МВР: бързи, сръчни, но накъде?
May 31, 2013 | Comments Off on МВР: бързи, сръчни, но накъде?
Правителство и парламент ще направят първо по-абициозни промени в структурата на МВР: Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) ще премине към ДАНС, а звеното, което управлява прочутите СРС-та, ще стане агенция на подчинение на министър-председателя.
Без колебание може да се отбележи, че и на двете не им е мястото в МВР и е добре да се изведат оттам. И ГДБОП, и печално известните СРС-та са ресурси за борба с организирания криминалитет, използвани обаче за сближаване, флиртове, замесване, протекции и пр. на властта със същата тази организирана престъпност. Но, от друга страна, това приоритетно за новата власт решение повдига въпроси. На първо място въпроса това изолирани акции ли са, или начало на реформа в МВР и в сектора за сигурност? На второ, като се изнесат от МВР, къде и защо ще бъдат внедрени?
Ако става дума за бързи, но изолирани действия, да, добре е да се направят, но мотивите им са или свързани с равновесие в противоречивия партиен конгломерат БСП, или с опит да се успокоят гражданите, че тези трайни източници на скандали ще бъдат укротени. Това обаче не е достатъчно. Така не само остава съмнение за някаква конюнктурна сметка, но и по-лошо – всяко следващо правителство може да възстанови състоянието към настоящия момент.
Примери имаме много, но най-прекият засяга именно създаването на ДАНС и аналогичното натоварване на ДАНС с функциите на ГДБОП. Агенцията бе създадена, за да се ограничи властта на Румен Петков в мандата на тройната коалиция, като се изнесе от МВР контраразузнаването (НСС). По същата причина и острието на МВР – ГДБОП – бе свито в МВР и като функция дадено на ДАНС.
Отговорното поведение на новата коалиция би било да развие по-широк план за свиване на МВР, извеждане на множество служби от него (пожарна, кризи и други, а не само политически чувствителните) и дефинирането на МВР по един класически начин като национална полиция. С две думи: да, добре започвате, но това е началото на едно движение, в края на което МВР трябва да стане една стегната, компактна структура, която отговаря на основната функция на полицията – охранителната, поддържане на обществения ред. Всеки отговорен политик, запознат с проблемите на МВР и сигурността, знае много добре, че в тази посока е
общественият интерес
но също, че в тази посока е и интересът на МВР и фигурата на полицая.
По втория въпрос – къде ще бъдат ситуирани ГДБОП и СРС-тата – също могат да се изкажат съмнения, които налагат да се мисли по-дългосрочно, дори засега да одобряваме изваждането им от МВР.
ГДБОП ще се влее в ДАНС, а СРС-тата ще се управляват от самостоятелна агенция на подчинение на министър-председателя. Това можем да го приемем като краткосрочно решение. Но такива реформи нямат устойчива перспектива и бъдеще.
На първо място, ако ДАНС поеме ГДБОП, това ще я върне към периода на създаването , когато ДАНС бе близко до абсурд смесване на функции, които в нормална страна са ясно отделени. ДАНС бе едновременно полиция, следствие и разузнаване. Тези функции имат различна логика и се реализират при различни, дори противоречащи си институционални режими. Неустойчива е конструкция, в която имаме, например, следствие и разузнаване в едно. Следствието е ориентирано към доказателства и в крайна сметка към един открит съдебен процес; то е подчинено на процесуален кодекс извън който губи смисъл.
Обратно, разузнаването е чисто информационно-аналитична функция, която няма такава рамка и обслужва само изпълнителната власт в политиките за сигурност. Смесването им в този смисъл е противоестествено и най-вече неустойчиво. А смесването на полиция с разузнаване е още по-нелепо, ако някой го мисли сериозно.
На второ място, прикачването на СРС-тата към министър-председателя
не е уместна маневра
Какъв е този министър-председател, който би желал да има на разположение инструмента на подслушването, а и да бъде непосредствено отговорен за използването му. От една страна, това е риск за самия него – какво ще обяснява при поредния скандал, гаранция срещу какъвто няма, доколкото тази служба има свои директни контакти с политическата среда, може да изпълнява какви ли не поръчки отвън и да продава сама продукта си на пазара на тайните и интригите. От друга, какъв публичен сигнал дава министър-председател, който дръпва при себе си този подозрителен и опасен ресурс.
Мястото на СРС-тата не е там. Засега най-добре би било да се връчат на Министерство на правосъдието, нещо, което отдавна се лансира в експертните кръгове. При такава реформа министър-председателят пак ще бъде отговорен за тях, но както е отговорен за съвкупната дейност на изпълнителната власт. Може да се мисли и за друг режим, но няма никакво сериозно основание СРС-тата да бъдат част от подръчния арсенал на премиера.
След тези светкавични мерки ще очакваме не само обяснение защо се предприемат, но и знак за каква по-дългосрочна политика са.
Comments
You must be logged in to post a comment.