Бомбата, която още от времето на Гай Фокс трака в куфара на Човека, след продължително отсъствие, направи своето публично завръщане в България през 90-те години на ХХ век. Това носталгично за детството ни Средновековие, когато в жестоки междуособици групировките отвоюваха феодални владения върху тялото на комунистическата империя. Една от първите, експлозията отекна с името на Йордан Марков, представител на СИК във Варна, взривен в асансьора заедно с грузинеца Мамука Данеладзе в студената ноемврийска сутрин на 1996 г.

Новото хилядолетие донесе на феодална България монарх-обединител, но бомбената война сякаш стана по-силна. Отново през ноември (2000 г.) заедно с обитателите си бе вдигната във въздуха стая 103 в софийския хотел Амбасадор. Загина арменецът Арташес Суренович Тер-Овсепян. Бомбата упорито искаше да свърже ореола си с опасното “предприемачество”, със света на мутрите. На 30 януари 2002 г. с взрив бе екзекутиран Димитър Димитров – Маймуняка. Друга зимна детонация разтърси централата на “БулИнс” на бул. “Джеймс Баучър”, за да убие петролния играч Стоил Славов (януари 2004 г.) Шумен фойерверк извади от прикритието му и показа на публиката Иван Тодоров – Доктора, чийто мерцедес гръмна на Цариградско шосе, тъкмо пред сградата на бившия комбинат “Димитър Благоев” (2003 г.) На него обаче бе съдено да умре иначе.

Близо до прякорите, и … близо до чалгата. Само преди две години Бомбата унищожи блясъка на поп-фолк клуб “Неро” (2009 г.) В същата графа вестникарската хроника е записала покушението над ямболската дискотека “Гранд” (2008 г.), бургаската “Екстази” (2002 г.) и много други.

Но “Адската машина” помни различни времена. Далеч от фолка, тъмните сделки и контрабандните канали. Тя е страшното евангелие на руските народоволци, които почти в религиозен екстаз бъркат желето на нитроглицерина, проповядват сред народа и един след друг слагат край на кариерата на велики князе, генерал-губернатори, полицейски началници, тайни съветници и така – до самия император, Александър Втори, Освободителят на крепостниците (и на българите). На първи март 1881 г. бившият студент Гриневицки се взривява – заедно с монарха. По ирония на съдбата динамитният крал Алфред Нобел създава първите си фабрики за морски мини именно в Русия.

На Балканите бързо откриват динамита за политическа употреба. През 1903 г. анархисти от Солунската българска мъжка гимназия организират масова атака. Потопен е френският параход “Гвадалкивир”, взривен е клонът на банк Отоман, експлоадира газопроводът при Сяр, гранати падат по кафенета и театри. В сянката на  фанатиците започват се мяркат и силуетите на политически кукловоди. Точно преди Голямата война наемници извършват атентат в градското казино в София, а подозренията хвърлят върху Никола Генадиев, агент на Антантата, близък до македонските среди (в преследването на виновниците искал да издигне свое протеже за софийски градоначалник). После бомбата на комунистическата партия трябва да стовари куполите на Света Неделя върху естаблишмънта, примамен там с друго политическо убийство. Участието на съветските служби остава недоказано.

Изглежда времената на политиканстващата Бомба се завръщат в България. Три взрива през 2011-та изместиха фолк-клубовете от хрониката на атентатите. През февруари мишена бе редакцията на вестник “Галерия”, през юли – клубовете на ДСБ и РЗС. Тротиловата шашка напуска страната на мутрите и влиза в политиката. (Или пък политиката отива при дискотеките). Прилича на нашето “европейско бъдеще”. В Осло то стана реалност.

Нико


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind