Jan
24
Квоти за всички, но контрол от никого?
January 24, 2012 | Leave a Comment
Коментар върху някои недостатъци на новия законопроект за отнемане на незаконно придобитото имущество
Най-важният момент от дебата върху новия Проектозакон за отнемане на незаконно придобито имущество е свръзан с квотите в бъдещата комисия, която ще го прилага. Последните сигнали от парламентараната група на ГЕРБ и ”меките закани” на новия президент дават удобен повод да припомним историята на тази дискусия.
Една от основните препоръки в мониторинговия доклад на РискМонитор (2011 г. ) за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност от миналата година, бе да се определи ясно източникът на нейния мандат. Според предложението, както председателят, така и всички останали членове на Комисията трябваше да бъдат избирани изцяло от Народното събрание с мотива, че по този начин тя би била по-отговорна спрямо парламента. Досегашната й практиката показа, че председателят, назначен от премиера, не е отговорен пред парламента и следователно работата му не подлежи на публичен контрол. Относно президентската квота позицията на РискМонитор е, че няма обективна необходимост от нея в тази комисия. Президентът няма преки правомощия по правоприлагането и борбата с престъпността. Президентската квота в Комисията е по-скоро механично следствие от дефектния конституционен модел в България, отколкото резултат от целенасочено, прагматично действие.
В новия законопроект няма видимо разрешение и на друг ключов проблем, поставен от РискМонитор, а именно въпроса за отчетността на Комисията. Член 15 гласи, че Комисията ежегодно трябва да представя доклада си до 31 май в Народното събрание. Впоследствие този доклад се предоставя на Министерски съвет и на Президента и се публикува на сайтовете на съответните администрации. Отново не става ясно обаче какво се случва, ако докладът не бъде приет, каквато беше ситуацията с тези за 2008 и 2010 г. Сходен е и проблемът с ежегодното отчитане на Прокуратурата и ДАНС. Моментът е подходящ новото ръководство на Министерство на правосъдието да направи предложение за изчистването на този казус. Решението на този проблем би било много по-важно като цяло за държавата, отколкото например да се дискутира необходимо ли е присъствието в тази институция на ‘народния’ избраник, на Президента, с цялата неяснота пред кого ще се отчита този представител. На практика в тази ситуация на неуточнени контролни функции между представените в този колективен орган институции ще се окаже, че няма кой да контролира не само него, но и останалите членове на Комисията.
Според нас парламентарният контрол е възможно най-отворената форма на институционален контрол в България. Затова евентуалното освобождаване на Комисията от зависимостта й от премиера и президента би позволило по-голяма автономност при вземане на решения, успоредно със запазването на задължението за отговорност и отчетност. Алинея 2 от чл. 11 на проектозакона гласи, че “Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират”. С други думи и към момента квотата на парламента е достатъчна за прокарване на решения. Другият интересен момент е, че някъде из дискусиите е изпаднала възможността председателят й да упълномощава своите колеги да представляват Комисията. В работата на всеки колективен орган обаче често възниква нуждата от прилагане на тази практика.
От интервюто на Росен Плевнелиев не прави впечатление самият Президент да има ясна представа защо е необходим негов представител в Комисията. Трябва да изчакаме да чуем официално неговите аргументи. Интересно е обаче, защо още преди да бъдат изложени те, от парламентарната група на ГЕРБ веднага реагираха и едва ли не обещаха да върнат квотата между двете четения на законопроекта. Дали реакцията на заместник-председателя на групата и един от вносителите на Законопроекта не трябва да се разглежда като послание от типа “Мир да има, само да мине законопроектът”?
РМ