в. “Дневник”, 27 януари 2015 г.

Наскоро Търговското отделение на Върховния касационен съд поиска  Конституционният съд да направи тълкуване на член 12, алинея 2 от Конституцията, който се отнася до гражданските сдружения и гласи: “Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.”
Стефан Попов е един от юристите, които смятат, че питането е недопустимо.

Изказахте се доста радикално против възможността Конституционният съд да тълкува разпоредбата на Конституцията за гражданските сдружения. Защо?

– Върховният касационен съд задава два въпроса. Първо, дали “политически цели” и “политическа дейност” са две различни неща. Второ, каква “политическа дейност” и “цели” са недопустими за “гражданските сдружения” и присъщи само на партиите.

Първата част на запитването е безсмислена. Ясно е, че няма “политически дейности” без “политически цели”. Втората част на питането се отнася до определяне на кръг от “политически дейности” и “цели”, с които гражданските организации не могат да се занимават.

По втората част на питането ВКС очаква нещо като списък, изброяване на забранени за граждански организации политически дейности. Тук има две възможности. Едната е гражданските организации да не могат да имат “политическата цел” вземане на властта, макар по законен начин. Това е специифична цел на партиите. Другата възможност е по-широка. Според ВКС “граждански сдружения” не могат да имат “политически цели” и да извършват “политическа дейност”, свързани с основни конституционни въпроси. Според ВКС за тях е недопустимо да имат “цели”, свързани с разграждане на унитарния модел на държавата, териториалното й разкъсване, унищожаване на народния суверенитет и все такива неправдоподобни неща.

Подобни цели, обаче, следва да са незаконни не само за граждански организации, а и за политически, за партиите. Не е възможно да се определи кръг дейности, които засягат суверенитет, териториална цялост на държавата, за които партиите да могат, а друг да не може да говори или действа. Единствената политическа дейност или цел, която е присъща само на партиите,  е вземането по законен път на властта. Ако едно гражданско сдружение иска да вземе държавната власт, трябва да се превърне в партия. Толкова. Нищо повече. Но за подобен извод не е нужно тълкуване, това е очевидно.

Въпросът опира до това какво да се разбира под “политически цели” и “политическа дейност”?

– Да, в това е основният замисъл на питането. От една страна, “политическа цел” в тесен смисъл е вземането на властта. Тази възможност изисква политическа партия и съответна регистрация по определени критерии, режим на контрол, финансиране, отчетност и прочие.

От друга страна, обаче, всяка дейност от публичния ред може да се определи като политическа. Всяка дейност, засягаща живота на полиса е в широк смисъл политическа дейност. ВКС посочва примери с териториална цялост, унитарен характер на държавата, единството на нацията (каквото и да означава тази мъглявина), осъществяване на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет. И пита може ли “граждански сдружения” да се занимават с тези върховни въпроси на държавността.

Ето един пример. “Политическа дейност” и “цел”, без значение каква точно, е всяко занимание с темата по прехвърляне на суверенитет към ЕС. Тя се подвежда под израза на ВКС “ограничаване на държавния суверенитет”. Когато през  2003 групи граждански организации, заедно с партии правеха публични дискусии за нуждата от поправка в Конституцията в този смисъл, това забранена, противодържавна, анти-конституционна дейност ли е било? Според ВКС излиза че – да, било е противоконституционна дейност! Още повече, че ако “дейност” и “цели” не могат да се отделят, то явно целта е била криминална от най-висок порядък! Това, разбира се, е пълен абсурд.

Питането е злонамерено двусмислено или просто лишено от смисъл. Една свободна дискусия за “ограничаване на суверенитет” е “политическа дейност” в широк смисъл. На нея могат да се припишат и “политически цели”. Накрая тези “политически цели” да се определят като забранени. Не знам дали си дават сметка питащите какво точно питат, но това е скритата логика на въпроса им.

А какъв е конкретният повод за да отправи ВКС искането за тълкуване?

– Не знам, а и това не е важно. Мотивите са несериозни, свързани с въпроси на регистрацията на НПО-та. За съжаление, обаче, цялата Конституция е мислена по този начин, тя е дантела от поводи и конюнктури. Затова е толкова объркана.

Казахте “конюнктури” –  тълкувателното решение на КС № 3 от 2003 по питането на тогавашния главен прокурор Никола Филчев се оценяваше от наблюдатели като реверанс пред него, а последиците се оказаха с необозрим хоризонт?

– Не  реверанс, а  поръчка, както се поръчва пица по телефона. Последиците са известни – конституционният процес в България бе блокиран. След 2003-та година просто няма смисъл да се мисли за структурни промени, засягащи отношенията между властите. Те изискват Велико събрание, а то е химера, няма как на практика да стане, политическо е неправдоподобно, както днес е напълно ясно.

Освен това идеята, че Великото Народно събрание ще бъде по-разумно от Обикновено народно събрание, защото има повече депутати, е доста наивна. Напротив. Ако днес имахме Велико народно събрание, в него щеше да има или същото съотношение на партии, или по-лошо. Можеше да има още две непредвидими партии. В този смисъл необикновеното, извънредното, екзотично Велико народно събрание и само по себе си е риск.

А не е ли твърде радикална идеята ви КС изобщо да не прави тълкувания на конституционни разпоредби?

– Бих се радвал, ако е радикална, защото само радикалните идеи са концептуално чисти и ясни. Всичко останало е еклектика и мъгла.

Но не е радикална. Тя по принцип се вписва в логиката на конституционното действие и мислене. Позитивистите юристи в България смятат така: ето една неясна разпоредба, тя обърква. Нека питаме Съда, той ще я изясни, както върховните съдилища изясняват, и така ще се унифицират практики, правораздаване, ще се избегне чудене и неопределеност.

А как по друг начин да се избегне чуденето, когато нещо не е ясно?

– Убеждението, че тълкуванията изясняват Конституцията е наглед правдоподобно, но всъщност погрешно. Те дописват конституционния текст абстрахирано от всяка практика, умозрително, чрез игра с понятия и абстракции. Това е пътят към произвола, както добре личи от питането за значението на изрази като “политически цели” и “политическа дейност”, или за “форма на управление”. Пита се по принцип, метафизически, извън всякакъв практически контекст. И през този произвол се прокарват скрити политически планове, в случая някаква репресия към граждански организации в стила на Путин.

Съвременното разбиране за смисъл и значение в езика се опира не на абстрактни тълкувания и коментари, а на практиката по употреба. Тази практика няма как да бъде предварително набавена или подменена с абстрактните тълкувания. Всяка норма, в частност и конституционната, е универсална. Тя обхваща безкрайно множество хипотези за фактически събития. Това множество не може да бъде подведено предварително под някакво тълкуване. Поради това смисълът на едно конституционно положение е равно на неговата употреба, на неговото приложение. А това приложение, или употреба, са свързани с натрупване на практика. И ртази практика уточнява смисъла. Юристите смятат, че приложението може да последва директно от абстрактна норма, ако има пояснение какво тя означава. Но това е невярно и архаично и се разбира много добре в теории за значението, в политическата философия, в теория на международните отношения и т. н. Днес никой не смята, че смисълът на един текст е в друг последващ текст, каквато презумпция има зад идеята за абстрактното тълкуване.

Затова по принцип е редно думата “тълкувания” да се приема условно. Те произтичат от конкретни решения, по конкретно дело, тоест събитие, факт, жалба в общия случай. Когато има конкретен случай, тълкуването е ограничено до него и подобни на него, а не фалшиво универсално.

Такава е мъдрата логика на прецедентното право, към която се придвижва и Европейският съд за правата и високите национални съдилища. Конституцията трябва да се допълва и “дописва” по конкретен повод, прецедентно, а не изобщо, както става с тълкувателните решения. Правомощията, които се дават на КС с предварително тълкуване са неимоверно големи и са повод за произвол и злоупотреба. Както стана през 2003-та година и не само тогава.


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind

Copyright © 2012 - Risk Monitor -