Може ли Тръмп да бъде отстранен от поста си?
March 1, 2017 | Comments Off on Може ли Тръмп да бъде отстранен от поста си?
Четиридесет дни след като Доналд Тръмп официално встъпи в длъжност, Америка се разтърсва от несъгласие със собствения си избор на президент.
Според някои от най-надеждните проучвания Тръмп изпреварва всички свои предшественици по рекордно ниско одобрение (до 38%) и съответно високо неодобрение (55%). Популярността му потъва като камък, както се изказа анализатор от социологическа агенция. Протестните демонстрации със стотици хиляди участници не спират. Асоциации на психиатри в писма с десетки подписи предупреждават, че става дума за неуравновесен и фантазиращ човек, неподходящ за длъжността си. Някои от най-големите новинарски мрежи са в открита война с него – от Си Ен Ен до “Политико” и “Вашингтон пост”. Конфликтът ескалира до безпрецедентната забрана за достъпа до Белия дом на Би Би Си, Си Ен Ен, “Ню Йорк таймс” и други. Гигантско множество от академичния и артистичен елит на САЩ се е мобилизирало срещу Тръмп и екипа му. Десетки независими авторитети продължават да аргументират тезата, че Тръмп е вреден като президент, и призовават САЩ да си признаят най-сетне тази проста истина.
В самия екип на президента има вътрешни конфликти
Докато Тръмп говори срещу НАТО и ЕС в САЩ, вицепрезидентът, секретарят по отбрана и видни републикански сенатори уверяват европейските лидери в Мюнхен, че САЩ никога няма да прекъснат ангажиментите си към Европа, камо ли да изоставят НАТО. Така в Мюнхен пролича непонятното раздвоение на външната политика на САЩ. Федерални служители напускат основни институции и се обосновават с критики към Тръмп. Конфликтът с разузнаванията продължава, възникна и конфликт с Департамента по отечествена сигурност.
Формите на съпротива се разнообразяват всеки ден. Преди броени дни градският съвет в Ричмънд, Калифорния, единодушно гласува препоръка към Конгреса за процедура по отстраняване на Тръмп. При град със 100 хиляди жители този акт е повече символичен. Но той може да повлече десетки подобни, от градски съвети до засилване на движения за отделяне от САЩ, както става с Калифорния (най-големия и богат щат, 5-а по мащаб икономика в света).
Накратко: произволи и хаос в Белия дом и исторически безпрецедентна съпротива по всички въобразими линии.
В тази ситуация се питаме не за пръв път:
каква е вероятността Тръмп да бъде отстранен и как може да стане това?
Простият отговор гласи: първо, обществени движения не могат да свалят американски президент, освен ако не прераснат в открита гражданска война, а случат не е такъв; второ, конституционно валидните инструменти са т.нар. импийчмънт – процедура, развита в британската традиция и 25-ата поправка на Конституцията от 1967 година.
Отстраняване на президент от Конгреса започва с повдигане на обвинение за незаконни действия в Камарата не представителите (“импийчмънт” е самото повдигане на обвинението, началото на процедурата). Ако обвинението събере гласовете на 2/3 от представителите, то се представя за ново разглеждане в Сената. Процедурата се повтаря и ако 2/3 от сенаторите потвърдят обвинението, то получава статут на наказателно действие, а именно отстраняване на президента.
Процедурата е прилагана два пъти в цялата история на САЩ: през 1868 година срещу Андрю Джаксън със съмнителни основания, отхвърлени по-късно от Върховния съд;, и срещу Бил Клинтън в казуса “Люински” за препятстване на правосъдие. С други думи, исторически такава операция е изключение, екзотика, с много ниски шансове за успех. В частност тя не може да се прилага за политическа ориентация, за публично скандално поведение, тоест за всичко видимо при Тръмп.
25-тата поправка на Конституцията на САЩ е замислена по-скоро като техническо допълнение, което отстранява неопределеност в оригиналния текст. Грубо казано, тя се предвижда за случаи, в които президентът не е в състояние да съобщи неспособност за упражняване на властта си и не е ясно как и към кого тя се прехвърля (той може да е вече отстранен, болен, дори да се е оттеглил от поста). Тук хипотезата би била Тръмп да бъде признат за невменяем или нещо от този порядък. Самата поправка е доста обща. За нея се говори напоследък много, но засега не изглежда тя да се доближава да казуса “Тръмп”.
Какви биха били основанията за отстраняване по пътя на импийчмънта?
Каквито и скандални жестове да се изсипят от Тръмп, те не го застрашават с обвинение за отстраняване. Възможност за атака срещу Тръмп като президент може да се търси само по оста законно – незаконно; останалото остава без значение. Може неодобрението към него да доближи 100% и той пак да си бъде президент. И това е принципен въпрос. Обществените (недържавни) структури са там и имат виталност, за да бъдат предусловия на конституционния ред, но не да го подменят. Ако те почнат да го изместват, свободната публична сфера ще деградира до хаос и ще влезе в противоречие със себе си като условие на институционалния ред. Затова нейната роля остава широко контролна, но не процедурно решаваща. В случая с Тръмп широката опозиция срещу него може да се засилва, но тя ще остане в границите на натиск върху институциите да свършват действителната работа по отстраняване; а и да решат дали ще се стигне дотам.
Какви незаконни действия могат да поставят Тръмп в положението на обвинен в Конгреса. Засега те са три групи, представени тук по реда на значението им.
Първо, контактите на Тръмп с Русия, за които се води разследване от няколко федерални служби. Фатално за Тръмп би било да се докаже, че е имал, пряко или по-скоро косвено, контакти, подобни на онези, които доведоха до оставката на съветника по национална сигурност Майкъл Флин. В разговори с посланика на Русия в САЩ Флин е обсъждал смекчаване на санкциите, но е скрил това (по официалната версия) от вицепрезидента Майкъл Пенс. Но в руската следа има по-дълбоки и тъмни неща. Може да се окаже, че Тръмп е бил наясно в някаква степен с хакерските атаки срещу кампанията на Демократическата партия. А може да се разкрие и връзка на Тръмп с руски капитали, играли роля за спасяването му от пореден фалит.
Руската посока е най-сериозен риск за отстраняване на президента
Второ, Тръмп е първият президент, който отказва да разкрие данъчната си история. Това не е задължително условие, но е установена практика. От друга страна, Тръмп е първият президент милиардер с гигантски обхват на бизнес операции. Затова и сравнение с предшествениците му не е съвсем коректно. Ако обаче на някакво основание Конгресът с решаваща подкрепа на републиканците изиска разкриване на данъчната тайна, а това от своя страна доведе до осветяване на неясни или незаконни действия, процедурата по обвинение ще бъде задействана.
Трето, възможно е Тръмп да прекрачи границата на незаконното сега, докато е на власт. В известен смисъл това става, той се движи на ръба на закона например в семейно-клановото назначаване на държавни постове. Тръмп обаче назначава хора от семейството си на постове, на които има право на личен избор, без да минава през потвърждението на Сената. Така става преди всичко с двойката Иванка Тръмп и Джарет Кушнер. Привличането на Кушнер в официална роля е нередно предвид закона, забраняващ роднински назначения от 1967 година (приет специално за да прекъсне практика, аналогична на назначаването на Робърт Кенеди за Главен прокурор от брат му Джон); но все пак не е незаконно.
Тези условия за обвинение (импийчмънт) зависят технически в много голяма степен от разузнаванията и следствието (ФБР). Като бюрократични институции те ще си свършат работата, може би добре, може би недотам. За да се мотивират силно обаче и да търсят по-прилежно, помощ може да дойде единствено от Републиканската партия и нейните представители в Конгреса. Това означава, че Тръмп трябва да бъде преценен като риск за републиканците. На първо време риск при частичните избори през 2018 година, когато те могат да загубят мнозинствата си и в двете камари. Но и риск в по-дългосрочната перспектива за развитие на партията. Засега гласовете срещу Тръмп, например на сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Грахам, остават изолирани. Сумарно при гласуванията в Конгреса досега партията го е подкрепила 98%. Тръмп има нисък рейтинг като цяло, но остава с висока поддръжка сред собствените си избиратели и традиционните републикански среди. Затова една прибързана акция срещу него може да има обратен ефект, да доведе до класическото му превръщане в герой и мъченик.
За онези, които се надяват Тръмп да не довърши мандата си, остава надеждата за комбинация между трите фактора: сриване на общата популярност, дистанциране и инициатива на републиканците, разкрития за незаконна дейност.
Дотогава Тръмп ще вилнее и безумства, както си иска.
Текстът е от поредицата “Факторът Тръмп”. В нея ще четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ.
Comments
You must be logged in to post a comment.