2017 ще бъде високо рискова
January 13, 2017 | Comments Off on 2017 ще бъде високо рискова
2017 ще бъде високо рискова
Интервю, в. Дневник, 13 януари 2017 г.
Каква ще бъде политическата 2017 г., ще имат ли успех новите проекти, ще донесат ли предсрочните избори нови управленски формули ?
Какви нови политически проекти ще се появят?
– В България има два нови партийни проекта: На Христо Иванов и един нов стар проект на БСП. Ако Христо Иванов изгради партия, тя ще даде политическа форма на движенията от 2013 година. Това е нещо ново. То не трябва да се смесва с опитите за хиляди десни партии, с драмите отпреди десетина години със СДС/ДСБ, както и с несполучливия опит за т. нар Реформаторски блок. Изглежда интересът към този проект е голям и има защо.
БСП е партия на перманентната реставрация. За тях партизанското движение остава висша форма на предприемачество. В някакъв перверзен смисъл си е точно така: има ли по-успешен start-up в 20 век от бандата на Фидел Кастро? Ако отново са на власт, може да направят пак големи бели, защото международният контекст е влошен в тяхна полза и защото нямат идеи за развитие. Те искат да строят излишни атомни централи, газопроводи, изобщо грандомански неща, да разстройват връзката с ЕС и НАТО, да регулират, да раздават пари, да вдигат данъци и пр. Това са все негативни идеи, тоест партизански. Смисълът на техните управления винаги е бил да се противопоставят на нещо, а не изграждат.
Извън България нов проект може да се окаже Тръмп, ако не прекали и не бъде отстранен от собствената си партия. И ако изборите в европейски страни затвърдят тенденцията, която го доведе на власт.
Кои проекти ще бъдат успешни?
– Проектът на Христо Иванов ще бъде успешен, ако не се заеме да обединява за пореден път “дясното” в България. Новата партия трябва да бъде обърната към много по-широка гражданска база, в която включвам и по-леви настроения. Но ако се плъзнат по реториката на “вечното възвръщане към дясното”, шансът за успех намалява, защото се вграждат в едно клише. Такава партия трябва да разбере, че нейната основа са протестите отпреди три години и да си доразвива техния граждански профил. Той не е десен в онзи архаичен СДС-арски смисъл. Той е много по-суров, по-прагматичен, по-директен, морално по-ясен и конкретен. Но дали и как това да стане, засега не е ясно.
От опита си в изграждане на партии и кампании трябва да кажа, че двете най-сложни неща са, първо, самото зачеване, формирането на ядреното послание и идея, а второ, излизането отвъд Околовръстното шосе. Засега групата около Христо Иванов има една основна протестна идея – състоянието на основни институции, особено съдебната власт, криминализацията на държавата. Но това, колкото и да е вярно, толкова е и трудно за платформа на успешна партия. Други нови проекти няма, ако не смятаме поредната реанимация на БСП.
Извън България Тръмп има шанс да се окаже – не казвам да лансира, не той самият – и успешен проект, ако доведе до пробуждане на ЕС за по-съвременни политики за сигурност и отбрана. Засега може само да се гадае.
Ще настъпят ли промени и какви в ГЕРБ, и в БСП?
– Не мисля.
Каква роля ще си извоюва ДПС?
– Добре платена.
Да очакваме ли повече популизъм?
– Онова, което се нарича от 12-15 години популизъм, печели изборите в Западна Европа, извежда Великобритания от ЕС, има солидна основа във Франция, Унгария, Полша, Холандия и къде ли не в Европа, а наскоро успя да издигне карикатурата Тръмп до президент на САЩ. Тези развития налагат самата критическа реторика за “популизъм” да се преосмисли.
Ако се окаже, че това е световно движение, особено в западните демокрации, обозначаването му с негативното име “популизъм” вече не ни казва много. Всъщност нищо не ни казва. Какво като наречем Тръмп “популист”, дори да е такъв? Ако той успее да промени дълбоко параметрите на следвоенния ред, какво ще разберем ние с квалификацията “популизъм”? Казвайки “популизъм” ние визираме известно отклонение, временна ситуация, някакъв дефект. Ако става дума, обаче, за устойчиви тенденции, тези квалификации трябва да се разчленят. Досегашната реторика е препятствие пред разбирането за какво става дума. Иначе, да, ще има още и още “популизъм” из цяла Европа, не дай Боже в Германия, днешният лидер на свободния свят.
Ще има ли трети кабинет Борисов?
– Оставката на Борисов след президентската загуба прилича на фасон, един вид пак сме обидени. Ако това усещане засегне други действия, стане масово и устойчиво, край на ГЕРБ. Ако Борисов успее пак да се измъкне от подобни нелепи грешки, ГЕРБ ще се стабилизира.
Борисов управлява страната като чифлик, мести предмети, присъства лично в работно облекло, намръщен, с угрижена физиономия. Това се харесва, но трябва да не преиграва, както стана с оставката.
Колко още Бойко Борисов ще може да разчита на харизмата си?
– Харизма е твърде силна дума за Борисов, тъй като става дума за шоумен от порядъка на Слави Трифонов или Азис (или Тръмп, в по-други мащаби), които така си вършат работата и имат талант за това. Но все пак на какво друго могат да разчитат, както той, така и ГЕРБ? През всичките тези години ГЕРБ остана вместена в образа на лидера си. Може би има още живот в този модел, но значителни запаси от енергия в него няма. Но, от друга страна, за да стане ГЕРБ партия се разчита на Цветанов, организационният лидер там. Така че работата не е много празнична и ведра.
Възможна ли е коалиция ГЕРБ – БСП?
– Не мисля. За да се избегнат такива неудобства, на терена винаги има ДПС, допълващият брокер, гъвкав доставчик на услуги.
Какви са очакванията Ви за президента Радев, имате ли опасения?
– По-лошо от Първанов няма как да е. Г-н Радев е влязъл в казармата на млади години и май тази година излезе оттам. Той няма никакъв опит във високи нива на публична комуникация, с каквито е свързана конституционната му дефиниция. Тепърва ще опитва да става нещо като президент.
Но институцията на президента е така сбъркана конституционно, че прави изборите по-важни, отколкото самият президент. Изборите бяха спечелени от БСП, а като страничен резултат от тяхната победа има и президент Радев. Все пак най-същественото за бъдещия президент е каква позиция взема публично, макар да няма власт, по въпросите с руските санкции, акциите по ограничаване на руските агресии, руската експанзия в Източна Европа и пр.
Ще расте или ще отслабва влиянието на шоумените?
– Дългосрочно ще се измества от активността в социалните мрежи. Но, от друга страна, шоуто е бизнес, то продава продукт. И като има търсене, го продава добре. Това, че едно шоу напуска студиото си и навлиза в полето на политиката, е нещо естествено от гледна точка на шоу-бизнеса. (Тръмп също е шоу, риалити шоу, което спечели изборите не къде да е, а в къде-къде по-рационалната САЩ.) Но не е естествено от гледна точка на идеята за публичната сфера, която е последната критическа инстанция в конституционните демокрации.
България не е изключение, просто може да отиде още по-далеч. Например, оказа се, че дори най-просветената част от българските граждани настоява за същите промени в избирателния кодекс, които са предмет на референдума. Т. нар. (нарекло себе си) професорско движение (или нещо друго, но все пак “професорско” по аналогия с “генералското” преди години) през 2014 година издигна искания за мажоритарна система и задължително гласуване. Сега тези хора се правят на гръмнати. Но щом те не разбират смисъла на исканията си, какво да кажем за голямото множество граждани, които нямат професорски претенции. Така че шоуто ще бъде допълвано и измествано от активността в социалните мрежи, което не е лоша перспектива.
Кои външнополитически събития биха влияли най-силно на вътрешната политика в България?
– Изборът на Тръмп. Това е събитие, което може да предефинира следвоенния ред в глобален мащаб. Може да бъде укротен или, както смятам, че не е изключено, да бъде отстранен с процедура по импийчмънт. Но заявката за реформа в установения международен ред и неговите основни институции (ООН, НАТО, МВФ, СБ, търговските споразумения и пр.) е направена.
Затова 2017 година ще бъде много интересна и рискова. Предстоят и изборите в основните две страни в ЕС, Франция и Германия. Ако там надделеят страховете, които изнесоха Тръмп на власт, цялата система (това е система, в строг смисъл, ред, подчинен на определени цели) отношения по оста САЩ-Европа-Русия ще бъде пренаредена. Това е нова ситуация на неопределеност и висок риск нещо да се развали и нищо добро да не го замести. Ето това смятам, че прави 2017-та особено интересна и рискова година.
Тези развития, ако се осъществят, ще повлияят непосредствено на България. Само да си представим как НАТО става организация номинална, на хартия, а ЕС, който следва развитията в НАТО, се отслабва до степен да не бъде възпираща рамка за политическите безумия в България. Друго не е нужно. България няма сила да носи собствения си суверенитет, тя веднага – през доминиращите партии – ще почне да твори безумия. Едни ще построят Белене, други ще минират централната банка, трети ще раздават пари безразборно, четвърти ще си направят нова КТБ и така нататък. Суверенитетът е отговорност и капацитет да вземеш съдбата си в свои ръце. В този смисъл той има и възпиращи функции. Някой да твърди, че по тези земи има подобен капацитет в последния четвърт век?
Каква 2017 си пожелавате?
– Здраве да е. Другото ще го преглътнем.
Comments
You must be logged in to post a comment.