Как да намерим реалния образ на организираната престъпност?
May 5, 2005 | Comments Off on Как да намерим реалния образ на организираната престъпност?
“Политики”, Брой 5, 2005
Във възприемането на организираната престъпност силно ме впечатлява процентът от 84%, които посочват, че организираната престъпност е мрежа от хора, която включва не само престъпници, но и хора във властта. 33% от анкетираните посочват, че въпросът е важен, приоритетен, слагат го високо, но не най-високо. Сред тях преобладават образованите, софиянци, частни собственици, тези със сравнително по-висок доход. При такова множество можем да очакваме да се появи по-диференциран отговор. Ако не знаех втория въпрос и неговия отговор, бих казал, че при такова множество като горното ще се появи не 7%, а много по-голям процент, и то диференцирани отговори, например 8% процента мислят това, 15% имат по-друг образ и т. н. Вместо това виждаме склонност да се построи едно множество, което, първо, е негативно дадено: “която включва не само престъпници, но и… власт, институции, партии” и накрая защитава нещо, което е призрачен предмет: “обществото като цяло”. И това са 84%. С висока увереност. На първо място, 84% са директно доказателство за неинформираност. Всяко нещо, на което си склонен да не му дадеш разчленен отговор по-скоро поставя въпрос какво всъщност стои зад него? Някаква обща тревога стои зад него, или някаква склонност да се мисли в приказки, но в никакъв случай не в информация или в дистинкции. И тука се питам следното нещо. Организираната престъпност, по аналогия с корупцията е такъв неопределен предмет, базово неопределен предмет, който самият може, или върху който могат да се генерират реторики във всякакви посоки, включително и образни констелации. В крайна сметка се стига до това – 84% склонност да кажеш, че един вид всичко, което намираш на територията на България или директно е, или е склонно да бъде, или е асоциирано с, или е аналогично на организирана престъпност. Ако си кажем, че това е състоянието на възприятията, 84% мислят така, нека да построим държавата върху тези 84% и ще получим нещо като цял един свят, построен като организирана престъпност. По-скоро останалото би било изключение.
Изследването е построено като че ли сякаш ние сме тук от правилната позиция и биваме питани за някакъв предмет. А в един момент се оказва, че този предмет заема пространство от 84% от нашите възприятия, тоест това изобщо не е предмет срещу нас. Това безспорно е някаква значителна тревога. И оттук нататък си мисля, че всички въпроси за конкретни знания, дистинкции, дефиниции и така нататък стават силно проблематични. Не от гледна точка на изследването, а от гледна точка на всякакви политики и мерки, програми и мерки. Не е ясно кое от тези неща би отговорило по някакъв начин на такова възприятие. Аз бих казал например, че при 84% ще се появи такава мощ на способността да превеждаш нещата и да ги превръщаш в организирана престъпност, че дори мерки срещу нея пак могат да се окажат част от нея. Тоест, при такова размиване аз не си представям рационалната политика и то в множествено число, политики. Нямам идея при такъв висок процент. Корупцията проявява подобни черти, тя се държи по подобен начин, защото много лесно се снабдява с квантор за всеобщност – всичко е болно, корумпирано, разядено, в резултат на което никога не можеш да построиш конкретен предмет. Или става все по-трудно, да кажем, да построиш целева група, сегмент, предмет и да се насочиш към него. Има групи, които са мафиотски построени и забелязани, обозначени са, имат съвсем ясни очертания, ясни или по-малко ясни, но излизат на сцената много ярко в средата на 90-те години. След това някъде потъват, след това се трансформират в нещо много по-софистицирано и много по-трудно за улавяне. А възприятието същевременно стои на равнището на “всички”, тоест то няма отговор, въобще няма образ на това къде е отишъл този феномен. Той не е изчезнал. Трансформирал се е в легални или полулегални бизнеси, тоест някакви неща, които изискват съвсем друг тип концептуализация на това “що е то?”. Ако съм разследващ журналист, какъвто за съжаление не съм, мисля си, че би ме притеснявала неразчленена употреба на израза “организирана престъпност”, в резултат на която споменаването на името с повод и без повод не ти дава възможност да повдигнеш по-сериозни въпроси. Ти разказваш истории и можеш да кажеш: “това е организирана престъпност”, “проститутките на улицата са организирана престъпност”; децата в двора ако се организират в групи от по три и започнат да чупят прозорци систематично, това е организирана престъпност; посочваш хотелите в Слънчев бряг, и те са организирана престъпност. И всъщност предметът на разследващия журналист в тая посока като че ли се разпада. Аз лично не виждам никаква роля за никакви граждански общества да борят организираната престъпност, а по-скоро роля по изправяне на тая цялата реалност, в която предметът е започнал да се разпилява.
Comments
You must be logged in to post a comment.