За разликата между конституционно право и монархически церемониал
July 17, 2001 | Comments Off on За разликата между конституционно право и монархически церемониал
Моите уважения към господата Христо Данов и Димитър Гочев, членове на Конституционния съд, които предложиха отговор на въпроса “Има ли пречка Симеон Втори да стане цар, след като е бил премиер”. Пречка, разбира се, няма. Но коментарите и на двамата интепретатори на Конституцията изглеждат доста странни.
Първо, примерът, с който г-н Христо Данов пояснява защо такива пречки няма, е прословутият 18 брюмер на Луи Бонапарт. Става дума за държавен преврат и ред от събития, в резултат на които, през 1852 година, Луи Бонапарт от президент става император. Чудя се: Г-н Данов наистина ли смята, че пред Симеон Втори пречка няма да стане цар, защото и той, подобно на Бонапарт, може да си организира преврат, разпускане на парламента и провъзгласяване за цар?
Второ, обяснието на г-н Гочев за царя като “титла” и царя като “длъжност” изправя читателя пред следната дилемата: г-н Гочев разсъждава в рамките на своя идея за церемониално монархическо право (да речем византийско) или в контекста на Конституцията? Ако той предлага разсъждение за монархическия церемониал, не би използвал неуместното словосъчетание “царят като длъжност”. Затова предполагам, че той прави конституционна интепретация. На което обаче следва да се отговори така: републиканската конституционна рамка от 1991 година е такава, че в нея изобщо интепретация на думите “цар” и “титла”не може да бъде дадена. Конституцията по начало изключва дори възможността в нейния език, с нейни термини, в нейния нормативно-понятиен хоризонт, да се интерпретират такива термини.
Трето, не само смяната на формата на управление може да стане само с Велико народно събрание, но и допустимата и смислена интепретация на изразите “цар”, “титла” и пр., може да стане само с Велико народно събрание. Уважаемите конституционни съдии трябва да приемат, че работата им на интепретатори на конституцията е нормативно ограничена до един строг език, който именно Велико народно събрание може да въведе или отмени. Дотогава разсъждения от този вид остават конституционно ирелевантни и подвеждат публиката, че са изказвания по конституционно право. В този смисъл и двамат съдии би трябвало да кажат: “Конституцията не дава възможност да се отговори на тези въпроси”.
И двата въпроса – дали след като е бил премиер Симеон Втори може да стане цар, както и дали за да стане премиер трябва да абдикира – имат съвсем друг отговор. По силата на действащата Конституция царят е гражданин на България и няма нужда да абдикира (представете си какъв фарс би било?!), а при възстановяване на монархия той става автоматически цар.
Накратко, въпросът – конституционният въпрос- по който господата, изглежда, са се объркали, е не какво трябва да прави царят, а кога и къде се намираме, в царството или в републиката, както ние всички, така и конституционните съдии.
Иначе и аз намирам темата за премиера и царя за вълнуваща.
Comments
You must be logged in to post a comment.