МВнР в огледалния свят (на Македония)
November 2, 2012 | Comments Off on МВнР в огледалния свят (на Македония)
В. “Труд”, 02.11.2012 г.
Идеята за твърда позиция към Македония не е добра идея.
Първо, в очите на цивилизования западен свят, на ядрената част на Европейския съюз, България се нарежда до Гърция, която оспорва името на Македония от 1991 година, а по-късно, през 1993 година, наложи в ООН абсурдното название “Бивша югославка република”. Това поведение на Гърция не може да бъде спряно с международноправни инструменти, но е обект на подигравки по цял свят. Каквито и уговорки да прави България заплахите, че ще постави под условие членството на Македония в ЕС я нареждат на Гърция в общия кюп на онези страни в региона, които – доста основателно – нямат самочувствие на истински държави, но пък имат гигантски паметници и следи от вампири къде ли не, най-вече в собствените си глави.
Второ, македонският национализъм е психотично-халюцигенен, едно болно състояние. Това боледуващо политическо тяло е несигурно, че е единно и едно и има доста основания за подобно подозрение. Всички инфантилни национализми – повечето в стила на Божидар Димитров, главният български вампиролог – са симпоми в тази посока. Демонстрациите в стил АТАКА и ВМРО само подсилват условията за болестта. Самата идея да се гледа на Македония като на изграден, твърд суверенитет е преждевременна, да го кажа по-меко. Тя може да има международноправни основания, но те нямат сигурни основни в реалността. Единственият начин да се помогне на тази болна страна е да се действа повече като добронамерено Джи-Пи, личен лекар, а не като съседен великодържавен субект.
Трето, вродената конфликтност на Македония, нейната вечна недовършеност, може да се реши единствено чрез включването й в голям политически архипелаг, какъвто е Европейският съюз. Само тогава има изобщо шанс вместо да строи паметници на Алексндър Велики да се зaмисли над факта, че 40% безработица, всъщност може би над 50%, е катастрофа, на която Алексндър Велики няма да помогне, дори на помощ да се притече и колегата му Дарий. Рамката на ЕС с непознато за самата замечтана във величието си Македония ускорение ще наложи провеждане на конкретни политики във всички обществено значими сектори. За имперски прераждания в епохата на Филип и Аристотел просто няма да й остава физическо време, ще трябва да ги изпълнява след работно време. Целият й дневен ред ще се трансформира и текущите съновидения сами ще си отидат опечалени като призрака на Хамлет-баща.
Четвърто, всеки спор с Македония предполага, че в Македония има силна централизирана държавна власт, която може да управлява процесите, за които е упреквана – враждебност, националистически кражби на история, дискриминация на българи и български бизнеси и пр. От една страна, това е хипербола: идеята за жизнеспособно централно управление, един вид за сбъднал се суверенитет е толкова преувеличена, колкото и упованието, което този суверенитет намира в призраците на имагинерното си минало. От друга, може да се попитаме в състояние ли е самата българска държавна власт да контролира националистическите ексцеси на АТАКА, ВМРО и кой ли не друг. Скандалът пред джамията в София; абсурдното дело срещу имамите в Пазарджик и т. н. показват че не е така просто. Истината е, че всяко централно управление в Македония не разполага с гаранции, че един ден няма да се окаже фикция и да се пренесе в храма на великата си история. Условията на суверенитета, на институционалната стабилност, върху която стъпват правителствата в Македония са твърде несигурни. И натискът върху тях само усилва този основен проблем.
Основната мисъл, която трябва да води политиката към Македония се свежда до следното: не Косово, а Македония е действителният ядрен конфликт на Балканите. В нея се крият рискове, които далеч надхвърлят възможностите за управление на криза, използвани в случая с Косово. И единственият прагматичен начин те да се управляват е подпомагане на членството на Македония в ЕС. Не с идеята дали тя заслужава или не; не дали изпълнява точно критерии и пр. А с една широко скроена идея за политика на международна и национална сигурност, която подразбира какъв Чернобил може да се развихри при един разпад на Македония. Да се прилага твърда политка към Макдония носи електорални предимства за ГЕРБ и МВнР затова я провежда. Но в по-широк план такава политика прилича на изискване болният да отговаря на критериите за добро здраве като условие да бъде приет за лечение.
Comments
You must be logged in to post a comment.