на спектакъла и тиражирането на възприятието му. На 12 септември в. “Ню Йорк Таймс не излезе”, но не бе и нужно, бе заместен.

Как ще реагира САЩ на трагедията. Най-вероятно ще се развият следните възможности.

На първо място – непосредствената реакция. Всеки, който иска да вникне във формирането на политическите нагласи при подобно събитие, но не е постоянен жител на САЩ, трябва да си представи перспективата на средния американски гражданин. За него е напълно непонятен въпросът “защо”, неговото възприятие за атентатите е шок и то изобщо не може да се разшири набързо, за да обхване катастрофата и да я оцени. Тази непонятност и срив на възприятието, съчетана с несъмнената увереност на средния американец, че САЩ са единствената суперсила, предопределят до голяма степен реакцията на администрацията. Идеята, че в непосредсвено бъдеще тя ще се занимава с общи въпроси на историята, с разсъждения за десетилетните корени на злото, за международния ред след Берлинската стена, и пр., е наивна и несериозна; това е работа за академици и предмет на естествен, тоест нерегулиран публичен дебат. Под натиска на общественото мнение правителството на Дж. Буш е задължено да реагира незабавно и с голяма решителност. Каква ответна атака ще предприеме можем да спекулираме, но то няма избор. Забавяне и нерешителност ще бъдат равносилни на банкрут на публичния образ на президента. Във всеки случай, сигурен съм, че няма да има бавене, както бе с разследването на атентата над Локарби. Ще бъдат прдприети действия, които ще отекнат в цял свят и ще станат индикация за нов политически проект.

И за политиците, и за публичната сфера в САЩ фундаменталните политически изрази са “национален интерес” и “национална сигурност.” От своя страна обаче “националният интерес” на САЩ е дефиниран и развит в рамките на “националната сигурност”. Политиката на сигурност е базовият термин, до който се прибягва, дори във всекидневното политически говорене, но особено в случаи, когато се засягат по-общи проблеми. “Национална сигурност” е израз, доста близък до разбирането на здравия разум, разбира се с традиционния американски либерален акцент. Може да се очаква, че цялостната американска политика на сигурност, а оттам и идеята за национален интерес ще бъдат предмет на интензивен дебат, а може би и на пресомисляне през година-две.

Предстои остър дебат около дилемата между изолацията на САЩ и амбициите за глобална роля. В двата лагера, които имат столетна традиция на политическа конкуренция, попадат фигури и групи с огромно влияние. През 90-те години на миналия век доминираща беше тенденцията към интернационализация на американската политика. В тази линия се вписва и разширяването на НАТО, за което, както е известно, се кандидатства в Брюксел, но се влиза през квалифицираното мнозинство на Сената на САЩ. Първите сигнали за евентуална промяна в международната политиката на САЩ може да се получат към 5 октомври, на срещата в София. Дилемата този път е трудна, защото не е ясен редът на причина и следствие. Около този ред ще се формира и дебатът. Изолационистите ще настояват, че въвличането на САЩ води до експанзия на тероризма; застъпниците на глобалната роля на САЩ, дори по-умерените, ще развият обратния аргумент – че Америка става още по-уязвима в процес на изолация. Разширяването на НАТО ще зависи от убедителността на една от двете аргументации в публичната сфера, а оттам и в Сената.

На преосмисляне ще бъдат подложени отношенията на САЩ с техните съюзници, особено от Атлантическия договор. Към момента между САЩ и Европейския съюз има значителна асиметрия в поемане на различни роли и отговорности в политиката на сигурност. От тези отношения зависи както овладяването на ситуацията и планирането на ефективен отговор на атаката, така и развитието на по-надеждни превантивни механизми срещу експанзията на тероризма. В този план ще бъде, разбира се, най-песпективно, ако към декларациите за съчувствие страните от ЕС добавят съответни политически и институционални ангажименти в сферата на политиката на сигурност.

Но дори и непосредствената реакция на администрацията на ужасена Америка трябва да бъде международна, с мощно участие главно на страни членки на НАТО. Докато в глобален план доминира възприятието, че една единствена държава, САЩ, играят, било по своя воля, било по принуда, ролята на пазител на световния ред, тероризмът ще има една единна мишена. Самата либерална политика, която Америка провежда в глобален мащаб, налага диверсификациоя на отговорностите. Ако, от своя страна, ЕС се окаже отново неподготвен(биха казали във Вашингтон) за решително участие в координирано усилие по съхраняване на глобалната сигурност, злото ще си поръчва тържества в световните новини и няма да се огражда в своя империя.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -