яну
24
Квоти за всички, но контрол от никого?
януари 24, 2012 | Leave a Comment
Коментар върху някои недостатъци на новия законопроект за отнемане на незаконно придобитото имущество
Най-важният момент от дебата върху новия Проектозакон за отнемане на незаконно придобито имущество е свръзан с квотите в бъдещата комисия, която ще го прилага. Последните сигнали от парламентараната група на ГЕРБ и ”меките закани” на новия президент дават удобен повод да припомним историята на тази дискусия.
Една от основните препоръки в мониторинговия доклад на РискМонитор (2011 г. ) за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност от миналата година, бе да се определи ясно източникът на нейния мандат. Според предложението, както председателят, така и всички останали членове на Комисията трябваше да бъдат избирани изцяло от Народното събрание с мотива, че по този начин тя би била по-отговорна спрямо парламента. Досегашната й практиката показа, че председателят, назначен от премиера, не е отговорен пред парламента и следователно работата му не подлежи на публичен контрол. Относно президентската квота позицията на РискМонитор е, че няма обективна необходимост от нея в тази комисия. Президентът няма преки правомощия по правоприлагането и борбата с престъпността. Президентската квота в Комисията е по-скоро механично следствие от дефектния конституционен модел в България, отколкото резултат от целенасочено, прагматично действие.
В новия законопроект няма видимо разрешение и на друг ключов проблем, поставен от РискМонитор, а именно въпроса за отчетността на Комисията. Член 15 гласи, че Комисията ежегодно трябва да представя доклада си до 31 май в Народното събрание. Впоследствие този доклад се предоставя на Министерски съвет и на Президента и се публикува на сайтовете на съответните администрации. Отново не става ясно обаче какво се случва, ако докладът не бъде приет, каквато беше ситуацията с тези за 2008 и 2010 г. Сходен е и проблемът с ежегодното отчитане на Прокуратурата и ДАНС. Моментът е подходящ новото ръководство на Министерство на правосъдието да направи предложение за изчистването на този казус. Решението на този проблем би било много по-важно като цяло за държавата, отколкото например да се дискутира необходимо ли е присъствието в тази институция на ‘народния’ избраник, на Президента, с цялата неяснота пред кого ще се отчита този представител. На практика в тази ситуация на неуточнени контролни функции между представените в този колективен орган институции ще се окаже, че няма кой да контролира не само него, но и останалите членове на Комисията.
Според нас парламентарният контрол е възможно най-отворената форма на институционален контрол в България. Затова евентуалното освобождаване на Комисията от зависимостта й от премиера и президента би позволило по-голяма автономност при вземане на решения, успоредно със запазването на задължението за отговорност и отчетност. Алинея 2 от чл. 11 на проектозакона гласи, че “Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират”. С други думи и към момента квотата на парламента е достатъчна за прокарване на решения. Другият интересен момент е, че някъде из дискусиите е изпаднала възможността председателят й да упълномощава своите колеги да представляват Комисията. В работата на всеки колективен орган обаче често възниква нуждата от прилагане на тази практика.
От интервюто на Росен Плевнелиев не прави впечатление самият Президент да има ясна представа защо е необходим негов представител в Комисията. Трябва да изчакаме да чуем официално неговите аргументи. Интересно е обаче, защо още преди да бъдат изложени те, от парламентарната група на ГЕРБ веднага реагираха и едва ли не обещаха да върнат квотата между двете четения на законопроекта. Дали реакцията на заместник-председателя на групата и един от вносителите на Законопроекта не трябва да се разглежда като послание от типа “Мир да има, само да мине законопроектът”?
РМ
ное
15
Пресконференцията от 25 октомври в снимки
ноември 15, 2011 | Leave a Comment
Преставяне на доклада „За“ и „Против“ легализация на проституцията – София Прес. Целия фотоархив на събитието ще откриете в нашата Picasa.
 |
|---|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
фотография: Нико Янев |
ное
3
Пресконференцията от 1 ноември в снимки
ноември 3, 2011 | Leave a Comment
На 1 ноември в БТА бе представен докладът на РискМонитор за ролята на народното събрание в борбата с организираната престъпност и политическата корупция.
Ето няколко снимки от събитието, което по-късно ще бъде представено и с кратък филм.
Авторите на доклада:
Проф. Георги Д. Димитров:
Доц. д-р Румяна Коларова:
Доктор Стойчев:
Въпроси от журналисти:
Отговори:
юли
27
Ренесансът на Бомбата
юли 27, 2011 | Leave a Comment
Бомбата, която още от времето на Гай Фокс трака в куфара на Човека, след продължително отсъствие, направи своето публично завръщане в България през 90-те години на ХХ век. Това носталгично за детството ни Средновековие, когато в жестоки междуособици групировките отвоюваха феодални владения върху тялото на комунистическата империя. Една от първите, експлозията отекна с името на Йордан Марков, представител на СИК във Варна, взривен в асансьора заедно с грузинеца Мамука Данеладзе в студената ноемврийска сутрин на 1996 г.
Новото хилядолетие донесе на феодална България монарх-обединител, но бомбената война сякаш стана по-силна. Отново през ноември (2000 г.) заедно с обитателите си бе вдигната във въздуха стая 103 в софийския хотел Амбасадор. Загина арменецът Арташес Суренович Тер-Овсепян. Бомбата упорито искаше да свърже ореола си с опасното „предприемачество“, със света на мутрите. На 30 януари 2002 г. с взрив бе екзекутиран Димитър Димитров – Маймуняка. Друга зимна детонация разтърси централата на „БулИнс“ на бул. „Джеймс Баучър“, за да убие петролния играч Стоил Славов (януари 2004 г.) Шумен фойерверк извади от прикритието му и показа на публиката Иван Тодоров – Доктора, чийто мерцедес гръмна на Цариградско шосе, тъкмо пред сградата на бившия комбинат „Димитър Благоев“ (2003 г.) На него обаче бе съдено да умре иначе.
Близо до прякорите, и … близо до чалгата. Само преди две години Бомбата унищожи блясъка на поп-фолк клуб „Неро“ (2009 г.) В същата графа вестникарската хроника е записала покушението над ямболската дискотека „Гранд“ (2008 г.), бургаската „Екстази“ (2002 г.) и много други.
Но „Адската машина“ помни различни времена. Далеч от фолка, тъмните сделки и контрабандните канали. Тя е страшното евангелие на руските народоволци, които почти в религиозен екстаз бъркат желето на нитроглицерина, проповядват сред народа и един след друг слагат край на кариерата на велики князе, генерал-губернатори, полицейски началници, тайни съветници и така – до самия император, Александър Втори, Освободителят на крепостниците (и на българите). На първи март 1881 г. бившият студент Гриневицки се взривява – заедно с монарха. По ирония на съдбата динамитният крал Алфред Нобел създава първите си фабрики за морски мини именно в Русия.
На Балканите бързо откриват динамита за политическа употреба. През 1903 г. анархисти от Солунската българска мъжка гимназия организират масова атака. Потопен е френският параход “Гвадалкивир”, взривен е клонът на банк Отоман, експлоадира газопроводът при Сяр, гранати падат по кафенета и театри. В сянката на фанатиците започват се мяркат и силуетите на политически кукловоди. Точно преди Голямата война наемници извършват атентат в градското казино в София, а подозренията хвърлят върху Никола Генадиев, агент на Антантата, близък до македонските среди (в преследването на виновниците искал да издигне свое протеже за софийски градоначалник). После бомбата на комунистическата партия трябва да стовари куполите на Света Неделя върху естаблишмънта, примамен там с друго политическо убийство. Участието на съветските служби остава недоказано.
Изглежда времената на политиканстващата Бомба се завръщат в България. Три взрива през 2011-та изместиха фолк-клубовете от хрониката на атентатите. През февруари мишена бе редакцията на вестник “Галерия”, през юли – клубовете на ДСБ и РЗС. Тротиловата шашка напуска страната на мутрите и влиза в политиката. (Или пък политиката отива при дискотеките). Прилича на нашето “европейско бъдеще”. В Осло то стана реалност.
Нико
юли
4
Скромна статия в „Работническо дело“
юли 4, 2011 | Leave a Comment
Вестник „Работническо дело“, брой 323 от 19 ноември 1987 г. ни съобщава кратко и свенливо:
„Вчера бе подписано споразумение за създаване на смесено българо-английско дружество ‘Баймакс’, в което съдружници са Българската индустриална стопанска асоциация, Стопанската банка и фирмата ‘Холис Индъстрийз’ от групировката на Робърт Максуел. На подписването присъстваха другарят Огнян Дойнов, министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров, както и посланикът на България във Великобритания Димитър Жулев, ръководители на стопански обединения.“
„Баймакс“ обаче се занимава с много интересни сделки, които не заслужават такава пестеливост. От материалите в Централния държавен архив (фонд 913, опис 42, архивна единица 32, л. 110) научаваме, че дружеството „организира и оказва съдействие по време на преговорите между специализираната фирма за управление на финансови средства ‘Лондон и Бишопсгейт’ и Българска външнотърговска банка, в резултат на които беше подписан съответен договор за управление на значителни валутни средства на страната.“
Какво означава „значителни валутни средства“? Отговарят ни архивите на БНБ, достъпни днес в интернет. В том 5, част 4, на страница 304, стои поверителното предложение на председателя на банката, Васил Коларов „относно даване съгласие БНБ да инвестира част от стратегическия валутен резерв на страната в ценни книжа чрез английска банкова компания“. Коларов пише:
„Предлагаме да се обсъди решение сумата да бъде до 200 млн. щатски долара, като БВБ подпише договора за сума 50 млн. щатски долара и при получаване на положителен резултат, без да се налага да се взема ново решение, да може сумата да се увеличава до 200 млн. щатски долара.“
И наистина, Министерският съвет с решение №63 от 27.04.1988 г. дава разрешение Българска Външнотърговска Банка да „инвестира до двеста милиона щатски долара от стратегическия валутен резерв на страната в английската финансова компания ‘Ландън енд Бишопсгейт Интернешънъл Инвестмънт Менъджмънт Пи Ел Си’.“
Малко допълнителна информация. Основен акционер в London and Bishopsgate отново е Робърт Максуел, кавалер на орден „Стара Планина“ от 1983 г., известен с тениската си King of Bulgaria, издател на съчиненията на другаря Тодор Живков зад граница. Същият Максуел, който посредничи при оборудването на българската индустрия с машини „втора употреба“, взема на работа при себе си Огнян Дойнов след промените и загива мистериозно в морето край Канарските острови, за да остави купища дългове вместо очакваната от всички финансова империя.
Изключително любопитни герои и такива важни събития, а навремето са минали пред очите ни с няколко сухи реда в „Работническо дело“, което тогава неразумно предавахме на вторични суровини.
Нико