Пластична хирургия за “лицето на нацията”
September 22, 2009 | Comments Off on Пластична хирургия за “лицето на нацията”
В. “Дневник”, 22 септември 2009
Има поне една полза Първанов да е президент: през неговото поведение най-ясно личи, че президентската институция в България е нелепо замислена и трябва да се коригира. Предшествениците му не успяваха да постигнат чак такава яснота по този важен конституционен въпрос. Първанов прави това с лекота. Той дори няма нужда вербално да упражнява правото си на обръщения към нацията. Достатъчно е да се държи, както се държи, и конституционните послания за нужда от промяна на президентската институция сами потичат.
Ето как изглежда последният епизод с грижата по “олицетворяване на единството на нацията”, една сама по себе си трогателно архаична формула. Президентът шумно свиква т.нар. Консултативен съвет за национална сигурност да обсъжда… еврофондовете!? Закъснението от година и половина оставяме настрана. Защо обаче съвет за национална сигурност се занимава с административния капацитет за усвояване на еврофондове, не е ясно. На мен не ми е ясно и защо членовете на съвета не отклонят поканата на президента. Заседанието на съвета се оказва PR постановка за публично оповестяване на специален доклад за нова данъчна политика в България. Разнася се мълва – характерна форма на висока публичност в България – че президентът иска цялостна промяна в данъчните закони. Тази промяна е социално справедлива и ще защити от кризата най-пострадалите. И предвижда не друго, а отмяна на плоския данък. Това е хит и за миг дори забравяме с какви несвойствени неща пак се е захванало “лицето на нацията”.
Следват трескави питания на журналисти: Това ли предлагате в своя доклад? (Вместо: Защо пак се месите в тия неща?). “Олицетворението на нацията” отклонява отговора. То казва, че, че докладът “не е на президента”, а е “за президента”?! Сиреч той нищо не предлага, на него му предлагат. Ако обаче усилията да “олицетворяваш единството на нацията” са вдигнали шум до небесата, тази граматическа разлика между “за” и “на” е доста избеляла.
Вторo действие: Авторите на доклада един след друг се разграничават от това и от други предложения. Всички специално настояват, че драстични промени в данъчната политика по време на криза не трябва да се правят. И всички защитават валутния борд (а защо изобщо се занимават с него?). Но ако промени не трябва да се правят, от такъв доклад съвсем няма нужда. Секретар на президента пояснява в медиите, че зад доклада стои по-особено намерение: чрез него президентът изпълнява своята програма за обществени дебати. Това пък е роля, характерна за неправителствени организации. И изобщо не е ли нелепо държавен глава да се изживява като обществен(а) такава.
Към тази мътеница Първанов добавя, че всъщност докладът е бил поръчан преди изборите. Защо? Защото се готвел за служебен кабинет или експертно правителство – каквото и да означава тази местна мъглявина – на които да дава инструкции. А редно ли е подобни кабинети да правят радикални промени в данъчната политика? Не, нали промени по време на криза изобщо не трябва да се правят. Тогава какъв изобщо е смисълът на икономическия доклад? Президентът се готвел за друга ситуация, за друго правителство и друг резултат от изборите. (Това признание е крайно неуместно за президент, но го оставяме настрана.) Така или иначе тези други неща са други, те са обитавали въображението на “лицето на нацията” през късната пролет, когато дърветата и цъфтят и котките се разгонват. Те нямат общо с околната политическа среда днес. За какво тогава става дума?
Не става дума за президента като машина за производство на безвкусици. Този момент изглежда окончателно изяснен, откакто Първанов започна да позира пред камери със снайпер и убити сребърни вълци, на които, вдъхновен от някаква селска ерес, слага борови клонки между безжизнените челюсти. По-важна е конституционната рамка, която осигурява неимоверна видимост на обърканото поведение на лицето в нея. Конституционното мнозинство днес може да я промени и да ограничи възможността бесовете на една персона да функционират публично като “лице на нацията”. Първата проба ваксини срещу бяс може да се произведе от нормален парламент: да се промени начинът на избор на президент и да му се отнемат квотите по назначение. Макар частична, такава промяна ще възпита известна скромност. И конституционното задължение “лицето на нацията” да безумства в състояние на трескав нарцисизъм ще позатихне.
Comments
You must be logged in to post a comment.