Интервю с прокурор Марко Дел Гаудио (Прокуратура „Антимафия“ на Република Италия)

03.12.2012

Марко Дел Гаудио е заместник прокурор на Неапол и ръководител на местната дирекция „Антимафия“. Магистрат е от 1995г., първоначално е съдия по наказателни и граждански дела, а през 2000 г. по собствено желание става прокурор. От началото на 2005 г. е  в дирекция Антимафия, където работи и в момента. Прокурор Дел Гаудио посети България като лектор на семинар с българските прокурори от Специализираната прокуратура на 8 ноември 2012г. по проекта на РискМонитор: „Върховенство на закона и организирана престъпност“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Разкажете ни малко за дирекция Антимафия, кои са били основните причини, поради които тя възниква и къде се намира в цялостната структура на прокуратурата?

Както всички знаят, създаването на прокуратура Антимафия е идея на Джовани Фалконе, произтичаща от неговия личен опит, от работата му с други магистрати от Палермо - Паоло Борселино, Антонино Капонето – магистрат от Флоренция,който когато отива да работи в Сицилия разбира, че за престъпления на мафията трябва да се работи в екип. След като Джовани Фалконе напуска прокуратурата и започва да работи в министерството, решава да създаде закон, който да оформи неговата идея. Така възникват тези прокуратури Антимафия.

Що се отнася до нейното място в прокуратурата, тя не заема особена позиция, не съществува никакво йерархическо върховенство. Всъщност тук става дума за част от прокуратурата, която е специализирана по отношение на нейните компетенции. Към всеки Апелативен съд съществува регионална прокуратура Антимафия, а Апелативните съдилища съответстват на областите в Италия с някои малки изключения. Магистратите от Антимафия работят често пъти в същите кабинети, където работят и прокурорите от обикновената прокуратура.

А каква е структурата на самата прокуратура Антимафия?

Съществуват приблизително 20 местни прокуратури Антимафия и една Национална прокуратура Антимафия. Регионалните на практика не зависят от никого. Това е малко трудно за разбиране, но цялата италианска магистратура не е структурирана на йерархичен принцип. Ако трябва да се каже от кого зависи една местна прокуратура Антимафия, може да се приеме, че до известна степен зависи от Главния прокурор, в чиято сграда са всъщност офисите на регионалната прокуратура,но със сигурност не зависи от Националната прокуратура Антимафия, която се занимава с координация, а не с разследване на конкретни престъпления.

Колко прокурори работят в Антимафия и как се подбират те? На какви критерии трябва да отговаря един прокурор, за да работи в Антимафия? Прокурорите в Антимафия имате ли специални привилегии (по-високо заплащане, охрана, персонални автомобили и т.н.) спрямо прокурорите от другите прокуратури в Италия?

В регионалните прокуратури „Антимафия” няма точно определен брой магистрати, които трябва да бъдат назначени. Зависи за коя от тях става дума. Най-големите, най-многобройните са в Палермо, където всяка от тях има около 30-ина магистрати. Това естествено зависи от присъствието на организирана престъпност в определена територия. Например и в Триест има такава прокуратура Антимафия, но мисля, че там има само един магистрат, тъй като в този район има много по-малко организирана престъпност. Мисля, че приблизителният брой за цялата територия е около 150 прокурори.

Подборът става по документи, няма изпит, който да се провежда за тази цел. Документите са свързани предимно с предишния опит на съответния прокурор. Магистрат, който реши, че иска да работи в тази прокуратура, подава молба да бъде прикрепен към магистрат от Антимафия, който вече има опит в този вид дейност. По този начин той започва да участва в процеси, въпреки че още не е приет на работа в Антимафия. Това служи за нещо като стаж. След изтичането на този период, съответният прокурор има право да подаде молба да бъде назначен. Изчаква се обаче да бъдат освободени места и тези, които са придобили по-голям опит, биват приети в прокуратурата Антимафия. Едно от изискванията от лична гледна точка на хората, които искат да работят в тази прокуратура, е готовността им да работят в екип, както и качествата, които трябва да притежават, за да могат да работят заедно с другите. Аз вече 7 години съм там и мисля, че действително това е много важен критерий. Прокурорите от Антимафия нямат привилегии, не печелят повече, не получават по-голяма заплата, не разполагат с повече средства. Що се отнася до охраната, такава се дава не само на прокурори в Антимафия, а на всички, които по причини, свързани с работата им, могат да се окажат временно под някаква заплаха. Това се случва доста често в прокуратурите Антимафия, но не е характеристика, която да се отнася единствено до прокурорите Антимафия. И един обикновен прокурор, ако бъде заплашен, има право на охрана.

Как се обучават прокурорите от Антимафия? Имате ли начално и текущо обучение, което да е задължително за всички прокурори от дирекцията? Организирате ли съвместни обучения и срещи за прокурорите в Антимафия от цяла Италия?

Съществува продължаващо обучение за прокурорите от Антимафия, което се отнася за всички италиански магистрати. Точно тази година бяхме събрани всички в едно училище на магистратурата и преминахме такъв вид обучение. До този момент имаше образователни структури, но самостоятелно училище не съществуваше. Вътре в тези структури за обучение се организират специализирани курсове за магистрати, които се занимават с определен вид разследвания и дела. Така например се организират курсове за магистрати, които се занимават с финансови престъпления. И по същия начин се организират и курсове за магистрати, които се занимават с организираната престъпност. Така че съществува обучение, но то не се отнася само до Антимафия, а до всички магистрати.

Какви са критериите едно дело да попадне в Антимафия? Само формални ли са, напр. за определен брой членове на престъпното сдружение или има и други?

Критериите са основно формални. В Наказателния кодекс е посочено кои престъпления попадат в правомощията на регионалната дирекция за разследване Антимафия. Обикновено става дума за мафиотски сдружения, за престъпления, извършени чрез използване на мафиотски форми, или пък за престъпления, които са в полза на мафиотски организации. В последно време, тази компетентност беше разширена и на Антимафия се поверяват и престъпления на сдружения,които се занимават с фалшифициране или които осъществяват контрабанда и трафик на наркотици.

След като веднъж делата са попаднали в Антимафия, как се определя тяхното разпределение?

Аз мога да отговоря за нашите дела в Неапол, защото няма единен критерий. Всяка прокуратура Антимафия организира работата си в зависимост от изискванията на конкретната територия. В нашия случай, ние приемаме един смесен критерий, който държи сметка за мястото, където действа съответната криминална организация и самата организация какво представлява. Например, ако допуснем съществуването на една организация като клан, всичките видове престъпления, свързани с тази група ще бъдат поверени на същите магистрати, които се занимават вече с нея, за да могат да имат специфична компетентност върху това сдружение. Освен това мафиотските сдружения в Италия са характерни с това, че действат на определена територия, което позволява на прокурорите и те да работят в съответния район.

Колко са делата, които прокуратура Антимафия разглежда годишно?

Не съм в състояние да дам отговор на този въпрос. Мисля, че прокуратура, като тази в Неапол, всяка година има около стотина дела на прокурор. Това е така, защото има дела, които се отнасят до цялото сдружение, но има и по-обикновени, които могат да се занимават само с един случай на изнудване, например извършено от трима или четирима души, членове на тази организация. В тези случаи разследванията са по-малко трудоемки и обикновено приключват много по-бързо. Но от гледна точка на работата не е толкова важен броят, а по-скоро качеството на процесите. Един процес за мафиотска дейност може да бъде много ангажиращ и може да продължи месеци, дори и години. Той може като бройка да е един, но като значение да е много по-важен.

Знаете ли приблизителния процент на осъдителните присъди?

В нашата прокуратура процентът на осъдените е много висок,защото прокурорът прави всичко възможно след приключване на разследванията да се стигне до процес. Понякога обаче не се стига до осъдителни присъди, защото правилата на процеса са много различни от правилата на предварителното следствие. Много често поради страх жертвите на престъпленията не повтарят това, което са казали по време на разпита в досъдебното производство. За съжаление италианският закон не разрешава показанията, които са дадени в досъдебната фаза да бъдат използвани в съдебната. Поради това лица, които са били арестувани абсолютно законно по време на предварителното следствие, въз основа на показания, дадени от жертвите, ако тези жертви не повторят това, което са казали в предварителното следствие, тези, срещу които се води следствието, могат да бъдат освободени.

Каква е приблизителната продължителност на едно разследване и един процес като цяло?

И тук не може да се отговори едностранно и с точност, защото разследванията за участие в мафиотски организации на практика никога не приключват. По принцип едно такова разследване би трябвало да продължава около 2 години. Но е възможно да бъдат регистрирани нови престъпления, свързани с това сдружение и разследването може да започне отново по отношение на хора, които в предишното разследване не са били арестувани. За съжаление нашите престъпни сдружения непрекъснато се увеличават. Като се арестуват 30-40 души, вече има точно толкова готови да заемат тяхното място.

Има ли специализирани съдебни състави за делата за организирана престъпност?

Не, няма. Това са нормални съдилища.

А според Вас, има ли необходимост от наличието на такива специализирани съдилища?

Мисля, че не, аз бих казал не. Смятам, че не, защото вярно че тези съдилища не са формално специализирани, но тъй като те непрекъснато се занимават с такъв вид процеси, фактически те от само себе си се специализират. Почти всички съдии в Неапол водят процеси срещу организираната престъпност.

Има ли в Антимафия специализирана структура за връзка с медиите? Можете ли да опишете накратко правилата за конфиденциалност, от които се водят прокурорите по време на разследването. Имат ли прокурорите дискреция при разкриване на определена информация по време на разследването?

Не съществува такава структура. Според закона отношенията със средствата за публична информация могат да стават само чрез главния прокурор, който може да делегира това правомощие на заместник-прокурора. И тъй като тези два органа, всъщност не участват в разследването, а само са осведомявани за това как върви разследването, информацията се дава от заместник-прокурора на неговия ръководител, който от своя страна осведомява медиите. Изтичането на информация не зависи от регионалната прокуратура. Тъй като изтичането на информация се смята за престъпление, когато това се случи, се завежда наказателно дело. Въпреки че много рядко може да се стигне до лицето или до мястото, откъдето е изтекла тази информация, тъй като огромен брой хора, участват в разследването, материално е почти невъзможно да бъдат блиндирани или затворени всичките сведения, за да се попречи на изтичането на информация.

Какво е отношението на медиите към работата на прокуратурата Антимафия?

Тук отново не може да се отговори еднозначно. Има голям интерес към работата на Антимафия, но целите на този интерес са различни. Част от пресата явно подкрепя инициативите на магистратурата, друга част е много критична, често защото това зависи от определени политически избори. И въпреки, че според мен работата на магистратурата остава безпристрастна, не са изключени манипулации и инструментализации, особено когато при разследването на дейността на организираната престъпност бъдат намесени хора, които са свързани с тази престъпност.

На какъв етап от разследването запорирате имуществото на престъпниците? На какво разчитат прокурорите в Антимафия за отнемане на престъпно имущество – на наказателни или граждански процедури?

Съществува наказателна конфискация, даже различни видове наказателна конфискация. Наскоро бяха извършени промени и всички съществуващи в тази сфера норми бяха обединени в един текст. В Италия основно се използва т.нар. превантивна конфискация, но съществуват и разпоредби, позволяващи конфискуването на собствеността на мафиотите и на лица, свързани с мафията, по време на процеса. От няколко години насам в Италия се обсъжда идеята да се подсили възможността за конфискация на имуществото на мафиотските организации. Проблемът в това отношение е преди всичко до обучението на полицейските сили и икономическите средства, които биват вложени в този вид дейност. И в този сектор има много за подобряване.

Разследванията на финансовите престъпления са много сложни. Необходими са познания по банково дело, счетоводство, трябва да има добри познания при работа с документите, а домомента това не беше включено в подготовката на полицаите. Те биват обучавани да се занимават основно с убийства, обири, нападения, които със сигурност изискват абсолютно други качества и методи. А за добрия изход на разследванията на финансови престъпления е много важно силите на полицията да могат да имат такъв вид култура, позволяваща им да разследват и такъв тип престъпни дейности. В Италия най-добре оборудваната за подобен вид разследвания структура е финансовата полиция, която традиционно има такъв вид компетенция. Струва ми се обаче, че е необходимо всички, които работят в полицията, да получават подходящото образование, включително и магистратите, които също не винаги притежават нужните познания в тази сфера. Не случайно преди да започне работа в Антимафия, Джовани Фалконе се е занимавал с фалитите, с правата на търговски организации, които са фалирали. Ако се мисли от тази гледна точка става ясно защо Фалконе се е интересувал толкова много от икономическия и финансов профил на мафиотските организации. Така че ние като магистратура също трябва да осигурим образование за младите в тази сфера.

На какъв етап от разследването се запорира имуществото?

Запорирането се осъществява в момента на задържането, защото ако се забави, особено когато става дума за пари, за движимо имущество, акции, полици, то може веднага да бъде прехвърлено на роднини или на деца. Важно е също така недвижимото имущество да бъде вписано в регистъра, защото в противен случайби могло да бъде продадено, преди  държавата да може да го конфискува.

Как се осъществява управлението на запорираното и конфискуваното имущество?

В Италия съществува държавна агенция - Агенция за конфискуваната собственост, която управлява тези конфискувани имоти и ги връща на общините.Общината от своя страна ги използва за обществени цели. Например, ако бъде запорирана или иззета голяма сграда, в нея може да се настани училище или казарма на карабинерите, или на пожарникарите. През последните години беше осъществен един много важен експеримент – кооперативи от доброволци се грижат за обработването на земи, конфискувани от мафията, след което продават продукцията от тези земи. Наскоро с един мой колега запорирахме едно дружество, което притежава футболен отбор. Ние го превърнахме в отбор, който кръстихме футболен отбор за право, като целта ни беше да поощрим респекта към закона в Италия.

Как Италия се справя с проблема, според който конфискуваното имущество, обявено за продан в публичен търг, често пъти попада отново в ръцете на мафията чрез подставени лица? Бяхме прочели, че дори е имало магистрати, които са се обявили против това имуществото да се продава на публични търгове?

Този проблем наистина съществува, именно защото е трудно да се разбере винаги кой стои зад подставените лица. Въпреки това обаче, аз си мисля, че е добре да се продават, защото в противен случай, те постепенно губят стойността си. Желателно е да бъдат превърнати в пари, т.е. да бъде взета цената им и после тези пари да бъдат вложени в полезни за обществото дейности. Ще дам един пример - аз и моят колега Арни Туро, с когото работим заедно, преди около 3 години запорирахме голямо количество фирми, занимаващи се с производство на машини за хазартни игри. Тези фирми имаха почти монополно значение в Южна Италия. В момента, в който наложихме запор върху тях, националната фирма, която се занимава с хазарта, предложи на съдията около 70 милиона евро, за да ги откупи. Ние от прокуратурата дадохме положително мнение за тази операция, но съдията реши, че е по-добре да не се продават.По този начин през годините фирмите загубиха пазарната си стойност, защото бяха управлявани от един съдебен администратор. Поради това си мисля, че е по-логично да се направи опит да се извлече най-добра полза от тези иззети имущества и ако случайно ги закупи отново организираната престъпност, те отново могат да бъдат конфискувани. По този начин организираната престъпност харчи пари, които обаче не им се връщат.

Има ли практика прокурорите в Италия да сключват споразумения с обвиняемите по дела за организирана престъпност?

Не, споразумението не съществува в италианската система. Това, което се използва е бързото производство.

Италия е известна с т.нар. сътрудници на правосъдието, можете ли да ни разкажете малко повече за възникването на този институт, за трудностите, които се срещат сега при прилагането му?

Идеята за сътрудниците на правосъдието се появява по време на борбата с тероризма през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато Италия минава през един много сложен и мрачен момент. Тогава бяха осъществени убийства на магистрати, на профсъюзни лидери и разбира се, убийството на Алдо Моро, осъществено от терористични групи. През онези години някои от хората, свързани с тези терористични банди, започнаха да се отделят от тях, да ги напускат и да дават показания пред съдебната власт. В онези години думата, която се използва в Италия - „разкаял се” - имаше наистина смисъл,  защото много често хора, включени или участвали в тези терористични организации, в даден момент действително започнаха да се разкайват за тази своя дейност. Често пъти хората, членуващи в тези организации, бяха хора с висока култура. През годините си дадохме сметка, че при такива организации, които са със сложна структура и са тайни, единственият начин да се получи информация за разследването е тази информация да идва отвътре, от самата организация. Впоследствие беше приет закон, който уреди поведението и отношението към сътрудниците на правосъдието и който на няколко пъти беше изменян. Основните характеристики са, че сътрудниците на правосъдието трябва да кажат абсолютно всичко, което знаят по отношение на престъпленията и хората, членуващи в тази криминална организация и най-вече да предоставят информация за нейните притежания и богатства.Събирането на тази информация трябва да стане в рамките на 180 дни, които започват да текат от момента, в който лицето подава молба, че иска да стане сътрудник на правосъдието. Сътрудниците на правосъдието могат да бъдат разпитвани единствено от прокурора на Антимафия от съответния район, а не от полицията. Техните показания са задължително описани в специален протокол, но биват записани и на аудио носител. Държавата гарантира по-мек затворнически режим и защита на сътрудника на правосъдието и на неговото семейство. Освен това му предоставя жилище и осигурява заплата за него и семейството му. В случаите, когато той бива освободен, държавата му осигурява защитено място, където да живее заедно със семейството си. Това място е известно само на централния офис, който се занимава със защитата на тези лица. Това е организация, която е към Министерство на вътрешните работи и която се занимава именно със защита на сътрудниците на правосъдието. Лицето, което е решило да сътрудничи, е длъжно да дава показания по време на всичките процеси, в които е призовано като свидетел. Има задължението да не използва никога правото си да не отговаря т.е. той е задължен да отговаря на всички въпроси, на всичко това, което изискват страните. Ясно е, че той е задължен да казва истината и не трябва да укрива пред прокурора Антимафия никаква информация,която притежава.

Трудностите през последните години се дължат най-вече от процесуална гледна точка на този срок от 180 дни, който е задължителен и не може да бъде променен. Често пъти се оказва прекалено кратък, най-вече защото напоследък възможностите за такива разпити се влошиха много. Прокурорите трябва да ходят на място, в съответния затвор и да разпитват сътрудниците там. Това принуждава прокурорите да пътуват непрекъснато по италианските затвори, което изисква време, с което прокурорите не разполагат, тъй като са заети по време на процесите и с други дейности. От друга страна има сътрудници на правосъдието, които могат да кажат изключително много неща. Не е лесно да си програмирал известен брой разпити в рамките на тези 180 дни,  които да дават възможност да бъде получена цялата информация. А от административна гледна точка главната трудност е липсата на финансови средства, защото за държавата е прекалено голям разход да осигурява защитата на тези лица. Поради липсата на достатъчно средства сега условията на живот, които се предлагат на сътрудниците на правосъдието са значително по-лоши, отколкото беше преди няколко години. Това от своя страна не окуражава хората да сътрудничат на правосъдието.

Какви са другите специални методи за разследване на организираната престъпност?

Италианското законодателство улеснява някои дейности, свързани с разследването на престъпления, извършени от мафията. Например, събирането на доказателства чрез подслушване на лица, срещу които се води следствие, отговаря на най-прости критерии. Когато някой трябва да бъде подслушван във връзка с обикновено престъпление, за да се получи разрешение, е необходимо да има много улики за извършено тежко престъпление. Когато обаче става дума за искане да бъдат подслушвани мафиоти, е достатъчно да има достатъчни улики за извършено престъпление, а не за тежко такова. Що се отнася до техниките на разследване мисля, че в този момент е много важно да се правят разследвания на финансовото състояние.  Един инструмент, който нямат обикновените прокуратури, е масива от информация, с който разполага прокуратурата Антимафия. Този масив от информация е много богат и много добре действащ, защото дава възможност да се обработва огромно количество информация, от която да се извлекат данни за лица, свързани с организираната престъпност. Това е инструмент, с който разполагат само магистратите от прокуратурите Антимафия и силите на реда нямат право да го ползват. Полицейските служби могат само да използват тази информация, в случаите, когато тя е изискана официално от някой от магистратите от Антимафия. Освен това, за да могат да я ползват, съответният прокурор трябва първо да даде съгласието си и да издаде необходимото разрешение за ползване.

Използват ли прокурорите от Антимафия “агент под прикритие” в техните разследвания? Говори се, че Италия има по-скоро консервативно поведение в използването на този метод на разследване.

Да, може да се използва, но не е много често срещано. Най-често се прибягва до този институт в случаите на разследване на трафик на наркотици. В рамките на тези разследвания (наречени под прикритие), е възможно да бъдат забавени някои задържания, с цел да се разбере кой е човекът, който трябва да получи пратката. През 2010г. в Италия бе приет един закон, който урежда тази материя и на практика разширява възможността за използването на агенти под прикритие.

Кои са основните италиански институции и отдели в тях, с които най-често си сътрудничите в Антимафия? Имате ли специална организация на междуинституционалното взаимодействие в Италия? В международен план в Антимафия имате ли по-специални възможности за сътрудничество от другите прокурори в Италия?

Институциите, с които ние работим най-много, са специалните полицейски служби. Трите сили на полицията – карабинери, полиция и финансова полиция разполагат с екипи от големи професионалисти, които се занимават изключително с организираната престъпност. Друга институция, която използва прокуратурата,е една специална служба, създадена в италианската централна банка. През 2006 г. бе приет закон, който даде възможност да се поиска сътрудничество от страна на централната банка и да се предостави финансова информация за сметки, движения на средства по отношение на лица, свързани с мафията. За тази цел се изисква едно простичко искане за разрешение, което може да бъде направено от всеки един магистрат.

От международна гледна точка не съществува нищо специално от страна на регионалната прокуратура Антимафия. Правилата за международно сътрудничество са абсолютно същите, както за прокурорите от Антимафия, така и за обикновените магистрати. Съществуват международни структури, които улесняват изключително много разследванията, в които са намесени повече от една държава. Структури, като Евроджъст и т.нар. “свързващи магистрати” са изключително полезни. Поради икономически причини обаче сегашното правителство отделя по-малко средства и всъщност изтегли голяма част от италианските магистрати за връзка от много страни. А те бяха изключително полезен инструмент. Аз, например, съм работил много с такива свързващи магистрати в Испания, които спомагаха за опростяването на процедурите при разследване на международни  престъпления.

Изобщо мога да кажа, че италианското правителство през последните години не е направило кой знае какво, за да бъдат изпълнени решения на ЕС в наказателната сфера. Както е известно, за да бъдат ефективни всички тези изисквания на ЕС, трябва да бъдат последвани от национален закон, който да изпълнява неговите насоки. Италианското правителство не се погрижи да изпълни тези искания и най-вече се усеща липсата по отношение на въвеждането на разпоредби, отнасящи се до европейските изисквания за конфискация на имущество и за т.нар. европейско доказателство. И трябва да кажа, че това пречи не малко на международните отношения. Въпреки това обаче, тъй като италианските криминални организации присъстват все по-масово и все повече в други европейски страни, голяма част от чуждите ни колеги се обръщат към нас с молба за сътрудничество. Аз имам много положителен опит от сътрудничество и общи разследвания в Испания, Германия, Румъния, Франция и Португалия.

Кои са типичните престъпления, които разследвате в прокуратура Антимафия?

Класическите престъпления са мафиотски сдружения, трафик с оръжие, с наркотици, убийства. Ако погледнете т. 3 на чл. 416 bis от Наказателния кодекс, ще видите, че мафиотската организация не е тази, която просто убива или осъществява кражби. Законът посочва, че мафиотски е този състав, който се опитва да придобие публична власт, да попречи на конкуренцията, като отрови пазара, налагайки собствените си икономически дейности. През последните години в практиката си се сблъсках с едно много важно престъпление, което се отнася до незаконната конкуренция, осъществена чрез насилие или заплаха. Хора от Камората, използвайки силата си за сплашване, заплаха и насилие, успяват да наложат собствените си фирми. Например, фирмите, които се занимават с продажба на вар, биват наложени на всички предприятия, така че който иска да построи каквото и да е на определено място, не може да купи от други конкурентни фирми, а трябва да го купи от фирмите на Камората. Това се прилага и по отношение на фирми, които продават или отдават под наем машини за строителство (багери, камиони). В Италия съществува законодателство, регулиращо обществените търгове, според което, когато предстои изграждането на обществено значими сгради, общината е задължена да обяви конкурс. В зависимост от размерите на проекта, се изисква и обявяване на търга и на европейско ниво. Организираната престъпност обаче пречи да бъде прилаган този механизъм и чрез корупция на общински и обществени служители или чрез употреба на сила прави така, че тези конкурси накрая биват спечелени от фирмите на Камората. Откривали сме, че дори и училища, казарми на карабинерите, съдилища са били построени от фирми на Камората посредством подставени лица.

Друго характерно за Италия и напоследък много често срещано престъпление е описано в чл. 12на Закон № 306 от 92 г., приет след убийството на Фалконе и Бурселино, според който могат да бъдат обвинени в престъпление лица, които си приписват по фалшив начин имоти, притежание на Камората. Това се прави с цел да попречат тези имоти да бъдат запорирани и конфискувани от прокуратурата. На практика се оказва, че фирми, които излгеждат напълно легални и със значителна дейност, принадлежат на важни представители на организираната престъпност, които ги управляват посредством подставени лица.

А знае ли се приблизително колко членове има Камората?

Не, това никой не може да го каже, защото броят им се мени непрекъснато. Проблемът е по-скоро социален, а не толкова съдебен. Филмът “Гомора”  например дава възможност човек да се запознае и прецени явленията, характерни за този регион. Може би това е мястото, където се продава най-голямо количество наркотици. На тази територия в едно семейство е възможно да има двама братя, единият от които да е зидар, да работи по 8 часа на ден, на черно, разбира се, без да има никакъв договор или осигуровки и на месец да печели най-много 1000 евро, а другият - може би дори 16-17-годишен, само ако се занимава с това да наблюдава територията, на която се разпространяват наркотиците, да предупреждава, да контролира, да получава наркотиците, да ги носи в скривалище, печели средно 5-6 хиляди евро само за тази работа, която не му отнема повече от 2-3 часа дневно. Ако този човек бъде арестуван, има други 100 души, които са готови да вземат неговото място, за да си купят маркови обувки, които струват 150 евро, за да имат хубава кола, за да имат по-хубаво яке и т.н. Затова казвам, че срещу този социален проблем е изключително трудно да се воюва, защото на практика ние, магистратите, вече сме изгубили тая битка. В тези райони е необходимо да има училище, социални служби, трябва да има определена култура. Затова и никой не може да каже колко са. Много са и много искат да бъдат. Този тип хора могат да бъдат неутрализирани до едно определено ниво, но това няма да реши изцяло проблема. Тук се намесва отговорността и на други държавни институции. Аз вярвам много в училището, в културата, но за целта е необходимо правителството да вложи средства в тази дейност. Църквата върши много важна дейност в тези структури, но тя не може да бъде оставена единствено на инициативата на местния енорийски свещеник. Спирането на тази дейност парадоксално не е работа само на магистратурата.

Какви съвети бихте дали на българската специализирана прокуратура?

Не мисля, че съм в състояние да давам никакви съвети (смее се). Ние казваме едно нещо, което може би не е много приятно и леко пресилено, но трябва да си даваме сметка, че всяка сутрин, когато отиваме на работа, ние всъщност отиваме на война. Ние се смятаме за участници във война, която се води с оръжията на културата, на закона, на силата, на нервите.Сутрин, като си облечеш сакото и си сложиш вратовръзката, си казваш, че отиваш на сериозна битка. За този вид работа трябва да имаш необходимата доза твърдост, да имаш хъс т.е. силата да не отстъпваш. Винаги да си концентриран върху целите, които ти поставя тази работа. Но това не е съвет, това е нещо, за което ние всеки ден си даваме сметка. Това може би звучи доста песимистично, но аз вярвам, че през тези години в някои части на Италия свършихме добра работа. Една част от криминалните организации са почти унищожени – техни представители, които се укриваха, бяха заловени и арестувани. Усилията трябва да бъдат насочени срещу това да не се позволи да се организират наново. Проблемът е, че това са организации, които се възстановяват веднага. Затова никога не може да се каже, че сме свършили. Затова става въпрос за война, която на практика няма край.

Интервюто проведе: Рада Смедовска-Тонева

Вашето мнение:
Коментари по темата: