Винаги е особено тревожно, когато в България се заговори за душевноболни хора. Има тежка стигма върху хората с психически проблеми, наследена от социалистическите времена, когато луди няма. А доколкото ги има, те биват институционализирани в изолирани болници, далеч от нормалните. За съжаление, процесът на реформиране на този подход, както на институционално и политическо ниво, така и на обществено, е твърде бавен.

Положението, в което се намира психиатричната помощ в България изобщо е пагубно. Занемарената система, от своя страна, през годините е съпътствана от липса на публичен дебат по отношение грижата за хора с психични разстройства. Изобщо психиатричната тема стои екзотично, много далеч от ежедневния публичен живот. Това доопълнително подхранва дискриминационният кръг, в който хората с такива проблеми попадат.

Покрай случая в Лясковец отново има повод страховете на неинформираните да излезнат на повърхността на публичното говорене. Министърът на здравеопазването Таня Андреева заяви пред БНР, че до есента ще бъде изготвен единен регистър на хората с психични проблеми. Това съобщение премина през публичното пространство съвършено безкритично от страна на медии и граждани. Изобщо безпроблемното говорене за хора с психични разстройства като анонимна маса неясна опасност е най-малкото нецивилизовано. Когато това идва от министър на здравеопазването и от премиер, означава, че държавата мисли през призмата на контрол и санкции, вместо грижа и превенция, докато (и защото) основно не разбира психичното здраве, наред с основните човешки права, които би рарушила, ако изготви такъв регистър*.

Все пак, трябва да се признае поне, че медийното говорене – с изключение на изказването за регистрите – през тази седмица не издава никакво съмнение, че отговорността за случая в Лясковец е на МВР. Има спорове кой по веригата е бил най-некомпетентен и небрежен. Това обаче – макар и важни – са подробности на фона на основния проблем, а именно, че МВР функционира без да бъдат адресирани палитра от институционални дефицити и проблеми, които в крайна сметка винаги ще водят до всякакви провалени начинания. Татяна Дончева, например, слага акцент върху “шуробаджанашката” кадрова политика и обяснва акцията по следния начин: “Просто [Светлозар Лазаров] е от отряда за борба с тероризма – затова е избрал този крайно неподходящ начин за справяне със ситуацията, защото само това знае. Това е изключителен непрофесионализъм.”

Петя Владимирова от Дневник прави много подредено обобщение на цялата акция и подготовката за нея, придружено от доста остър коментар за системните проблеми на МВР. Тя също акцентира върху начинa, по който се назначават хората на различните постове. И, че в крайна сметка “всяка нова власт реформира това злощастно министерство с оглед на интереси, които нямат нищо общо със загриженост за професионализма.”

Няма никакво съмнеие, че огромният силов ресурс на МВР трябва да се управлява относително компетентно, за да не се стига до подобни нелепи инциденти. Нито след това да се правят опити такива инциденти да се преразказват така, сякаш нямаше да се случат, ако някакви индивиди не са допуснали определени грешки. Както се опита да направи главният секретар, като обясни, че вината за провала на акцията е на двамата оперативни работници, които са снимали къщата. Проблемът не е там, а е на системно ниво и дали той ще се катализира през действията на Х или У не отменя състоянието на болест, в което МВР се намира.

*   В този ред на мисли, миналата година на 12-тата Годишна конференция на колегиум “Частна психиатрия” д-р Владимир Сотиров e казал следното, и то – по повод именно планирането на такива регистри –  “Лично аз не искам да пазя обществото от моите пациенти. По-скоро бих полагал усилия да опазя моите пациенти от обществото.” Така де.

Рафаилович


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind