Вестник “Работническо дело”, брой 323 от 19 ноември 1987 г. ни съобщава кратко и свенливо:

“Вчера бе подписано споразумение за създаване на смесено българо-английско дружество ‘Баймакс’, в което съдружници са Българската индустриална стопанска асоциация, Стопанската банка и фирмата ‘Холис Индъстрийз’ от групировката на Робърт Максуел. На подписването присъстваха другарят Огнян Дойнов, министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров, както и посланикът на България във Великобритания Димитър Жулев, ръководители на стопански обединения.”

“Баймакс” обаче се занимава с много интересни сделки, които не заслужават такава пестеливост. От материалите в Централния държавен архив (фонд 913, опис 42, архивна единица 32, л. 110) научаваме, че дружеството “организира и оказва съдействие по време на преговорите между специализираната фирма за управление на финансови средства ‘Лондон и Бишопсгейт’ и Българска външнотърговска банка, в резултат на които беше подписан съответен договор за управление на значителни валутни средства на страната.”

Какво означава “значителни валутни средства”? Отговарят ни архивите на БНБ, достъпни днес в интернет. В том 5, част 4, на страница 304, стои поверителното предложение на председателя на банката, Васил Коларов “относно даване съгласие БНБ да инвестира част от стратегическия валутен резерв на страната в ценни книжа чрез английска банкова компания”. Коларов пише:

“Предлагаме да се обсъди решение сумата да бъде до 200 млн. щатски долара, като БВБ подпише договора за сума 50 млн. щатски долара и при получаване на положителен резултат, без да се налага да се взема ново решение, да може сумата да се увеличава до 200 млн. щатски долара.”

И наистина, Министерският съвет с решение №63 от 27.04.1988 г. дава разрешение Българска Външнотърговска Банка да “инвестира до двеста милиона щатски долара от стратегическия валутен резерв на страната в английската финансова компания ‘Ландън енд Бишопсгейт Интернешънъл Инвестмънт Менъджмънт Пи Ел Си’.”

Малко допълнителна информация. Основен акционер в London and Bishopsgate отново е Робърт Максуел, кавалер на орден “Стара Планина” от 1983 г., известен с тениската си King of Bulgaria, издател на съчиненията на другаря Тодор Живков зад граница. Същият Максуел, който посредничи при оборудването на българската индустрия с машини “втора употреба”, взема на работа при себе си Огнян Дойнов след промените и загива мистериозно в морето край Канарските острови, за да остави купища дългове вместо очакваната от всички финансова империя.

Изключително любопитни герои и такива важни събития, а навремето са минали пред очите ни с няколко сухи реда в “Работническо дело”, което тогава неразумно предавахме на вторични суровини.

Нико


Comments

Name (required)

Email (required)

Website

Speak your mind