Mediapool.bg, 24 Април 2003

Един от особено тежките проблеми, които Ирак след Садам Хюсеин ще трябва да решава, засяга политическите престъпления на режима БААС.

Въпросът се обсъжда доста енергично по света и към момента вече има около двайсетина предложения как да се постъпи. По-долу е развит един проект за трибунал, който, ако не се лъжа, не е предлаган. Конструкцията е близка до Нюрнбергският военен трибунал, но в съвременен контекст има различен смисъл и легитимност.

Нюрнберг не е първият в новата история военно-политически трибунал. Аналогични международни решения могат да се разпознаят например в решението за изгнанието на Наполеон през 1815. Трибунал се създава и след края на Първата световна война, който се опира на Женевските конвенции от края на ХІХ и началото на ХХ век. Той се оказва напълно неефективен.

Въпреки прецедентите, Нюрнбергският процес е повратен момент в историята на международното наказателно право, най-известният и най-оспорваният пример на следвоенно правосъдие. Нюрнберг най-ясно

демонстрира едно модерно разграничение – между враг и военнопрестъпник.

По-малко известно е, че идеята за процеса е лансирана от група нюйоркски юристи, ужасени от перспективата стотици хиляди германци за бъдат избити в края на войната. През есента на 1944 година те научават, че Съюзниците имат доста ексцентрични намерения за военното правораздаване.

Чърчил смятал за нормално немски военни да бъдат екзекутирани без съд и смятал, че поне половин милион души ще получат смъртно наказание. Сталин бил по-практичен. Той щял да настоява в следвоенните договори да се предвиди депортиране на два милиона германци в Съветския съюз за възстановяване на разрушенията от войната. Рузвелт не се интересувал, както впрочем и Чърчил в голяма степен. Опитвайки се да предотвратят тези планове, нюйоркските юристи лобирали във Вашингтон и успели да спечелят на своя страна президента Рузвелт.

Президентът отхвърлил предложенията на алтернативна група от политическия си кръг и приел идеята за международен трибунал. Така Нюрнбергскияj трибунал се създава като превантивна мярка, а не като инструмент за отмъщение. Най-голямото достойнство на процеса е, че поставя въпроса за вината в институционална рамка и отстоява принципа за индивидуалната вина.

Петдесет години по-късно международното право е в твърде различно състояние. В сила са Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г., Хартата на ООН от 1946 г., Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., Конвенцията за геноцида от 1948 г. Конвенцията за изтезанията от 1975 г. и т. н..

Този впечатляващ корпус от международноправни актове добива допълнителна сила благодарение на големия брой държави, които стават страна по актовете или ги вписват непосредствено в националното си законодателство. В еволюцията на международното наказателно право от края на 19 век, през Първата световна война, до днес, за връхна точка се смята създаването на Международния наказателен съд (МНС) с Римския статут от 1998 г., влязъл в сила през 2002 г.

Предвид тази почти 120-годишна международноправна прогресия, кое би било най-доброто решение на иракския казус? Възможни са множество варианти, които ще сведа тук до по-типичните. След това ще изложа доводите си в полза на решение, което е близко до Нюрнберг.

Процес за Ирак в рамките на МНС е невъзможен вариант.

Съединените щати оттеглиха подписа си от Римския договор МНС, Ирак също не е страна по този договор. Основна пречка все пак е, че МНС не може да подвежда под наказателна отговорност за действия, извършени преди влизането на Статута в сила, т.е. преди 2002 г.

Втора възможност са

военни съдилища на самите коалиционни сили.

Този вариант засяга само военни престъпления по разпоредбите на Женевските конвенции за законосъобразното поведение по време на война. Така например, командосите от иракската републиканска гвардия могат да бъдат съдени за това, че са се укривали сред цивилното население или са използвали цивилни граждани за т. нар. “жив щит”. Тези казуси обаче не се отнасят до действия на режима БААС. А ако САЩ и Великобритания създадат извънредни военнополитически трибунали, може да се очаква незабавна остра антиамериканска реакция; и този вариант няма активни привърженици в средите на коалицията.

Трето,

създаването на съд може да се остави на ООН.

Този вариант има привърженици, но не е приемлив. ООН е агрегат от разнородни агенции и като цяло не е ефективна институция за справяне с подобни казуси. От своя страна, Съветът за сигурност, който създаде трибунала за Югославия в момента е поле на вражди. Освен това, правомощието на Съвета за сигурност да учредява политически трибунали е доста оспорвано.

Четвърто, вариантът

иракчаните изцяло сами да управляват целия процес

съдържа рискът наказателното производство изобщо да не се състои. За него ще бъдат необходими легитимни, достатъчно овластени и изпълнени с решимост институции, както и немалки организационно-процедурни усилия. При сегашния хаос и разруха в Ирак това е доста съмнително. Има и риск процесът да се изроди в отмъщение или в политическа битка между фракции.

На пето място ще спомена и тезата, позната на мнозина в Източна Европа, че най-добре би било

престъпното минало да бъде забравено в името на всеобщото опрощение

и националното единство. Възраждането на нацията, твърдят привържениците на този възглед, не трябва да бъде препятствано от насилие по образеца на Нюрнберг или на т. нар. Народен съд в Източна Европа. Този манталитет на компромиса може да се очаква от някои кръгове в Западна Европа, както и от бивши комунистически партии в Източна Европа, които упорито се съпротивляваха на преходни правораздавателни мерки и на законите за лустрацията през 90-те.

В случая обаче

компромисът би бил крайно неприемлив

както от морална, така и от политическа гледна точка. Той би бил проява на безнравствено отношение предвид нечовешките действия на режима БААС. Отказът от прилагането обширния корпус от съответни международни актове би поставил под въпрос смисъла му преди всичко в морален план. Решението би било и политически неприемливо, тъй като травми в политическо съзнание не се лекуват просто с къса памет. Отказът от памет в името на идеологемата за национално съгласие, както и отказът от справедлива равносметка само заобикалят въпроса и оставят травмите активни, макар прикрити.

Нито един от петте варианта не може да бъде приложен в Ирак. Въпросите за справедливостта и помирението обаче трябва да започнат да се решават след приключването на военните действия.

Най-правилното според мен решение би било едно сравнително проста комбинация от елементите на посочените пет варианта. Накратко става дума за следния проект, резюмиран тук в десет точки:

Първо, основата на следвоенното правосъдие, която засяга дефиниции и категории престъпления, да бъде извлечена от Римския статут на МНС. Когато се налага да бъде отразена местната специфика, решенията трябва тясно и строго да съответстват на други широко възприети международни договорености. Строгостта е нужна, за да не предизвиква съмнения и критика.

Второ,

да бъде създаден ad hoc трибунал, тоест – извънреден съд.

Неговата институционално-организационна и формално-процедурна страна да се развие самостоятелно. Тя, разбира се, не трябва да противоречи на съдържателната правна база, но, в случая не следва да произтича директно, органично от нея. Институцията, нейното устройство и технология следва да бъдат по-гъвкави и по-чувствителни към особености на контекста.

Трето, след като правната база и институционалната архитектура изградят кохерентна конструкция, съдът не бива да става предмет на дебат в рамките на ООН и в частност в Съвета за сигурност. От една страна, Съветът е място на спорове и вражди в момента; от друга – неговите правомощия да създава трибунали ще бъдат шумно оспорени, особено в Средния Изток.

Четвърто, официално трибуналът трябва да бъде

институция, създадена от временно иракско управление,

с възможно най-голямо участие на иракски представители. В този план трибуналът ще се различава от съдилищата за Югославия и Руанда, които са създадени с резолюции на Съвета за сигурност, както и от Нюрнбергският съд на съюзниците-победители.

Пето, две идеи трябва да бъдат водещи при разработката и реализацията на проекта: едната е въпросът за легитимността, другата е перспективата на едно бъдещо помирение в Ирак. За коалицията и временното управление тези въпроси трябва да бъдат от фундаментално значение. Съдът трябва да бъде доведен до вниманието на световната общественост настойчиво и последователно.

Шесто, съставът на съда – съдии, прокурори, съдебни заседатели и пр. – да бъде изцяло иракски, т.е., същинското съдопроизводство да бъде поверено на иракчаните. Същевременно, с иракските представители да бъдат договорени

надзорни правомощия на международни представители.

Може да се обсъди и възможността при особени обстоятелства надзорното тяло да въздейства на съда. В това отношение също няма паралели в досегашната практика.

Седмо, трибуналът трябва да работи избирателно, като първо бъдат привлечени под отговорност, по жаргона на Нюрнберг, “главните (политически) престъпници” от режима БААС, а по късно и други категории. След време задачата може да бъде прехвърлена на местни съдилища.

Осмо, коалиционни сили следва да гарантират сигурността и стабилността на съдебната институция. Особени разпоредби могат да регламентират отношенията между съда, надзорния орган и силите за поддържане на сигурността.

Девето, въпросът за смъртното наказание трябва да намери решение предвид два критерия: от една страна, какво решение би било легитимно в самия Ирак (тази точка е деликатна, тъй като някои идеи не са приемливи). От друга, въпреки тенденцията към универсална забрана на смъртното наказание в западния свят, аргументът в полза на смъртната присъда за политически престъпления, засягащи цялостно живота на общността, може да се изгради непротиворечиво. Макар малко вероятно, най-добре би било Ирак сам да се откаже от това решение, но не под натиск отвън.

Всичко казано в деветте точки представя един политически, а не юридически проект. Съществени в него са следните моменти:

(а) съдът да бъде подпомаган, но не създаден и проведен отвън, включително и от ООН, но (б) да бъде максимално легитимен от гледна точка на универсалните идеи за справедливост, тоест (в) съобразен с международноправния корпус, отнасящ се до такава категория престъпления, (г) изпълнение на наказателното производство да бъде поверено на иракски представители при (д) някаква приемлива форма на международен надзор.

Фундаменталната идея зад такъв проект все пак е ориентирана към бъдещето: той трябва да обслужва каузата на справедливостта и помирението, а оттам и социално-политическото възстановяването на Ирак.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -